Присъда по дело №89/2022 на Районен съд - Попово

Мотиви по НОХД № 89 по описа за 2022 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият А. П. М. от гр.П. е предаден на съд по обвинение за това, че „ за времето от
01.09.2018 г. до 03.10.2018 г., в гр.П., с. З.о, общ.П., и в гр.П., с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал заблуждение у длъжностни лица на „Р.“ АД гр. П. – агент-
купувачите И. Й. И. и И. В. В., и изпълнителния директор П. К.Д. – че ще достави 300 тона
царевица по силата на договор за покупко-продажба № **** г., между ЗП А. П. М. и „Р.“ АД
гр.П., и с това е причинил на „Р.“ АД гр.П. имотна вреда в големи размери – на стойност 75 000
лв.“ – престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209,ал.1 от НК .
След проведено разпоредително заседание, защитникът на подсъдимия адв. Д. М. от САК
прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК, в хипотезата на чл.371,т.2
от НПК. След като прие,че са налице всички предпоставки за приключване на делото по
диференцираната процедура, съдът го разгледа именно по този диференциран процесуален ред. В
хода на проведеното съкратено съдебно следствие подс.М. се признава за виновен, съжалява за
стореното и моли за минимално наказание. Същото е и становището на неговия защитник адвБ. от
БлАК /преупълномощен от адв.М./, който намира, че са налице всички обективни предпоставки за
приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и индивидуализиране на
минимално наказание ЛОС при превес на смекчаващите вината обстоятелства, изтърпяването на
което бъде отложено по реда на чл.66 НК с подходящ изпитателен срок. Сочи се, че освен
признание на подсъдимия е налице и реално съдействие на органите на ДП при разкриване на
престъплението, проявено разкаяние и критичност, както и добри характеристични данни.
Представителят на Районна прокуратура Т. ТО П. в с.з. поддържа обвинението, като
предвид характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание
ЛОС над специалния минимум,което бъде ефективно изтърпяно, както и уважаване в пълен размер
на предявеният граждански иск.
Пострадалото ЮЛ „Р.“АД гр.П. чрез повереника си адв.Б.К. от ТАК до началото на
разпоредителното заседание писмено предявява граждански иск в размер на сумата 75 000 лв.
/седемдесет и пет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпените от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане на задължението. Съдът, след като прецени, че посоченото лице има качество на
пострадал от престъплението, за което е внесен обвинителния акт, както и че претенцията му е
предявена до даване ход на разпоредителното заседание, прие така предявеният граждански иск и
конституира пострадалото ЮЛ като като граждански ищец в наказателния процес. В с.з. гр.ищец
чрез повереника си поддържа гражданския иск в пълния заявен размер, претендират се
направените разноски.
Предвид характера на производството, с определение постановено по реда на чл.372, ал.4,
вр.с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата
по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат
събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията,
вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А. П. М. живеел в гр.П., бил с висше образование, магистър. Не бил женен,
но от съпружеско съжителство с Н.Н. имали малолетен син на 3 години. Не бил осъждан към
датата на извършване на деянието, като с присъда от 15.01.2021 г. по нохд № *** г. на РС П., за
извършено в периода *** г. идентично престъпление по чл. 211, вр. с чл.209,ал.1 и чл.26 от НК му
било наложено наказание 3 год. ЛОС, отложено по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от 5
г. С реш.№ 188/13.10. 2022 г. по внохд № 174/2021 г. на ОС П. /приложено по делото, л.81 и сл./
присъдата била изцяло потвърдена и влязла в сила на същата дата.
Подс.А. М. бил регистриран като земеделски производител и като такъв обработвал
1

земеделски земи на територията на Област П., както и упражнявал търговска дейност в сферата на
земеделието. През 2017 година и началото на 2018 година подсъдимият изпитвал сериозни
затруднения в търговската си дейност, като не изпълнявал в срок дължими плащания по вече
сключени с други лица договори. Поради това срещу него били образувани изпълнителни дела,
като се стигнало и до налагане на запори и възбрани върху негово имущество. В един момент
подс.М. вече не разполагал с необходимите финансови средства, за да упражнява дейността си
като земеделски производител и поради това, както и поради обстоятелството, че бил притискан
от кредиторите си да им се издължи, решил да се сдобие със средства, за да покрие задълженията
си, като извършва измами. Въпреки, че през стопанската 2017/2018 г. подс.М. не бил засявал
площи с царевица и не разполагал с такава, той решил да въвежда в заблуждение представители на
различни търговски дружества, че притежава своя царевица на склад, която срещу авансово
плащане ще им я продаде.
В изпълнение на предварително взетото решение, един ден през м.септември 2018 г. подс.М.
влязъл във връзка с лично познатия му свидетел И. Й. И., който работел като агент-купувач на „Р.“
АД гр. П., и част от задълженията му били да намира доставчици на земеделска продукция, да
сключва договори с тях, и да наблюдава за изпълнението на тези договори. В един от разговорите
между тях по повод съхранение на слънчоглед в „Р.“АД, подс. М. споделил на св.И., че за 300 т
царевица за продажба. Свидетелят проявил интерес, но поискал да вземе проба от царевицата.
Макар да нямал никаква царевица, подс.М. заблудил свидетеля, че има собствена такава в
стопанския двор на с.З.о, област П.. След като се уточнили, в един от следващите дни двамата се
срещнали в центъра на с.З.о, обл.П., където подс.М. се качил в автомобила на св.И., управляван от
св.К. П., който също бил агент-купувач в „Р.“ АД гр.П.. Тримата отишло до стопанския двор,
където според думите му подсъдимият „съхранявал добитата от него царевица“. Казали на
охраната, че идват да вземат проби, след което били допуснати до склад под два навеса, където
действително имало голямо количество царевица. Тази царевица /според подсъдимия
количеството било 300 тона/ обаче не била негова собственост, а на други лица, която заявил че
продава по 250 лв./тон, след което свидетелите И. и П. взели съответната проба със сонда, и после
заедно с подсъдимия си отишли.
След като извършената проба дала положителен резултат, св.И. докладвал на ръководството
на „Р.“АД гр.П.,което решило да закупи от подс. М. 300 т царевица на цена от 250 лв. за тон. В
изпълнение на това решение, на 27.09.2018 г. бил сключен договор за покупко-продажба № *** г.
между „Р.“ АД гр. П. /приложен/, представлявано от изпълнителния директор П. Даскалов, като
купувач, и подс.М., като продавач. Съгласно условията на договора, подс.М. следвало да продаде
на купувача 300 тона царевица, реколта 2018 г., с определени показатели, на цена от 250 лева за
тон. Срокът за изпълнение на договора бил уговорен до „предаване на цялото дължимо
количество стока, в периода от 27.09.2018 г. до 15.11.2018 г.“. Макар, че изобщо нямал нито
царевица, нито възможност и намерения да я достави, подс.М. продължил да поддържа
заблуждението у представителите на „Р.“ АД гр.П., за да ги мотивира да направят плащането по
договора. Отново със същата цел, на 27.09.2018 г. подс.М. издал, подписал и предал на св.И.
фактура № 92, с която продал 300 тона царевица по 250 лева на тон, или за общо 75 000 лева. По
описаният начин, представителите на „Р.“АД гр.П. били успешно заблудени относно както
относно истинността на сключената търговска сделка, така и относно намеренията на подс.М. да
изпълни задълженията. С платежно нареждане за кредитен превод от 03.10.2018 г. „Р.“АД привела
75 000 лева от своя сметка в „Банка ДСК“ клон П. по сметка на подс.М. „***“ АД клон П., като
основание плащане за предстоящата доставка на царевицата по договора и фактурата. Веднага
след като ги получил, подс.М. изтеглил цялата сума, която употребил за покриване на
задълженията си към други кредитори, но не предприел никакви действия за доставка на
царевицата.
В следващите дни подс.М. продължил да заблуждава св.И., че има временни проблеми с
доставката. Скоро обаче св.И. разбрал, че в склада в с. З.о царевицата вече не е налична.
Последвали нови уверения на подсъдимия, който го заблудил, че се наложило да я премести на
друго място. След доклад на св.И. до ръководството на „Р.“ АД, с доставката бил ангажиран друг
агент- купувач–св.И. В..В комуникация с подсъдимия било уточнено предаването на царевицата да
стане на 26.10.2018 г., като на посочената дата и на уговореното място - кантар на бетонов възел до
2

магазин „Метро“ в гр. П. отишъл само св. В., заедно със 6 готови за товарене камиона, но не и
подсъдимия, който по телефона продължил да заблуждава В. относно намеренията си, излагайки
различни пречки за товаренето. Тогава св.В. с двама от шофьорите отишли на адреса на подс.М. в
с.Буковлък, където от разговори с неговите родители разбрали, че подсъдимият е задлъжнял и е в
невъзможност да изпълнява задълженията си. Към този момент подс.М. започнал да се укрива и да
не отговаря на обажданията. След покана за доброволно изпълнение от 29.10.2018 г., подсъдимият
първоначално по имейл, а после и по телефона обещал връщане на получената сума до 08.11.2018
г., дори изпратил и кредитно известие № 134 от с. дата в този смисъл, но връщане на сумата така и
не било направено и не постъпило в „Р.“ АД. В уречения ден, в телефонен разговор със св.В.,
подсъдимият отново го заблудил, че „отивал да преведе парите в банката“, а след това
прекъснал контактите си с „Р.“ АД. След като от търговското дружество установили, че подс. М. е
с трайни финансови проблеми, с неизплатени задължения към много кредитори, с наложени
възбрани върху имоти и т. н., подали жалба да прокуратурата, по която било образувано
настоящото наказателно производство.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните в с.з.доказателства, посредством приложените по ДП №*** г. по описа на РУ П.
писмени доказателствени средства, както чрез показанията на разпитаните в ДП свидетели,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК.
Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подс.М. в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, във вр. с чл.371,т.2
НПК.
При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от
НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин,че подс. М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210,ал.1,т.5, вр. чл.209,ал.1 от НК,
за извършването на което е предаден на съд. С оглед безспорно установеният размер на вредите –
75000 лв., съдът приема, че действително се касае за “големи размери”, което обуславя
квалификацията на престъплението и във вр. с чл.210,ал.1,т.5 от НК. В т.1 от ТР №*** г. на ВКС
по т.н.д. № 1/98 г., ОСНК е посочен начин за определяне на този квалифициращ признак и тъй
като друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на
престъплението, която надхвърля седемдесет пъти, установената в страната минимална работна
заплата. Към момента на извършване на престъплението – м.09/10.2018 г. минималната работна
заплата за страната е била 510 лв. /петстотин и десет лева/, определена съгласно ПМС№ *** г.
Следователно размерът на имотната вреда причинена на пострадалото ЮЛ представлява около 147
МРЗ за страната, т.е. надхвърля повече от два пъти изискуемия минимум от 70 МРЗ /отделен е
въпросът защо прокуратурата не е обсъдила възможността за квалификация на деянието по чл.211
НК/.
Инкриминираното престъпление включва два предмета от обективна страна – измамено
лице и ощетено имущество, като имуществото първоначално се намира у измамения и той има
право да се разпорежда с него. В настоящият казус се установи, че подсъдимият е създал
неправилна представа у представителите на ЮЛ „Р.“АД гр.П., че ще им продаде собствена
царевица – 300 т по 250 лв. на тон. Създадената от подс.М. неправилна представа е пряко свързана
с активните му действия, обяснения, предложени атрактивни цена и условия – начин, по който и
чрез проявената продължаваща активност на подсъдимия с цел утвърждаване на вече създадените
неправилни представи, пострадалото ЮЛ е извършило акт на имуществено разпореждане,
вследствие на който се е обеднило с инкриминираната сума от 75 000 лв. Съдът приема за
доказано, че във всеки един момент подс.М. е предвиждал, че неговото въздействие върху
пострадалото ЮЛ е такова, че може и ще предизвика неправилни представи, вследствие на които
последното извършва акт на имуществено разпореждане. От субективна страна деянието и
извършено виновно, при пряк умисъл обективиран в конкретните действията на подсъдимия. Тук е
мястото съдът да посочи, че поддържаното в хода на съдебните прения алтернативно становище на
адвБ. за оправдаване на подсъдимия, с позоваване на раздел VIII,т.2 от ТР №*** г. на ОСНК на
ВС, не може да бъде споделено, тъй като в случая не е налице нарушаване на забраната „Non bis in
idem“ (не два пъти за едно и също нещо), възведен с нормата на чл.24, ал.1,т.6 от НПК /респ. чл.4
от действалия към 1971 г. и вече отменен НПК, към който препраща цитираното ТР/. Съгласно
3

отменения чл.4 от НПК – „Никой не може да бъде съден повторно за престъпление, по което има
влязла в сила присъда, освен ако се допусне преглед на присъдата по реда на надзора или ако
наказателното дело бъде възобновено“, а съгласно настоящата редакция на НПК - не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство с влязла в сила присъда, постановление
или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Видно е, че
извършеното престъпление по чл.211 НК предмет не делата н РС и ОС П. е деяние, което не е било
включено в настоящата престъпна деятелност и обратното – деянието предмет на делото в ПпРС
не е било предмет на разглеждане в П., т.е. наказателната отговорност на подс.М. в случая не е
ангажирана два пъти за едно и също нещо и не е нарушен принципа „Non bis in idem“.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.
373,ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието на подс.М. следва да бъде определено съгласно
правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности
при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в
случая би бил по-благоприятен за с оглед възможността за определяне на наказанието под
специалния минимум, за което обаче е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни,
респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че
наказанието на подсъдимия следва да се определи в хипотезата на чл.58а,ал.1 НК като
същевременно отчете, че не са налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо
вината обстоятелство, което да го мотивира да приложи чл.55,ал.1,т.1 от НК. Като смекчаващи
вината обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни и направените самопризнания /които действително в случая няма пречка да бъдат отчетени
като смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме, че „…съставляват елемент от
цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №***/. Като отегчаващо вината
обстоятелство следва да бъдат отчетени изключително високият размер на невъзстановената и към
този момент имуществена вреда, както и данните за друго такова престъпление, предмет на нохд
№ *** г. на РС П., което се намира в съвкупност с настоящото деяние.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.210,ал.1 от
НК е от 1 до 8 г. ЛОС,поради което и отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ
замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, съдът на осн.чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер към специалният
минимум, а именно 1 г. и 6 м. ЛОС, след което и на основание чл.58, ал.1 от НК го редуцира с 1/3 и
постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА /съдът не посочва в диспозитива към присъдата начина на редуциране на наказанието, а
само правното основание и редуцираният размер, с оглед указанията, дадени в мотивите към т.2 от
ТР № ***/. Съдът отчете, че чрез налагане на наказание в размер на 1 г. ЛОС размер успешно ще
бъдат реализирани целите визирани в чл.36 НК. На осн. чл.66,ал.1 НК съдът отложи така
определеното наказание с изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. Вярно
е, за съда не съществува задължение за пряко приложение на разпоредбата на чл.66 НК само при
наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно са налице в случая, тъй като
освен всичко друго е необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и
превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът прие, че за
постигане целите на наказанието не е необходимо подс. М. да изтърпи реално наложеното
наказание от 1 г. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението,
условното наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът се произнесе и по предявеният граждански иск като осъди подс. М. да заплати на
пострадалото ЮЛ „Р.“АД гр.П. чрез повереника адв.Б. К. от ТАК сумата 75 000 лв. /седемдесет и
пет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане. В хода
на проведеното съкратено съдебно следствие се доказа, че събитието, от което произтичат
имуществените вреди действително е настъпило, че това събитие има характер на престъпление по
смисъла на чл.210,ал.1,т.5, вр. с чл.209, ал.1 НК, че е извършено виновно от подсъдимия срещу
когото е насочен гражданския иск и настъпилите вреди се намират в пряка и непосредствена
4

връзка с неговото деяние. Предвид това,че „… основание на гражданския иск в наказателния
процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението…”[т.1 ППВС № ** год.], съдът прие,
че са налице всички елементи за уважаването му в пълния заявен размер. Наред с това, съдът осъди
подс.М. да заплати на пострадалото ЮЛ и сумата 2 800 лв. направени разноски за повереник.
Съдът се произнесе и по въпР. за разноските,като осъди подсъдимия да заплати сумата
3000 лв. /три хиляди лева/ представляваща 4 % д.т. върху уваженият общ размер на гражданския
иск - по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:
5

Номер на акта:	27
Дата:	18 ноември 2022 г. (в сила от 28 януари 2023 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20223520200089
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 май 2022 г.

Присъда по дело №89/2022 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите