Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III “Б“ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
Мл.съдия
Яна Борисова
при участието на
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна Борисова
въззивно гражданско дело № 1894 по описа на съда за 2021 г. и като
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20203107 от 21.09.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 15946 по описа на СРС за 2014 г., е отхвърлен предявеният
от „С.Б.“ ЕАД иск за признаване на установено, че „Т.Г.“ ЕООД /в ликвидация/ му
дължи сумата от 9655,88 лв. – главница за доставено и незаплатено количество
природен газ, за което е издадено дебитно известие № ********** от 31.12.2012
г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от 12.01.2013 г. до
02.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.12.2013 г. до окончателното изплащане на задължението.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод подадена въззивна жалба от „С.Б.“ ЕАД против решението в
неговата цялост. Жалбоподателят сочи, че са допуснати процесуални нарушения във
връзка с уведомяването на дружеството за насрочени открити съдебни заседания,
поради което същият е бил лишен от участие в производството, както и за липсата
на надлежно връчване на определението по чл.140 от ГПК, в което е обективиран
проектодоклада по делото. Сочи, че още с исковата молба е направено искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като съдът, нарушавайки процесуалните
правила, е оставил искането без уважение. Моли решението да бъде отменено като
неправилно, като е поискал и допускането на съдебносчетоводна експертиза.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми. Съдът намира, че решението е и правилно, макар
поради различни съображения от тези, изложени от първоинстанционния съд.
Производството е образувано по предявени
от ищеца искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл.327,ал.1 от ТЗ и
чл.86,ал.1 от ЗЗД, разгледани по реда на чл.422 от ГПК.
Претенциите на ищеца произтичат от
твърдения за възникнали облигационни отношения между него и ответника по силата
на сключен между тях договор от 16.07.2007 г. за доставка на природен газ,
който притежава характеристиките на такъв за търговска продажба. Ищецът
обосновава правата си с обстоятелството, че в качеството си на продавач бил изпълнил
поетото от него задължение, като доставил уговореното количество, чиято
продажна цена в размер на 9655,88 лв. не била заплатена от ответника. Поради
забавата в заплащането на стойността на доставката, ищецът твърди, че имал
право да получи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 12.01.2013 г. до 02.12.2013 г.
Правилно първоинстанционният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че
именно той е длъжен да докаже както наличието на облигационно правоотношение,
породено от сключен между страните валиден договор за търговска продажба, така
и изпълнението на поетото от него задължение за доставка на природен газ в
полза на ответника-купувач.
По делото е представен препис от договор
от 16.07.2007 г., който е подписан и от двете страни, като авторството на
представения частен документ не е оспорено от ответника, поради което същият се
ползва с формална доказателствена сила, като съдът е длъжен да приеме, че
изявленията, обективирани в договора, са направени от подписалите ги лица.
Ето
защо съдът приема, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за доставка
на природен газ за стопански нужди на 16.07.2007 г., предвид отправените
насрещни и съвпадащи волеизявления, насочени към пораждане на облигационно
отношение между тях, с права и задължения за всяка от страните, изрично регламентирани
в клаузите по договора.
Според клаузата на чл.12,ал.3 от договора,
договорът влиза в сила 3 дни след подписването му и е с действие до края на
текущата година, като действието му се подновява автоматично за следваща
календарна година, в случай че страните са уточнили писмено количествата
подаван газ за следващия период, като автоматичното подновяване на договора не
е ограничено във времето.
По делото е представена спецификация за договорена
доставка на минимални количества природен газ за 2005 г., както и спецификация
за договореното количество природен газ за периода от 2008 г. до 2010 г.
включително, които документи са подписани от страните, но същите са неотносими
за доказване на наличието на облигационно правоотношение, породено от сключен
между страните валиден договор за търговска продажба за процесния период, през
който се претендира, че е доставено количество природен газ на ответното
дружество, което не е заплатено, а именно – декември 2012 г. Представените
документи установяват автоматичното подновяване на договора, но до края на
календарната 2010 година, като ищецът не е ангажирал никакви доказателства за това
дали страните са уточнили писмено количествата подаван газ за 2011 г. и 2012
г., за да се приеме, че действието на договора е било продължено по силата на
чл.12,ал.3 и след 2010 г. Ето защо съдът
намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на соченото в исковата
молба обстоятелство, че между него и ответника е съществувало облигационно
правоотношение, породено от сключен между страните валиден договор за търговска
продажба, за което изрично му е указано с доклада по делото, че е в негова
доказателствена тежест, тъй като договорът, на който ищецът се позовава, съдът
намира, че е прекратен преди 2012 г., предвид липсата на доказателства
действието му да е продължено по воля на страните.
След като по делото не е доказан претендираният
от ищеца договорен източник на вземането, за съда не остава нищо друго освен да
приеме, че искът с правно основание чл.79 ЗЗД е неоснователен, като е
безпредметно да се изследва дали е проведено успешно доказване на втората група
факти, за които е указано на ищеца, че носи доказателствена тежест, а именно – дали
е изпълнено поето облигационно задължение за доставка на газ при количество и
качество, договорено между страните. Дори съдът да приеме, че въпреки че страните
не са били обвързани от облигационно правоотношение, породено от договор за
търговска продажба, действал през процесния период, в действителност е било доставено
до ответника соченото количество природен газ, което е било потребено от него
без да бъде заплатено, то това са все обстоятелства от евентуален фактически
състав на неоснователно обогатяване, искова претенция за каквото не е предявена
по настоящото дело, поради което е недопустимо съдът да се произнася по
непредявен иск.
Предвид неоснователността на предявения
иск за главница, неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на
мораторна лихва върху главницата.
С оглед на изложеното, решението предвид
неговия правилен краен резултат, следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не претендира разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20203107 от 21.09.2020
г., постановено по гр.д.№ 15946 по описа на СРС за 2014 г.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.