Р Е Ш
Е Н И Е № 23
гр.
София, 18.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав
в открито съдебно заседание на 28.11.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
при секретаря Теодора
Вутева разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 766 по
описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 137/03.07.2017г., постановено
по гр.д. № 17/2016г. по описа на Костинбродския районен съд, е признато за
установено, че о.Г. дължи на „А.Д.е.к.“
ООД, сумата 12000 лв., съставляваща неизплатено
възнаграждение по договор за предоставяне на консултантски услуги, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 23.10.2015 г. до окончателното й изплащане.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на о.Г. срещу горното решение. Жалбоподателят
твърди, че същото е неправилно и постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства. Твърди, че между него и „Г. е.“ ООД действително е
сключен договор за предоставяне на консултантски услуги, по силата на който
дружеството се е задължило да му предостави срещу заплащане бизнес
консултантски услуги във връзка с кандидатстване по проект за финансиране от
Национален доверителен екофонд. Описва вида на услугите и сроковете за
извършването им. Акцентира върху клаузата на чл. 6 от договора, съгласно която
изпълнението на услугите се доказва с протокол за приемане на изпълнението.
Твърди, че изпълнителят не е изпълнил възложените му услуги и че такъв протокол
не е съставян и подписван, поради което жалбоподателят, в качеството си на
възложител, не му дължи плащане по договора. Сочи, че постъпилите в екофонда
документи (и по- конкретно – формулярът за кандидатстване) не били представени
и входирани от „Г. е.“ ООД. Сочи, че в този формуляр като координатор на
проекта е посочено лицето В Г, което е упълномощено от общ. Г, а не от изпълнителя по договора. Въпреки
това Георгиев бил поставил върху подаваните документи логото на „Г. е.“ ООД,
подменяйки оригиналното такова на „Ескона консулт“ ООД. При условията на
евентуалност, жалбоподателят поддържа, че, дори документите действително да са
подадени от „Г. е.“ ООД, с подаването им не се изпълняват задълженията на това
дружество по договора за предоставяне на консултантски услуги. В подкрепа на
така описаната хронология на събитията се позовава на изявления на процесуалния
представител на ищеца в открито съдебно заседание. Прави извод, че „Г. е.“ ООД
не е изпълнило задълженията си по договора, и оспорва мотивите на първоинстанционния
съд в обратен смисъл. Оспорва и извода му, че кметът на общ. Г. бил приел
изпълнението на договора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна „А.Д.е.к.“ ООД, с
който жалбата се оспорва. Въззиваемият счита, че, в противоречие с разпоредбата
на чл. 266, ал. 1 от ГПК, в жалбата се навеждат нови доводи и твърдения, поради
което прави извод за тяхната недопустимост. Същите касаят участието на инж. В Г
в попълването и подаването на формуляра за кандидатстване, както и твърдението,
че при това той бил променил предоставените му сертификати, които приложил
по преписката. Анализира съдържанието им
и прави изводи, че „Г. е.“ ООД е
изпълнило задълженията си по договора, че новите твърдения на жалбоподателя са
неверни, както и че представеното пълномощно от общ. Г. за В Г е неотносимо към
спора. Намира, че няма идентичност между процесните обследвания и сертификати
от една страна, и по- стари такива – от друга страна. Счита, че непредставянето
на протокол по чл. 6 от договора не обуславяло обратен извод, тъй като
доказателствата по преписката, изпратена от Националния доверителен екофонд, не
били оспорени от ответника, и установявали реалното изпълнение на всички
договорни задължения от „Г. е.“ ООД като
праводател на ищеца „А.Д.е.к.“ ООД. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор от третото лице – помагач на страната на въззиваемия „Г. е.“ ООД.
В открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се представлява и не
изразява становище по спора.
В открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция въззиваемият, редовно призован, се представлява от адв.
Й., която оспорва жалбата и поддържа отговора. Счита, че жалбата е
просрочена, във връзка с което оспорва истинността на отразената в регистъра на
призовкаря дата на връчване на препис от обжалваното решение на жалбоподателя,
и прави доказателствено искане за допускане на експертиза за изясняване на това
обстоятелство. Моли съда да прекрати производството по делото, тъй като
въззивната жалба е просрочена, а производството - недопустимо. При условията на
евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната
жалба без уважение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Изразява становище, че изложените във въззивната жалба аргументи не следва да
бъдат обсъждани, с оглед забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК за навеждане на
нови факти след изтичане на преклузивния срок за това.
В открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция третото лице – помагач на страната на въззиваемия, редовно
призовано, не се представлява и не изразява становище.
Съдът намира, че фактическата обстановка
по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да
се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция са събрани доказателства за датата на връчване на препис от
обжалваното решение. Констатирано е, че
приложеното на л. 63 от делото копие от книгата- регистър за отчитане на
връчените призовки и съобщения в общ. Г,
е идентично с представения оригинал, съдържащ отбелязване за датата на връчване
на решението по гр. д. № 17/2016 г. на РС Костинброд - 31.07.2017 г. Не са
установени поправки и недостатъци от външна страна на документа, а именно –
заличени, поправени или прибавяни думи, букви или цифри. В подкрепа на горните
констатации, по делото са приложени служебно изготвени копия от страниците на
книгата, касаещи връчване на призовки и съобщения през м. юли 2017 г. от общ.
Г. (л. 74 от първоинстанционното дело).
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
ІІ. По
допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали
отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение.
Неоснователно е твърдението на
въззиваемия, че въззивната жалба била просрочена. Наистина, съобщението за
връчване на препис от обжалваното решение на жалбоподателя е с накърнена цялост
на мястото на датата, поради което не носи информация за нея. От представената
книга за връчване на призовки и съобщения, обаче, се установява действителната
дата на връчване, а именно – 31.07.2017г. Поради това, подадената на
14.08.2017г. въззивна жалба е в срок.
Във връзка с горното, съдът намира за
неоснователни доводите, че отбелязаната дата на връчване била подправена.
Наистина, номерът на делото и датата на връчване са били изписани със светла
химикална паста, а впоследствие – повторени с по- тъмна такава, но, както
съдебният състав е констатирал в открито съдебно заседание на 28.11.2018г.,
няма заличени, променени или прибавени думи, букви или цифри. Поради това съдът
намира, че отразената дата на връчване – 31.07.2017г. – е действителната такава.
Наистина, процесуалният представител на въззиваемия правилно е отбелязал, че не
е нормално, призовкарят (който е служител на общ. Г) да е забавил с 14 дни връчването на
съобщение на самата общ. Г. Този факт,
обаче, не обуславя несъмнен извод, че датата е подправена, доколкото е
възможно, действително да е било налице забавяне, което се дължи и на други
фактори – напр. недобросъвестно поведение на самия призовкар, загубване на
съобщението и откриването му в по- късен момент, и др.
ІІI. По същество
Страните не спорят, а и от
доказателствата по делото се установява, че с договор за цесия от 01.12.2014г.
„Г. е.“ ООД е продало на „А.Д.е.к.“
ООД за сумата 2150 лв. вземането си, произтичащо от сключен на 14.12.2011г. с
общ. Г. договор за консултантски услуги в областта на програмите за
безвъзмездно финансиране от Европейския съюз или други финансови институции и
донори. Впоследствие цедентът е уведомил общ. Г. за извършената цесия, а
цесионерът е издал фактура за пълната сума на вземането (12000 лв. с ДДС), в която
като получател фигурира общ. Г.
Въпросите,
свързани с цесията на процесното вземане, не са предмет на настоящия правен
спор.
Спорно
по делото е единствено, дали изпълнителят по консултантския договор („Г. е.“ ООД) е
изпълнил задълженията си по него, като предпоставка за възникване на вземането
му срещу възложителя (общ. Г) за уговореното в договора възнаграждение
(12000 лв. с ДДС).
За
да се произнесе по този въпрос, съдът взе предвид следното:
Съгласно
чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от договора, задълженията на изпълнителя по него се
свеждат до предоставяне на консултантски услуги по повод кандидатстване на
възложителя за финансиране на проект от Националния доверителен екофонд във
връзка със следните две сгради – общинска собственост: НУ „Хр.Б.“ и ОДЗ „Ю.
Г.“.
Видно
от клаузите на чл. 2, ал. 2 от договора, консултантските услуги включват
проучване на възможността за финансиране на възложителя посредством участие с
индивидуален проект; проучване на дейността на възложителя и на идеите за
неговото финансиране; избор на подходящи проектни дейности за финансиране от
фонда, както и изготвяне на проектно предложение за възложителя за участие с
индивидуален проект и съдействие за подготовка на изискваната за това
документация, както следва: подготовка на проектно предложение, бюджет,
допълнителни приложения и всички необходими документи според изискванията;
съгласуване на проекта с възложителя; координиране на съпътстващата
документация, и подаване на проектното предложение за финансиране.
С
клаузата на чл. 6 от договора страните по него са предвидили, че като
доказателство за надлежното изпълнение на предвидените в него консултантски
услуги страните изготвят и подписват протокол за приемане на изпълнението на
договора. В чл. 6, ал. 3 от договора е предвидено задължение за възложителя да
осигури свой представител за подписването на протокола в 10- дневен срок от
уведомяването му от изпълнителя, че е извършил уговорените консултантски
услуги. В противен случай се счита, че изпълнителят е подписал протокола без
забележки и че изцяло приема работата на изпълнителя като извършена изцяло и в
срок съгласно условията на договора.
По делото не се твърди и не се доказва
съставянето и подписването на такъв протокол. Няма и данни за уведомяване на
възложителя от страна на изпълнителя относно изпълнението на уговорените
дейности, поради което няма основание да се предполага, че изпълнителят е приел
изпълнение по договора при условията на чл. 6, ал. 3 от договора.
Независимо
от горното, няма пречка, страните да доказват изпълнението на договора и по
друг начин с използване на допустими в гражданския процес доказателствени
средства.
В
конкретния случай, за целите на доказването са ангажирани единствено писмени
доказателства. Въз основа на тях съдът приема за установено, че на 18.02.2012г.
в Националния доверителен екофонд е било подадено проектно предложение № 162,
касаещо кандидатстване на общ. Г. в процедура за набиране на проекти за
повишаване на енергийната ефективност на сгради (НУ „Хр.Б.“ и ОДЗ „Ю. Г.“).
Проектното предложение включва формуляр за кандидатстване, доклади за
обследване на енергийната ефективност на двете сгради и количествено-
стойностни сметки за тях, анализ за образуване на единични цени, копие от
актове за общинска собственост на сградите, решение на общинския съвет за
кандидатстване в процедурата, както и декларации (л. 236 – 357 от
първоинстанционното дело).
На 19.07.2012г. между о.Г. и Националния
доверителен екофонд е бил сключен договор № НСЗИ 0028/19.07.2012г. за
финансиране по националната схема за зелени инвестиции. От заглавната част и от
чл. 24 на последния се установява, че той е свързан именно с проектно
предложение № 162/18.02.2012г., което представлява неразделна част от него (л.
102 – 116 от първоинстанционното дело). Така се изпълнява условието по чл. 5,
ал. 1 от консултантския договор.
Независимо от това, съдът намира, че
искът е неоснователен поради следните съображения:
На
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже с пълно и главно
доказване положителните факти, на които основава иска си, а именно –
изпълнението на така описаните задължения на праводателя си „Г. е.“ ООД по договора за консултантски услуги от 14.12.2011г.
Както
се посочи по- горе, в случая е доказано изготвянето на проектно предложение,
въз основа на което е сключен договор между о.Г. и Националния доверителен
екофонд. При липсата на протокол по чл. 6 от консултантския договор, обаче, не
се доказва, кой е извършил дейностите по подготовка и подаване на това
предложение, т.е. дали обективният факт на неговото съществуване съставлява
именно изпълнение на договора от страна на „Г. е.“ ООД. При това следва да се
има предвид, че повечето документи от предложението изхождат непосредствено от
общ. Г. и не могат да бъдат свързани с участие на това дружество в процеса на
изготвянето им. Такива са формулярът за кандидатстване по ос 1 на националната
схема за зелени инвестиции (л. 238 - 247 от първоинстанционното дело) и
декларациите – приложение 6А.1(8), приложение 6.5 и приложение 6.4 (л. 353 –
356 от първоинстанционното дело), които са подписани от кмета на общината –
А.А.в, както и двата акта за общинска собственост (л. 351 и 352 от
първоинстанционното дело), а също и Решение № 83 от Протокол № 6/17.05.2012г.
на общинския съвет на общ. Г, подписано
от неговия председател (л. 357 от първоинстанционното дело). Други два
документа от предложението – количествено- стойностните сметки на л. 324 – 325
от първоинстанционното дело – са подписани от неизвестно лице, без посочване на
име, длъжност и принадлежност към определена институция, а анализът за
образуване на единични цени не е подписан в нито една негова част (л. 326 – 350
от първоинстанционното дело). Така, единствените документи от подаденото във
фонда предложение, за които може да се предположи, че са свързани с дружеството-
изпълнител „Г. е.“ ООД, остават докладите за обследване на енергийната
ефективност на двете сгради и сертификатите за енергийните им характеристики
(л. 248 – 323 от първоинстанционното дело). При това, обаче, само сертификатите
носят подпис и печат на това дружество, докато докладите са неподписани, а за
връзката им него може косвено да се съди единствено от антетката в долната част
на страниците им, както и от името, емблемата и данните за контакт на „Г. е.“
ООД, фигуриращи на заглавните им страници.
При тези данни, както и при липса на
други доказателства за съпричастност на „Г. е.“ ООД към изготвянето на
документите, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че именно това дружество
е подготвило и внесло проектното предложение в националния доверителен екофонд.
Дори да се приеме, че то е действителният автор на обозначените като изхождащи
от него документи (доклади и сертификати), тяхното изготвяне покрива само част
от задълженията му по консултантския договор, а именно – подготовка на част от
документите и приложенията към проектното
предложение. Към тази част би могло да се добави и съгласуването на проекта с
възложителя (задължение по чл. 2, ал. 2, т. ii, буква „б“ от договора), тъй като тези документи са били
включени в окончателната окомплектовка на подаденото пред екофонда проектно
предложение, което означава, че са съгласувани с възложителя (доколкото не се
твърди и не се доказва да са били подадени против неговата воля). Тези
действия, обаче, далеч
не изчерпват задълженията на „Г. е.“ ООД по консултантския договор, които
включват още проучване на възможността за
финансиране на възложителя посредством участие с индивидуален проект; проучване
на дейността на възложителя и на идеите за неговото финансиране; избор на
подходящи проектни дейности за финансиране от фонда; изготвяне на цялостното
проектно предложение и съдействие за подготовка на изискваната за това
документация; подготовка на бюджет и всички необходими документи според
изискванията, както и подаване на проектното предложение. Доколкото по
делото няма никакви доказателства за осъществяването на тези действия от страна
на „Г. е.“ ООД, и при липса на законоустановена презумпция в този смисъл, съдът
намира, че те не са били извършени от това дружество.
Освен
това, ответникът е ангажирал доказателства, които поставят под съмнение
участието на „Г.
е.“ ООД в процедурата по подготовката и подаването на проектното предложение,
както следва:
-
Обсъдените
по- горе доклади за обследване на енергийна ефективност и сертификати за
енергийните характеристики на двете сгради са частично идентични с намиращите
се на л. 177 – 223 от първоинстанционното дело доклади и сертификати от
предходен период (2010г.) за същите сгради, в които е посочен различен техен
автор - „Е. к.“ ООД.
-
На
л. 143 от първоинстанционното дело се открива заверено копие от пълномощно №
88/16.02.2012г., с което кметът на общ. Г. упълномощава лицето, посочено във
формуляра за кандидатстване като координатор на проекта (В. Н. Г.) да
представлява общината пред Националния доверителен екофонд във връзка с
подаване на заявления за повишаване на енергийната ефективност на същите две
сгради - НУ „Хр.Б.“ и ОДЗ „Ю. Г.“.
Наистина, тези документи са недостатъчни
да обусловят несъмнен извод, че „Г. е.“ ООД няма принос при изготвянето на
доклади и сертификати (тъй като било ползвало вече налични такива), нито че „Г.
е.“ ООД не е подало проектното предложение в екофонда (тъй като то било
подадено пълномощника на общ. Г. - В. Н. Г.). Следва да се има предвид, обаче,
че тези доказателства са ангажирани по реда на насрещното доказване, което не
предполага безспорно и несъмнено установяване на определени факти, а само
разколебаване на убедеността в съществуването на други факти, за които
насрещната страна по делото носи доказателствената тежест и които следва да
бъдат доказани с пълно доказване (в случая – че именно изпълнителят по
консултантския договор е изготвил докладите и е подал проектното предложение).
Затова съдът намира, че ангажираните от ответника доказателства само
допълнително подкрепят извода за недоказаност на твърденията на ищеца по тези
въпроси.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй като този извод
не съвпада с извода на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
бъде отменено, а вместо него – да се постанови друго, с което искът се
отхвърля.
ІV. По
разноските
С оглед изхода на делото и направено в
този смисъл искане, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направените от последния разноски пред въззивната инстанция,
каквито се установяват в размер на 121 лв. – заплатена държавна такса.
Тъй като действително дължимата държавна
такса за въззивно обжалване е в размер на 240 лв., въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати разликата от 119 лв. до този размер непосредствено на
Софийския окръжен съд.
Отмяната на обжалваното решение и
постановяване на друго такова в противоположен смисъл, обуславя ново произнасяне
по въпроса за отговорността за разноски в първоинстанционното производство,
като ищецът бъде осъден да заплати на ответника направените от последния
разноски. Такива се установяват в размер на 1800 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на л. 85 от
първонистанционното дело, но съдът намира за основателно възражението за
неговата прекомерност, направено с молба от 20.06.2017г. по първоинстанционното
дело, доколкото минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по
дело с имуществен интерес от 12000 лв. е 890 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Същевременно, обаче, всяка страна
има право да избере такъв адвокат, за когото счита, че по най- добър начин би
защитил интересите й, като не може да се очаква, предпочетеният адвокат
задължително да оценява труда си по минималните цени от Наредбата. Възможно и
нормално е, с оглед предоставяното качество на услугата, адвокатът да изисква по- високо
възнаграждение за своя труд, в известни граници. Според настоящия съдебен
състав, с оглед актуалния стандарт на живот в страната и фиксираните минимални
възнаграждения, такава граница е 50% над размера, определен с цитираната по-
горе Наредба, доколкото не става въпрос за строго специфични казуси, респ. за
уникална квалификация на адвоката. Поради това отговорността на ищеца за
разноските на ответника следва да бъде намалена до размер от 1,5*890=
1335 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 137/03.07.2017г., постановено по гр.д. № 17/2016г. по описа на
Костинбродския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „А.Д.е.к.“ ООД с ЕИК ***за признаване за установено, че о.Г. му
дължи сумата 12000 лв., съставляваща
неизплатено възнаграждение по договор за предоставяне на консултантски услуги от 14.12.2011г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 23.10.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.Д.е.к.“ ООД с ЕИ К***и адрес ***, да заплати на о.Г. с БУЛСТАТ *** и адрес
***, пл. „Свобода“ № 1, направените
от последната разноски в производството пред въззивния съд, в размер на 121 лв.
ОСЪЖДА „А.Д.е.к.“ ООД с ЕИК ***и адрес ***, да заплати на о.Г. с БУЛСТАТ *** и адрес
***, пл. „С.“ № 1, разноски
в производството пред първоинстанционния съд в размер на 1335 лв.
ОСЪЖДА „А.Д.е.к.“ ООД с ЕИК ***и адрес ***, да заплати в полза на Софийския окръжен съд
с БУЛСТАТ ***и адрес гр. София, бул. „В.“ № 2, сумата 119 лв. – държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване поради
търговския характер на спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.