№ 2017 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, на тринадесети декември две хиляди и
седемнадесета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 2575 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и следващите
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1
от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Ц.С.И. ***, против Акт за установяване на задължения
/АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2017/**********-1/15.05.2017 г., издаден от
орган по приходите при Община Белослав, потвърден с Решение по жалба срещу акт
за установяване на задължение № 2/31.07.2017 г. на директора на дирекция
„ФБМДТ“ при Община Белослав, с който в тежест на жалбоподателя са установени
допълнителни задължения за данък върху превозните средства за данъчен период
/д.п./ 2014 г., д.п.2015 г. и д.п.2016 г. в общ размер на 104,00 лева –
главница, и 15,54 лева – лихви.
В жалбата се излагат съображения за недължимост на
данък върху превозните средства по отношение на лек автомобил ВАЗ с рег. № В
0498 СВ, тъй като жалбоподателят е декларирал, че автомобилът е технически
неизправен. Твърди се, че автомобилът не се ползва откакто е закупен. Отправя
се искане за отмяна на обжалвания АУЗ.
Ответникът – директор на дирекция „ФБМДТ“ при Община
Белослав, в писмено становище към писмото, с което е изпратена
административната преписка, навежда доводи за неоснователност на жалбата и моли
за нейното отхвърляне. Сочи, че в информационния масив на дирекция „ФБМДТ“
липсват подадени декларации по чл. 54 от ЗМДТ, поради което на основание чл.
107, ал. 3 от ДОПК служебно е издаден АУЗ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, и в рамките на задължителната проверка по
чл. 160 от ДОПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Договор за покупко-продажба на лек автомобил
от 11.01.2007 г. /л.43/ Петър Тодоров Жейнов и Донка Тодорова Жейнова продават
на Ц.С.И. лек автомобил ВАЗ 21061 1500 С, брой места: 4+1, цвят: червен, с рег.
№ В 0498 СВ, ведно с числящите се към него принадлежности, за сумата от 150,00
лева. При извършена проверка в информационния масив на дирекция „ФБМДТ“ при
Община Белослав е установено, че за автомобила липсват данни за подадена
декларация. Съгласно приложена към писмо рег. № 31662, екз. № 2/05.09.2014 г.
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна /л. 41/ справка /л. 42/ лек
автомобил ВАЗ 21061 1500 С, с рег. № В 0498 СВ, собственост на Ц.С.И., е
регистриран за движение в страната. На И. е изпратено съобщение за дължимите от
него местни данъци за 2017 г., в т.ч. и за посоченото моторно превозно средство
/МПС/.
При горните констатации Стефка Георгиева, на длъжност
главен специалист МДТ, приема, че автомобилът подлежи на облагане с данък върху
превозните средства, определен съобразно мощността на двигателя, коригиран с
коефициент в зависимост от годината на производство, и на основание чл. 107,
ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ издава АУЗ №
2017/**********-1/15.05.2017 г. /л. 5/, с който в тежест на Ц.С.И. са
определени допълнителни задължения за данък върху превозните средства за
д.п.2014 г. в размер на 20,80 лева – главница, и 5,37 лева – лихви, за д.п.2015
г. в размер на 41,60 лева – главница, и 7,20 лева – лихви, и за д.п.2016 г. в
размер на 41,60 лева – главница, и 2,97 лева – лихви.
Издаденият АУЗ е обжалван по административен ред пред
директора на дирекция „ФБМДТ“ при Община Белослав, който с Решение по жалба
срещу акт за установяване на задължение № 2/31.07.2017 г. /л. 1 – л. 2/ го
потвърждава изцяло. С жалбата до горестоящия административен орган е
представена декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил с
вх. № от 13.03.2007 година /л. 9/, от Ц.С.И., в която е посочено придобиването
на лек автомобил ВАЗ 21061 1500 С, с рег. № В 0498 СВ, както и че е налице
основание за освобождаване от данък върху превозните средства, тъй като
автомобилът е придобит в техническа неизправност (по смисъла на чл. 171, т. 2,
б. „а“ от ЗДвП).
Издаденият АУЗ № 2017/**********-1/15.05.2017 г. е
обжалван от Ц.И. пред Административен съд – Варна с жалба с №
9400-302/25.18.2017 г. /л. 4 – л. 7 от делото/, във връзка с която е образувано
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя е
представен списък на жителите на с. Страшимирово в подкрепа на Ц.С.И., че
откакто е закупил лек автомобил Лада 1500 С, рег. № В 0498 СВ, на 11.01.2007 г.
с технически неизправности и има декларация по чл. 54 за освобождаване от
данък, се намира в неговия двор на ул. „Васил Левски“ № 35 и никога не се е
движил /л. 26 – л. 28 от делото/, както и снимков материал представен за
сведение.
Към доказателствения материал по делото е приобщен
представеният от ответника АУЗ № 384-1/24.09.2014 г., издаден от орган по
приходите при Община Белослав, с който в тежест на Ц.С.И. са установени
допълнителни задължения за данък върху превозните средства по отношение на лек
автомобил ВАЗ 21061 1500 С, с рег. № В 0498 СВ, за д.п.2009 г., д.п.2010 г.,
д.п.2011 г., д.п.2012 г., д.п.2013 г. и д.п.2014 г. първа вноска, в размер на
228,80 лева – главница, и 67,50 лева – лихви. АУЗ № 384-1/24.09.2014 г. е
влязъл в сила на 25.12.2015 година.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
При извършване на задължителната проверка по
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че оспореният АУЗ № 2017/**********-1/15.05.2017 г. е издаден от компетентен орган - служител на
общинската администрация, определен със заповед на кмета на общината, съгласно
чл. 4, ал. 1 и ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка със Заповед № 25/04.01.2016 г. на Кмета на Община Белослав /л.
40/.
Атакуваният по съдебен ред АУЗ е издаден в
изискуемата от закона писмена форма и обективира както фактическите основания
на органа по приходите във връзка с установените данъчни задължения на
ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. Установените
публични задължения са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В
контекста на изложеното съдът приема обжалвания АУЗ за съответстващ на
законовите изисквания за форма на административен акт.
Всички, развити
от жалбоподателя, доводи изразяват по същество оспорване на материалната
законосъобразност на АУЗ №
2017/**********-1/15.05.2017 г., а при извършената от съда служебна проверка не се
установяват допуснати от местния орган по приходите съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,
които да обосноват отмяната на акта само на това основание. Оспореният
изндивидуален административен акт е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК
и по-конкретно в хипотезата на изречение тето, предложение второ от цитиранта
правна норма, предвиждащо, че акт
за установяване на задължение се издава служебно, когато не е подадена
декларация за задължение, подлежащо на деклариране. Понастоящем задължението за
деклариране на придобитите от лицата превозни средства е регламентирано в чл.
54, ал. 4 от ЗМДТ /в сила от 1.01.2015 г./, а преди това – в чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Доколкото от органа по приходите е констатирано, че от Ц.И. не е подадена
декларация за притежаваното от него МПС, съобразно императивното изискване на
посочените разпоредби, и предвид получената от ОД на МВР – Варна информация за
собственика на лек автомобил ВАЗ 21061 1500 С, с рег. № В 0498 СВ, правилно е
пристъпено към служебно издаване на АУЗ.
По материалната
законосъобразност на акта съдът намира следното:
По делото не се спори, че Ц.С.И. е собственик
на лек автомобил ВАЗ 21061 1500 С, с рег. № В 0498 СВ, което обстоятелство се
установява от представените писмени доказателства /договор за покупко-продажба от 11.01.2007 г. и справка от ОД на МВР – Варна,
сектор „Пътна полиция“/, както и че за процесните данъчни периоди по отношение
на същия не е заплатен данък върху превозните средства по чл. 52 от ЗМДТ.
Основният спорен
въпрос между страните в съдебния процес се свежда до това дължи ли
жалбоподателят данък върху превозните средства по отношение на процесния
автомобил за посочените в акта данъчни периоди.
Жалбоподателят релевира недължимост на
посоченото публично задължение, като твърди, че е подал декларация по чл. 54 от ЗМДТ за освобождаване от данък върху недвижимите имоти за лек автомобил ВАЗ
21061 1500 С, с рег. № В 0498 СВ, тъй като същият е придобит в техническа
неизправност.
С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, административният орган следва да докаже
основанията за издаване на акта, а в тежест на жалбоподателя е да установи
настъпването на претендираните от него обстоятелства за освобождаване от данък
върху превозните средства.
Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа в Република България, като чл. 53 от ЗМДТ регламентира, че
данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. От анализа на
цитираните правни норми се извежда, че за да има едно лице качеството на
данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ, следва същото да е
собственик на превозно средство, регистрирано за движение по пътната мрежа в Република
България. В случая от събраните по делото доказателства по безсъмнен начин се
установява, че тези факти са налице по отношение на адресата на оспорения АУЗ,
като същите са безспорни между страните по делото.
В чл. 58 от ЗМДТ законодателят е предвидил
правна възможност за освобождаване от данък върху определени превозни средства,
като хипотезите са изчерпателно и лимитативно изброени. Съгласно чл. 58, ал. 4
от ЗМДТ /Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г. – редакцията, действаща към датата на
придобиване на процесния автомобил/ за превозно средство, което няма да се
ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година
собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил
удостоверение за разкомплектоване. Разпоредбата е изменена, считано от
01.01.2010 г. и в актуалната си редакция предвижда, че за превозните средства,
на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ
месеца на прекратяване на регистрацията за движение, а за излезлите от употреба
моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за
предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на
регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за
разкомплектоване.
От доказателствата по делото не се установява
И. да е върнал свидетелството за регистрация на процесния автомобил, което
обстоятелство дори не се оспорва от жалбоподателя. Напротив, същият заявява, че
има намерение да ползва автомобила и затова не е поискал издаване на свидетелство
за разкомплектоване. Категорично е установено, че регистрацията на автомобила
не е прекратена. Съгласно справка на КАТ - Варна рег. № 31662, екз. №
2/05.09.2014 г. лекият автомобил марка ВАЗ модел 21061 1500 С, с рег. № В 0498 СВ,
е регистриран за движение в страната. Не се установява, а и не се твърди, че в
случая е налице някоя от останалите предпоставки за освобождаване от данък по
чл. 58 от ЗМДТ. Следователно процесното МПС, на основание чл. 52, т. 1 от ЗМДТ,
се облага с данък върху превозните средства, дължим от собственика по аргумент
от чл. 53 от ЗМДТ.
Горният извод не се разколебава от
представената от Ц.И. в хода на производството по административно обжалване на
АУЗ декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Същата е с попълнен нечетлив входящ номер от дата 13.03.2007 г.
и в нея е посочено придобиването на процесния лек автомобил с договор за
покупко-продажба от 11.01.2007 г., като в квадратчето по т. 6 е отбелязано, че
автомобилът е придобит в техническа неизправност по смисъла на чл. 171, т. 2,
б. „а“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда налагане на принудителна
административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство
до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е
технически неизправно. Не са налице данни декларацията да е подадена в Община
Белослав, тъй като в нея липсват индивидуализиращи белези на приемащата
администрация – печат, име и подпис на служител и др. подобни. Във връзка с
това не може да се приеме, че декларацията е входирана, респ. че е получена от
общинската администрация, до която е адресирана.
Отделно от изложеното съдът преценява, че
горните констатации са без правно значение в конкретния случай, защото
условията за недължимост на данъка върху превозните средства са определени по
императивен начин в чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, като техническата неизправност на
автомобила не е сред тях. С изменението на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /както и на
свързаните с тази правна норма разпоредби на чл. 60, ал. 6 и ал. 7 от ЗМДТ,
обн. ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ е отпаднало
освобождаването от данък на превозните средства, спрени от
движение. Доколкото по делото няма данни автомобилът да е спрян от
движение и тъй като придобиването на автомобила в техническа неизправност не е
основание за освобождаване от данък превозно средство, процесното МПС марка ВАЗ
модел 21061 1500 С, с рег. № В 0498 СВ,
подлежи на облагане с данък върху превозните средства на общо основание по реда
на чл. 54 и чл. 55 от ЗМДТ.
С оглед гореизложеното и предвид обстоятелството,
че основанията за освобождаване от данък върху превозните средства са
лимитативно изброени в чл. 58 от ЗМДТ, представената от жалбоподателя подписка
на жителите от с. Страшимирово, е ирелевантна за разрешаването на настоящия
правен спор. Неотносим е и приложеният за сведение на съда снимков материал,
който, освен че не е събран по реда на ДОПК и не обективира точно към кой
момент отразява състоянието на автомобила, представлява недопустимо
доказателство за установяване на факти от вида на спорните в настоящото
производство – аргумент от чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ.
В заключение, от съвкупната преценка на
доказателствата се установява, че в случая не е налице нито една от
предвидените в закона хипотези за освобождаване от данък върху превозните
средства, не е установено, че регистрацията на автомобила е прекратена, нито че
собственикът Ц.И. е върнал свидетелството за регистрация и е представил
удостоверение за разкомплектоване на автомобила. Предвид горното, и отчитайки
безспорния между страните факт, че дължимият данък върху превозните средства по
отношение на процесното МПС не е заплатен от жалбоподателя, настоящата съдебна
инстанция намира, че оспореният АУЗ е издаден при наличие на установеното в
закона материалноправно основание.
Размерът
на установените публични задължения не се оспорва от жалбоподателя, като при
извършена служебна проверка съдът констатира, че същият правилно е изчислен от
административния орган в съответствие с установените за това правила съгласно
чл. 37, ал. 1 от Наредба № 5 за определяне размера на местните данъци за 2017
година във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ.
При горните
констатации съдът преценява, че оспореният АУЗ № 2017/**********-1/15.05.2017 г. е постановен в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби.
Съвкупно, изложеното обуславя краен извод за
неоснователност на жалбата, поради което, съгласно чл. 160, ал. 1, предложение
последно от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, тя следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, настоящият
състав на Варненски административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.С.И. ***, ЕГН **********, против Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
2017/**********-1/15.05.2017 г., издаден от орган по приходите при Община
Белослав, потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на задължение
№ 2/31.07.2017 г. на директора на дирекция „ФБМДТ“ при Община Белослав, с който
са му установени допълнителни задължения за данък върху превозните средства за
д.п.2014 г., д.п.2015 г. и д.п.2016 г. в общ размер на 104,00 лева – главница,
и 15,54 лева – лихви.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: