Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.
Варна………………2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи касационен състав, в публично
заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ОБРЕТЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА
ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Светла Великова и в присъствието на прокурора
Росица Тонева, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм. дело №
3110 по описа на Административен съд гр. Варна за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.185 и
сл. от Раздел ІІІ на Глава Десета от АПК.
Образувано е по протест на прокурор при
Окръжна прокуратура – Варна против чл.5, ал.1 и чл.70 от Наредба на Общински
съвет – Варна за обществения ред /Наредбата/, приета с Решение №
5220-12(56)/02,03.08.2007г. по Протокол № 56/02,03.08.2007 година. В подадения
протест се твърди, че въведената с разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредбата
забрана за публично изразяване на верски убеждения от представители на
нерегистрирани по реда на Закона за вероизповеданията /ЗВер/ изповедания не
почива на законово основание, тъй като ограниченията на правото на
вероизповедание са строго и изчерпателно установени в чл.13, ал.4 и чл.37, ал.2
от Конституцията на Република България, възпроизведени в чл.7, ал.1 и ал.2 от
ЗВер. Твърди се, че е налице противоречие между регламентацията за маловажни
случаи на административни нарушения по чл.70 от Наредбата /подзаконов
нормативен акт/ – глоба в размер на 5,00 лева, и тази в чл.39, ал.2 от ЗАНН –
глоба в размер на от 10,00 до 50,00 лева. С оглед прякото противоречие на
нормите на Наредбата за обществения ред на Община Варна с нормативна
регламентация от по-висок ранг се счита, че е налице незаконосъобразност на
оспорения нормативен административен акт по смисъла на чл.146, т.4 от АПК –
противоречие с материалноправни разпоредби. Иска се прогласяване нищожността на
оспорените разпоредби - чл.5, ал.1 и чл.70 от Наредбата на Общински съвет – Варна
за обществения ред и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
– Общински съвет гр.Варна, редовно призован, не се явява представител в с.з. и
не изразява становище по подадения протест.
В
съдебно заседание по даване ход по същество участващият по делото представител
на Окръжна прокуратура – Варна поддържа депозирания протест, като пледира за
отмяна на оспорените норми от Наредба на Общински съвет – Варна за обществения
ред.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените основания за отмяна и служебно, съобразно
разпоредбата на чл.168 АПК, за да се произнесе, взе предвид:
Предмет на оспорване са разпоредбите
на чл.5, ал.1 и чл.70 от
Наредбата на Общински съвет – Варна за обществения ред, приета с Решение №
5220-12/56/02,03.08.2007г. по Протокол № 56/02,03.08.2007 година.
Актът, в частта, в която е оспорен, е
с подзаконов характер по смисъла на чл.75 от АПК. Съдържа административноправни
норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и има
многократно правно действие. Съгласно чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да
подаде протест срещу акта, а съгласно чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите
нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че протестът, с който е сезиран, като подаден от
активно легитимирана страна, срещу подлежащ на оспорване по реда на АПК
подзаконов нормативен акт от местно значение, е допустим за разглеждане.
За
оспорването е съобщено по реда на чл.188, вр. чл.181 ал.1 ал.2 от АПК.
След като разгледа твърденията в
подадения протест, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на проверката по реда на чл.168, вр. чл.196 от АПК, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по приемане на
оспорената Наредба е инициирано по предложение на Кмета на Община Варна №
ОС-7-9302(51)/02.03.2007г., с което на Общински съвет – Варна е предоставен
проект за нова Наредба за обществения ред на Община Варна.
Съгласно Протокол № 33 от 12.07.2007г.
ПК „Обществен ред и сигурност” при Общински съвет – Варна, заедно с
представители на Дирекция „ОООР“ при Община Варна е разгледала предложението на
Кмета на Община Варна, като оспорените текстове на чл.5, ал.1 и чл.70 не са
обсъждани по време на разискванията. В преписката е приложен проект-приложение
за нова Наредба за обществения ред, от който се установява, че не е налице
идентичност между номерата на неговите текстове с оспорените такива от приетата
Наредба.
Проектът за дневен ред на заседанието
на Общински съвет – Варна, насрочено за 02.08.2007г., е публикуван във вестник
„Черно море“, бр.169 (2880)/27.07.2007г.
Съгласно представените присъствени
списъци от 02 и 03.08.2007г. на общинските съветници, присъствали на
заседанието, на което са приети решенията, обективирани в Протокол №
56/02,03.08.2007г., на 56-тото заседание на ОбС – Варна са присъствали
съответно първия ден 49 общински съветници и отсъстват двама, а на втория ден –
46 общински съветници и отсъстват петима.
С Решение № 5220-12/56/02,03.08.2007г.
по Протокол № 56/02,03.08.2007г. Общински съвет – Варна, на основание чл.76,
ал.3 от АПК, чл.21, ал.1, т.13 и т.23 от ЗМСМА и във връзка с предложение на
Кмета на Община Варна вх. № ОС-7-9302/51/02.03.2007г. е приел Наредба за
обществения ред, съгласно приложение и съгласно Решение на Общинския съвет №
4925-13(53)/25.04.2007 година. Наредбата е приета с 35 гласа „за“, 0 гласа –
„против“ и 0 гласа – „въздържали се“.
Решение № 5220-12/02-03.08.2007г. по
Протокол № 56, на Общински съвет – Варна е публикувано във вестник „Варненски вестник“,
бр. 32 от 3-9.09.2007г., като същото, заедно с останалите решения от 56-тото
заседание на Общински съвет – Варна, ведно с новата Наредба за обществения ред,
са изпратени с писмо с изх. № ОС-7-9302/178/14.08.2007г. за публикуване на
сайта на Община Варна. Решенията на Общински съвет – Варна от 56-тото заседание
са изпратени на Окръжния прокурор на Варна и на Кмета на Община Варна с изх. №
ОС-7-9100/56/14.08.2007г. и на Областния управител на Варна с изх. №
ОС-7-0600/11/14.08.2007 година.
Наредбата за обществения ред, приета с
Решение № 5220-12/56/02,03.08.2007г. по Протокол № 56/02,03.08.2007г. ОбС –
Варна, е изменяна няколко пъти до момента, включително с Решение №
1216/07.06.2018г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело №
3378/2017г., с което е отменен чл.70, в частта „…до 50 лева, която събират по
квитанция“, публикувано във вестник „Черно море“, бр. 140(5826)/24.07.2018 г.
Съгласно
чл.168, ал.1 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, съдът следва да обсъди и провери освен посочените от оспорващия основания,
и законосъобразността на акта на всички основания, посочени в чл.146 от АПК.
Обществените
отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация, са
уредени със ЗМСМА. В изпълнение на правомощията си по чл.21, ал.2 от ЗМСМА
Общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения. Наредбата, по аргумент от чл.7, ал.2 от Закона за нормативните
актове /ЗНА/ и чл.76, ал.3 от АПК, представлява подзаконов нормативен акт.
Общият принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА, предвижда, че всеки
нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни
актове от по-висока степен. Съдебният контрол за материална законосъобразност
на оспорените разпоредби от Наредбата следва да обхване преценката дали
съответстват на съдържащата се правна регламентация в нормативни актове от
по-висока степен и дали не противоречи на императивни законови норми.
Протестираната
наредбата е приета от Общински
съвет – Варна с оглед компетентността му по чл.21 ал.2 от ЗМСМА. Органът, издал
оспореният акт, е колективен орган и за да са валидни взетите от него решения,
заседанията следва да бъдат проведени с участието на необходимия брой общински
съветници, а гласуването да е по предвидения в ЗМСМА ред. От представените по
делото доказателства /разпечатки от местни ежедневници, присъствени списъци и
протокол от проведеното на 02 и 03.08.2007г. заседание на ОбС – Варна/ се установи,
че заседанието, на което са приети оспорените разпоредби, е проведено при
предварително обявен дневен ред, приет за разглеждане от Общински съвет – Варна, при наличие
на кворум – чл.27, ал.2 от ЗМСМА, а решенията са взети с изискуемото от ЗМСМА
мнозинство.
С оглед
гореизложеното, оспорените разпоредби са приети от компетентен орган, в рамките
на неговите правомощия.
Наредбата
е одобрена и при спазване изискванията за форма на нормативен акт по чл.75,
ал.3 от АПК, като в същата е посочено наименование, вид, автор, предмет.
Спазена е и разпоредбата на чл.75, ал.4 от АПК, предвиждаща посочване на
правното основание за нейното издаване.
При
приемането на оспорените текстове е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Съгласно
чл.77 от АПК, компетентният орган издава нормативния административен акт след
като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.
Според
чл.2а от ЗНА /отм., действащ към датата на приемане на Наредбата/ лицата, за
които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се
уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането
на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в
средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по
друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат
да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган. ЗНА
императивно регламентира правила и ред за издаване на нормативни актове.
В
конкретния случай, на основание чл.2а от ЗНА, е следвало да се извърши
уведомяване на засегнатите лица чрез публикуване на проекта на Наредбата в
средствата за масово осведомяване, в Интернет или по друг подходящ начин, като
на засегнатите се предостави поне 1 месец за представяне на предложения и
становища по проекта за наредба. Въпреки дадените от съда с протоколно
определение от проведеното на 21 февруари 2019 година изрични указания на
ответника, по делото не са представени доказателства проектът на наредбата да е
бил оповестяван при спазване на посочения ред.
Проектът
за дневен ред на 56-тото заседание на Общински съвет – Варна, проведено на
02,03.08.2007г., на което е взето решение за приемане на новата Наредба за
обществения ред на Община Варна, е публикуван единствено в местен ежедневник на
27.07.2007г. /извадка от вестник „Черно море“, бр. 169/27.07.2007г./, т.е. едва
5 дни преди провеждане на заседанието, като е публикуван само дневният ред, но
не и проектът на наредбата. Дори да се приеме, че е извършено разгласяване, то
същото не е направено в срока по чл.2а /отм./ от ЗНА. Нарушение е допуснато и
при приемането на дневния ред, в който /т.11./ е предвидено изменение и
допълнение на наредбата за обществения ред от 2004 година, като нито е
предвидено, нито е разгласено разглеждане и приемането на нова Наредба за
обществения ред. Същевременно, видно от предложението на Кмета на Община Варна,
същото е за приемане на нова наредба, докато в представените документи е
отразено, че е процедирано изменение и допълнение на действащата наредба.
Гореизложеното
обуславя извод, че след като нито проектът за наредбата в оспорената част, нито
дневният ред на Общинския съвет за предстоящото ѝ разглеждане, е
оповестен от ответника по регламентирания в закона начин, като не е предоставен
минималният едномесечен срок на засегнатите лица да правят предложения, то
текстовете на чл.5, ал.1 и чл.70 от Наредбата на Общински съвет – Варна за
обществения ред, са одобрени при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като приемането им не е съобразено
с действащата към момента на приемане норма на чл.2а от ЗНА и разпоредбата на
чл.77 от АПК. Горното, на основание чл.146, т.3 от АПК, представлява
самостоятелно основание за отмяна на оспорените подзаконови разпоредби.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че нормите на чл.5, ал.1 и чл.70 от Наредбата са
приети и в противоречие с материалноправни разпоредби, като съображенията за
това са следните:
Съгласно
правилото на чл.15, ал.1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на
Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, а чл.8 от ЗНА
предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда
съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени
отношения с местно значение. Следователно, уредбата, която дава общинската
наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните
условия, но не може да е в противоречие със закона или да преурежда по различен
начин вече уредени от закона обществени отношения. Разпоредбите на наредбите
следва да са изцяло съобразени с относимите норми на съответния закон, което би
обусловило материалната им законосъобразност.
Съгласно
чл.5, ал.1 от Наредбата на Общински съвет – Варна за обществения ред забранява
се публичното изразяване на верски убеждения от представители на
вероизповедания, които не са регистрирани по реда на Закона за
вероизповеданията.
Член 6,
ал.2 от Конституцията на Република България урежда основното начало на
равенство пред закона и недопускане на ограничения на правата или привилегии,
включително основани на религия. Посоченото основно начало е доразвито в
нормите, регламентиращи основните права и задължения на гражданите, в това
число и в чл.37, ал.1, съгласно който изборът на вероизповедание е ненакърним,
като ограниченията на правото на вероизповедание са лимитативно установени в
чл.37, ал.2 и чл.13, ал.4 от Конституцията, намерили израз и в чл.7, ал.1 и
ал.2 вр. чл.8 от ЗВер. В тях липсва ограничение за публично изразяване на
верски убеждения от представители на нерегистрирани по съответния ред
вероизповедания. Тези норми, предвиждащи ограничения на правото на
вероизповедание, са изключителни и не подлежат на разширително тълкуване, в
който смисъл е и Решение № 5/11.06.1992г. на Конституционния съд на Република
България, постановено по конституционно дело № 11/92 година.
Предвид
горното въведената с разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредбата за обществения ред
на Община Варна забрана за публичен израз на убеждения на верска основа от
представители на нерегистрирани вероизповедания е в пряко противоречие с
посочените норми на Конституцията на Република България и на ЗВер. В
съответствие с този извод е и Глава трета Регистрация от ЗВер /чл.14 и
следващите/, която предоставя възможност религиозните общности да придобиват
статут на юридическо лице при условията и по реда на ЗВер. От анализа на разпоредбите,
регламентиращи процедурата по регистрацията/прекратяване на регистрацията на
религиозна общност, се установява, че това е едно право, една законова
възможност, но не и задължение, поради което нерегистрирането на общността не
може да води до неблагоприятни последици за нейните представители, в т.ч. и
изразяващи се в ограниченията, въведени с оспорената разпоредба.
Разпоредбата
на чл.5, ал.1 от Наредбата е приета при нарушение на материалния закон, уреждащ
свободен избор на вероизповедание и възможността за свободно упражняване на
същото чрез публично изразяване на верски убеждения по всички законово
незабранени начини, поради което следва да бъде отменена.
Съгласно
чл.70 от Наредбата /след частичната му отмяна с Решение № 1216/07.06.2018г. на
Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 3378/2017г./ за
маловажни случаи на административни нарушения на разпоредбите на Наредбата,
установени при извършването им, овластените за това длъжностни лица могат да
налагат на място глоба в размер от 5 лева.
Съгласно
чл.39, ал.1 от ЗАНН за явно маловажни случаи на административни нарушения,
установени при извършването им, овластените за това органи налагат на място,
срещу квитанция, глоба до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не
повече от 10 лева. Член 39, ал.2, изречение първо и изречение второ от ЗАНН
регламентира, че за маловажни случаи на административни нарушения, установени
при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените
контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до
50 лева, като за наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни
за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на
нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. ЗАНН ясно разграничава
маловажните случаи на административни нарушения /чл.39, ал.1, изречение първо/,
за които се налага глоба с фиш в размер от 10 до 50 лева, от явно маловажните
такива /чл.39, ал.1/, за които се налага глоба до 10 лева срещу квитанция. След
частичната отмяна на чл.70 от Наредбата, от подзаконовата нормативна разпоредба
не е ясно по какъв ред се налага предвидената глоба от 5 лева за маловажни
случаи на административни нарушения – чрез фиш, чрез квитанция или по друг
начин. Тази неяснота на волята на
Общински съвет - Варна води до противоречие на нормата на чл.70 от Наредбата за
обществения ред с разпоредби на нормативен акт от по-висока степен, каквито са
тези на чл.39, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Действително в правомощията на общинския
съвет е да доразвие закона, предвиждайки налагането на глоба до размера,
определен в ЗАНН, но в случая е налице смесване на хипотезите, регламентиращи
санкционирането на „маловажни“ и на „явно маловажни“ случаи на извършени
административни нарушения. Въпреки отмяната на част от разпоредбата на чл.70 от
Наредбата с Решение № 1216/07.06.2018г. на Административен съд – Варна, постановено
по адм. дело № 3378/2017г., същата и в действащата си редакция противоречи на
по-висок по степен нормативен акт /ЗАНН/, поради което следва да бъде отменена
.
С оглед
гореизложеното, оспорените разпоредби са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени.
Предвид изхода на спора и направеното
искане ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ВОП сумата от
20,00 лева, представляваща разноски за платена такса за обнародване в Държавен
вестник.
Водим от горното и на основание
чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
чл.5, ал.1 и чл.70 от
Наредба на Общински съвет – Варна за обществения ред, приета с Решение №
5220-12(56)/02,03.08.2007г. по Протокол № 56/02,03.08.2007 година.
ОСЪЖДА Общински съвет
- Варна да заплати на Окръжна прокуратура - Варна разноски по делото в размер
на 20 лева /двадесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението до
страните.
На
основание чл.194 АПК, при неподаване на касационни жалби или протест, или ако
те са отхвърлени, решението да се разгласи по реда, предвиден в чл.78, ал.3 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.