П Р
О Т О
К О Л
Година 2020 ГРАД ПАЗАРДЖИК
РАЙОНЕН СЪД ІХ-ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
НА 17-ти ДЕКЕМВРИ ГОДИНА 2020
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Л.Д.
2. С.Г.
Секретар: Х.В.
Прокурор: П.П.Сложи за разглеждане докладваното от съдия РАДИНА
НОХД № 383 по описа за 2020
година
На именното повикване в 11,45 часа се явиха:
Подсъдимият
Д.З., редовно призован, се явява лично и с адв.Р.П. – редовно упълномощен.
Не се явява подс.С.З., който е бил
призован от немските власти с връчване на призовка от полицията на дата 01.11.2020г.
за трите дати на насрочени СЗ 29.10.2020г., 26.11.2020г. и 17.12.2020г. Удостоверено
е връчването чрез надлежен превод от изпратените документи на немски език от
лицензиран български преводач. На 15.12.2020г. по делото е хводирана молба от
този подсъдим изпратена до адв.П. в която същият твърди, че присъствието му възпрепятствано
поради тежката епидемична обстановка и с оглед пълният лок даун в Германия, разпоредбите
на германското правителство и тези на провинция Хесен пътуването му до България
не може да се осъществи. За него се явява адв.Р.П. – редовно упълномощен.
Пострадалата Е.Д.М. редовно
призована не се явява лично. За нея се явява адв.И.Ц. – редовно упълномощен.
Явява се прокурор П..
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е налице
процесуална пречка по хода не делото. Обвинението е за тежко умишлено престъпление
и присъствието на подсъдимия З. е задължително. Не следва да се дава ход на
делото.
АДВ.Ц.: Предоставям на съда.
АДВ.П.: И аз така съм уведомен, с
оглед на това както е написано и известните ми обстоятелства и с други мои подзащитни,
които се намират в момента в Германия и до 10.01.2021г. е практически
невъзможно, като за всяка провинция по отделен вид тежести са наложени за
пътуванията. Аз мисля, че ход на делото не следва да бъде даван поне до 10-ти
януари. Така както е написал явно има желания да участва в процеса.
Съдът е на различно становище от
изразеното от прокурора и защитника. На първо място за разлика от последния счита,
че представената молба от подс. С.З. не съдържа изрично изявление да присъства
в СЗ. Посочените причини относно обективна невъзможност за пътуване от Германия до България
не са удостоверение. Липсват и конкретни обстоятелства относно продължителността
на наложените мерки. Наред с това и както стана ясно от доклада по-горе този
подсъдим е бил уведомен още на 01.11.2020г. за провеждане на съд. заседания,
които са били насрочени за 29.10.2020 г., 26.11.2020 и 17.12.2020г., като в
тази процесуална ситуация той е бил редовно призован и за съд.заседание на
26.11.2020г., но това не е било известно на съда доколкото документите от
германските власти, извършили призоваването, не са били постъпили по делото.
Към момента Съдът приема, че не са удостоверени относително ясно заявените
затруднения на този подсъдим да се яви по делото, а категорично липсва изрично изявление
в посочения смисъл. Съдът счита, че подсъдимият С.З. е бил редовно уведомен за
днешното СЗ с надлежно връчван на призовката и приложените документи, респективно
съобщението за провеждане на разпоредително заседание с конкретното съдържание,
което му е било връчено.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се
самоличността на явилия се подсъдим, както следва:
Д.Б.З. - роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН: **********;
ПОДСЪДИМИЯТ:
Получих препис от обвинителния акт.
На подсъдимия се разясниха
правата по чл.55, чл.94, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах си правата.
Не се направиха отводи на съда,
секретаря и прокурора.
Съдът докладва постъпилия отговор
от адв.П. с дата 15.12.2020г.
На страните се обявява, че ще се
пристъпи към открито разпоредително заседание, на което ще се обсъждат
въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, а именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. допуснато ли е на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила;
5. разглеждането на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на
съдебни следствени действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална
принуда;
7. искания за събиране на нови
доказателства;
8. насрочването на съдебното
заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ: Наясно съм с
въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и съм готов да пристъпим към обсъждането им.
ПОСТРАДАЛИЯТ: Наясно съм с
въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и съм готов да пристъпим към обсъждането им.
АДВ.П.: Наясно сме с въпросите по
чл.248 ал.1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.
С оглед изявлението на страните,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО
РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ
Пристъпва към обсъждане на
въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: По първото искане за
изтеклата давност не споделям становището на адв. П. дотолкова доколкото видно
от материалите по делото има данни, че на подс.С. Занева са били изпращани
призовка през 2012г., 2013г. и 2016 г. за явяване в качеството на обвиняем
поради което не считам, че е изтекла давността, тя е била прекъсната с този
факт.
Действително ако подс.С.З. реши
да дава обяснения и бъде изпратена молба за правна помощ за снемането на такива
ще е налице предпоставката за спиране на нак. производство на посоченото от
защитника основания. За разпитан на Венелина Занева не считам, че е от такова
естество, че да е толкова важен и да е
необходимо да се провежда по наст. дело.
Не считам, че в ОА са допуснати процесуални
нарушения, които да ограничават правото на защита на подсъдимите, отговарят на законовите изисквания.
За направените док. искания нямам
възражения – за призоваване само на страните за следващото СЗ.
АДВ.Ц.: Аз също считам, че давността
е прекъсната с действията описани току що от прокурора с връчването на призовки
в качеството му на обвиняем. Не са налице допуснати неточности в ОА. Действията,
които съставляват нормата в НК, са описани подробно в ОА и с датите на които са
извършени и кога са довършени.
АДВ.П.: Единствено да добавя, че
даже призоваването на подс.С.З. през 2019г. на известния адрес, на който и сега
е призован редовно, е бил известен и е извън 10 год. срок – 2019.
Съдът, по направените с нарочната
молба на защитника и поддържани от него искания за прекратяване или спиране на
производството, намира следното:
На първо място, предвид инкриминираната
фактология, делото е подсъдно на настоящия съд, което предполага произнасяне по
исканията по т.2 на чл. 248 от НПК за прекратяване или спиране на
производството, доколкото систематиката на ал.1 на чл. 248 поставя този въпроси
преди обсъждането на евентуално наличие на съществени процесуални нарушения.
Претендира се наличие на изтекла
погасителна преследвателна давност,
която осуетява възможността за по-нататъшно развитие на настоящото
производство. Обвинението против двамата подсъдими е за престъпление по чл.210,
ал.1, т.2 и т.5, извършено чрез възбуждане
на 20.02.2008г. на заблуждение у пострадалата и поддържането му до 04.06.08г., когато
тя направила последната парична вноска в тяхна полза. В този смисъл вярно е, че
претендираната давност по смисъла на чл.81, ал.1, т.3 от НК е 10 години и при
наличие на предпоставките за настъпването й , би настъпила на 04.06.2018г. (при
абсолютната срокът е 15 години независимо от спирането или прекъсването й).
Според защитника действията, годни за
прекъснат давностния срок са само тези, с които се привлича лицето в качеството
на обвиняем или срещу него се възбужда предварително производство за конкретно
деяние. Във връзка с втората хипотеза е анализирана и нормата на чл.211, ал.2 от НПК, според която за
образуване на ДП не са нужни данни относно личността, извършила престъплението
или правната квалификация. На тази база защитата настоява да не се зачита като
действие, прекъсващо давността това по образуване на настоящото ДСП, предвид
новата процесуална норма, действаща като такава занапред.
В теоретичен план са обсъдени
двете хипотези на о бразуването на досъдебното производство по реда на чл.212
от НПК, като процесуално действие - с постановление на прокурора (чл.212, ал.1
от НПК) и със съставяне на протокол за извършване на първото процесуално
действие (чл.212,ал.2 от НПК), които като процесуални действия се настоява да
се различават от формата, в която се материализират – постановлението по чл.199
от НПК или протокола по чл.128 и чл.129
от НПК.
Коментирано през практиката по
ЗОДОВ е понятието „наказателно обвинение” ( което и според проф. Чинова е
„автономно понятие за Европейския съд“ ) - като официално уведомяване на едно лице.
направено от компетентния орган, с твърдението, че е извършило престъпление.
Заявено е, че чл.214,ал.2 от НПК
урежда въпроса за формата (реквизитите), които трябва да съдържа
постановлението на прокурора, която имала отражение само върху съдържанието на
процесуалното действие, т.е че процесуалното действие се счита за неизвършено
срещу конкретно лице и по тази причина не може да се поставя въпроса за
действието на процесуалната норма ех пипе или ех tunc.
Настоява се процесуалната норма на чл.214,ал.З от НПК да
се тълкува заедно с материалната норма на чл.81,ал.2 и чл.2,ал.2 от НК, като
най-благоприятна норма за дееца – и в този смисъл под възбуждане на наказателно производство да се
има предвид само повдигане на обвинение срещу определено лице, но не и
образуване на наказателно производство. Посочена и дори цитирана е практика,
представена като подкрепяща изложената теза, на фазата на която всъщност се
иска да се приеме, че първото валидно процесуално действие за преследване на
подсъдимите е привличането им в качеството им на обвиняеми, което е станало: на 28.12.2018г. спрямо подс.Д.З. и на
22.01.2020г. спрямо подс. С.З.. Т.е след повече от 10 години от датата на
довършване на престъплението за деянието ..поддържане на заблуждение" на
04.06.2008г., като за С.З. е изтекъл срокът дори и от призоваването му в
качеството на обвиняем с молбата за правна помощ от 02.08.2019г.
Фактите в защитната теза са коректно споделени, но
превратно интерпретирани през погрешен правен извод относно наличието на
действие, прекъсващо давността за каквото се приема единствено повдигането на
обвинение против подс. С.З. на 22.01.20г. ( до която дата срокът бил изтекъл –
от 04.06.08 до 04.06.18) , но не и предхождащи го действия. .
Съгласно наказателно-правната доктрина
и практика и предвид действащия сега регулатор, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване и то спрямо конкретно лице, срещу което е
насочено. Необходимо е това да е действие на онези орган на съдебната власт,
компетентен да води наказателно производство и респ. за извърши конкретното
действие – следовател, разследващ полицай, прокурор, съд . Необходимо е
действието да е процесуално и извършено
по правилата на НПК, а не да е такова от административно-технически характер. Процесуалното
действие, прекъсващо давността, следва да бъде конкретизирано по своята
предметна и персонална насоченост. С него трябва да се осъществява наказателно
преследване не само за конкретно определено престъпление, а и срещу
индивидуално определено лице. Други процесуални действия, които нямат такава двустранна
насоченост, дори и да способстват за разкриване на престъплението и (или)
дееца, не прекъсват преследвателната давност . Давността не може да се прекъсне
от „действия по разследване ”, които обаче не са „преследвателни действия”
понеже са насочени единствено към престъплението, но не и срещу самия деец, които
могат да се извършат и при неизвестен автор: оглед, ексхумация, претърсване,
изземване, разпит на свидетел.
Повече от ясно е, че действията, прекъсващи
давността, са тези, които се предприемат срещу конкретно лице: образуване на
досъдебно производство срещу определено лице, привличане на лицето като
обвиняем, призоваване на обвиняемия за участие в следствени действия,
провеждането на неговия разпит, изготвяне на обвинително заключение, изготвяне
на обвинителен акт, изпращане на делото в съда, насрочването на съдебно
заседание и пр. ( при престъпленията от частен - и подаването на тъжбата до
съда). В този смисъл неправилно се поддържа, че първото в процеса на
разследването прекъсващо давността действие може да бъде само привличането на
лицето като обвиняем. Такова действие
може да бъде всяко процесуално , което манифестира интерес на съответния
компетентен орган съдебната власт (или
пострадал) за търсене на наказателна отговорност от дееца, като поведението на
самия деец е без значение.
В контекста на това решение и
като отчита верността на твърдението, че процесния давностен срок предвид
инкриминирания период и възприетата квалификация е 10-годишен тече от
04.06.08г. и изтича на 04.06.18г. , Съдът приема, че този срок не е изтекъл,
тъй като той е бил многократно прекъсван със следните процесуални легитимни
действия на компетентни органи :
На 29.12.2011г. /том 1 - л.37/
давността е прекъсната с постановление за образуване на ДСП в чиято диспозитивна
част изрично е указано образуването на такова против три лица, две от които
настоящия подсъдими баща и син Заневи. В постановлението са изложени конкретни
обстоятелства по извършване на престъплението за което се инициира разследване
с настоящия акт – сочи се, че лицата с цел да набавят за себе си имотна облага през 2007г. са възбудили заблуждение у
Е.М. за конкретно посочени обстоятелства и с това са й причинили имотна вреда в
размер на 36 700 евро за което предварително са се сговорили - престъпление по
чл.210 ал.1 т.2 във вр. с чл.209 ал.1 от НК.
Този акт е от 2011 г. , постановен далеч преди
влизане в сила на процесуалната норма на ал. 3 на чл. 214, която вече изрично
предвижда да не се посочват имената на лицето, за което има данни да е
извършило престъпление. Към момента на постановявнае на този акт нормата не е
действала и той отразява конкретната насоченост на компетентния орган да се
образува наказателно преследване против трите визирани в него лица, респ. двата
от които вече подсъдими и за конкретно престъпление.
На 02.10.2012г. /л.209 – л.210/ е
била изготвена призовка до подс.С.З. в качеството му на обвиняем като е указано
да се яви в това му качество на
03.10.2012 г. в ОДМВР Пазарджик и
изрично е посочено, че той се призовава да бъде привлечен и разпитан като
обвиняем.
Призовката не е била връчена –
л.211 и на 10.10.2012 г. е изготвена и предадена за връчване нова в която
отново е посочено, че лицето се призовава като обвиняем и за привличане и
разпит като такъв и която призовка също не е връчена – л.214 и сл.
На 11.10.2012г. е изготвена нова призовка за
друга дата, която отново е била адресирана до подс. С.З. като обвиняем и с
изричното отразяване, че се призовава за привличане в това качество и разпит в
такова /невръчена л.219 и сл./.
С оглед невъзможността за няколко
поредни дати призоваваното лице С.З. да бъде установено и да му бъде връчена
призовката се предприети действия по местно издирване – л.225.
Следващата призовка, адресирана до С.З. в качеството му на обвиняем и с
изрично отразяване да се яви като такъв и за разпит като обвиняем с дата
04.09.2013 – л.241 и л.242, т.І ДСП и
отново не е била връчена.
Към месец април 2016г. /л.255/ не
са били постигнати резултати по ОДИ на С.З., който е бил обявен за такова
издирване с телеграма от 01.11.2012г.
Нова призовка за това лице, като
обвиняем и за привличането му и разпита
му като такъв, са бил изготвени на 22.04.2016г. /л.256 и л.259/, като двете са
изпратени на различни адреси и лицето не е открито на нито един от тях.
Само посочването на тези действия
е достатъчно, за да се обоснове наличието на такива, които прекъсват
претендирания от защитата давностен срок по отношение на тези подсъдим и правят
искането наказателното производство следва да се прекрати на основание чл.250, ал.1
т.1 във вр. с чл.24, т.1 т.3 от НПК вр. чл.80, ал.1, т.3 за неоснователно - и за
двамата подсъдими, въпреки, че то е персонифицирано в отговора само за С.З., но
не са налице основания и за съподсъдимия му и негов баща Д.З. .
Не се установиха и основания за
спиране на наказателното преследвани – нито сред посочените в отговора на
защитника, нито различни от тях и по служебна преценка на решаващия съд.
На този етап на съдебния процес
не може да се сподели позиция, че без разпита да свидетеля Венелина Занева и
подсъдимия С.З., и двамата с известни адреси в Германия би се попречило да бъде
разкрита обективната истина.
Съдът обаче намира, че в ДСП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Подс.С.З. упълномощил
на 10.01.2019г. адв.П. да го представлява и защитава по насто. ДСП № 149/2019г.
/л.197 Том 3 от ДСП/. На 14.10.2019г. с молба на л.196 Том 3 от ДСП адв.П. е
заявил, че подзащитният му С.З. е получил призовка за явяване за 14.10.2019г. в
09,00 часа в качество на обвиняем по ДП, която му е била връчена от властите в
ФРГ. Посочил е също, че този подсъдим постоянно и легално живее в тази държава
от 2011г. със съпругата си Венелина Занева и имат дете Кристиан родено 2009г. Именно
грижите за това дете препятствали двамата родители да се явяват на 14.10.2019г.
Молбата е входирана на 15.10.2019г. в ОД на МВР Пазарджик с рег.№ 312 000-14614.
В същата молба посочвайки нейният автор адвокатът е отразил, че той постоянно
живее в ФРГ като е посочил и конкретен адрес и улица.
На 14.10.2020г. видно от докладна
записка на л.202 Том 3 ДСП на пол.Кръстев е било възложено връчване на призовка
на лицето С.З. на адрес ***, с която се призовава да се яви на 22.01.2020г. в
ОД МВР Пазарджик за привличане и разпит на обвиняем. Според отразеното в
докладната записка С.З. не е установен на адреса, но неговият баща Д.З. е
заявил, че от години живее и работи в Англия и не знае кога ще се прибере.
На л.203 и л.204 Том 3 е съшита призовката за явяване на 22.01.2020г.,
адресирана до С.З., която не е била връчена и е прикачена към докладната
записка. Призовката на л.205, адресирана до Д. З. за явяване за разпит и
привличане като обвиняем му е редовно връчена - на подс.Д.З., а призовката на
л.206 е адресирана до адв.Р.П. – лично, в качеството му на защитник на двамата
обвиняеми и изрично с нея е призован за „осъществяване на адвокатска защита при
привличане и разпит на обвиняемите, предявяване на материалите“. Призовка за
явяване на 22.01.20г. до обв.С.З. чрез адв.П., която да е връчена на последния
със съгласието му да я приеме от името на този обвиняем в хипотезата на чл.180,
ал.3 от НПК - по ДСП липсва. Въобще, липсват документ, който да удостовери, че
обв.Ст. З. е бил надлежно призован да се яви на 22.01.2020г. , когато е
извършено привличането му в качеството му на обвиняем в присъствието само на
неговия защитник - л.211 том 3. В
постановлението за привличането му като обвиняем на л.211 това действие
е извършено според отразеното в него по реда на чл.269 ал.3 т.4 б.в от НПК -
прието е, че се намира извън пределите на РБългария, редовно призован и не е
посочил уважителни причини за неявяването си. Както се обсъди горе, става ясно,
че обв.Ст. З. въобще не е бил призован за извършеното спрямо него на тази дата действие
по привличането му. Липсва изявление от страна на защитника, че точно този
обвиняем е бил уведомен за това привличане или че не прави възражение относно
призоваването. Липсва и документ, който да отразява редовното призоваване на
обв. Ст. З.. В този смисъл възприетото основание по чл.269 ал.1 т.4 б.в от НПК
не е доказано и извършеното действие е порочно. Същото следва да бъде
валидирано чрез повторното му извършване.
Съдът не споделя становището на
защитата, че обвинителния документ страда от дефицит на обстоятелства,
конкретно посочени в отговора по чл. 248 от НПК. Фактологията е подробно и
детайлно представена , като включва възприети дати на извършване на отделни
действия и изводи защо и на база кои възприети факти се приема предварителното
сговаряне, в който смисъл са налице обстоятелствата, посочени в по т.3.2 в
Отговора. Извън това, ОА съдържа всички обстоятелства, които имат отношение към
елементите на възприетото в заключителната му част ( словно и цифрово)
престъпление.
Претендираната процесуална
реакция по връщане на делото на прокурора се дължи на горния коментар за
констатираното съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал.4,
т.1, пр.І НПК , което осуетява обсъждането на останалите въпроси по чл. 248,
ал.1 от НК.
Предвид горното и на основание чл. 249, ал.3
вр. ал. 2 вр. чл.248, ал.1 т.3 вр. 249, ал.4, т.1 Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОЗВОДСТВО И ВРЪЩА делото
на прокурора за отстраняване на посоченото в мотивната част съществено процесуално
нарушение.
Определението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в седмодневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪД.
ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
Протоколът написан в с.з., което
приключи в 12.20 ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: