Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1820
град Пловдив, 03.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3193 по описа за 2018
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на "НИКО 33" ЕООД, с ЕИК
*********, с адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Черни връх“ №4, ет.2,
представлявано от Н. С., чрез процесуалния си представител адв.Б.З.,
срещу Решение № 2153-15-194 от 04.10.2018г. издадено от Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на дружеството с вх.№ 1006-15-185#8 от
13.09.2018г. и са потвърдени Задължителни
предписания №ЗД-1-15-00451273/24.08.2018г. издадени от контролен орган на ТП на
НОИ - Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО
В открито съдебно
заседание – "НИКО 33" ЕООД, чрез адв.З.,
поддържа жалбата, претендират се разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски,
представя писмени бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображения:
Г.К.К., ЕГН ********** и И.К.А., ЕГН ********** работили по
трудово правоотношение с "НИКО 33" ЕООД. На 19.07.2018г. К. подал
заявление за изплащане на парично обезщетение за безработица. На 15.03.2018г. А.
подала заявление за изплащане на парично обезщетение за безработица. Със
Заповед № ЗР-5-15-00445173/07.08.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив на "НИКО
33" ЕООД е възложена проверка от контролен орган на ТП на НОИ-Пловдив във
връзка с достоверността на данните, подадени в Регистъра на осигурените лица за
Г.К. за периода 05.06.2018г. - 04.07.2018г. и за И.А. за периода 21.02.2018г. –
11.03.2018г.
В хода на проверката е установено, че Г.К.
е назначен в дружеството на длъжност „барман“ по срочен трудов договор с
основно месечно трудово възнаграждение
510 лева и срок на договора 04.07.2018г. В представените ведомости за
заплати са отразени 19 отработени дни за м.6.2018г. и 3 отработени дни за
м.7.2018г. При справка в Регистър на осигурените лица е установено, че за К. са
подадени данни за осигурителен стаж и доход за периода 05.06.2018г. –
30.06.2018г., а за месец юли 2018г. няма подадени данни към момента на
проверката.
По отношение на И.А. е установено, че е
назначена на длъжност работник сладкарско производство, считано от
21.02.2018г., със срок на изпитване до 20 август 2018г. вкл. В представените
ведомости за заплати са отразени 6 отработени дни за м.2.2018г. и 6 отработени
дни за м.3.2018г. При справка в Регистър на осигурените лица е установено, че
за А. подадените данни за осигурителен стаж и доход отговарят на тези от
разплащателната ведомост.
По административната преписка са
представени длъжностни характеристики за длъжностите „барман“ и „работник
сладкарско производство“ заемани съответно от К. и А., в които са описани
правата и задълженията им.
В хода на проверката са изискани
обяснения от Г.К. и И.А., както и от
управителя на проверяваното дружество.
В дадените обяснения от управителя на
дружеството относно наемането на служители на длъжност „барман“ и „работник
сладкарско производство“ е обяснил, че наемането на служители било наложено от
увеличения обем поръчки и работа във връзка с предстоящите празници.
В обяснения си Г.К. и И.А. са посочили,
че действително са работили в "НИКО 33" ЕООД. И.А. посочва, че е
работила в сладкарския цех на сладкарница „Нико“ в гр.Асеновград и че работата
ѝ се състояла в бъркане на кремове и правене на торти и сладки. Г.К.
посочва, че е работил в сладкарница „Нико“ в гр.Асеновград като барман и като
такъв е приготвял фрешове, кафе и др. К. зоявява, че е подписал трудов договор и заповед за
прекратяване на трудов договор.
Проверката приключила с Констативен
протокол №КП-5-15-00451277 от 24.08.2018г.
На основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО
със Задължителните предписания с №ЗД-1-15-00451273 от 24.08.2018 г. е вменено
задължение на „НИКО 33" ЕООД, в срок от 20 работни дни от получаването им,
да се заличат данните подадени с декларация обр. №1
"Данни за осигуреното лице" по Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за лицата
И.К.А., ЕГН ********* за месец февруари и месец март 2018 г. и Г.К.К., ЕГН ********** за месец юни 2018г.
В хода на административното производство
са направени възражения срещу задължителните предписания, че сключените трудови
договори са регистрирани по съответния ред, внесени са осигурителни вноски, а
от присъствените форми, предоставени от работодателя - осигурител „НИКО
33" ЕООД, следвал извод за упражняване на трудова дейност от страна на И.К.А.
и Г.К.К..
Възраженията не са приети за основателни
и е направен извод, че дори и нагледно да са спазени законовите изисквания по
изготвяне и подаване на необходимата документация касаеща
валидността на трудовото правоотношение, то очевидно е налице опит за
заобикаляне на закона с цел получаване на парично обезщетение за безработица от
лицето за по-продължителен период от време и в по-висок размер.
Като е приел, че наетите лица И.К.А. и Г.К.К. не са упражнявал трудова и дейност и не са осигурени лица по смисъла на чл. 10 КСО
и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО с
Решение № 2153-15-194 от 04.10.2018г. Директора на ТП на НОИ Пловдив оставил
без уважение жалбата на дружеството с вх.№ 1006-15-185#8 от 13.09.2018г. и
потвърдил Задължителни предписания №ЗД-1-15-00451273/24.08.2018г. издадени от
контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.
Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й.
Според приложимата материалноправна
уредба, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които
отговарят и на останалите условия по чл.54“а“ от КСО.
Между страните няма повдигнат спор дали за
осигурените лица И.К.А. и Г.К.К. са постъпили суми в
приход на държавното обществено осигуряване за осигурителни вноски от „НИКО 33"
ЕООД, за работници и служители, но съвсем необосновано административният орган
е приел, че внасянето на осигурителни вноски и сключването на трудов договор,
включително регистрирането му, при конкретно установената фактическа
обстановка, не са достатъчни основания за да се приеме, че И.К.А., ЕГН ********* и Г.К.К., ЕГН ********** са извършвали дейност, за която подлежи
на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
По делото се събраха свидетелски
показания на И.К.А., Г.К.Т. и Г.К.К., които съдът
кредитира като обективни и кореспондиращи
с писмените доказателства по делото, водещи в съвкупната им преценка до извода,
че И.К.А., ЕГН ********* и Г.К.К., ЕГН ********** са
извършвали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване по реда на чл.
4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдените с него
задължителни предписания са постановени от материално компетентни органи на
осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие
с материалноправните разпоредби.
Сключеният трудов договор е задължителен
за страните, и работодателят не може да
променя условията му едностранно. Разпоредбата на чл.118, ал. 1 КТ установява
забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, от
която и да е от страните по трудовия договор. По императивен начин законът
регламентира стабилност на трудовото правоотношение, гарантира сигурност на
страните при осъществяването на трудовите им права и задължения, гарантира
спазването на принципа на закрила на труда, формулиран в чл. 1, ал. 3 КТ.
Едностранната неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение
означава недопустимост да се променя уговореното между страните съдържание на
трудовото правоотношение по отношение на характера на работата, мястото на
работа, срока на трудовия договор, трудовото възнаграждение или други условия,
уговорени в трудовия договор. Логическото
продължение на установената в чл. 118, ал. 1 КТ забрана е разпоредбата на чл.
119 КТ. В нея законодателят е формулирал същия принцип по позитивен начин -
допустима е промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, но само по
взаимно съгласие между страните по трудовия договор, изразено в писмена форма.
По правната си същност промяната в съдържанието на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие по същество представлява сключване на нов договор между тях, с
който те изменят определени елементи от договореното съдържание на трудовото
правоотношение. Казаното се отнася и до
органите на НОИ. Настоящият съдебен състав счита, че в случая контролните
органи ТП на НОИ не са изпълнили задължението си, произтичащо от разпоредбата
на чл.74, ал. 3 от КТ, която е приложима по настоящия казус. Съгласно
цитираната разпоредба, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган
сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени
в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на
трудовия договор. Същото задължение контролният орган има и при преценката си
за нищожност на трудовия договор. В казуса липсват доказателства, а няма и такива
твърдения, че органите на ТП на НОИ - Пловдив, са инициирали и провели подобно
съдебно производство. Вместо това, контролният орган при НОИ преждевременно и
без наличието на съдебен акт, по същество е оспорил действителността на
сключения трудов договор между И.К.А., Г.К.К. и „НИКО
33" ЕООД. Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор
или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването
й не бъде връчено на страните. На същото основание страните ще могат да се
позовават на недействителност на трудовия договор само след обявяването й от
съда. Едва след отговора на този въпрос от единствения компетентен
орган-съответния районен съд и влизане в сила на съдебния акт би било налице
основание за издаване на оспореното предписание за заличаване на данни от
регистъра на НОИ. Трудовите
правоотношения са особен вид договорни отношения и тяхната правна уредба почива
на разпоредбите, разписани в Кодекса на труда. Само за неуредените случаи и то
когато е налице препращаща разпоредба, се прилага общото законодателство. В
настоящия случай са налице трудови договор в писмена форма, съдържащи подписите
на страните и уредба на елементите на трудово правоотношение.
Налага се извод, че при липсата на
влязъл в сила съдебен акт, който да обяви недействителност на сключения трудов
договор, решението на директора на ТП на НОИ е незаконосъобразно.
При така цитираната императивна
нормативна уредба на КТ, съдържаща закрила на работещите по трудово
правоотношение, осигурителят е следвало и няма спор, че е подал данни за лицата И.К.А. и Г.К.К., като за служители осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО.
Мотивите и изводите на административния
орган, освен че не са подкрепени от доказателствата по делото са и в
противоречие с Конституцията на Република България, според която ….Чл. 48, ал.1
„Гражданите имат право на труд“ и чл.48, ал.3 „Всеки гражданин свободно избира
своята професия и място на работа“.
Оспореното Решение № 2153-15-194 от
04.10.2018г. издадено от Директора на ТП
на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх.№
1006-15-185#8 от 13.09.2018г. и са потвърдени
Задължителни предписания №ЗД-1-15-00451273/24.08.2018г. издадени от
контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО дадени на осигурителя „НИКО 33"
ЕООД, следва да бъдат отменени.
При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 600 лв. –
заплатените държавна такса в размер на 50 лв., депозит за свидетели по делото в
размер на 50 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.
Така мотивиран, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, Х състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
2153-15-194 от 04.10.2018г. издадено от
Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
на дружеството с вх.№ 1006-15-185#8 от 13.09.2018г. и са потвърдени Задължителни предписания
№ЗД-1-15-00451273/24.08.2018г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ -
Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Пловдив, да заплати на "НИКО 33" ЕООД, с ЕИК
*********, с адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Черни връх“ №4, ет.2, сумата
от 600 лева представляваща направените разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: