Р Е Ш
Е Н И Е
№ 149
гр.Габрово, 16.10.2018
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД открито заседание на двадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
:КР.ГОЛЕМАНОВА
М.ДЪЛГИЧЕВА мл. съдия
при секретаря.В.Килифарева. и прокурор....., като
разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 188 по описа за 2018 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. С.К., проц
представител на Н.Н.Р. против решение по гр.д. № 1318/2017 г. по описа на
Севлиевски районен съд.
Твърди се, че за да постанови решението си съдът
приел, че приложената разписка не установява наличие на договор за заем, а
показанията на св. Р.също не установявали това, като същевременно била на лице
възможност за тяхната заинтересованост. Поради това решението било неправилно и
необосновано.
Доказателствата по делото установявали, чеответникът
получил от покойната И.Й.сумата от 240 лв. в заем, който се задължил да върне,
но не сторил това. Тези обстоятелства не се опровергавали от ответника, нито
били противопоставени твърдения за наличие на друго основание за получаване на
сумата. Показанията на св. Р.кореспондирали с изложеното в разпискана и също
установявали наличие на невърнат заем.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да
бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.
В срок е постъпил писмен отговор от проц.
представител на ответника по жалбата, с който същата се оспорва и се излагат
подробни аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество
правилно.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно
основание чл.240 ЗЗД.Ищцата е твърдяла,
че ответникът получил от нея в заем сумата от 240 лв. през 2016 г. Въпреки
многобройните покани, той не върнал получената сума.
По делото е представена „разписка”, подписана от З.,
в която той заявява, че” има да дава на как И.240 лв. и ще ги даде в най скоро
време.”Особеният представител на ответника е оспорил авторството на този частен
документ. Въпреки доказателствената тежест, не са представени или искани да
бъдат допуснати доказателства, установяващи автора на положения подпис. Оспорването
не е доказано, поради което следва да се приеме, че подписът положен на
представеният документ, е на ответника по делото. В показанията си св. Р.,
съпруг на ищцата, твърди, че знае от съпругата си за отношенията между З. и
баба И./ майка на ищцата/ по повод сумата от 240 лв. Разбрал през 2016 г., че първоначалната ищца И.Й.дала
на З.Р. 240 лв. защото бил в затруднено положение. По- късно тя потърсила
съдействие от работодателя му и от кмета на селото, където живеел Р. да и бъде
върната сумата, но това не се случило.
Имайки предвид изложеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Установено е по делото, чрез признанието направено в
представения частен документ, че отвотникът дължи на баба И.сумата от 240 лв.
Само това обаче не е достатъчно за да се приеме, че между страните е сключен
договор за заем. От представеният документ не се установява по категоричен
начин предаването на сумата, както и основанието на което се дължи – заем. Тези
обстоятелства не се установяват по безспорен начин и от показанията на св. Р.,
които следва да бъдат прецеявани предвид неговата евентуална заинтересованост
от изхода на спора..
Житейски е
възможно и може да се направи предположение, че първоначалната ищца И.Й.е дала
процесната сума на ответника, като заем със задължението той тя я върне.
Решението на съда обаче не може да почива на предположения. Предвид
разпределената доказателствена тежест, задължение на ищцата е било да установи
по безспорен и категоричен начин наличие на всички елементи от фактическия
състав на заемното правоотношение, а именно, че сумата е предадена и че основанието за това предаване е
предоставен заем.
До същите прави изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 209/3.07.2018 г. , постановено
по гр.д.№ 1318/2017 г. по описа на Севлиевски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: