Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260476

гр.С., 14 октомври 2020 год.

 

 В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

          

с участието на секретаря Глория Недева, като разгледа гр. дело № 2001 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД  във вр. с чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 56, ал. 3 от СК.

ИЩЕЦЪТ В.Д.К. ***, със съдебен адрес:***, офис № 2, чрез пълномощника адв. И.Р., моли съда да осъди ответницата да й заплаща месечна наемна цена в размер на 153.33 лева за ползването на собствения й недвижим имот, намиращ се в гр. С., ул. Г.С. №, ап. 1 за периода от 25. 11. 2019 г. до изтичане на срока, определен с решение № 6 / 07. 02. 2019 г., постановено по гр.д. № 1412 / 2018 г. по описа на СРС, потвърдено с решение № 54 / 20. 05. 2019 г.. по в.гр.д. № 86 / 2019 г. по описа на СОС. Претендира разноски.

Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.500.3914.1, намираща се  се в гр. С., ул. Г.С. №, подробно описан в исковата молба. С Решение № 6 / 07. 02. 2019 г., постановено по гр.д. № 1412 / 2018 г. по описа на СРС, потвърдено с решение № 54 / 20. 05. 2019 г.. по в.гр.д. № 86 / 2019 г. по описа на СОС сключеният между ответницата и сина на ищцата граждански брак бил прекратен, като гореописаното жилище, като семейно такова било предоставено на ответницата и на непълнолетните деца за ползване за срок от една година, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила. Ищцата счита, че между нея и ответницата по силата на законовите разпоредби и на основание съдебното решение за предоставяне на ползването е възникнало наемно правоотношение. Претендират заплащане от ответницата на месечен наем в размер равен на една трета от дължимия за това жилище наем, с оглед факта, че същото се ползва заедно с ненавършилите пълнолетие деца.

Ответникът З.С.М. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез процесуалния си представител адв. С.Н. е подал отговор, с който оспорва исковите претенции по размер. Не се спори, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот, както и че бракът между ответницата и сина на ищцата е прекратен. Не се спори и че по силата на съдебното решение за прекратяване на брака описания в исковата молба недвижим имот е предоставен за ползване на ответницата и децата за срок от една година. Излагат се обстоятелства, свързани с нежеланието от страна на ищцата да изпълни доброволно съдебното решение, което довело до необходимост от образуване на изпълнително производство, по което, в крайна сметка, на 22. 11. 2019 г. ищцата доброволно предала ключа за жилището, а на 25. 11. 2019 г. същият бил предаден на ответницата от помощника на ЧСИ – Г. Г.. Жилището било опразнено и разбито, като липсвали по – голяма част от мебелите, личните вещи на ответницата и децата, всички електрически уреди и техника, а санитарните помещения били с изтръгнати мивки, душове и батерии.  Ответницата счита, че от една страна това не е семейното жилище, което й е предоставено за ползване по силата на съдебното решение, обитаването му е невъзможно и не е подходящо за отглеждане на деца, а от друга – тъй като самото жилище не е годно за обитаване, няма предмет на договора за наем. Излагат се и доводи във връзка с размера на претендирания от ищцата месечен наем, за който се твърди, че е несъизмеримо висок дори при състоянието, в което се е намирал имота преди опустошаването му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени средства, намира за установено следното:

Не се спори в производството, че ищцата е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр. С., ул. Г.С. №, ап. 1, че бракът между ответницата и сина на ищцата е прекратен с развод, като с решение № 6 / 07. 02. 2019 г., постановено по гр.д. № 1412 / 2018 г. възложено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца на майката и е предоставено на нея и децата ползването на семейното жилище, находящо се в в гр. С., ул. Г.С. №, ап. 1. В тези му части решението е потвърдено с решение № 54 / 20. 05. 2019 г., постановено по гр.д. № 86 / 2019 г. поописа на СОС. Безспорни са между страните и фактите, че ключовете са предадени на ответницата на 22. 11. 2019 г., както и че са върнати на ищцата на 08. 07. 2020 г.

Спорните между страните са обстоятелствата, касаещи годността на жилището да бъде обитавано, респективно дължимостта на наемната цена.

Съгласно чл. 57, ал. 1 от СК, по силата на съдебното решение между страните възниква наемно правоотношение. По тази причина се прилагат и правилата, важими при договор за наем, но съобразени с особения характер на отношенията.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ответницата реално не е ползвала процесния имот, който е бил негоден за обитаване. За да достигне до този извод съдът преценява както представената жалба с вх. № 2062 / 25. 11. 2019 г. до РП – С., така и показанията на свидетеля Манов и заключението на назначената по делото експертиза. Преценени в съвкупност, представените по делото доказателства мотивират съда да приеме, че имотът няма условия за обитаване и ответницата и децата нито са се настанили в него, нито реално са го ползвали. Фактът, че на ответницата са предадени ключовете за жилището сам по себе си не е достатъчен да се приеме, че е осигурен достъп именно до семейното жилище по смисъла на закона, чиято цел е съхранение интересите на непълнолетните деца. Съгласно чл. 230, ал. 1 от ЗЗД собственикът е длъжен да предаде жилището в състояние, което да отговаря на ползването, а според СК семейното жилище следва да бъде предадено най-малко в досегашния му вид, защото именно в този вид то отговаря на идеята за защита на децата. Изнасянето и още повече повреждането на съществуващите в жилището вещи е недопустимо и в пълен разрез със законовите разпоредби, тъй като изцяло променя характера на жилището като семейно и съществено влошава състоянието му. Но дори и тези факти да се подминат, то най – същественото в случая е пълната непригодност на имота за обитаване предвид лисата на кранове, душ, сифони и батерии за течаща вода, както и прекъснатото водоподаване. Състоянието на имота е било такова към момента на предаване на ключовете от него на ответницата и различно към момента, в който тя го е напуснала по време на бракоразводния процес, т.е. дори и да е възникнала повреда във водопроводната мрежа, то тази повреда е настъпила за собственика и по време на ползване на имота от самия него, а отделно от това, според становището на експертизата не е било необходимо увреждане на санитарното обзавеждане и демонтиране на арматурите.

Тук е редно да се коментира и факта, че предвид предоставянето на ползването на жилището по силата на  съдебен акт, за ответницата не възниква правото да се откаже от това ползване, при условие, че не хареса имота или той е с недостатъци. Макар и за собственика принципно да е възникнала вреда, породена от лишаването му от правото да ползва имота си, то такава вреда в случая не е налице, предвид негодността на самия имот като такъв.

Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът  следва да заплати на ответника ищеца разноски в размер на 620.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Силистренският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от В.Д.К. *** против З.С.М. с ЕГН **********,*** искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД  във вр. с чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 56, ал. 3 от СК за заплащане на  месечна наемна цена в размер на 153.33 / сто петдесет и три лв. и 33 ст./ лева за ползването на собствения й недвижим имот, намиращ се в гр. С., ул. Г.С. №, ап. 1 за периода от 25. 11. 2019 г. до изтичане на срока, определен с решение № 6 / 07. 02. 2019 г., постановено по гр.д. № 1412 / 2018 г. по описа на СРС, потвърдено с решение № 54 / 20. 05. 2019 г.. по в.гр.д. № 86 / 2019 г. по описа на СОС.

 

ОСЪЖДА В.Д.К. *** да заплати на З.С.М. с ЕГН **********,*** сумата от 62.00 / шестстотин и двадесет / лева, представляваща направени по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: