№ 747
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330207433 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4697795, издадено от
ОДМВР Пловдив, с който на А.Р.Т., ЕГН **********, с адрес: ......, е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДП.
Жалбоподателят Т. чрез процесуалния си представител адв. А.С. по
изложени в жалбата съображения моли съда да отмени процесния ЕФ като
неправилен и незаконосъобразен. Редовно призован, не се явява лично в
съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. По делото е
постъпила молба от адв. С., с която се поддържа жалбата и се претендират
разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт Ивелина Пенкова пледира за потвърждаване на
обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира разноските по
делото за юрисконсултско възнаграждение, а при евентуално уважаване на
жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до
минимума, предвиден в наредбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, при наличие на правени интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя Т. бил издаден ЕФ за налагане на административно
наказание глоба за нарушение, констатирано при следните обстоятелства: на
03.04.2021г. в 15:40ч. на Републикански път II-64, км.49+800 в посока на
движение с. Труд, при управление на МПС – л. а. „БМВ Х 5 М 50 Д“ с рег. №
***, при ограничение на скоростта извън населено място от 60 км/ч.,
въведено с пътен знак В26, превишил допустимата скорост със 67 км/ч.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство CORDON-M2 MD1196. За установена и наказуема била приета
скоростта от 127 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс от минус
3% в полза на водача от измерената от автоматизираното техническо средство
скорост от 131 км/ч.
За така установеното нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП
жалбоподателят Т. бил санкциониран с налагане на административно
наказание глоба в размер на 1500 лв., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4
от ЗДП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото - ЕФ, протокол за изпитване,
протокол за използване на АТСС, писмо на БИМ относно одобреното АТСС,
свидетелство за регистрация, справка за нарушител/водач, писмо на ОДМВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, 3 бр. копия на електронни фишове, писмо
на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Пловдив,
снимка на разположението на пътен знак В26, извадка от ГИС на АПИ, както
и фотоснимка от клип и снимков материал на разположението на АТСС, като
последните две, съгласно чл.189 ал.15 от ЗДП, се ползват с доказателствена
сила. Съдът възприема и кредитира посочените доказателства като обективни
и непротиворечиви.
Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на А.Т., чиято
собственост е процесният автомобил към момента на нарушението, което
обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за
регистрация на МПС. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по
чл.189 ал.5 от ЗДП и не е предоставил в съответната териториална структура
на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е
извършило нарушението.
Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП,
чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същият са
посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР Пловдив/,
мястото /Републикански път II-64, км.49+800 в посока на движение с. Труд /,
датата /03.04.2021г./, точният час на извършване на нарушението /15:40ч./,
регистрационният номер на моторното превозно средство /рег. № ***/,
2
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /жалбодателят
А.Р.Т./, описание на нарушението /извършено нарушение за скорост/,
нарушената разпоредба /чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП/, размерът на глобата /1500
лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен
срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.
Наред с това в §1 от ДР на ЗАНН пък е залегнало, че ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Т.е. ЕФ представлява не волеизявление на определен орган, а
електронно обективирано такова, което единствено се записва върху
съответния носител от определено лице, но на база административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от АТСС.
Заснемането на процесното МПС е в съответствие със законовите и
подзаконовите разпоредби, тъй като АТСС е от одобрен тип, преминало е
метрологична проверка за годност, валидно към датата на нарушението, и е
използвано по начин, удостоверен в протокол.
Движението на автомобила е заснето от одобрен тип средство за
измерване, видно от приложения Протокол от проверка № 4-С-
ИСИС/12.02.2021г. на БИМ, със срок на валидност до 12.02.2022г., който се
счита за форма на контрол на средствата за измерване, удостоверяваща
съответствието на АТСС. Отделно от последното, видно от наличното по
преписката писмо на БИМ, по отношение на процесното АТСС е посочено, че
в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване е
вписано под № В-46 – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации тип Cordon M2.
Както се посочи, налице е и протокол по смисъла на чл.10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г., който по съдържание съответства на процесното
време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство,
което го е заснело. Приложен е и снимков материал на заснетия в нарушение
автомобил. В тази връзка, установи се, че АТСС тип CORDON-M2 MD1196 е
мобилно такова, известно в разговорната реч като „триножник“, което се
разполага на контролирания пътен участък. Последното обстоятелство се
потвърждава от приложената по делото снимка на разположението на АТСС
по смисъла на чл.10 ал.3 от посочената наредба.
По преписката е приложен и снимков материал на заснетото в
нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на
движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските
координати на разположение на техническото средство и на регистриране на
нарушението, измерената скорост на нарушителя.
След като нарушението е било установено, то законосъобразно в
3
отсъствието на контролен орган и на нарушител, е бил издаден ЕФ за
налагане на глоба.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП. Според правилото на чл.21 ал.2 от ЗДП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на чл.21
ал.1 от ЗДП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране
скоростта на движение да превишава посочените в нормата стойности на
скоростта в км/ч. Жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21 ал.2 вр.
ал.1 от ЗДП, а направената правна връзка с ал.1 е дотолкова, доколкото да
обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен знак, е различна
от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече в самата
ал.2, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата
разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е още по-прецизна.
Безспорно установено е и че за контролирания пътен участък извън
населено място максимално разрешената скорост при управление на МПС е
била 60 км/ч, ограничение, въведено с пътен знак В26. Наличието на пътния
знак се потвърждава и от писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“
Областно пътно управление – Пловдив, в което се сочи, че същият е поставен
на път II-64, км. 49+860, без табела Т2 към пътния знак, като действието му се
изчерпва след забавителния шлюз и изхода на „Рефан“, км.49+736, преди
зоната на пътния възел. Мястото на заснетото нарушение е на път II-64,
км.49+800 в посока с. Труд, което се пада преди кръстовището, т.е. същото
попада в ограничението на пътния знак.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл.21 ал.2 вр. ал.1
от ЗДП и установено с пътен знак В26 ограничение, е предприел управление
на автомобила, като е превишил разрешената скорост от 60 км/ч извън
населено място с 67 км/ч.
С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДП, като му е наложено наказание за нарушение,
извършено при условията на повторност. Следва да се има предвид, че
повторно по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДП е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл.174 ал.2 – в двегодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Така за налагането на
санкция по чл.182 ал.4 от ЗДП трябва да са посочени в съответния
санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл.182 ал.4 от ЗДП е бланкетна,
трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с която се запълва
бланкета; описание от фактическата страна, че нарушението е извършено
4
повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е
извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който
определя тази квалификация, включително с датата на влизането му в сила.
В настоящия случай фактът на повторността се установява едва след
изисканата от съда информация и предоставена такава с писмо рег. № 103000-
29462/25.11.2021г. на ОДМВР Пловдив, ведно с 3 бр. копия на електронни
фишове - ЕФ Серия К № 4130331, влязъл в сила на 10.02.2021г., ЕФ Серия К
№ 4035818, влязъл в сила на 10.02.2021г. и ЕФ Серия К № 4288535, влязъл в
сила на 10.02.2021г., т.е. настоящето нарушение е извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на посочените санкционни актове, с които на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
В процесния ЕФ обаче липсва описание, че деянието е извършено при
условията на повторност. Не е посочен и предхождащият санкционен акт,
който да обуславя наказването на лицето при условията на повторност, както
и кога същият е влязъл в сила. Липсва и запълване на бланкета с посочване на
нарушената правна норма.
Липсата на въведени факти, че се касае за нарушение, извършено
повторно, дават основание на съда да преквалифицира основанието, въз
основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя и да измени ЕФ като приложи закон за по-леко наказание и
определи глоба в по-нисък размер. В тази връзка следва да се отбележи, че
при липса на съществено изменение на съставомерните факти в ЕФ, на
основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, съдът може, освен да
намали наказанието, да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение /без изменение на обвинението/. В този смисъл са
задължителните указанията за съдилищата, дадени т.1 от ТР № 8/16.09.2021г.
по т. д. № 1/2020г. на ВАС. Същото е намерило отражение и в изменението на
ЗАНН /в сила от 23.12.2021г./, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от
който, съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. По този начин не се
нарушават правата на жалбоподателя, който се е защитавал по описаните
факти на извършеното от него нарушение за скорост, превишаваща с 67 км/ч
максимално разрешената в съответния пътен участък. Обратното би
означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване
на извършено административно нарушение от фактическа страна, което
всъщност изпълва съдържанието на различна от посочената в ЕФ законова
разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното
наказание, регламентирани в чл.12 от ЗАНН.
Предвид превишението на разрешената скорост в конкретния случай с
67 км/ч при управление на МПС извън населено място, то нарушението
попада в хипотезата на основанието по чл.182 ал.2 т.6 от ЗДП. Последната
предвижда за превишаване на скоростта над 50 км/ч извън населено място да
5
се наложи глоба в размер от 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч, глобата се увеличава с 50 лв. За превишение с 67
км/ч в повече от допустимото, съответстващото наказание е 750 лв. Ето защо
обжалваният ЕФ следва да се измени, като се преквалифицира основанието,
на което е наложена глобата от чл.182 ал.4 от ЗДП в чл.182 ал.2 т.6 от ЗДП,
като наложената глоба от 1500 лв. бъде намалена на 750 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски от страна на въззиваемата страна, следва в нейна полза да се
присъдят разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.63д ал.5 вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва да бъде определено
от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в размер
между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер от 80 лв. Неоснователно остава искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски, предвид крайния резултат от делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4697795, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на А.Р.Т., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието
за налагане на наказанието глоба от чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДП на
чл.182 ал.2 т.6 от ЗДП и НАМАЛЯВА размера на глобата от 1500 лв. на 750
лв.
ОСЪЖДА А.Р.Т., ЕГН **********, с адрес: ...... ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР Пловдив сумата от 80 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6