Р Е Ш Е Н И Е
№260971 03.11.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен
съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На деветнадесети
октомври две хиляди
двадесет и първа година
в публично заседание
в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена
Ангелова
като разгледа
докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско дело №3341
по описа за две хиляди и петнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
по чл.59 от ЗЗД.
Ищецът „Корпорация Металпласт“ АД, ЕИК *********, със съдебен
адрес:***, адв.И.Д., моли съда да осъди ответника „Металпласт – Д.“ ООД, с ЕИК
*********, със съдебен адрес:***, адв.К.А., да му заплати по банкова
сметка ***, с титуляр Адвокатско дружество „Д.,П. и Б.“,
сумата от общо 84 300лв., като обезщетение в размер на пазарния наем, за
осъщественото за периода 20.12.2012г.-20.06.2013г. без основание от ответника
ползване на собствените на ищеца пет сгради с идентификатори *****.***.**.*,
*****.***.**.*, *****.***.**.*, *****.***.**.*и *****.***.**.*, които сгради
съставляват направена от акционера Н.Д.Д.. непарична вноска в капитала на
дружеството, уставът на което е вписан с вх.рег.№32450/20.12.12г., както и че
правата на вносителя се основават на чл.92 от ЗС и признаването му за техен
собственик със съставените по документи два констативни нотариални акта-
вх.рег.№14337/28.06.12г., акт №142, том 39, дело №7059/12г. по описа на АВ и
вх.рег. №32450/20.12.12г., акт №172, том 91, съответно от 52 200лв. за
първата сграда, 13 980лв. за втората сграда, 16 500лв. за третата сграда,
1 200лв. за четвъртата сграда и 420лв. за петата сграда, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба -29.12.15г., като му присъди и разноските в
производството /виж освен исковата молба, по отношение крайната дата на периода
и времето на ползване още и: определение №424/04.03.20г. на л.83 за оставяне на
исковата молба без движение; молба вх.№9637/26.03.20г. на л.86-л.87 за
отстраняване на указани нередовности; определение в с.з. от 31.07.20г. за
приемане на доклад по делото с изменението в тази връзка- л.127/.
В исковата молба е твърдял, че ответникът е ползвал собствените му
сгради за описания вече период лично и/или чрез трети лица, на които
предоставял ползването им /виж л.4гръб/, а в първо с.з. от 31.07.20г., след приключване на преюдициалния спор между
страните относно правото на собственост върху процесните сгради и възобновяване
разглеждането на настоящото дело, е посочил още, че ответникът бил ползвал
процесните сгради общо в търговската си дейност и частично- производство, като
един цял комплекс, в която връзка е поискал събиране на данни за регистрираните
от ответника на адреса фискални устройства /виж л.125-лице/.
С молба вх.№283433/15.10.21г. пледира за уважаване на иска му, с
присъждане на разноските по списъка, приложен към тази молба /виж молбата на
л.201-л.202 и списъка на л.204/. Развива съображения и с писмена защита
вх.№284075/29.10.21г.
В срока по чл.131,ал.1от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба с вх.№7464/09.03.16г. /виж на л.38-л.40/, с който е оспорил иска като
изцяло неоснователен.
Оспорил е ищецът да е собственик на сградите, описани с исковата
молба, като сам твърди, че : При апорта е внесена изцяло само сграда с
идентификатор *****.***.**.*, а от останалите четири сгради е апортирана само
по ½ ид.част; Дружеството не е станало собственик на сградите, предмет
на апорта, тъй като вносителят Н.Д.не е бил техен собственик към датата на
апорта, защото след 2006г. не е притежавал нито една от тях, а по съображенията,
подробно изложени в отговора на исковата молба, те са били собственост на
„Металпласт Д.“ ООД, на което дружество Н.Д.ги е продал с договор от 03.08.06г.
По отношение твърдяното от ищеца ползване е заявил, че той ползва част
от описаните недвижими имоти на годно правно основание – като техен собственик.
След приключване на преюдициалния спор по предявения от него
положителен установителен иск за собственост и отхвърлянето му, по повод
искането на ищеца да се признае за безспорен факта на ползването, тъй като
ответникът го бил признал в отговора си, а сега оттеглял това призннаие, в с.з.
от 31.07.20г. ответникът е посочил, че той не оттегля твърдението си, че е
ползвал част от процесните сгради, но не може да става дума за признание на
този релевантен факт, защото на адреса, на който се намират сградите, са
регистрирани общо четири търговски дружества, в които лицето Н.Д.е съдружник-
„Дърволекс“ ООД, „Транс пласт МПД“ и „МПД Трейд“ ООД, и част от тези дружества
също са ползвали различните сгради, като например най-голямата от тях била
ползвана от „Транс пласт“ ЕООД, по силата на договор за наем с анекс към него,
приложени в оригинал в кориците на гр.дело №629/16г., от който иска да се
ползва. Представил е и договор за наем от 07.01.13г., сключен между „Металпласт
Д.“, като наемател, и М.Т., като наемодател, с твърдение, че по този договор за
наем „Металпласт Д.“ никога не е ползвало сграда с идентификатор
*****.***.**.*., като във връзка с представяне на това доказателство и спора
относно приемането му от съда, с молба вх.№270724/26.11.20г. изрично е заявил,
че в отговора си никога не е твърдял да е ползвал процесните сгради по силата
на този договор, а и не би могъл, защото той не е наемател по договора, а такъв
е друго дружество, което ги е ползвало /виж тази молба на л.177/.
Пледира по същество за отвърляне на предявения иск, тъй като: ищецът
не е собственик на всички сгради, обезщетение за ползването на които търси в
това му качество; е налице основание за ползването на имотите- дружествата
„Металпласт Д.“ и „Транспласт МПД“ са били допуснати да ги ползват по договор,
сключен от Н.Д.като мажоритарен собственик и управител на няколко търговски
дружества, включително на страните по делото; ½ ид.част е ползвана от
него на правно основание- въз основа на наемен договор със съсобственика М.Т.;
тъй като не е надлежно установен в производството размера на пазарния наем за
случая- вещото лице не е съобразило, че имотите, ползвани като аналози за
сравнение, се намират в друг район и имат други характеристики.
Пледира присъждане на разноските в производството и развива
съборажения и с писмена защита, представена в с.з. от 19.10.21г. /виж
л.205-л.206/.
Съдът, като взе предвид твърденията и оспорванията на страните и
събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е изцяло
неоснователен, поради което следва да се отхвърли, воден от следните
конкретни съображения:
І.По допустимостта.
Предявеният иск е допустим с оглед наведените от ищеца твърдения, че
той е собственик на петте описани в исковата молба сгради, както и че в
посочения в исковата молба период ответникът ги е ползвал без основание, поради
което му дължи обезщетение за ползването им, които попадат в хипотезата на
чл.59 от ЗЗД.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 31.07.20г. съдът е приел като окончателен доклад по делото
проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №725/29.05.20г., с който
като релевантни за предявения иск е очертал фактите, че ищецът е собственик на
петте сгради, описани в исковата молба и че ответникът ги е ползвал в периода
20.12.12г.-20.06.13г., без основание, като:
В тежест на ищеца е поставил установяване на твърденията му,
обосноваващи основанията за придобиване на правото му, както свързаните с
извършването на непаричната вноска в капитала на дружеството, така и относно
правата на извършилия вноската, които са изрично оспорени от ответника, както и
факта на ползването на сградите по отношение на всяка една от тях, а досежно
размера на иска му- установаването на средния пазарен наем за периода на
ползване за всяка от описаните сгради.
В тежест на ответника е поставил установяване на основанието на
осъщественото ползване.
2.Установи се в хода на производството във връзка с твърденията и
оспорванията на страните, за всеки от релевантните за спора факти, както
следва:
2.1. Във връзка с твърдението на ищеца, че е изключителен собственик
на сградите, за ползването на които без основание търси обезщетение от
ответника.
С подаване на отговора на исковата молба по гр.д. №3341/15г.,
ответникът е предявил срещу ищеца насрещен иск за признаване за установено, че
той е изключителен собственик на сградите, за ползване на които без основание
ищецът търси обезщетение от него в производството по гр.д. №3341/15г.
С определение №556/11.03.16г. съдът е разделил насрещния иск за
самостоятелно разглеждане /виж копието на л.71/, а с определение
№676/25.03.16г. е спрял производството по грд. №3341/15г. до решаване на
преюдициалния спор за собственост по предявения от „Металпласт-Д.“ ЕООД срещу
„Корпорация Металпласт“ АД положителен установителен иск за собственост, за
който е било образувано гр.дело 629/16г. на ПОС, ХХІІ гр.с-в.
Доколкото основанията и фактите, на които всяка от страните е твърдяла
да е собственик на процесните сгради по настоящото дело и по насрещния иск, по
който е било образувано гр.дело №629/16г., и е сочила общ свой праводател в
лицето на Н.Д.Д.., съдът намира, че в
настоящото производство не може да приеме за тези факти нещо различно от онова,
което вече е приел при постановяване на влязлото в сила на 21.02.20г. Решение
№1257/22.10.18г. по гр.д. №629/16г., между същите страни, постановено при
участието на третото лице Н.Д.Д.., ЕГН **********, встъпил в съдебното
производство по гр.д. №629/16г. с молба, докладвана в с.з. от 29.11.16г., в
което е бил конституиран като помагач на „Корпорация Металпласт“ АД и
конкретно, без навлизане в подробности относно мотивите, които обвързват
страните, тъй като са относно главните правно-релевантни факти, на които
основават правата си, приема за установено и в настоящото производство по
силата на зачитане на фактите, установени по преюдициалния спор:
Че със сключване на договора от 03.08.06г., между Н.Д.., като
продавач, и „Металпласт Д.“ ООД, представлявано от Н.Д.., като купувач, с който
продавачът е прехвърли на купувача ПИ №******, с площ от 3.752дка- бивша нива с
променено предназначение за изграждане на „Складова база – хранителна
промишленост“, находяща се в ***, и ПИ №******, с площ 4.246дка, находяща се в
същата местност и землище, от които два
имота е съставен ПИ *****.***.**, върху който се намират всички процесни за
делото пет сгради, Н.Д.е прехвърлил на „Металпласт Д.“ ООД само правото на
собственост върху поземления имот, в който се намират петте процесни сгради, но
не и правото си на собственост върху сградите, находящи се към датата на тази
продажба върху имота- конкретно, правото си на изключителен собственик на
сграда с идентификатор *****.***.**.*, придобито по силата на приращение с
изграждането и по време, когато е изключителен собственик на имота /нива с площ
от 8000кв.м. в ***/, след като му е поставен в дял с утвърдено споразумение при
развод със съпругата му М.Д., и правото си на собственик на ½ ид.част от
останалите четири сгради с идентификатори *****.***.**.*, *****.***.**.*,
*****.***.**.*и *****.***.**.*,
притежавано в съсобственост с бившата му съпруга М.И.Д., след развода с фамилно
име Т., придобито също по силата на приращение по време, когато имотът е бил
СИО на двамата съпрузи;
Че по силата на апорта/ на направената от Н.Д.непарична вноска в
капитала на „Корпорация Металпласт“ АД,
вписан на 20.12.12г., дружеството –ищец по настоящото дело, е придобило
надлежно правото на собственост върху сграда с идентификатор *****.***.**.* и
на ½ ид. част от правото на собственост върху останалите четири сгради с
идентификатори *****.***.**.*, *****.***.**.*, *****. ***.**.* и *****.***.**.*, в който обем е притежавал
права върху тези сгради праводателят му,
и не е станало собственик на останалата ½ ид.част от процесните четири
сгради с идентификатори от две до пет включително;
Че договорът за доброволна делба от 16.03.15г., сключен между
„Корпорация Металпласт“ АД и Н.Д.Д.., с който като съсобственици на сгради с
идентификатори от две до пет включително, те са си ги поделили помежду си, не
би могъл да произведе целения вещноправен прехвърлителен ефект, доколкото към
тази дата Н.Д.не е бил съсобственик на останалата ½ ид.части от тези
четири сгради, а техен съсобственик е била М.Т.- т.е делбата е извършена между
лица, които не са съсобственици, макар това да няма в случая значение за
настоящия спор, тъй като периодът, за който ищецът търси обезщетение, е такъв
за времето от 20.12.12г.-20.06.13г., предхождащ датата на така извършената
доброволна делба.
В заключение, по този правно-релевантен за изхода на
предявения иск факт, съдът намери, че ищецът е установил да е изключителен
собственик само на сграда едно и да е собственик на ½ ид.част от
останалите четири сгради, противно на онова, което застъпва с писмената си
защита- че е установил да е собственик на всички пет процесни сгради по силата
на извършения апорт, макар принципно доводите му, свързани със спазване на
изискванията на 72 и чл.73 от ТЗ да са съответни на разписаното от цитираните
норми, а ответникът не е установил за
периода 20.12.12г.-20.06.13г. той да е бил собственик на същите сгради, както е
твърдял, по силата на договора за продажба от 03.08.06г., защото по неговата
сила е придобил единствено правото на собственост върху поземления имот, в който
са разположени петте процесни за делото сгради.
2.2. Във връзка с факта на ползване на процесните пет сгради за
периода 20.12.12г.-20.06.13г. от ответника.
За установяване твърденията на страните във връзка с този спорен, а не
безспорен за производството по предявения иск факт, заявени с размените книжа,
както и в първо с.з., след възобновяване на делото при приключване на
преюдициалния спор за собственост, описани вече подробно по-горе в това
решение:
В с.з. от 13.10.20г. и с.з. от 08.12.20г. са изслушани допуснатите им
свидетели Д.и Ч., доведени от ищеца, и Х. и Т., доведени от ответника /виж
съответните протоколи в частта на л.160лице и л.181лице-л.182лице/, с
показанията на които се установи, че:
Имотът на околовръстен път №15А, ограден и с пропуск посредством чип
на вратата, в периода 2009г.-30.05.13г., се ползвал от две дружество-
„Транспласт МПД“ ЕООД, което било производствено предприятие, и „Металпласт Д.“
ЕООД, което се занимавало с търговия на полимери и полимерни продукти и
продавало продуктите, произведени от „Транспласт МПД“ ЕООД. По същото време в
имота имало две халета, административна сграда, малка сграда, която била КПП и
още една сграда в дъното на имота, тип гараж. Двете халете се ползвали
съвместно от двете фирми, като имало обособена в тях производствена част за
производственото дружество и складова част, в която се съхранявали продуктите,
търгувани от второто дружество. Част от произведената продукция, поради това,
че била обемна, се съхранявала и между тези две халета, а полимерите се
съхранявали в складовете на халетата, като във всяко хале имало и по едно
складово помещение. Административната сграда била на три етажа /св.Д./;
В периода декември 2012г. - юни 2013г. „Металпласт Д.“ ЕООД продавало
полимери и оцветители в имот, който се намирал на околовръстното шосе, като
пазаруването ставало по следния начин: вратата се отваря от охраната, влиза се
в административната сграда, правят се документите и след плащане на фактурата
се отива в халетата, където са складирани полимерите и оцветителите и се
товари. Халетата са били две, почти еднакви на дължина, едното близо до
административната сграда, а другото, разположено срещу първото /св.Ч./;
През 2012г.-2013г., „Транспласт МДТ“ ЕООД извършвало производствената
си дейност в имот на околовръстен път, №15А, която се осъществявала в
производствено хале №3 на този адрес, на който имало още две халета, както и
административна сграда на два етажа, ползвана за този период освен от
„Транспласт“ и от „Металпласт Д.“, като всяко от дружествата ползвало отделни
стаи на етажа, и от дружество „Дърволед“, което имало в административната
сграда търговски отдел /св.Х./;
Имотът на околовръстен път **А, гр.*** се състои от една
административна сграда, три халета, гараж, КПП и портиерна. В края на 2012г. и
до средата на 2013г. сградите се ползвали от фирмите „Транспласт МПД ЕООД и
Металпласт Д. ЕООД. Най-голямото хале било построено специално за производство
на декинг, вид подова настилка, която произвеждало дружество „Транспласт“, като
в него били монтирани екструдерите за това производство. В това хале никога
нищо не било ползвано от Металпласт Д.. В другото хале било монтирано миксиращо
устройство, което миксира продуктите за производството, като в това хале се
съхранявали и другите суровини за производството, докато в най-старото хале,
първото построено хале, се помещавал склада на „Металпласт“. Административната
сграда, в която се намирало счетоводството и търговския отдел, и всичко
останало, се ползвало и от двете посочени фирми и до ден днешен /с.з. от 08.12.20г./, като управител и на
двете фирми в онзи период бил Д.Д.. Освен двете халета, в имота имало още гараж
и КПП. Пропусквателният пункт се ползвал и от двете дружества, а гаражът – за
склад на „Транспласт“ /св.Т./.
Видно от скиците на петте процесни сгради, издадени през 2015г., тези
с идентификатори *****.***.**.*, *****.***.**.*, *****.***.**.* и
*****.***.**.* са заснети в кадастъра като промишлени по своето предназначение,
с площи от съответно 1701кв.м., 596кв.м., 50кв.м. и 18кв.м., а сграда с идентификатор
*****.***.**.* е заснета като административна сграда на три етажа, с площ от
252кв.м. /виж скиците на л.20-л.24/;
Видно от съставения на
27.06.12г. по документи констативен нотариален акт, с който на Н.Д.е признато
право на собственост върху процесната сграда едно в цялост и върху процесните
сгради от две до пет включително за ½ ид.част, сградите, извън административната, която е
номер три по кадастралния план, са описани като: сграда едно, промишлена, с
площ 1701кв.м., включваща според представените документи обект „Складова база“,
с площ 720кв.м., и обект „Хале за складиране на опаковки“, с площ 921.20кв.м.;
сграда две, промишлена, с площ 596кв.м., склад и трафопост; сграда четири,
промишлена, с площ 50кв.м., гараж; сграда пет, промишлена, с площ 18кв.м., КПП
/виж този н.а. на л.9-л.11/.
Въз основа издадено от съда на ищеца удостоверение, по делото се
събраха данни от ТД на НАП-Пловдив,
съгласно които, в периода 09.02.12г.-14.03.19г., ответното дружество е имало
регистрирано фискално устройство на адрес: ***, в обект с наименование:
Производство и търговия с полимери /виж СУ на л.139 и писмо със справка,
съответно на л.156 и л.157/.
Не се събраха нарочни доказателства, извен вече описаните, в подкрепа
на твърдението на ищеца, че петте процесни сгради са били ползвани от ответника
общо, като един цял комплекс, в търговската му дейност и частично- производство.
Не се събраха данни по делото, извън вече описаните, и в подкрепа на
твърденията на ищеца, че ответникът е ползвал процесните сгради освен лично
и/или чрез трети лица.
В кориците на приложеното към настоящото дело гр.дело №629/16г. на ПОС
действително се съдържат, както ответникът сочи:
Договор за наем от
01.09.09г., подписан от лицето Н.Д.Д.., в качеството му на управител и на
дружество „Металпласт Д.“ ООД и на дружество „Транспласт МПД“ ООД, съответно в
качеството им на наемодател и наемател, по силата на който „Металпласт Д.“ ООД
е отдало на „Траспласт МПД“ ООД за временно възмездно ползване, с
предназначение за производствени нужди, следните свои имоти : две халета, а
именно- хале Складова база с площ 720кв.м. и хале за складиране с площ
1500кв.м., находящи се в ***, за срот от три години, считано от датата на
подписването му, при наемна цена 2000лв./мес /виж на л.107-л.108 от приложеното
дело/
И анекс към този
договор от 29.12.10г., подписан и за двете дружества, вече като еднолични
дружества с ограничена отговорност, от управителя им Д.Н.Д., щото срокът по т.2
се променя до 31.12.13г. /виж на л.109 от приложеното дело/,
които не са били приети като доказателства в производството по
настоящото дело, поради което и съдът не ги цени при установяване на този
спорен за производството релевантен факт, още повече, че на тези доказателства
се е позовавал ответникът, а не ищецът, който не ги е сочил в подкрепа на
твърдението си за осъществявано от ответното дружество ползване на процесните
сгради чрез трети лица. Във връзка с
тези доказателства съдът е развил подробно мотиви с произнасянето си в с.з. от
08.12.20г., към които препраща и с това решение /л.179-л.181/.
Видно от договор за наем от 07.01.13г., представен от ответника в
първо с.з, сключен между „Металпласт Д.“ ЕООД, като наемател, и М.Т., като
наемодател, процесните пет сгради са предоставени от наемодателката на
наемателя за ползване за срок от шест години, считано от 01.01.13г., при
месечна наемна цена от 100лв/мес, платима еднократно на всеки две години, в
края на двугодишния период /виж договора на л.122-л.123/, тъй че договорът,
противно на твърдяното от ответника в молбата му от 26.11.20г., щото той не е
наемател по представения договор, е установил точно обратното, макар сега
ответното дружество да е ООД, а при сключване на договора да е било ЕООД, както
личи от ЕИК-то му- ********* и от вписванията в публичния търговски регистър,
то е все едно и също дружество.
С приетото в с.з. от 24.11.20г. заключение на ССЕ, допуснатата на
ответника по повод оспорване от ищеца на достоверната дата на договора за наем
от 07.01.13г., и отговорите на в.л. К., дадени в с.з., се установи, че в счетоводството
на ответното дружество, за годините от 2013г.-2017г. включително, са налице
както счетоводни записвания по договора за наем от 07.01.13г., така и
счетоводни данни за извършени от дружеството плащания на уговорената наемна
цена на наемодателката М.Т., съответно на дати 03.12.14г., 17.05.16г. и
05.12.17г., както и че съответните счетоводни записвания и плащания са
извършени на описаните подробно в констативната част на заключението дати,
черпени от банковите извлечения и от годишната оборотна ведомост, залегнала в
баланса на дружеството, който е оповестен,
а не са взети по-късно със задна дата /виж протокола от с.з. на
24.11.20г. на л.173-л.175 и заключението на ССЕ на л.164-л.165/, при което, на
основание чл.181 от ГПК, съдът намира, че договорът има достоверна и за ищеца
дата, тъй като са налице факти /осчетоводявания в балансите за съответните
години след сключване на договора и банкови извлечения за извършените
плащания/, установяващи по безсъмнен начин предхождащото ги съставяне на
документа и конкретно- съставянето им за целите на производството, образувано
през 2015г., както ищецът застъпва и с писмената си защита.
С определение, взето в с.з. от 08.12.20г., след като е взел
становището на ответника, депозирано с писмена молба вх.№270724/26.11.20г. /виж
молбата на л.177/, по съображенията, подробно изложени в протокола от това с.з.
/виж протокола в частта на л.179-л.181/, съдът е оставил без уважение искането
на ищеца по молбата му, внесена в с.з. от 24.11.20г. /виж молбата на
л.166-л.167/, да отмени определенията си, взети в проведеното на 31.07.20г.
съдебно заседание, с които е приел договора за наем от 07.01.13г., представен
от ответника, и му е допуснал във връзка с оспорване достоверната му дата ССЕ,
и вместо това да отхвърли исканията на ответника в тази връзка, и е оставил без
разглеждане, като безпредметно, евентуалното му искане- в случай, че остави
първото негово искане без уважение, да вземе предвид, че наемодателката по
договора не е собственик на процесните пет сгради и съответно не може да ги
отдаде валидно под наем, а техен собственик е бил Н.Д.., който ги е апортирал в
„Корпорация Металпласт“ АД, като приеме за целта приложените към тази молба
писмени доказателства, тъй като същите са били вече приети по делото /виж доказателствата, приложени към молбата
на ищеца, на л.168-л.172 и същите, приети по делото, като представени от
ответника с отговора на исковата молба, на л.41 и л.45-л.46/.
При тези събрани от страните доказателства във връзка с ползването от
ответното дружество на петте сгради, находящи се в ПИ с идентификатор
*****.***.**, в периода 20.12.12г.-20.06.13г., съдът намери, че:
Взети в съвкупност, събраните по делото скици на процесните сгради и
констативния акт за собственост, издаден на Н.Д.на 27.06.12г., водят до:
Изясняване на
противоречието между двете групи събрани гласни доказателства по отношение на
факта две или три халета има в имота, като според съда, свидетелите на
ответника, които говорят за три халета общо в имота, най-вероятно имат предвид
сграда едно като две халета, доколкото според констативния нотариален акт тя се
състои от две части- складова база
и хале за складиране на опаковки, докато
свидетелите на ищеца говорят за две халета, и от описанието, което им дава
св.Ч. като местоположение по отношение на административната сграда- едното
по-близо до нея, а другото срещу него, с почти същата дължина, става ясно, че
тези халета се помещават в двете сгради с номера едно и две, и това описание
най-точно съответства на възможността показанията за халетата, за които говорят
всички свидетели, да се свърже с процесните за спора сгради, тъй като, като се
изключи от тях административната, която ясно е обозначена и по скица като
сграда номер три, предвид площта и
предназначението на други две сгради- КПП- 18кв.м. и гараж-50кв.м., прави малко
вероятно някоя от тях двете да се идентифицира с третото хале, за което говорят
свидетелите на ответника;
Потвърждават казаното
от св.Д., щото и в двете халета в имота е имало складови площи, ползвани от
ответното дружество, което кореспондира и на казаното от св.Ч., че е получавал
стока, която е фактурирал- полимери и/или оцветители за тях, закупена от
„Металпласт Д.“ ЕООД, и от двете халета.
Взети в съвкупност, събраните гласни доказателства установяват, че:
Двете халета/сгради номера едно и две/ са били ползвани в процесния период не само
от ответното дружество, както ищецът твърди, а както от него, така и от едно
трето неучастващо в производството дружество- „Транспласт МПД“ ЕООД, без да се
установи в какъв конкретен обем е било ползването, осъществявано от ответника.
В тази връзка съдът
цени показанията на св.Д., доведен от ищеца, и кореспондиращите им показания на
св.Х., доведен от ответника, че и двете халета са били ползвани общо от фирмите
„Траспласт МПД“ и „Металпласт Д.“, и не
цени показанията на св.Т., доведена от ответника, които остават в изолация, тъй
като само тя е посочила, че едното хале, което е най-голямото и е построено
след 2001г., се ползвало само от фирма
„Транспласт“ за производството на декинг, а в най-старото хале, първо
построеното, се помещавал склада на „Металпласт“, като отчита и наличието на
вътрешно противоречие в показанията на св.Т., която преди да посочи вече
описаното относно ползването на двете халета, и сама е заявила, че сградите,
находящи се в имота- административна, три халета, гараж, КПП и портиерна, се
ползвали в процесния период и от двете фирми.
Съдът цени в тази
връзка и показанията на св.Ч., но отчита, че доколкото той само е закупувал
стока от ответника, без да има нищо общо с производствения процес в имота, за
да знае кой ползва сградите в него, като и изобщо не е говорил за ползването
им, а единствено за покупките, правени от ответника, показанията му не могат да
доведат до обосноваване на извода, че само ответникът е ползвал двете халета,
от които този свидетел е пазарувал, докато другите двама свидетели- Д.и Х. са
пряко свързани с дейността на „Транспласт МПД“ ЕООД, като св.Д.е заемал в
периода декември 2012г.-май 2013г. длъжността „организатор производство“, а
св.Х.- „ръководител отдел производство“ в това дружество, тъй че имат най-преки
впечатления относно факта на ползването от двете посочени дружества и целите на
ползването от всяко едно от тях /съответно- за производство и за търговия/.
Същевременно,
показанията на св.Ч. са в унисон с тези на св.Д., щото и в двете халета е имало
складови площи, ползвани от „Металснаб Д.“ЕООД, което търгувало със стоката,
произвеждана от „Транспласт МПД“ ЕООД, противно на показанията на св.Т., че
само в най-старото хале имало склад на Металснаб.
По отношение неустановеност на
обема, в който двете дружества- ответното и третото за производството, са
ползвали двете халета, съдът взе предвид, че:
Макар св.Д.да е
посочил, че двете халета се ползвали съвместно от двете вече описани дружества,
съответно за производствената им и търговска дейност, като имало обособена
производствена част за Транспласт, и складова част, която се ползвала от
Металпласт Д., и складовете били два, в двете халета, той не е посочил дори
примерно каква е била площта на всеки един от двата склада, обособени за
търговската дейност на Металснаб в тези две халета. Същевременно, така дадените
от него показания изключват възможността за установеност на ползваните от
ответника складови площи в двете халета да се ползват пряко данните, съдържащи
се в констативния н.а. от 27.06.12г., защото, според него, и двата обекта,
находящи се в сграда едно, съответно с площ от 720к.м. и от 921.20кв.м., са
посочени като складова база и хале за складиране, докато св.Д.е посочил, че
реалното им ползване се е осъществявало от двете описани вече дружества по
начин различен от този, по който са описани като обекти в представената за
целите на съставения констативен акт документи, а описанието в н.а. относно
сграда две, с площ от 596кв.м., не съдържа данни каква част от него е склад и
каква трафопост.
Както вече посочи
по-горе, не цени показанията на св.Т. относно това, че най-голямото хале,
строено след 2001г., се ползвало само от Транспласт, а най-старото- за склад от
Металпласт, а оттам- и въпреки наличните по делото данни за площ на тъй
описаните от нея халета, те не съставляват сами по себе си данни, въз основа
които да се установи обема на ползването от ответника;
Св.Х. не е посочил
нищо за ползване на халетата от ответника, а е дал показания само за ползване
на хале три от Траспласт.
Липсват данни относно
обема на осъществявано от ответника ползване на двете халета и в показанията на
св.Ч.;
Ищецът нито е
поискал, нито е събрал други доказателства в тази връзка, като изисканите и
приложени в кориците на делото данни относно регистрирано от ответното
дружество на адреса, на който се намират процесните сгради, фискално устройство в твърдяния период на ползване, не
допринася за установяване на този факт нито само по себе си, нито в съвкупност с
останалите събрани доказателства, а обслужва данъчни цели.
Административната сграда/сграда номер три е била ползвана в процесния период както от
ответника, така и от други лица, без да се установи в какъв конкретен обем е
било ползването и, осъществявано от ответното дружество.
В тази връзка съдът
цени показанията, дадени от свидетелите на ответника, които са посочили, че
административната сграда е била ползвана и от „Транспласт МПД“ ЕООД, и от
„Металпласт Д.“ ЕООД, а св.Х. е посочил още, че и дружество „Дорволед“ /твърдението на ответника е за дружество
„Дърволес“/ имало търговски отдел в тази сграда, макар установяване на
ползването да не е стояло в негова
тежест, но като все пак с отговора си е сочил, че ползва част от сградите, тъй
като св.Д., доведен от ищеца, е посочил единствено, че в имота има
административна сграда, но не е посочил нищо във връзка с ползването и от
ответника, а св.Ч. е посочил единствено, че счетоводството на „Металснаб Д.“,
от когото закупувал полимери и оцветители, е било в административната сграда и
оттам е вземал фактурите за закупената стока.
Както по отношение на
двете халета, така и по отношение на административната сграда, ищецът не събра
никакви други доказателства относно обема, до който се е простирало ползването
и от ответното дружество в процесния период
Не се установи ответното дружество да е
ползвало в периода 20.12.12г.-20.06.13г. сграда четири- гараж.
По отношение ползването на гаража като склад
от ответника, показания е дала единствено св.Т., доведена от него, но съдът не
цени показанията и в тази част, защото св.Д., доведен от ищеца, макар да е
описал сградата тип гараж, като находяща се в имота, не я е свързал по никакъв
начин в показанията си със складирането на стоки и/или на материали от
осъществяваната на площадката от Транспласт МПД и Металпласт Д. производствена
и търговска дейност с полимери, а е посочил, че само в халетата е имало
складови помещения, а онова, което поради естеството си не можело да се помести
в тях, се съхранявало между халетата.
Сграда пет - КПП е била ползвана общо най-малко от двете дружества „Траспласт“
и „Металпласт“, които са осъществявали производствена и търговска дейност в
имота в процесния период, като пункт, от
който се е осъществявал пропусквателния
режим до територията на оградения поземлен имот, без да се установи в какъв
конкретен обем е било ползването и, осъществявано от ответното дружество.
За общото и ползване
от посочените две дружества показания е дала единствено свидетелката на
ответника М.Т., без в тях да се съдържат данни за обема, в който ползване е
осъществявал ответникът, а за това, че имотът е бил ограден и с пропусквателен
режим, както и че в имота се влизало, след като охраната се обади от портала в
счетоводство, показания са дали съответно св.Д.и св.Ч..
В обобщение, при стояща върху ищеца тежест да установи твърдението си, че в
процесния период ответникът е ползвал петте процесни сгради, той не успя да го
установи в условията на пълно главно доказване, доколкото със събраните от него
и от ответника гласни доказателства се установи, щото ползването на четири от
общо петте сгради, без гаража, се е осъществявало и от ответника, и от едно
трето на спора лице, без да се установи в какъв конкретно обем е било
ползването им, осъществявано конкретно от ответника.
2.3. По твърдяното от ответника наличие на основание за ползване на
част от процесните сгради, извън това на собственик, отречено с отхвърляне на
положителния му установителен иск за тяхната собственост в производството по
гр.дело №629/16г. на ПОС.
По отношение на този стоящ в негова тежест релевантен факт, ответникът
е демонстрирал противоречиво поведение, като със своя молба
вх.№270724/26.11.20г. е сочил, че никога не е твърдял да е осъществявал
ползването на част от сградите по силата на договора за наем от 07.01.13г.,
представен от него и приет в с.з. от
24.11.20г., както и че по този договор той не е наемател, а с писмената си
защита, в абзац предпоследен, сочи, че е установил в процеса основание за
осъществяваното ползване-наемен договор със съсобственик, като друг договор
освен този от 07.01.13г. не е бил приеман като доказателство по делото.
Тъй или иначе, както вече се каза в предходния пункт на това решение,
от представения от ответника договор за наем е видно, че не друг, а той е
наемател по този договор за наем, а доколкото наемодателката е съсобственик на
½ ид.част от сгради от две до пет включително, той е установил наличие
на годно основание за ползването на ½ ид.част от тях, което му е
предоставено по силата на договора, като по отношение на правата на М.Т. са
закрепени мотиви в решението по преюдициалния между страните спор, които
отричат правата на ищеца за тази идеална част от четирите сгради, като
придобити по силата на непаричната вноска, направена от Н.Д.в дружество, защото
към 20.12.12г. Н.Д.е внесъл в дружеството точно онова, което е притежавал-
сграда номер едно изцяло и по ½ ид.част от останалите четири сгради, до
който обем се разпростира и съдържащото се в правата на собственика право да
ползва собствените си вещи.
По отношение ползването на сграда номер едно и за ползването на повече
от ½ ид.част от останалите четири сгради, ответникът не установи наличие
на противопоставимо на ищеца, основание за ползването им, защото именно такова
основание има предвид нормата на чл.59 от ЗЗД, но пък и ищецът не установи в
какъв конкретен обем е било осъществяваното от ответника ползване на четири от
петте процесни сгради, за които се събраха доказателства, че ответникът е
осъществявал някакво ползване в процесния период.
2.4. По отношение размера на пазарния наем за петте процесни сгради в
периода 20.12.12г.-20.06.13г., в производството се събраха:
Първоначално и допълнително заключение, изготвени от в.л. В.Р., приети
съответно в с.з. от 31.07.20г. и 13.10.20г. /виж протоколите от тези две
заседания, в частта съответно на л.128лице и гръб и л.158гръб-л.159лице, и
заключенията на л.110-л.120 и л.148-л.153/, с които се установи, че :
При месечен наем за всяка от процесните сгради в поредността по
възходящ номер от едно до пет, определен по метода на пазарните аналози, в
размер на съответно 8599лв., 2278лв., 2874лв., 185лв. и 52лв., следващият се
пазарен наем за целия период от 20.12.12г.-20.06.13г. вкл., възлизащ на шест
месеца, за всяка една от петте процесни сгради, изчислен от съда чрез простото
действие по умножение на месечния наем с броя на месеците в процесния период, е
съответно 51594лв., 13668лв., 17244лв., 1110лв. и 312лв., или общо за всички
сгради за целия период 83 928лв., а закрепените в първоначалното
заключение на вещото лице Р. суми от съответно 42 995лв., 11390лв.,
14 371лв., 925лв. и 259лв., или общо за всички сгради и за целия процесен
период- 69 940лв., не се ценят от съда, тъй като заключението е изготвено
преди изменението в първо съдебно заседание, с което е прието, че претенцията
на ищеца е за периода 20.12.12г.-20.06.13г., а не 20.12.12г.-20.05.13г., и
поради това последните изчисления са за пет, а не за шест месеца, както е видно
от първоначалното заключение /виж на л.120 от делото/.
Приетите заключения са били оспорени от ответника поради това, че при
изготвянето им вещото лице е ползвало за сравнение имоти, които са несравними с
процесните, като е приело, че процесните са разположени в южна индустриална
зона, докато това не е така /виж л.129гръб/.
Във връзка с оспорването е поискал да му се издаде съдебно
удостоверение, въз основа което е представил друго такова, издадено от Община
Пловдив- район ****, съгласно което индустриална зона-**, гр.*** /Южна
индустриална зона по действащ ПУП-ПРЗ е с кадастрален район *** по КККР на
гр.***, а ПИ *****.***.** попада в кадастрален район ***, ***, землище ****-**,
който не покрива изискването на пар.5,т.6 от ДР на ЗУТ, а е извън строителните
граници на зоните на териотрията на гр.Пловдив /виж удостоверението на л.155/.
Независимо от представено удостоверение, издадено от Община Пловдив,
район „****“, в с.з. от 13.10.20г. в.л. Р. е заявила, че то не променя по
никакъв начин заключението и относно предложения месечен пазарен наем за
процесните имоти, както и че същият е определен на база годни сравнителни
аналози, като недоразумението вероятно произтича от това, че районирането на
индустриалните зони в списание „Пловдивски имоти“, оферти от което са
използвани за целите на сравнението, на източна, северна, западна и южна, не
съответства на районирането по кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр.***, а иначе, на нея и е добре известно, че имотите се намират в ***, извън
строителните граници на гр.***, определени с кадастралната карта /виж
л.159лице/.
При така дадените от л. Р. обяснения и като ответникът не е предприел
във връзка с оспорване на изготвените от нея заключения други процесуални
действия, извън вече описаните като събрани данни относно границите на южна
индустриална зона по кадастрална карта на гр.***, съдът намира, че изготвените
заключения са обосновани и дават ясен и конкретен отговор на въпроса относно
размера на пазарния наем за процесните сгради в процесния период, тъй че ги
цени изцяло и счита, че този размер е установен с тях, противно на застъпената
и в пледоарията на ответника теза, щото размерът на иска е останал неустановен
от ищеца, при възложена в негова тежест да го установи.
3.При тези установени и неустановени в производството факти, съдът
направи по съществото на спора извода, че предявеният
от ищеца иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен, при следните съображения:
Съгласно чл.59 от ЗЗД, онзи, който се обогати неоснователно за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Съдебната практика е трайна и безпротиворечива във времето, че когато
ищецът твърди, щото друг ползва
собствения негов имот без основание, за това ползване на собственика се дължи
обезщетение в размер на средния пазарен наем, със сумата на който ползващият се
е обогатил за сметка на собственика, спестявайки си плащането на наем за
ползването, а собственикът е обеднял със същата сума, която би могъл да получи
при отдадено от него право на ползване на собствения му имот другиму, тъй както
подробно е застъпил и ищецът в писмената си защита.
По отношение на сгради от две до пет включително, ищецът не установи
да е собственик на същите изцяло, а само на ½ ид.част от тях, което
прави исковете му за присъждане на обезщетение за ползването им до размер на
½ ид.част неоснователен- като не е собственик на тази идеална част, той
не може да обеднее, а ответникът да се обагати за негова сметка, като не му
плаща наем за ползването и;
По отношение на сграда номер четири - гараж, ищецът не установи
твърдението си да е ползвана от ответника в процесния период, нито изцяло, нито
за притежаваните от него в собствеността и
½ ид.части, тъй че искът му за присъждане на обезщетение за
ползването и е неоснователен- като не я е ползвал, ответникът не би могъл и да
се обогати неоснователно за негова
сметка;
По отношение на всички останали процесни сгради- едно, две, три и пет,
ищецът не установи в какъв конкретен обем е било осъществяваното от ответника
тяхно ползване за процесния период, а оттам- и с какво точно е обеднял, а
ответникът се е обогатил за негова сметка, тъй че исковете му следва да се
отхвърлят, защото липсва база, на която, при събрани с приетите заключения
данни и за средна пазарна наемна цена за кв.м., да се извърши изчисление от
съда на основание чл.162 от ГПК за следващото се на ищеца обезщетение, като в
случая не се касае до недоказаност на размера на иска, а на неговото основание-
каква конкретно площ от общата площ на сграда едно, която е изцяло собствена на
ищеца, е била ползвана от ответника, защото именно за осъщественото от него
ползване той дължи обезщетение на собственика, и дали осъщественото от
ответника ползване на останалите три сгради, на които ищецът е собственик на
½ ид.част, надхвърля съответната ½ ид.част, за която на
собственика се следва обезщетение.
Поради горните причини- недоказаност от страна на ищеца на правно
релевантните факти, от които зависи основателността на иска му, поставени в
негова тежест, искът му следва да се отхвърли изцяло, а не защото ответникът е
установил твърдяното в процеса наличие на основание за тяхното ползване, защото
претендираното от него основание на собственика е отречено в производството по
гр.д. №629/16г. на ПОС, а това, изведено от договора за наем със съсобственик,
се изтъква едва в писмената му защита, докато в процеса е твърдял, че никога не
е навеждал подобно основание. Отделно от това, ползването на основание договора
за наем от 07.01.13г. е непротивопоставимо на ищеца като собственик на сграда
едно, както и по отношение ползването на другата ½ ид.част от сгради от две
до пет включително, в случай, че се установи ползване в по-голям от този обем.
В частта за разноските.
И двете страни претендират присъждането на разноските в
производството, като за тях ищецът представя списък /виж л.204/, а отметникъ не
представя такъв.
С отхвърляне на иска, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се
следват само на ответника и не се следват такива на ищеца, поради което съдът
не обсъжда установени ли са в процеса от него разноските, включени в списъка
му.
Ответникът е установил в производството направата на разноски в размер
на общо 7 434лв., от които: 7329лв.-изплатен в брой адвоктаски хонорар по
договор за правна защита и съдействие от 25.02.16г. /л.37/; 100лв.- хонора за
вещо лице по допуснатата му ССЕ /л.132/; 5лв.- държавна такса за издадено му СУ
/л.144/, които ищецът следва да бъде осъден да му заплати.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля иска на „Корпорация Металпласт“ АД, ЕИК *********, със
съдебен адрес:***, адв.И.Д., срещу „Металпласт – Д.“ ООД, с ЕИК *********, със
съдебен адрес:***, адв.К.А., за осъждане на ответника да му заплати по банкова
сметка ***, с титуляр Адвокатско дружество „Д.,П. и Б.“,
сумата от общо 84 300лв., като обезщетение в размер на пазарния наем, за
осъщественото за периода 20.12.2012г.-20.06.2013г. без основание ползване на
собствените на ищеца пет сгради с идентификатори *****.***.**.*,
*****.***.**.*, *****.***.**.*, *****.***.**.* и *****.***.**.*, съответно от
52 200лв. за първата сграда, 13 980лв. за втората сграда, 16 500лв.
за третата сграда, 1 200лв. за четвъртата сграда и 420лв. за петата сграда,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба -29.12.15г.
Осъжда „Корпорация Металпласт“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***,
адв.И.Д., да заплати на „Металпласт –
Д.“ ООД, с ЕИК *********, със съдебен адрес:***, адв.К.А., сумата от
7 434- седем хиляди четиристотин тридесет и четири лева- разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: