РЕШЕНИЕ
№ 1546
гр. Пловдив, 18.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на двадесет
и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело
№ 1362 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на Е.Д.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу принудителна административна мярка по чл.
171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, наложена от старши полицай в
сектор „Общинска полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи /ОДМВР/ - Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и нищожен и се иска
отмяната му от съда. Поддържа се, че автомобилът
е собственост на фирма „ЕМ и ЕЛ“ ООД, ЕИК *********. Сочи се, че за наложената
мярка не е издаден никакъв документ, а е заплатена сума от 60 лева.
3. Ответният контролен орган – Д.
Г. Б. , на длъжност старши полицай в сектор „Общинска полиция“ при ОДМВР -
Пловдив, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Със заповед № 18ОА2593/06.11.2018г. на зам.-кмет при
община Пловдив – А.Д. (действащ в качеството на заместване съгласно заповед № 18ОА2567/02.11.2018г.)
са определени държавни служители от сектор „Общинска полиция - Пловдив“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, които могат да преместват
или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на
отговорно пазене на предварително оповестено място, без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. Под т. 22 в заповедта е посочен
и младши инспектор Д. Г. Б. , на длъжност старши полицай.
Министърът
на вътрешните работи със заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г. е делегирал на
длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности
от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в Столична
дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде
преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач.
6. Според ежедневна
ведомост от 05.06.2020 г., утвърдена от началник сектор
„Общинска полиция“ - Пловдив, Д. Г. Б. е определен за наряд с репатриращ
автомобил № 504 с участък за обслужване – репатриране, за времето от 08:00 часа до 20:00 часа.
7. Д. Г. Б. е изготвил докладна записка от 05.06.2020г. до
началник сектор „Общинска полиция“ - Пловдив, в която е удостоверил, че при
работата му по безопасност на движението на 05.06.2020г.
в 10:05 часа на ул. „Преслав“ пред № 27 в град Пловдив, на основание чл. 171,
т.5, б. „б“ от ЗДвП, е репатриран автомобил марка “Тойота”, цвят – сив, с рег.
№ ***, тъй като е бил паркиран в зоната на пътен знак В-27, с допълнителна
табела Т-17 за репатриране. Автомобилът е оставен за съхранение на паркинг, на
бул. „Н. Цанов“ № 24, в 10:20 часа.
8. При
репатрирането е изготвен снимков материали, от които е видно, че на 05.06.2020 г.,
в 10:03 часа, МПС - “Toyota Auris” с рег. № ***,
е спряно в дясно на платното за движение до тротоара в зоната на пътен знак
В-27, с допълнителна табела Т-17. Прозорците и вратите на автомобила са
затворени, в него няма водач или пасажери, няма индикации за включени аварийни
светлини.
От
представената схема на вертикална сигнализация е видно, че на процесния
пътен участък са поставени неподвижен пътен знак В-27 и допълнителна табела
Т-17, предупреждаваща за принудително репатриране.
ІV. За правото:
9. Нарушението на забрана за паркиране
на определено място, като административно нарушение, е основание за налагане на
ПАМ - принудително преместване на превозно средство. Хипотезите, при които това
е допустимо са три /чл.171 т.5 б. „Б“ ЗДвП/ - две визират състояние, при която
паркираното превозно средство пречи на останалите участници или създава
опасност за тях, а третата хипотеза изисква предварително да бъде оповестено
чрез нарочен знак, че от забраненото за паркиране място се извършва
принудително преместване /тази хипотеза е посочена в докладната записка по
процесното репатриране/.
Принудителната
административна мярка - преместване на превозното средство представлява проява
на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната
сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. За да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя следва: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определени в правната норма.
10. В случая законът не предвижда съставяне на
нарочен акт в писмена форма за налагане на процесната принудителна
административна мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни
мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл.171, т.5, б.
“б” от ЗДвП не се изисква писмена форма.
Същата се налага чрез фактически действия – използване на техническо средство
за принудително преместване на пътното превозно средство. Тази законово установена форма на
издаване на акта допуска доказването на административното нарушение с всички
допустими средства, в т.ч. и снимков материал. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК,
относимите за административното производство факти се установяват с всички
незабранени със закон доказателствени средства, включително веществени
доказателства. В случая снимковият материал представлява именно веществено
доказателство, събрано в хода на административното производство по прилагането
на ПАМ, поради което е годно доказателствено средство и има сила пред съда,
съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК /така Решение № 3018 от 4.03.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 112/2013 г., VII о./.
На следващо
място, за да бъде валидна съответната ПАМ, същата следва да бъде приложена от
компетентен орган. В закона не е посочено изрично кой е административният
орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ, при което следва да се приеме, че
той е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП: определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя. Следователно правният акт, по силата на който може да се осъществи
подобна дейност, вкл. и в дадения случай, е нареждане на органа по репатриране
за преместване на МПС, което е паркирано в нарушение на нормативните
изисквания.
11. Процедурата по прилагане на
процесната принудителна административна мярка е регламентирана в ЗДвП – чл.168
ал.1 и чл.171, т.5, б. ”б” и правилата на Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, приета с
Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19. 01. 2012 г. /https://www.plovdiv.bg/.
Според чл.
31, т. 4 от Наредбата, звеното за
контрол, определено със заповед на кмета на общината, могат съвместно с
определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол, да извършат
принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик, когато ППС е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство;
в този случай лицата по чл. 168
уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от
територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на
превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното
средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да
бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на
преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното
управление на Министерството на вътрешните работи.
По правилата
на раздел III от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн. ДВ, бр. 73 от 21.08.2001 г.)
пътните знаци от група „В“ са предназначени за въвеждане на забрана и за
отменяне на въведена забрана. Според чл. 80, ал. 1 от Наредбата, пътен знак В27
"Забранени са престоят и паркирането" и В28 "Забранено е
паркирането" се използват за въвеждане на забрана за престой и/или
паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват
или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на
платното за движение.
Съгласно чл.
93, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Паркирано е пътно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение /чл. 93, ал. 2 от ЗДвП/.
Според чл.
94, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя; на път с еднопосочно движение
се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не
пречи на движението на пътните превозни средства.
Цитираната
нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл.171, т.5
б. ”б” от ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е
законосъобразно прилагането й, е ясно установен в закона - да е налице паркиране
на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство. Елементите на фактическия състав трябва да са
налице кумулативно.
12. По делото е безспорно установено, че процесният автомобил,
на посочените дата, място и час, е бил неправилно паркиран в зоната на действие
на поставени пътен знак В-27 и допълнителна табела Т-17. Оспорващият не
ангажира доказателства паркирането да се дължи на обстоятелства, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение
/чл. 93, ал. 2 от ЗДвП/.
Установената с нормативен акт забрана
за престой и паркиране не се явява валидирана чрез заплатената от оспорващия нормативно
установена такса и разходи по прилагане на мярката. Таксата не е елемент на
фактическия състав на принудителната мярка. Тя е последица от мярката, поради
което органът не е компетентен нито да я променя, нито да преценява съответна
ли е на принципите на чл. 6 от АПК, нито да освобождава лица от нейното
заплащане. Приложената административна принуда цели да се преустанови извършеното
от водача нарушение на правилата за движение по пътищата. За налагането на
мярката е без значение обстоятелството, чия собственост е пътното превозно
средство. Нормата на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП ясно сочи, че мярката се
прилага без оглед знанието на собственика на пътното превозно средство или на
упълномощения от него водач.
13. Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че
оспорената принудителна административна мярка е наложена от материално и
териториално компетентен орган в предписаната от закона форма и ред, при
спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу нея жалба се явява
неоснователна
V. За
разноските:
15. В настоящото производство разноски от ответника не се претендират,
поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.С., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП –
принудително преместване на автомобил марка “Тойота”, цвят – сив, с рег. № ***,
наложена на 05.06.2020г. в 10:05 часа на ул.
„Преслав“ пред № 27 в град Пловдив от старши полицай в сектор „Общинска
полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: