№ 310
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100510461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 20125406 от 27.05.2021 по гр.д. № 41407/2020 г. по описа
на СРС, ГО, 66 състав, съдът е осъдил Главна дирекция „П.Б. и З.Н.“ - МВР,
ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, представлявано от Директора Н. Н. да
заплати на Д. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на
основание чл.187, ал. 7 ЗМВР сумата от 1 588,07 лв., представляваща
възнаграждение за извънреден труд от 205,93 часа, положен от ищеца по
служебно правоотношение на длъжността „Командир на екип“ в Първа
РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН - МВР за периода от 28.08.2017 г. до
06.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
199,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
01.12.2017 г. до 27.08.2020 г.
Със същото решение Главна дирекция „П.Б. и З.Н.“ - МВР е осъдена на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 71,51 лв., държавна такса върху исковете и 300 лв. за
възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца Д.
Н. М., ЕГН **********, сумата от 355,14 лева - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
1
Недоволен от постановеното решение, с което исковете с правно
основание чл. 187, ал. 7 ЗМВР са уважени, е останал ответникът Главна
дирекция „П.Б. и З.Н.“ - МВР, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го
обжалва с оплаквания за необоснованост и неправилност. По-конкретно
поддържа, че неправилно съдът бил приел, че отразения в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза труд е извънреден. Счита, че не е налице
празнота в ЗМВР по изчисляване и изплащане на този труд. Сочи, че
извънредния труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи и бил с продължителност 8 часа, а не 7 часа, както било предвидено в
чл. 140 КТ. Затова счита, че неприложимо било правилото на чл. 9, ал. 1, 2 и 3
от НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след
умножаване с коефициент 0, 143, както било посочено в заключението на
изготвената по делото експертиза. Законодателят бил решил часовата норма
за нощния труд в МВР да бъде различна от тази в Кодекса на труда. Сочи, че
ЗМВР бил специален и били относими единствено за служителите на МВР,
поради което не следвало да се прилагат нормите на КТ и подзаконовите
нормативни актове, предвид по-благоприятния резултат. При положение, че
ЗМВР не бил прогласен за противоконституционен, то същият намирал
приложение по отношение на конкретния казус. С тези доводи заявява искане
към въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявените искове изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, Д. Н. М., редовно уведомен, не взима становище
по въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял
(решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от
16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д.
№ 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV
г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации
само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая във връзка с наведените в жалбата оплаквания съдът във
2
въззивното решение дължи произнасяне по спорния въпрос – дали са
приложими правилата на КТ, респ. чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ по
отношение на служителите на МВР и от тук приложим ли е коефициент
1,143 относно приравняването на 7 часа, отработени през нощта на 8
часа, отработени през деня, както и това за работа по трудово
правоотношение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение,
поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства, се установява, че през исковия
период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. страните са били обвързани по
валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът полагал при
ответника нощен труд на смени по график.
От допуснатата пред СРС ССчЕ, която съда кредитира като
компетентно дадена, се установява размерът на основно месечно
възнаграждение на ищеца за заеманата от него длъжност през процесния
период, е както следва: 682 лв. за периода 01.08.2017 г. - 31.12.2017 г., 737 лв.
за периода 01.01.2018 г. до 28.02.2018 г., 818 лв. – за периода от 01.03.2018 г. -
31.12.2018 г., 900 лв. – за периода от 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., 990 лв. –
за периода от 01.01.2020 г. -31.07.2020 г. Вещото лице след извършена
проверка и анализ на предоставените документи от ответника, е установило,
че за периода 28.08.2017 г. - 06.07.2020 г. ищецът Д. Н. М. е работил 180
смени като се установява, че броят на нощните смени за същия период е 180,
а положеният нощен труд е общо в размер на 1440 часа. От направените
изчисления се установява, че положеният нощен труд в часове в дневен труд,
преизчислен с коефициент 1,143 е в размер на 1645.93 часа. Часовете труд,
получен като разлика между положения нощен труд и преизчисления с
коефициент 1.143 е в размер на 205.93 часа и дължимата сума за извънреден
труд е в размер на 1588,07 лева. Вещото лице е изчислило и законната лихва
върху неплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане - до датата на
подаване на исковата молба 28.08.2020 г. - 199,70 лв.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР в редакцията, действала
към момента на възникване на спорните отношения, е уреждала
вземането на служителите от системата на МВР за положения от тях
извънреден труд, който съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР се заплаща с 50
3
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, както се
поддържа и от ответника. От различните видове извънреден труд
законодателят отделно е уредил полагането на нощен труд като
самостоятелна форма, подлежаща на специална регламентация. Поради това,
вземането за плащане на възнаграждение за положен нощен труд е уредено
отделно от чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - в специалния чл. 179, ал. 1, пр.2 от
ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. се
изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са
различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗМВР,
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с
негова заповед. През исковия период са издадени няколко такива наредби -
Наредба № 8121з-776 от 29.06.2016 г., отменена с решение на ВАС по адм. д.
№ 8601/2019 г., Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г., както и Наредба №
8121з-1059 от 26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за
полагане на труд през нощта, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение. Нито една от посочените подзаконови нормативни
актове, обаче, не съдържа изрична уредба на заплащането на положения
нощен труд. Вместо това, в чл. 9 на всяка от тях с почти идентична редакция е
декларирано, че за всеки отработен нощен час /през нощта/ се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на нощен труд /полагане на труд
през нощта от 22,00 до 6,00 часа/. Правилно във въззивната жалба се
поддържа, че наличието на специална правна уредба изключва прилагането
на общата (lex specialis derogat lege generalis - специалният закон дерогира
общия). Но в случая относно нощния труд за процесния период специална
правна регламентация липсва. Отсъствието на специална норма, която да
урежда заплащането на нощния труд, полаган от служители на МВР през
исковия период, не означава, че по аналогия трябва да бъдат приложени
разпоредбите на чл. 187, ал. 5 и 6 от ЗМВР, предвиждащи заплащането на
извънредния труд. Липсата на изрична разпоредба в специалния закон
относно нощния труд налага да бъдат приложени субсидиарно разпоредбите
на общото законодателство за същия вид труд, както правилно е приел и
районният съд. Така констатираната празнота в законодателството не се
преодолява от декларативните текстове на съответните чл. 9 от посочените
по-горе и действали през различен период от време наредби за условията и
реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на служителите на МВР
за научна степен, нощен труд, полагане на труд на официални празници, за
времето на разположение и за изпълнение на специфични дейности. Както
това бе отбелязано и по-горе, тези разпоредби само посочват, че за нощния
труд се следва допълнително възнаграждение, но без да го определят. Това
налага за определяне на дължимото се допълнително възнаграждение за
нощен труд да се прибегне към общото законодателство.
Съгласно чл. 9 и чл. 18 от Наредбата за структурата и организацията на
4
работната заплата (НСОРЗ) при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време, установено
с чл. 136, ал. 3 КТ на 8 часа, и нормалната продължителност на нощния труд,
установена от чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ на 7 часа. По посочената методология
отработените нощни часове се трансформират в дневни чрез умножаването на
броя изработени нощни часа по съотношението 8:7 (броя часове дневно
работно време разделен на броя часове нощно работно време, което прави
1.143). При индексиране по посочения начин, за положения от ищеца нощен
труд в процесния период от 28.08.2017 г. до 06.07.2020 г. се дължи
допълнително възнаграждение в размер на общо 1 588,07 лв., съобразно
заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция съдено-
счетоводна експертиза. Посоченото нормативно разрешение на общото
трудово законодателство намира приложение и за регулирането на
заплащането на нощния труд, полаган от държавните служители в МВР
между 22.00 ч. и 06.00 ч. по силата на изричната разпоредба на чл. 188, ал. 2
ЗМВР, съобразно която държавните служители, които полагат труд за
времето между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на Труда. Както в Директива 2003/88/ЕО, така и в националното ни
законодателство последователно е прокаран принципът, че полагащите
нощен труд работници или служители трябва да бъдат компенсирани чрез
различни мерки - под формата на намалена продължителност на работното
време, допълнителни почивки и допълнително заплащане на труда, удължен
годишен отпуск, заплащане на обезщетения и др. Всички тези мерки
формират т. нар. закрила на работниците, полагащи нощен труд, която е
нормирана както в Кодекса на труда, така и в други, специални закони. В
обхвата на тази закрила се включват и правилата, уреждащи
трансформирането на нощния труд в дневен по начин, който да гарантира по-
висок и съответно - по-справедлив размер на възнаграждението за нощния
труд.
С оглед акцесорността на вземането по чл. 86 от ЗЗД спрямо главния
дълг и отново според заключението на вещото лице, за неплатеното
възнаграждение на ищеца се дължи и обезщетение за забава в размер на
199.70 лв. Исковете до посочените размери са основателни и следва да бъдат
уважени.
Макар този въпрос да не е повдигнат с жалбата, за пълнота следва да се
посочи, че от дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд не следва да се приспада заплатеното възнаграждение в
размер на 0,25 лв. на час, изплатено на основание Заповед № 8121-3-
1429/23.11.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, тъй като
тези възнаграждения са дължими на самостоятелни и независими едно от
друго правни основания. Едното (процесното) касае изчисляването на
допълнителното възнаграждение, а другото - увеличаване (макар и
символично) на основното такова.
5
Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че при
специалната уредба на продължителността на дневния и нощния труд на
полицаите и пожарникарите, часовете нощен труд, положени от тях, следвало
да бъдат умножени по единица, а не по 1.143. На първо място това е така,
защото чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в редакцията на закона в исковия период не
предвижда 8 часова продължителност на нощния труд, а само ограничава
нощния труд до осем часа, като предписва, че „работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период“. От тук следва извод и
за погрешността на изчисленията, водещи до съотношение 1:1, каквото
законът не предвижда. От друга страна, подобно тълкуване би поставило
служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите лица,
полагащи нощен труд по трудово правоотношение. Нощният труд се отчита и
заплаща увеличено в сравнение с дневния и този подход на законодателя е
напълно оправдан от гледна точка на физическите и умствени способности на
човешкия организъм от една страна и тежестта на престирането на работна
сила през нощта - от друга. Възприемането на обратната теза би поставило
държавните служители в МВР в по-неблагоприятно положение от останалите
работници или служители, работещи по трудови правоотношения при други
работодатели.
За пълнота на изложението ще посочим, че празнотата в правото е
отстранена с изменение на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, обн. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020
г., където изрично е прието, че: при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време
към нормалната продължителност на работното време през нощта по, ал. 1.
Не се установява по делото, ищецът да е бил компенсиран за така
положения труд за който търси овъзмездяване, с почивка.
Във въззивното производство не са наведени конкретни оплаквания
срещу решението на СРС в частта за обезщетението за забава. Районният съд
не е допуснал нарушение на императивна правна норма при изводите си по
тези искове, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК
то решението на СРС в частта за обезщетението за забава следва да бъде
потвърдено. Възнагражденията е следвало да се платят заедно с
възнаграждението за месеца следващ отчетния период през който е положен.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20125406 от 27.05.2021 по гр.д. №
41407/2020 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, вкл. в частта за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7