№ 248
гр. Варна, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. В.
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско дело №
20213100501959 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. № 18984/27.09.2021 г. от СУ „Св. Кл.
Охридски“, гр. София, чрез адв. З.О., в която е обективирано искане за допълване в частта за
разноските на Определение № 3053/30.08.2021 г. по настоящото дело. Молителят иска
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени по делото. Твърди, че
своевременно е отправил претенцията си – с възражението срещу жалбата. Към молбата
представя доказателства за правната защита, като навежда, че доказването е в срок, тъй като
с крайния акт делото е прекратено в закрито съдебно заседание. Моли да му се репарират
разходваните средства, в размер на 2400 лв.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 26751/23.12.2021 г. от
„ПРОПРИЕТЕ МАРИН“ ЕАД, чрез представляващия го изпълнителен директор О.А.К., в
който изразява становище за неоснователност на молбата, евентуално възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване е заявена в законово установения срок и изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частичнпо
основателна, по следните съображения:
Производството се развива по реда на чл. 436 и сл. От ГПК, образувано по жалба с
вх. № 6722/26.04.2021 год. от „ПРОПРИЕТЕ МАРИН“ ЕАД, ЕИК *********, чрез
представляващия го изпълнителен директор О.А.К. – трето на изпълнението лице, владеещо
имота, върху който е насочено изпълнението срещу „Обратен въвод във владение“ по изп.
дело №902/2020 г., по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, а именно: ПИ
10135.2565.101, находящ се в гр. Варна и представляващ ЛОЗЕ с площ от 18 783 кв.м. в
местност „Патланджанлъка“, включващ парцел № 136,137, 138 и 139, при граници и съседи:
изток-път; запад-парцел № 145, север – парцел № 135. Варненският окръжен съд е
постановил Определение № 3053/30.08.2021 г., с което оставя без разглеждане жалбата от
„ПРОПРИЕТЕ МАРИН“ ЕАД, ЕИК ********* и прекратява производството по делото.
Реализирането на правото на едната страна и съответно отговорността на другата
1
страна в съдебен спор за направени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78 от ГПК е в зависимост не само от изхода на делото, а и от надлежното заявяване на
искането за присъждането му и доказване на факта на реалното заплащане на договорена
между страната - клиент и адвоката - пълномощник парична сума. Безспорно,
основателността на претенция за реализиране на отговорност за разноски, е обусловена от
представянето на доказателства за реалното им извършване в претендирания от страната
размер. В този смисъл, на репариране подлежат само действително направените разноски,
респективно до доказания размер.
При прекратяване на производството по делото, правото на разноски произтича от чл.
78, ал. 4 от ГПК и чл. 81 от ГПК. В чл. 81 от ГПК не се съдържа срок за предявяване на
искането за присъждане на разноски. Когато делото е прекратено, то правото на разноски
може да се реализира само с отправено искане по чл. 248 от ГПК. Също така, при
прекратяване на производството по делото, ответникът има право да иска заплащането на
извършените от него разноски. Няма законово задължение да направи това с отговора на
исковата молба, нито е въведено от законодателя задължение да представи с отговора на
исковата молба доказателства за извършените разноски. Ако производството по делото е
прекратено в закрито съдебно заседание, ответникът може да претендира заплащането и да
представи доказателства в срока по чл. 248 от ГПК. Разноските следва да са във връзка с
производството, т.е. да са извършени при и по повод защитата в съответното дело и да са
сторени до момента на прекратяване на производството. В този смисъл се утвърждава и
последователна практика на Върховния касационен съд (Определение № 234 от 27.05.2021 г.
по ч.т.д. № 962/2021 г., т.к., ІІ т. о. на ВКС; Определение № 438 от 17.07.2009 Г. по ч. т. д. №
352/2009 г., т. к., І т. о. на ВКС; Определение № 439 от 25.11.2020 Г. по ч. т. д. № 1389/2020
г., т. к., І т. о. на ВКС и др.), която настоящият състав споделя.
В крайния акт, съставът на въззивния съд не се е произнесъл по въпроса с дължимите
разноски.
В настоящия случай, с депозираното възражение срещу жалбата СУ „Св. Кл.
Охридски“, гр. София, чрез адв. З.О. е отправило искане за присъждане на сторените
разноски. От представеното към него пълномощно се установява, че същият адвокат е
упълномощен по жалба с вх. № 6722/26.4.2021 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова,
подадена от „ПРОПРИЕТЕ МАРИН“ ЕАД. Тъй като делото приключва с определение, с
което се прекратява производството, което от своя страна е проведено при закрито съдебно
заседание, то представените от ответника с молбата по чл. 248 от ГПК: договор за правна
защита и процесуално представителство с № 80-08-205/18.06.2021 г., фактура №
613/22.06.2021 г. и извлечение от банкова сметка на адв. О., са в законен срок. В чл. 2 от
договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., без ДДС „за всяка от
трите жалби – общо 6000 лв.“, без ДДС, или 7200 лв. с ДДС. В чл. 1 от същия е включена
правна защита по жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело. Последната е добре
индивидуализирана, а волята на страните е ясна, тъй като чл. 1 и чл. 2 се тълкуват във връзка
един с друг. При това се установява, че включително по отношение на настоящото дело е
договорено да се прояви адвокатската защита и съдействие. От банковото извлечение е
видно, че е изплатена цялата сума по договора, в размер на 7200 лв., за която е издадена
представената фактура. Последната сума включва в себе си и възнаграждението, което
страната се е споразумяла да плати за защита по настоящото дело. Това възнаграждение,
обаче се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Правната
защита на ответната страна се изразява в подаване на възражение по жалбата, а делото се
развива в закрито съдебно заседание. Защитата не се е развила в по-висока степен от
нормалната за дела с такъв предмет и ред на провеждане на производството. Поради това
съда счита, че справедливо е да се намали възнаграждението на адвоката на ответната
страна по делото до размера на минимума. В конкретния случай приложима е разпоредбата
на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
2
възнаграждения, тъй като не се касае за дело с „определен материален интерес“, която
определя минимум от 600 лв.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира за частично основателна молбата
за допълване на определението в частта за разноските, като същата следва да бъде уважена
до размера на сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
което е намалено поради прекомерност.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение № 3053/30.08.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 1959/2021 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА „ПРОПРИЕТЕ МАРИН“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано от изп.
директор О.А.К., да заплати на СУ „Св. Кл. Охридскис адрес в гр. София, ул. „Цар
Освободител“ №15, представлявано от ректора проф. д. н. А.Г., сума в общ размер на 600
лв. (шестстотин лева), представляваща сторените пред ВОС съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – град
Варна, в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3