Решение по дело №3361/2019 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2020г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в открито заседание на тридесети януари 2020г., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                                    РОМЕО СИМЕОНОВ

 

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Александър Атанасов

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 3361 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Областен отдел на Автомобилна администрация Варна срещу Решение № 2086/18.11.2019г. постановено от ХХХІІ състав на ВРС по нахд № 3348/2019г., с което е отменено НП № 23-0000318/17.06.2019 год. издадено от Началника на Областен отдел на автомобилна администрация, с което на «ДИЕМ ТРАНС“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

Касаторът, в касационната жалба, моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител в писмено становище вх.№90034/04.12.2019г. и молба с.д.1264/27.01.2020г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 2086/18.11.2019г. постановено от ХХХІІ състав на ВРС по нахд № 3348/2019г.. С оспореният съдебен акт е отменено НП № 23-0000318/17.06.2019 год. издадено от Началника на Областен отдел на автомобилна администрация, с което на «ДИЕМ ТРАНС“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е направил следните фактически установявания:

На 15.04.2019 г. при извършена комплексна проверка на «ДИЕМ ТРАНС“ ЕООД, притежаващо лиценз за извършване на международен превоз на товари инспектор при ОО“АА“, гр.Варна, констатирал, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 38 ал.1 т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ да извлече /архивира/ информацията записана в паметта на дигиталния тахограф, марка „Siemens AG“, тип 1381.101200, № *********, монтиран във влекач, марка „Волво“, кат N3, с рег.№ В **** КТ, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006 г., поради изтичане на 90 дневния законоустановен срок. При извършването на комплексната проверка е установено, че първото движение на цитираното МПС, регистрирано от тахографа, е осъществено на 25.06.2018 г., с оглед на което извличане от данните на посочения тахограф е следвало да бъде извършено съгласно посочената по-горе разпоредба от Наредбата най-късно до 23.09.2018 г. Съдът е констатирал, че в хода на проверката е установено, че такова извличане е извършено на 12.02.2019 г. след получаване на покана на 06.02.2019 г. за извършване на комплексна проверка. При така установените факти, инспекторът при ОО“АА“, гр.Варна съставил на проверяваното дружеството АУАН за извършено нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Наредбата, въз основа на което е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвП е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

            В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят. Приобщени към делото са материалите по АНП.

            Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от АНО и след анализ на относимата нормативна уредба, направил извод, че нарушението е съставомерно, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че информацията от тахографа не е била извлечена в законоустановения срок, а именно до 90 дни след извършване на превоз с превозното средство. Доколкото движение на превозното средство е отчетено с тахографа на 25.06.2018 г., 90 дневния срок е изтекъл на 23.09.2018. Съдът е намерил за основателно възражението на «ДИЕМ ТРАНС“ ЕООД, че 24.09.2018 г. се явява неприсъствен ден, с оглед на което направил извод, че нарушението се явява извършено на 25.09.2018г. Посочил е, че нормата на чл. 183 ал.1 от НПК, към която препраща разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН предвижда, че когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Поради изложеното, съдът приел, че доводите на процесуалния представител на АНО относно липсата на зависимост на изпълнение на задължението от присъствената форма на конкретния ден е ирелевантно, след като правната норма не предвижда изключение от хипотезата, която урежда. Съдът е приел, че в НП неправилно е приложен материалния закон, като е ангажирана административно-наказателната отговорност на «ДИЕМ ТРАНС“ ЕООД въз основа общата разпоредба на чл. 105 ал.1 от ЗАвП при наличието на специална такава, а именно разпоредбата на чл. 93г ал.2 от ЗАвП. Съдът е посочил, че цитираната норма предвижда налагане на административна санкция на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП, извършващо превози за собствена cметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача. Съдът посочил, че последната санкция е по-висока по размер от наложената такава с обжалваното НП, поради което извън правомощията му е да измени НП досежно правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност. На горните съображения съдът отменил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.

При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в противоречие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год. превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на водача. Съгласно легално определение на понятието „извличане“ съдържащо се в чл. 2, т. 2, б. „н“ от Регламент № 165/2014 год. на Европейския парламент от 04.02.2014 год. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент 165/2014 год. и означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или изтриват записани данни. За да бъдат съхранени данните от картата на водача за срок от най-малко 12 месеца, съобразно изискването на т. ii) от приложимия регламент, данните следва да бъдат извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т. i) от същия регламент по реда на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год.

От събраните по делото доказателства е установено, че  информацията от процесния тахограф не е била извлечена в законоустановения срок, а именно до 90 дни след извършване на превоз с превозното средство. Движението на превозното средство е отчетено с тахографа на 25.06.2018 г., поради което 90 дневния срок е изтекъл на 23.09.2018г.

Спорът пред въззивния съд както е формиран от страните е бил за датата на извършеното нарушение и за приложимата към нарушението административно наказателна разпоредба.

Касационната инстанция намира, че правилно е установен от административно наказващия орган периода, в който е следвало да бъде извършено извличането на  данните от тахографа на МПС. Няма спор по делото, че на 24.09.2018г. и на 25.09.2018г. /първият присъствен работен ден след 23.09.2018г./ не е извършено извличане на данни от тахографа. Задължението за извличане на данни от тахографа е до изтичане на законоустановения срок – т.е. до 23.09.2018г. Нарушението е извършено с изтичането на този срок. В НП има ясно посочване на срока, в който е следвало да бъде изпълнено задължението на дружеството, поради което съдът приема, че в НП се съдържат императивно изискуемите реквизити относно дата и описание на нарушението.

Касационната инстанция намира за неправилно приложението на чл.183, ал.1 от НПК по препращане съгл. чл.84 от ЗАНН към определяне на датата на извършване на нарушението. Видно от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препращането към разпоредбата на чл.183, ал.1 от НПК е само за изчисляването на сроковете в производствата пред съда по разглеждане на наказателни постановления, но не и до определяне на датата на извършеното нарушение.

Касационната инстанция намира, че правилно административно-наказващия орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството въз основа общата разпоредба на чл. 105 ал.1 от ЗАвП. Посочената от въззивния съд специална разпоредба на чл. 93г ал.2 от ЗАвП е неотносима към извършеното деяние. Посочената норма предвижда налагане на административна санкция на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП, извършващо превози за собствена cметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, т.е. които изобщо не са извлекли данните от тахографа, докато в процесния случай данните са извлечени след изтичане на законоустановения срок.

 На изложените съображения касационната инстанция намира, че Решение № 2086/18.11.2019г. на ХХХІІ състав на ВРС по нахд № 3348/2019г. е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде потвърдено НП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2086/18.11.2019г. постановено от ХХХІІ състав на ВРС по нахд № 3348/2019г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000318/17.06.2019 год. издадено от Началника на Областен отдел на автомобилна администрация, с което на «ДИЕМ ТРАНС“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.