Р Е Ш Е Н И Е
№ 1612
гр.Пловдив, 20.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа ч.гр.д.№2232/2018 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ИВАНОВА, за се произнесе,
съобрази:
Жалбоподателят М.Г.М. с ЕГН:**********– длъжник по ИД, с жалба
вх.№28976/04.10.2018 г. по описа на ПОС, обжалва действията на ЧСИ П. И.,
рег.№821 с район на действие -ПОС по ИД №20188200401393 –отказ на ЧСИ да
прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.1 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че отказът на ЧСИ е незаконососъобразен поради това, че
е внесъл цялата сума по ИЛ за взискателя преди образуването на ИД. Моли да се
отмени отказа на ЧСИ и да се прекрати ИД.
Взискателят Н.Н.М.
с ЕГН:********** чрез адв.М.Р.– взема становище, че жалбата е неоснователна.
ЧСИ П. И. е изложил мотиви по реда
на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие, а по същество –
неоснователна.
Относно допустимостта на подадената
жалба ПОС констатира следното:
С молба длъжникът е поискал СИ да
прекрати ИД поради плащане на дължимата сума преди завеждане на ИД на
осн.чл.433, ал.1,т.1 ГПК поради плащане преди завеждане на ИД. ЧСИ е отказал с
с постановление от 02.08.2018 г., връчено на 08.08.2018 г. Жалбата срещу отказа
е подадена на 13.08.2018 г.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.436,ал.1 ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е
допустима. По
същество:
Жалбоподателят счита, че
съгл.чл.433, ал.1,т.1 от ГПК ИД се прекратява, когато дъжникът представи
квитанция от пощенската станция, от която е видно, че сумата по ИЛ е внесена за
взискателя преди образуване на ИД; счита, че е изпълнил изискванията на закона,
тъй като с Експресен паричен превод на
„Български пощи“АД, на 05.07.2018 в 9,54 часа е внесъл дължимата сума от 755
лв. в полза на кредитора като в телепощата е включена и услугата SMS-
известяване по телефонния номер на кредитора -****, т.е. в същия момент
кредиторът е бил уведомен за превода; веднага след нареждането на превода,
длъжникът депозирал по гр.д.№ 8990/2017 г. на ПРС, 13 гр.с. молба със заверен
препис от плащането, към който момент взискателят не бил още получил ИЛ; при
справка в деловодството на ЧСИ П.И. длъжникът установил, че молбата за
образуване на ИД е депозирана от взискателя в 13,25 ч. на 05.07.2018 г.
Взискателят излага доводи, че
е научил за изпратеният му запис на 27.07.2018 г.
ЧСИ
излага мотиви, че разпоредбата на чл.433, ал.1,т.1 от ГПК не може да намери
приложение в настоящия случай, т.к. плащането е извършено от длъжника не преди
образуването на ИД, а на датата , на която е обазувано ИД.
ПОС
намира, че оплакването в жалбата е неоснователно, съображения:
Действително, от приложените
по делото писмени доказателства се установява, че на 05.07.2018 в 9,54 часа с Експресен паричен
превод на „Български пощи“АД длъжникът М.М.
е внесъл дължимата сума по ИЛ от 755 лв. в полза на кредитора; в системния бон
е записано, че е заплатена и такса съобщение до получателя, т.е. в телепощата е
включена и услугата SMS- известяване по телефонния номер на кредитора, но от това
не следва, че в същия момент кредиторът е бил уведомен за превода, няма доказателства
по делото.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява при представяне от длъжника на 1) разписка от взискателя, надлежно заверена, или 2) квитанция от пощенската станция, или 3) писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Тълкуването на цитираната норма води до извода, че изпълнителното производство се прекратява, когато интересът на кредитора е бил удовлетворен преди образуване на изпълнителното дело. Извършеното плащане се доказва с издадена от взискателя разписка или с удостоверяване на извършено плащане от институции, на които по закон е възложена такава удостоверителна функция (за банките – това е Законът за кредитните институции, а за пощенските станции – Законът за пощенските услуги, тъй като пощенските оператори могат да удостоверяват извършването на паричния превод.
ПОС намира, че задължението следва да е погасено преди образуване на изпълнителното дело, поради което при представяне на разписка от взискателя и квитанция от пощенската станция, разписката/квитанцията следва да удостоверяват, че "сумата по изпълнителния лист е платена", а в случая на представяне на писмо от банка – че "сумата по изпълнителния лист е внесена" за взискателя. Извод за това се прави от материлноправните разпоредби в Закона за задълженията и договорите. По смисъла на чл. 68, б. „а“ от ЗЗД, паричните задължения са „носими“ и задължението следва да бъде изпълнено в брой в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението, т. е. на адреса или в седалището му. Съобразно това общо правило, в чл. 97, ал. 1, изр. второ от ЗЗД е предвидено, че когато предмет на задължението е парична сума, длъжникът може да се освободи от отговорност като вложи дължимата сума в банка по местоизпълнението на задължението. Когато плащането се извършва безкасово – чрез платежни операции, чието изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна сметка, то плащането се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора, т. е. от момента на преминаването на сумата в патримониума на кредитора (чл. 75, ал. 3 от ЗЗД).
По тези съображения, съдът намира, че превеждането на
задължението чрез пощенската станция не обосновава неговото погасяване докато
същото не бъде получено от кредитора. В случая, правилото на чл. 97, ал. 1, изр. второ от ЗЗД не
се прилага. Пощенските станции не са оторизирани да получават изпълнението (чл. 75, ал. 1 от ЗЗД). Те осъществяват само съобщително-преводна дейност по отношение на
преведените за друго лице суми, които до получаването им са на разпореждане на
изпращача. При
условие, че получателят не може да
бъде открит или откаже да получи изпратените суми, неизплатените суми
в записа се връщат обратно в станцията на подаването. Поради
изложеното задължението не се смята за
погасено и не е налице основание за освобождаване на длъжника от отговорност,
каквото е предвидено при влагане на дължимата сума в банка, където отказът на
кредитора да се разпореди с предоставената сума е правно ирелевантен с оглед
действието на освобождаването от отговорност.
Поради това съдът счита, че при заплащане на
задължението чрез пощенски запис следва да се представи квитанция от пощенската станция, че сумата по
пощенския запис е изплатена на получателя, а ако плащането е по банков път – че
сумата е внесена по банкова сметка.
***, че задължението е погасено, предвид настъпилото
разместване на ценности в имуществените сфери на длъжника и кредитора, което от
своя страна обезсмисля наличието на изпълнително дело. Ето защо, не е
достатъчно представянето на доказателства за изпращане на сумата с пощенски
запис, както е в настоящия случай, тъй като това не е равносилно на плащане.
При тези изводи без правно значение е дали
взискателят е бил надлежно уведомен за извършения превод, тъй като задължението
не е било погасено към момента на
образуване на изпълнителното дело.
Ето защо отказът на ЧСИ П. И. да
прекрати изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.1 от ГПК е
законосъобразен, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№28976/04.10.2018
г. по описа на ПОС от М.Г.М. с
ЕГН:**********– длъжник по изпълнително дело №
20188210401393 по описа на ЧСИ П. И. с рег. № 821 от КЧСИ, чрез пълномощника
адв.И.Ч., против отказа на частния
съдебен изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изпълнително дело №
20188210401393 по описа на ЧСИ П. И. с рег. № 821 от КЧСИ на осн.чл.433, ал.1,
т.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.