Р Е
Ш Е Н
И Е № 98
гр.
Габрово, 24.04.2014 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в
публично заседание на двадесети и четвърти април през две хиляди и четиринадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ГЕРОВА
ЧЛЕНОВЕ: П.ПЕНКОВА
И. ДИМОВА
при участието на секретаря В. К., сложи за
разглеждане в.гр.д. № 148 по описа за 2014 г., докладвано от съдията Димова и
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие
- ЗЗДН, във вр. с чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Н.В.С. против решение № 148 от 20.03.2014 г., постановено по гр. д. № 409/2014
г. на Габровски районен съд. С посоченото решение съдът е отхвърлил молбата на Н.В.С.
с ЕГН ********** *** за издаване на заповед за съдебна защита срещу Н.А.А. с
ЕГН ********** ***, като неоснователна и недоказана. Осъдил е ищцата на
разноски.
Решението се обжалва
изцяло с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по
съображения, подробно изложени в жалбата. Претендира се за отмяна на решението.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от Н.А.А., чрез адв. Н.И. от ВТАК. Моли да
се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Излага подробни мотиви.
Въззивния съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие
за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Габровски окръжен съд провери законосъобразността
на обжалваното решение във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
намери за установено следното:
Производството пред Габровски районен съд е
образувано по молбата на Н.В.С. за издаване на заповед за защита срещу домашно
насилие, осъществявано спрямо нея от бащата на детето и Н.А.А.. Поискала е да
бъдат наложени мерки за защита, както следва: ответникът да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката за максимално
предвидения в закона срок и да му се наложи мярката по чл. 5, ал. 1, т .3 от ЗЗДН – забрана да се приближава до жилището, местоработата и местата за
социални контакти и отдих за срок от 18 месеца. Молителката излага подробно
описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно
насилие. Ангажирала е доказателства пред първоинстанционния съд - писмени и
гласни. Приложила е и декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН.
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита срещу домашното
насилие.
Посоченият в молбата като нарушител Н.А.А. оспорва
твърденията за осъществен акт на домашно насилие спрямо молителката. Не отрича,
че на посочената в молбата и декларацията дата – 13.02.2014 г. е срещнал съвсем
случайно молителката и детето и е помолил да го види за малко, защото
контактите му с него са периодични и ограничени. Молителката му е позволила да
вземе детето от количката и той я е помолил за седнат на пейка, за да види дали
е проходил, защото не го е виждал от десет месеца. Когато майката е отказала,
ответникът е тръгнал да пресича улицата, заедно с детето и С. е „хукнала” след
тях и е започнала да дърпа детето и да му се кара. Оспорва твърдението за
осъществен акт на домашно насилие спрямо молителката С..
Молбата е подадена от лице, на което е
предоставена възможност по смисъла на чл. 8, т. 1
от ЗЗДН за налагане на марки за защита по реда на същия закон. С
оглед твърденията, че актът на домашно насилие е осъществен на 13.02.2014 г.,
въззивният съд намира, че правилно Районен съд – гр. Габрово е приел молбата за
разглеждане, като подадена в законоустановения срок. В подкрепа на твърденията
си за осъществено по отношение на нея домашно насилие молителката е приложила
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Молителката е ангажирала и гласни доказателства. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗЗДН,
декларацията от молителя по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН е доказателствено средство относно изложените в нея
обстоятелства. Представената декларация от молителката, намираща се на лист 4
от делото /гр.д. № 409/2014 г. на ГРС/, съдържа твърдения, че молителката е
жертва на насилие – физическо и психологическо от страна на лице, с което е
била в съпружеско съжителство през периода 2008 г. - м. май 2013 г. и което
лице е баща на сина и Н. Н. А. и че всичко, което е записано в подаденото
искане за защита по делото от 21.02.2014 г. отговарят на истината. Като
свидетели по делото са разпитани лицата, които не са присъствали на инцидента -
съсед и сина на молителката.
Съобразно обстоятелствата, наведени в молбата и
търсената защита, производството е по реда на Закона за защита от домашното
насилие. Съгласно чл. 2 от същия, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В конкретния случай, няма
спор между страните, че между тях е имало фактическо съпружеско съжителство и
от него е родено детето Н. Н. А.. От анализа на данните от декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона и
събраните във двете инстанции доказателства, може да се направи обоснован
извод, че по отношение на молителката е упражнено домашно насилие по смисъла на
чл. 2 от ЗЗДН от страна на ответника на 13.02.2014 г., чрез отравяне на обиди,
заплахи и отнемане на детето от ръцете и.
Първоинстанционният съд е приел, че декларацията не
кореспондира с останалите доказателства по делото – писмени и устни. В
обратната насока, настоящият състав цени като доказателство декларациите по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, съобразявайки се с
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от сочения нормативен акт, съгласно която
доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и
декларациите по чл. 9, ал. 3. В тази насока е и нормата на ал. 3 на чл. 13 в
която се казва ,че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. В случая от
събраните гласни доказателства пред въззивната инстанция и обясненията на
страните се установява, че на състоялата се на 13.02.2014 г. около 12,00 ч.,
среща между страните са присъствали очевидци – свидетелката Л.Р.. Същата
потвърждава казаното от молителката и допълва, че е станала случаен свидетел на станалото,
докато е била на работа – в магазин за цигари и сладки неща на ул.
„Априловска”.
Съдът кредитира свидетелски показания на св. Р.,
тъй като от тях става ясно, че на 13.02.2014 г. около 12,00 ч., в гр. Габрово
на ул. „Априловска” е имало среща между молителката С. и ответника А., при
който той е взел детето от количката и е тръгнал да пресича с него, молителката
е хукнала след него и с усилие е успяла да си го върне, а ответникът е показал
неприличен жест с ръка.
Тъй като е налице несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на Районен съд
– гр. Габрово следва да бъде отменено и да се постанови решение, с което се
наложи и мярка за защита от домашно насилие на Н.В.С. по чл. 5, ал. 1,
т. 1 и ал. 4 от ЗЗДН: ответникът
да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката и да му бъде наложена глоба. Поисканата мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗЗДН, съдът счита, че не е
наложително да бъде наложена в конкретния случай, с оглед целите на закона и
висящия съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по
определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения, съгласно
чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН.
По отношение на разноските, с оглед изхода на
делото на молителката следва да се присъдят направените разноски и ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 75,00 лв. /50,00
лв. за първа инстанция и 25,00 лв. за въззивна инстанция/, на основание
чл. 18 във вр. с чл. 16 от ТАРИФАТА за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. за
въззивната инстанция.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 17, ал. 5, вр. с чл. 15 от ЗЗДН, Габровски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 148 от 20.03.2014 г., постановено по гр. д. №
409/2014 г. на Габровски районен съд, с което съдът е отхвърлил молбата на Н.В.С.
с ЕГН ********** *** за издаване на заповед за съдебна защита срещу Н.А.А. с
ЕГН ********** ***, като неоснователна и недоказана и е осъдил е ищцата на
разноски, вместо което ПОСТАНОВИ :
НАЛАГА мярка за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 4 на Н.В.С. с ЕГН **********
***, осъществено на 13.02.2014 г. от Н.А.А. с ЕГН ********** *** като:
ЗАДЪЛЖАВА Н.А.А. с ЕГН **********
*** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Н.В.С. с ЕГН ********** *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Да се издаде, съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, нова заповед
за защита на молителката Н.В.С. с ЕГН ********** *** възоснова на настоящото
съдебно решение, която заедно с преписите от настоящото съдебно решение да се
връчи съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН на страните и на РУ ”Полиция” - Габрово с
оглед наложената мярка по чл. 5, ал. 1,
т. 1 и ал. 4 от ЗЗДН. Заповедта
подлежи на незабавно изпълнение.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Н.А.А. с ЕГН **********
***, глоба в размер на 200 (двеста) лева за това, че е извършил на 13.02.2014
г. спрямо Н.В.С. с ЕГН ********** *** акт
на домашно насилие.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н.А.А. с ЕГН ********** ***, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, при неизпълнение на
съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Н.А.А. с ЕГН ********** *** да заплати държавна
такса в размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ по сметка на Окръжен съд –
гр. Габрово и 300,00 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждения за въззивната
инстанция на Н.В.С. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
З А П О В Е Д
за защита на основание
чл.15, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие
Днес, 24.04.2014 г., Габровски окръжен съд, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ГЕРОВА
ЧЛЕНОВЕ: П.ПЕНКОВА
И. ДИМОВА
Въз основа на решение на Габровски окръжен съд
от 24.04.2014 г. по в.гр.д. № 148/2014 година
З А П
О В Я Д В А
:
ЗАДЪЛЖАВА Н.А.А. с ЕГН **********
*** да
се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Н.В.С. с ЕГН ********** ***.
Препис от заповедта да се връчи на страните и на
РУ ”Полиция”- град Габрово.
На основание чл. 21 от ЗЗДН органите на РУ ”Полиция”-
град Габрово следва да следят за
изпълнение на заповедта и при констатиране на нарушение на същата да задържат
нарушителя и да уведомят незабавно органите на прокуратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.