РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 142
гр.Пловдив, 25 . 01 . 2023г.
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на осемнадесети януари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2540/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
М.И.Л.,*** с пълномощник адв.Ст.П.
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
46/17.09.2022г. на мл.инспектор С.П. в РУ - Раковски към ОД МВР-Пловдив,
изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна и необоснована. Поддържа, че изложеното в обстоятелствената
част на административния акт не отговаря на истината и оспорва, че на
17.09.2022г. около 01:31ч. е управлявал лек автомобил Шкода Фабия с рег.№ *** в
гр.Раковски на ул.Христо Смирненски № 10 с концентрация на алкохол в кръвта над
0,8 на хиляда. Същевременно, не оспорва, че на дата 17.09.2022г. около 01:31ч.
е бил водач на лек автомобил Шкода Фабия с рег.№ ***, както и че му е извършена
проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM 0724.
Заявено е, че в обстоятелствената част на заповедта липсва конкретика какъв е
точно отчетения резултат от техническото средство, а само е вписано „ с над 0,8
на хиляда”, като точно отчетения резултат е от съществено значение за налагане
на заповедта. Оспорен е резултата от техническото средство с твърдение, че
техническото средство е отчело погрешен резултат, тъй като непосредствено преди
да е спрян – жалбоподателят е изпил половин бира „Стела”, което в никакъв
случай не води до резултат над 0,5 на хиляда промила. Твърди, че са нарушени
техническите изисквания за експлоатация от служителите, извършили изследването
с Дрегер Алкотест 7510, изискващи непосредствено преди да бъде извършена
проверка за алкохол, в случай на употребен алкохол, устатата да се изплакне
обилно с вода и едва след 15 минути да се извърши проверка. Ведно с това е
оспорена компетентността на органа, издал обжалваната заповед. Поискана е
отмяна на административния акт.
В ход по същество адв.П. поддържа, че
не са спазени правилата за работа с Дрегер Алкотест 7510 относно изчакване на
период от най-малко 15 минути след употреба на алкохол. С позоваване на разпит
на свидетел в съдебно заседание от 01.12.2022г. /посочено е, че е разпитана майката
на жалбоподателя/ се твърди, че в жалбоподателят е употребил няколко глътки
алкохол, което не може да доведе до отразения в заповедта резултат. Заявено е, че
начало на проверката е 1,25ч. на 17.09.2022г., а предварителната проба е
направена в 1,31ч., което води до грешен резултат от изследването. Твърди се
още, че няма изрично несъгласие с резултатите от дрегера, но след като е
издаден талон за изследване, това означава, че той не се е съгласил с резултата
от техническото средство. Не са представени доказателства за кръвна проба, като
задължение на ответника е да представи в цялост административната преписка. В
писмени съображения по същество е отразено, че оспорващото лице не е отказало
да даде кръв за медицинско изследване. Счита се, че е налице хипотезата на
чл.3а т.2 от Наредба № 1 / 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
както и чл.6 ал.9 от същата наредба. Заповедта е издадена без наличие на
положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, поради което е незаконосъобразна. Заявено е искане за присъждане на
разноски за държавна такса за жалбоподателя и адвокатско възнаграждение на
пълномощника по чл.38 от закона за адвокатурата.
- Ответникът мл.инспектор в РУ -
Раковски при ОД МВР-Пловдив не е изразил становище по жалбата. В молба – становище
на Началника на РУ-Раковски, който не е страна по делото, жалбата се оспорва
като неоснователна с искане за отхвърлянето й. Заповедта се счита за
законосъобразна, издадена от компетентен административен орган при правилно
прилагане на закона и изяснена фактическа обстановка.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 17.09.2022г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.23. Жалбата
е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 03.10.2022г. /14 дн.срок
изтича на 01 октомври – събота, неприсъствен ден, следователно на първия
работен ден след този ден – понеделник, 03.10.2022г./. Оспорващото лице е
адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в
срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.10/ и
се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по делото
са приети : Заповед № 317з-560/21.01.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив /л.29 и
сл./, издадена в изпълнение на министерска Заповед рег.№
8121з-1632/02.12.2021г. /л.32 и сл./, с която е допълнена заповед от
31.12.2021г., като са оправомощени поименно длъжностни лица – държавни
служители от ОД МВР – Пловдив относно определяне на служби на контрол по ЗДв.П,
КЗ, работа с Автоматизирана информационна система Пътна полиция и използване на
технически средства и системи за измервания и контрол в рамките на обслужваната
от съответната структура територия – РУ Раковски /т.38 С.П./, вкл. Заповед №
317з-3162/15.04.2022г. / л.27, 28/ - за оправомощаване на длъжностни лица от ОД
МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б.”а”, т.6 и т.7 ЗДв.П – т.10; АУАН
серия GA № 695284/17.09.2022г. /л.24/ – отразено е, че на 17.09.2022г., в
01.31ч., в гр.Раковски, ул.Христо Смирненски до № 10, М.Л. управлява личния си
лек автомобил Шкода Фабия 1,9 ТДИ с рег.№ ***, като допуска следното нарушение
– управлява МПС след употреба на алкохол – 0,95 промила в издишания въздух,
установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM –
0724 и показано на водача. Същият заявил, че е изпил около 200 грама уиски,
силно лъхал на алкохол и трудно произнасял думите. Издаден е талон за медицинско
изследване номер 074973 и е вписано - „като водача отказа да даде кръвна проба
за изследване пред медицинско лице”. АУАН е подписан от Л. без възражения.;
Талон за изследване № 074973 от 17.09.2022г., в който са удостоверени : начало
на проверката 01.25м. на 17.09.2022г., извършена предварителна проба в 01.31м.
на 17.09.2022г. с Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер ARPM – 0724, показал
положителен резултат – 0,95 промила, уведомление за необходимост от явяване на
водача във ФСМП гр.Раковски до 45 минути от връчване на талона с текст на
чл.174 ал.3 ЗДв.П и данни за получаване на талона, удостоверено с подпис на Л.
– в 01,45м. на 17.09.2022г. Посредством подпис на „Ф-р К.Н.Ф. – ФСМП Р-ски, ЕГН
**********,***”, е удостоверено в талона, че „провереното лице отказа да
подпише/получи настоящия талон за изследване/отказва да избере един от двата
начина на изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта”,
като ненужното не е зачертано, но от друга страна в талона действително не е
обозначен избор на провереното лице за изследване посредством доказателствен
анализатор или медицинско и химическо изследване.;Справка за нарушител/водач,
от съдържанието на която е видно, че М.Л. има издадено СУМПС на 25.08.2006г. и АУАН
№ 695284/17.09.2022г. е първият му съставен акт, въз основа на който са
издадени НП и две заповеди за налагане на принудителни административни мерки
/ПАМ/ от 17.09.2022г.; писмено уведомление от И.Д. Председател на БИМ до ОД МВР
– Пловдив от м.04.2019г. относно справка за одобрен тип на анализатор за
алкохол в дъха тип Alcotest 7510 и Алкотест 7410+, в което е отразено, че
срокът на валидност на одобряване на типа Alcotest 7510, производство на
Германия, е до 16.04.2019г., като към удостоверението за одобрен тип средство
за измерване под № 18.10.4812.1 на 24.10.2018г. е издадено допълнение към
удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812 и срокът на
валидност на одобряване на типа е до 24.10.2028г. /тоест, преди изтичане срокът
на валидност е издадено допълнение към удостоверението и срокът на валидност е
до 24.10.2028г./.
1.2. В обстоятелствената част от
заповедта е възприета констатацията в АУАН серия GA № 695284/17.09.2022г. Фактическата
установеност е квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П : „На водача
на пътно превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;”. Текстово е
отразено, че „Водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на
хиляда, установено по надлежния ред”.
Правното основание за налагане на ПАМ
е чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П : „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;”, като в случая
регистрацията на ППС е прекратена за 6 м. Приложеният минимален срок
съответства на информацията от справката за нарушител/водач.
В заповедта не е отразен конкретния
резултат от проверката с техническото средство – 0,95 промила в издишания
въздух, но резултатът е вписан в АУАН, на който се позовава заповедта.
Отсъстват възражения в АУАН – както по отношение констатациите за дата, час,
място и извършена проверка с техническо средство, вкл. резултат от проверката,
при което се съобрази редовността на съставения АУАН с последица – презумптивна
доказателствена сила по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П. Заявеното в жалбата за
употреба на половин бира не съответства на отразеното в АУАН – водачът заявил,
че е изпил около 200 грама уиски, като отново се отбелязва подписване и
получаване на АУАН без възражения.
2. В хода на делото е изслушан
свидетел на жалбоподателя /л.35, 36/ - А.С. живее на семейни начала с
жалбоподателя и желае да свидетелства. Заяви, че са били на сватбено тържество
в Раковски и по време на вечерята М.Л. пил две глътки от чаша бира. Спрени били
на проверка две минути след тръгване от тържеството. Свидетелката посочи, че на
въпрос от полицаите дали е пил, М. казал, че е изпил няма и една бира.
„Полицаят му каза да отиде да даде кръвен тест, но самият полицай каза на М. да
се откаже от кръвния тест, за да не му отчете много повече промила в кръвта, за
да не му бъде взета за по-дълго време книжката. Лично с полицаите и патрулката
отидохме в Раковски да даде кръвно изследване. Там имаше лекар и лекарят
единствено му премери кръвното…Полицаят каза на лекаря, че той отказва да даде
кръв за това изследване. Имаме документ, че е вписан отказ да даде кръв.”.
Показанията на св.С. се преценяват
по правилото на чл.172 ГПК поради възможната им заинтересованост. Заявените от
свидетеля данни за поведението /съветите/ на полицая в насока, че е предложил
на жалбоподателя да не дава кръв и, че е заявил на лекаря, че оспорващото лице
отказва да даде кръв – не са посочени в жалбата, което обстоятелство
разколебава достоверността им. В случая подписът на лицето ф-р К.Ф. – ФСМП
Раковски удостоверява отказ за избор един от двата начина на изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, тъй като талон е връчен и
подписан от Л.. В талона за изследване отсъства подпис на провереното с
техническо средство лице – в частта за избор за изследване – с доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо изследване. При описаните данни намира
приложение разпоредбата на чл.6 ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози : „В талона по чл. 3, ал. 2
се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол
в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. При отказ
на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат
отчетените показания от техническото средство.”.
На следващо място, за показанията на
св.С. в частта им за твърдението – преди извършване на проверката с дрегера М.
не си е изплаквал устата с вода, се съобрази следното : от една страна – със
служебна проверка относно ръководството за ползване на Дрегер Алкотест 7510, се
установи, че се изисква спазване на период от 15 минути след последна употреба
на алкохол, като изплакването с вода или течност, несъдържаща алкохол не променя
периода на изчакване /”Изисквания към тестваното лице”/, но от друга –
сведенията на свидетеля са общи, тъй като не е конкретизирано в колко часа е
отпит последно алкохол /както бе посочено – в АУАН е отразена употреба на 200
гр. уиски по сведение от Л., а в жалбата се твърди употреба на бира/. Следва да
бъде отбелязано във вр. със заявеното от пълномощника на жалбоподателя – за
разпит на майка му, че майката на М.Л. не е разпитвана в качество на свидетел и
по делото не е установено в колко часа е приет алкохол – по време на тържеството,
в началото или по средата на присъствения период, или непосредствено преди
жалбоподателят да си тръгне.
Актосъставителят П. Й. Т. в
качеството на свидетел заяви, че си спомня случая ясно – жалбоподателят при
проверката съобщил, че се прибира от сватба и в автомобила били четири човека
/съпругата доколкото си спомня и други/. Тестът бил извършен около 5 -6 минути
след спиране на автомобила. Свидетелят заяви, че преди тестове за алкохол и
наркотици е забранено на лицата да пушат и да употребяват течности. Контролните
органи придружили Л. до медицинското заведение. Там жалбоподателят отказал пред
медицинско лице да даде кръв. Дежурният фелдшер или доктор е отразил това в
талона. Свидетелят отрече да е давал съвети на жалбоподателя да не дава кръв.
Разяснил само последиците от резултат под 0,8 промила и над 1,2 промила.
Показанията на актосъставителя
съответстват с отразените данни в АУАН – лицето е отказало да даде кръвна проба
за изследване пред медицинско лице. Съответстват и на вписаните факти и
обстоятелства в талона за изследване – както бе посочено, в талона е отразено,
че подписаният фелдшер е удостоверил като свидетел текста в талона за това, че
лицето отказва да избере един от двата начина на изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Вярно е, че в случая този текст от талона
не е подчертан, респект. не е зачертано „ненужното от текста“ и по-конкретно –
че проверяваното лице отказва да подпише/получи картона. Но талонът е подписан
от Л., което е удостоверено с подпис на лицето, вкл. е налице негов подпис за
удостоверяване факта на връчване /получаване/ на талона. Следователно, може да
бъде прието без съмнение, че фелдшера е удостоверил с подпис частта от текста в
талона по отношение „отказва да избере един от двата начина на изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта“. Предвид изложеното следва
извод за наличие на основание свидетелските показания на актосъставителя да
бъда възприети за достоверни, вкл. в частта им относно отказ на лицето да даде
кръвна проба.
3. Обжалваната заповед е издадена от С.П.,
мл.инспектор в РУ – Раковски към ОД МВР – Пловдив. Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях длъжностни лица. Представената заповед относно определяне
на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6
ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност / Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. вр. със Заповед №
317з-560/21.01.2022г./.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН, в който
е отразено и издаване на талон за изследване. Установените факти –
неопровергани, са основание за налагане на ПАМ по приложените правни основания
- чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А б.”Б” ЗДв.П - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство за
срок от 6 месеца в случая.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция,
вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно
извършване на нарушение. Принудителната мярка не
е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение,
а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и
преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.
Актът за установяване на
административно нарушение № 695284/17.09.2022г. има доказателствена сила до
доказване на противното съгласно чл. 189 ал. 2 ЗДв.П. Задължението за
обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа –
издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на административно
производствените правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН - официален документ, придадената презумптивна доказателствена
сила на който подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на заповедта, с
представяне на убедителни доказателства за противопоставими факти.
3.1. Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
МПС се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото
предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено
в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по силата на
закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.2А б.“Б“
ЗДв.П. В жалбата и в съдебното производство не се твърди, че жалбоподателят не
е собственик на конкретното МПС.
3.2. По отношение определеният срок на
действие на ПАМ : При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от
закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност. С арг.
от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за
произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на
по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на
чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло / Решение № 14225 от
17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм.
д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. №
3490/2018г., I о.; Решение № 910
от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение №
10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О./. Срокът на
действие на оспорената ПАМ е 6 месеца – минималният според закона. Същият е
съобразен с данните за първо нарушение според информацията в справката за
нарушител/водач. Фактът на първо нарушение не би могъл да бъде квалифициращ на
обстоятелство, отричащо необходимост от налагане на ПАМ /вкл. като
обстоятелство за маловажност на случая в производството по ЗАНН, предвид
чл.189з ЗДв.П/, а само по отношение срок на действие.
3.3. Неоснователно се
твърди липса на изчерпателно
фактическо описание на нарушението, тъй като заповедта съдържа препратка към
АУАН, в който е отразен резултата от проверката с техническото средство – 0,95
промила в издишания въздух. Ползваното техническо средство е от одобрен тип
средство за измерване и в годност. Не се
установи посредством свидетелски показания нарушение на изискванията за
ползване на Дрегер Алкотест 7510. В АУАН е отразено, че водачът силно е лъхал
на алкохол и трудно произнасял думите - наличие на признаци от
обхвата на чл.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., които са приложими и за
употреба на алкохол /чл. 5 ал.1: „При наличие на външни признаци, поведение или
реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни
аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско
изследване.“/. Външните признаци са индивидуални и преценката на контролните
органи е била правилна, доколкото е налице резултат от проверка с техническо
средство – 0,95 промила. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, е
налице хипотезата на чл.6 ал.4 от цитираната наредба – „В талона по чл. 3, ал. 2
се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол
в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата
начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото
средство.” и е имало основание за административният орган да приеме отчетения
резултат от техническото средство. Следва да бъде посочено, че разпоредбата на
чл.6 ал.4 от наредбата не е в противоречие с чл.6 ал.9 от същата наредба – „Концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или
при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на
проби за изследване.“. Случаят съответства на последната хипотеза и в хода на
съдебното оспорване не са представени доказателства, опровергаващи извода.
Оспорване резултатът от техническото средство е предвидено да бъде осъществено
посредством избор на провереното лице относно един от двата способа за
изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта – доказателствен
анализатор или медицинско и химическо изследване.
Според чл.3 ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. – „При
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец
съгласно приложение № 1.”, което означава, че талон се издава при установена
информация от проверки и гарантира правото на лицето да опровергае резултатите
от техническото средство посредством кръвно изследване, стойностите от което са
определящи. При осъществена предпоставка на чл.6 ал.4 от наредбата,
административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана
компетентност.
При наличие на изследване, опровергало резултат от
техническо средство, следва да бъде възприет за валиден резултатът от токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози с арг. от чл.174 ал.4 ЗДв.П : „Редът,
по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.”. Идентично е разрешението и в чл.171 т.1 б.”б” ЗДв.П от Глава
шеста „Принудителни административни мерки” - „при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи”. Това разрешение се отнася и
за ПАМ на основание чл.171 т.2А б.”б” ЗДв.П.
Оспорената заповед е съобразена с целта на закона / чл.1
ал.2 вр. с чл.171 ЗДв.П/, поради което не противоречи на чл.6 АПК. Целта на мярката е посочена в нормата на чл.171 ЗДв.П - за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни
нарушения. Една от забраните, които е въведена пряко с цел опазване на
живота и здравето на участниците в движението и на имуществото на лицата, е
забраната на водач на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества –
чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДв.П.
При тези обстоятелства следва извод за неоснователност на
жалбата.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на М.И.Л.,*** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 46/17.09.2022г. на
мл.инспектор С.П. в РУ - Раковски към ОД МВР-Пловдив, изразяваща се в
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :