Р
Е Ш Е
Н И Е №
288
гр. Видин, 27.05.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд,
гражданска колегия, 3-ти състав, в публичното заседание на двадесети май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдия
Стоянова гр. дело № 32 по
описа за 2020год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба на В.Е.Г. от гр. Видин против Ю.Ф.В.
*** с
правна квалификация чл. 2, във вр. с чл.
3, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 5,
ал. 1 от ЗЗДН.
Посочва се, че молителката и ответникът
са били във фактическо съжителство, от което имат едно родено малолетно дете. Поддържа
се, че по време на съжителството молителката била подложена на системно домашно
насилие. Страните се разделили през м. октомври 2019г..
Молителката твърди, че на 08.12.2019г.
ответникът не спирал да звъни по мобилния телефон, след което й изпратил
съобщение „Да ти еба путката майна, боклук! Не ми отговаряш. Къде си, ще те
пребия“. Около 04.00ч. започнал да звъни на входната врата на дома на
молителката, сестра й отворила и казала,
че молителката спи.
Молителката посочва също, че
ответникът поискал детето за новогодишните празници и тя му го предала. На
01.01.2020г. около 05.00 часа молителката
отишла при ответника, за да вземе детето, при което той й вдигнал полата и скъсал чоропогащника й. Молителката се
опитала да се отскубне, при което той я ударил с ръка, след което я блъснал и тя
се ударила в ръба на спалнята.
Иска се от съда да бъдат наложени
мерки за защита по ЗЗДН.
Ответникът лично и чрез
упълномощен процесуален представител е оспорил молбата като неоснователна. Посочил
е, че звъннал на молителката на Нова година, защото детето е искало тя да
дойде.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна
Не е спорно, че молителката и ответникът са живели във фактическо съжителство, от което
имат родено малолетно дете – Кристин Юлиянова Ванкова – родена на ***г..
Не е спорно също, че страните са
се разделили и не живеят заедно.
По делото е
представена Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката, в която същата декларира, че спрямо нея са
извършени два акта на домашно насилие от страна на ответника. Единият е бил на
08.12.2019г. – ответникът не спирал да й звъни по мобилния телефон, след което
й изпратил съобщение „Да ти еба путката майна, боклук! Не ми отговаряш. Къде
си, ще те пребия“. Около 04.00ч. започнал да звъни на входната врата на дома на
молителката, сестра й отворила и казала,
че молителката спи и той си тръгнал. Вторият акт на домашно насилие бил на
01.01.2020г., когато ответникът отново звънял по мобилния телефон молителката
да отиде да вземе детето и когато отишла около 05.00 часа молителката отишла
при ответника, за да вземе детето, при което той й вдигнал полата и скъсал чоропогащника й. Молителката се опитала
да се отскубне, при което той я ударил с ръка, след което я блъснал и тя се
ударила в ръба на спалнята.
От представеното по делото медицинско свидетелство
от 06.01.2020г., издадено от д-р Анка Иванова – съдебен лекар, се установява,
че след извършен преглед на молителката, е констатирано кръвонасядане по кожата
на дясна предмишница в горно вътрешната повърхност, болка в лява поясна област.
Посочено е, че описаните травматични увреждания отговарят да са причинени по
начина и времето, съобщени в предварителните сведения.
Свидетелката Катрин Г. – сестра на молителката, установява
обстоятелства, случили се на 08.12.2019г., а именно, че ответникът постоянно
звънял на молителката, пишел й заплашителни съобщения, както и че звънял на
входната врата. Свидетелката посочва, че отворила вратата на терасата и видяла
ответника, който бил в нетрезво състояние. Поговорили и той се качил в такси и
си тръгнал. Свидетелката посочва, че не са се обаждали на полицията.
Свидетелката установява и обстоятелства, случили
се на 01.01.2020г.. Посочва, че заедно с молителката и по-малката им сестра –
малолетната свидетелка Калина Станчева, празнували Нова година в заведение в гр.
Видин. Тогава ответникът звънял непрекъснато по телефона и ги заплашвал. Казал
на молителката да отиде да си вземе детето. Молителката заедно с по-малката
сестра отишли при ответника, за да вземат детето. В същия смисъл са и
показанията на свидетелката Калина Славчева – сестра на молителката, която
заедно с молителката отишла при ответника. Същата посочва, че влезли в апартамента и отишли в спалнята, за
да вземат детето. Когато молителката започнала да събира багажа на детето,
ответникът й скъсал чоропогащника и я е ударил по ръката, тя залитнала и се
ударила в ръба на спалнята по ръката. Както молителката, така и свидетелката
изпищели, защото се уплашили. Молителката взела детето, свидетелката взела
чантата с багаж и си тръгнали. Свидетелката посочва, че когато е станал този
инцидент, молителката не е говорила нищо, а ответникът бил агресивен.
Свидетелката Иванка Миткова, която на 01.01.2020г.
е била на гости при ответника заедно с други лица, посочва, че детето на
ответника е казвало, че иска да види майка си. Молителката дошла заедно с
по-малката си сестра и отишли в тяхната стая. Свидетелката не е чула разговор
на висок глас. Не е видяла дали е имало пререкания, тъй като е била в хола.
Видяла, че молителката си тръгва с детето, като я подминала и без да каже нищо.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
I. По допустимостта на
молбата за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН.
Съдът намира молбата за допустима. Страните са били във фактическо съжителство и имат
родено дете, което означава, че ответникът е от кръга на лицата, посочени в чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, един месец, считано от извършването на твърдения в нея акт на домашно
насилие.
II. По основателността на
молбата по ЗЗДН.
Съгласно легалната дефиниция
на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява
акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в
която попадат молителката и ответникът.
За да се проведе успешно
доказване на твърденията за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че спрямо нея от ответника е реализирано
домашно насилие, изразяващо се в
конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие. Анализирайки събрания в хода на
делото доказателствен материал,
съдът намира
следното:
По отношение на твърдението за
извършено домашно насилие на 08.12.2019г., изразяващо се в това, че ответникът
не спирал да звъни по мобилния телефон на молителката, след което й изпратил
съобщение „Да ти еба
путката майна, боклук! Не ми отговаряш. Къде си, ще те пребия“, не се събраха
никакви доказателства. Разпитаната свидетелка Катрин Г. не установи по
безспорен и категоричен начин тези твърдения, а други доказателства не се
представиха. Свидетелката посочва, че около 04.00ч. ответникът започнал да
звъни на входната им врата. След
разговор с нея обаче ответникът се качил в такси и си тръгнал като липсват
категорични данни поведението му да е било такова, че да застрашава по някакъв
начин молителката или да се е повторило. Свидетелката посочва, че ответникът е
бил в нетрезво състояние и макар съдът да смята, че същото не може да бъде
толерирано, приема, че именно това му състояние е причина за действията му в ранните часове на деня. От друга страна, молителката не е потърсила съдействие от
органите на реда, което е индиция, че не се е почувствала застрашена в такава
степен, която да обосновава дефиницията на домашно насилие. Поради това,
молбата в тази част ще следва да се отхвърли като неоснователна.
Съдът намира обаче, че е установено по безспорен
начин осъществяването на акт на домашно насилие, извършен на 01.01.2020г. рано сутринта, когато молителката отишла в дома на ответника,
за да вземе малолетното дете. Тогава ответникът е осъществил физическо
посегателство върху молителката, изразяващо се в удар в областта на ръката,
вследствие на което същата залитнала и се е ударила от ръба на спалнята, като
това й причинило физическа болка. Тези обстоятелства се потвърждават и от
приетото по делото медицинско свидетелство от съдебен лекар.
Както от твърденията на страните, така и от
свидетелските показания, се установи, че ответникът се обадил на молителката да
дойде да вземе детето, защото то искало да я види. Именно това е причината,
молителката да отиде в дома на ответника. По делото не се събраха данни тя да
го е предизвикала по някакъв начин или да е инициирала конфликт. Напротив,
свидетелските показания на Калина
Славчева и Иванка Миткова, които са преките очевдци на ситуацията са, че молителката
не е говорила нищо, нито са налице данни да е предизвикала с поведението си
ответника.
Съдът не кредитира защитната теза на ответника, че
твърденията на молителката не са верни,
тъй като доказателства в обратна насока не се събраха.
С оглед на горното, съдът намира, че фактът, че
ответникът е извикал молителката да отиде в жилището му заради детето и по този
начин е създал конфликтна ситуация като
е допуснал физическо съприкосновение с
молителката, вследствие на което тя е получила телесно увреждане, е достатъчен,
за да се приеме, че спрямо молителката е извършен акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Във връзка
с изложеното, следва да бъдат предприети мерки за защита
срещу домашно насилие, чиято цел е предотвратяване на бъдещи такива прояви. По тази причина конкретните мерки, които следва да
бъдат взети,
съобразени и с претендираните такива, са по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН , а именно: задължаване
на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и забрана на извършителя да се доближава до молителката, както и жилището й, находящо се в
гр. Видин, ул. Найчо Цанов № 19, както и местата за социални контакти и отдих, на
разстояние по-малко от 100 метра за срок от 3 месеца. В заповедта следва да се
предупреди ответната страна за последиците от неизпълнението й - при
неизпълнение на заповедта на съда, полицейския орган констатирал нарушението
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
На
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника ще следва да
бъде наложена глоба в минимален размер от 200.00лв.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответната страна ще следва да заплати държавна
такса в размер на 25.00
лева в полза на ВРС.
С оглед изхода на делото,
ответникът ще следва да заплати и разноски на молителката за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00
лева.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
молбата на В.Е.Г. с ЕГН
********** с адрес: *** против Ю.Ф.В. с
ЕГН ********** ***, за извършен акт на домашно насилие на 08.12.2019г. като
неоснователна.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Ф.В. с ЕГН ********** ***, ап. 39, че на 01.01.2020г. в 05.00
часа сутринта е извършил акт на домашно насилие спрямо В.Е.Г. с ЕГН **********
с адрес: ***.
ЗАДЪЛЖАВА Ю.Ф.В. с ЕГН ********** от гр. Видин, ж.к. Бонония, бл. 7,
вх. Б, ет. 7, ап. 39, да се въздържа от извършване на домашно насилие, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, по отношение на В.Е.Г. с ЕГН ********** с
адрес: гр. Видин, ул.
Найчо Цанов № 19.
ЗАБРАНЯВА на Ю.Ф.В. с ЕГН ********** от
гр. Видин, ж.к. Бонония,
бл. 7, вх. Б, ет. 7, ап. 39, да приближава В.Е.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***,
както и жилището й, находящо се в гр.
Видин, ул. Найчо Цанов № 19, както и местата за социални контакти и отдих, на
разстояние по-малко от 100 метра за срок от три месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на В.Е.Г. с
ЕГН ********** с адрес: ***, препис от която да се изпрати на РУП - Видин.
Заповедта да съдържа последиците
от неизпълнението й, а именно при неизпълнение на заповедта на съда полицейския
орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите
на прокуратурата.
НАЛАГА на Ю.Ф.В.
с ЕГН ********** от гр.
Видин, ж.к. Бонония, бл. 7, вх. Б, ет. 7, ап. 39, глоба в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА Ю.Ф.В.
с ЕГН ********** от гр. Видин, ж.к. Бонония,
бл. 7, вх. Б, ет. 7, ап. 39, да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева по
сметка на ВРС.
ОСЪЖДА Ю.Ф.В.
с ЕГН ********** от гр.
Видин, ж.к. Бонония, бл. 7, вх. Б, ет. 7, ап. 39, да заплати на В.Е.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - гр. Видин в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: