№ 337
гр. Видин, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20221320200844 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от А. П. К.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. Видин, ж.к. „Гео Милев“ №16, вх. “А“, ет. 5, ап.
15, против Наказателно постановление № 22 – 0953 - 000988/12.08.2022 г. на
Началник сектор в ОДМВР Видин, Сектор „Пътна полиция“ Видин, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.
183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата “глоба“ в размер на 100.00 лв.
за извършено нарушение по чл. 6,т. 1 от Закон за движение по пътищата, като
на основание Наредба N Iз – 2539 от 17.12.2012г.на МВР са му отнети 8
контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично.
Моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен и незаконосъобразен.
Оспорва описаната фактическа обстановка. Твърди, че в момента на
престрояването в лентата, предназначена за ляв завой на кръстовището на ул.
„Цар Иван Асен 2“ и булевард „Панония“ светофарната уредба показвала
разрешителен сигнал, а автомобилът се намирал в непосредствена близост до
линията й. Изтъква, че е спазено правилото на чл. 31,ал. 7, т. 4 от Правилника
за прилагане на закона за движение по пътищата, а именно водачите, които
навлизат или се намират в кръстовище, са длъжни да го освободят при
подаване на жълта светлина от светофарната уредба , без да създават
опасност за движението.
Представител на ответната страна се явява в съдебно заседание. По
същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Изтъква, че е безспорно доказано
вмененото нарушение, неговото авторство и вина. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
1
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 27.07.2022г. в 20:35 ч. свидетелят М. М., който изпълнявал редовно
дежурство по наряд с патрулен автомобил в близост до кръстовището на бул.
„Панония“ и ул. „Цар Иван Асен 2“, констатирал, че по ул. „Цар Иван Асен 2“
с посока на движение от „ВИПОМ“ към ул. „Екзарх Йосиф 1“ А. К.
управлявал лек автомобил марка „АУДИ“, модел „2.5 ТДИ“ с рег. Номер ВН
1771 ВВ, лична собственост, като на кръстовището с бул. „Панония“
извършил ляв завой и преминал на забранителен сигнал на светофарна
уредба, работеща в нормален режим на работа.
Бил съставен АУАН серия GA № 481740 за нарушение по чл.6,т. 1 от
ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и
получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във
връзка с констатираното нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл.
183, ал. 5, т.1 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер
на 100 лева , като на основание Наредба N Iз – 2539 от 17.12.2012г.на МВР са
му отнети 8 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните доказателства - разпита на свидетеля М. М. –
съставил АУАН. Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Показанията на
актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на неговите показания.
От съществено значение за изясняването на делото са показанията на свид.
М., който лично е възприел поведението на водача на лекия автомобил
спрямо забранителния сигнал на светофарната уредба.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен
ред.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
2
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от
ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и
правни изводи между АУАН и НП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Владимир Герасимов – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Видин, който към дата 12.08.2022 г. е бил оправомощен да издава НП със
Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. Вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в
какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него. Жалбоподателят не можа да ангажира никакви
доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа
обстановка не отговаря на действителната. Напротив - същата се подкрепя от
показанията на разпитания в хода на делото актосъставител М. и другите
писмени доказателства приложени по делото.
От легалния прочит на разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, която е с
императивен характер е видно, че водачите на МПС са длъжни да съобразяват
поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От събраните
по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя М. се
установи по несъмнен начин, че при неразрешен червен светлинен сигнал на
светофарната уредба, управляваният от жалбоподателя лек автомобил с
посока на движение от „ВИПОМ“ към ул. „Екзарх Йосиф 1“ на кръстовището
с бул. „Панония“ е извършил ляв завой , което се явява в нарушение на
цитираната законова разпоредба. От друга страна в хода на съдебното
следствие не бяха събрани никакви доказателства, които да опровергават и
разколебават развитата от наказващия орган обвинителна теза и да внасят
основателни съмнения относно изложените фактически констатации. Поради
това съдът приема извода, че процесното нарушение, описано в
обстоятелствената част на НП, се явява доказано по безсъмнен и категоричен
начин.
При преценка достоверността на описаната фактическа обстановка в
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, от която е
видно, че редовно съставените актове по този закон, какъвто е и настоящият
акт, се ползват с презумптивна доказателствена сила до доказване на
противното. В случая, презумптивната доказателствена сила на процесния
3
АУАН не бе оборена от жалбоподателя по никакъв начин и посочените в
жалбата доводи, че не е извършил преминаването на неразрешен червен
сигнал на светофарната уредба, а на предупредителен такъв, като преди това
се е уверил, че това действие няма да създаде опасност за движението, се
явяват несъстоятелни и недоказани. От изложените правни съждения следва
извода, че процесното административно нарушение по чл. 6, т.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, изразяващо се в преминаване на червен
сигнал на светофарната уредба и извършване на маневра "ляв завой" се явява
доказано по безсъмнен и категоричен начин.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението
му да преминава на забранителен сигнал на светофарна уредба може да
доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението,
така и за живота и здравето на останалите участници в движението, и е искал
настъпването на последиците.
Встъпвайки на общата доказателствена плоскост на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства съдът прие, че законосъобразно и
правилно административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на водача по текста на чл. 183,
ал.5, т.1 от ЗДвП, след като е приел, че в случая деецът с действията си
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Що се отнася до размера на наказанието "глоба" в размер на 100.00 /сто/
лева, постановено на осн. чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП следва да се посочи, че
същото е определено от наказващия орган правилно и законосъобразно. С
посочената разпоредба законодателят е конкретизирал размера на
административната санкция, като в случая същата е "глоба" в размер на 100
лева. От събраните по делото доказателства – справка за нарушител, л. 11 е
видно, че извършеното от жалбоподателя нарушение е първо по рода си,
което налага извода, че на практика е изключена всякаква възможност
наказанието да бъде подложено на коментар и редуциране в по-нисък размер
от този, наложен от наказващия орган с постановлението.
На основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДВП наред с посоченото по-горе
административно наказание на водача са отнети 8 броя контролни точки.
Основание за налагане на това кумулативно предвидено административно
наказание е Наредба № Із -2539/2012 г. на МВР, съгласно която
..."Министърът на вътрешните работи определя първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат.". В
случая, водачът законосъобразно е санкциониран по текста на чл. 183, ал.5,
т.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 6, т.12 от подзаконовия нормативен акт на МВР за
процесното административно нарушение – преминаване при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването на провинилия се водач следва
да се отнемат 8 броя контролни точки. Изложеното налага извода, че
санкционирането на водача се явява законосъобразно и правилно, поради
което наказателното постановление следва да се потвърди изцяло,
включително и в частта му, отнасяща се до размера на отнетите 8 /осем/ броя
4
контролни точки на основание цитирания подзаконов нормативен акт на
МВР.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен".
Преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай се
касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива и смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22 – 0953 - 000988/12.08.2022 г. на Началник
сектор в ОДМВР Видин, Сектор „Пътна полиция“ Видин, с което на А. П. К.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. Видин, ж.к. „Гео Милев“ №16, вх. “А“, ет. 5, ап.
15 е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал.5, т.1 от
Закон за движение по пътищата “глоба“ в размер на 100.00 лв. за извършено
нарушение по чл. 6,т. 1 от Закон за движение по пътищата, като на основание
Наредба N Iз – 2539 от 17.12.2012г.на МВР са му отнети 8 контролни точки.
ОСЪЖДА А. П. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Видин, ж.к. „Гео
Милев“ №16, вх. “А“, ет. 5, ап. 15 да заплати на Областна дирекция на МВР
Видин сумата от 100 лв., представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5