РЕШЕНИЕ
№ 1102
гр. Бургас, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20232100100306 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от З. А.
М., ЕГН ********** от ********* и П. С. П., ЕГН ********** от ********* чрез адв. Деян
Николов- САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 1, офис 101 против ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16, представлявано от Андрей Бойков Александров,
Павлин Деков П., Йоанис Коцианос, Веселин Владимиров Ангелов и Елена Новак за
осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми: 120 000лв.- обезщетение за
неимуществени вреди на З. М.; 50 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди на П. П. и
сумата от 5 000лв.- обезщетение за имуществени вреди за П. П.. Претендира се и законната
лихва върху сумите от 29.12.2020г. до окончателното изплащане.
В хода на делото е направен отказ от иска на ищеца З. М., като производството по
отношение на нея е прекратено. С протоколно определение от 27.09.2023г. е допуснато
увеличаване размера на заявената от П. П. претенция за неимуществени вреди от 50 000
лева на 70 000 лева.
Книжата по делото са разменени редовно, а предявеният иск е допустим. Налице е
правен интерес от завеждането му, тъй като се твърди че в полза на ищеца е възникнало
изискуемо вземане за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от
причинено пътно-транспортно произшествие.
Заявява се в исковата молба, че на 11.09.2020г. К.Д.И., ЕГН ********** управлявал
товарна композиция, състояща се от влекач „ДАФ ФТ ЦФ“ с рег. № А 8733 МР и прикачено
към него полуремарке „СТАС 0 38 3 ФАК“, с рег. № С 4152 ЕС. Масата на полуремаркето
1
била 7 980 кв. и в него били натоварени семена от рапица със собствено тегло от около
35 700кг., поради което общото тегло на полуремаркето, заедно с товара възлизало на
43 680кг. Същевременно технически допустимата максимална маса на полуремаркето била
38 000кг., което означавало, че същото е претоварено с 5 680кг. над максимално
допустимото. Отделно следвало да се отбележи, че влекачът може да тегли полуремарке
само при условие, че общата маса на цялата композиция не превишавала тегло от 44 000кг.
В конкретния случай масата на влекача била 7 419кг., като след добавяне тежестта на
полуремаркето и на товара от рапица излизало, че общото тегло на композицията било
51 099кг., което е с 7 099кг. повече от горепосоченото максимално допустимо тегло от
44 000кг.
Освен че било претоварено полуремаркето било и технически неизправно, тъй като
спирачната му система не функционирала. Поради това се разчитало на дисковата спирачна
система.
Около 12:00ч. през деня на горепосочената дата, водачът И. управлявал
гореописаната претоварена композиция по третокласен път 208, с посока на движението от
с. Ябълчево към гр. Айтос. При навлизането си в гр. Айтос последният продължил да
шофира по въпросния път, който в рамките на града бил означен като ул. „Хаджи Димитър“
и разполагал с две пътни ленти- по една в двете посоки. Пътят бил с постоянен наклон на
спускане и И. започнал често да натиска педала за задействане на спирачната система на
влекача с цел да контролира скоростта на движение на композицията. Честата употреба на
спирачната система на влекача обаче, в комбинация с обстоятелствата, че полуремаркето
било претоварено довела до постепенно понижаване на ефективността на същата. Движейки
се в горепосоченото направление по ул. „Хаджи Димитър“, на около 220метра преди
кръстовището с ул. „Цар Освободител“ спирачната система на влекача станала толкова
неефективна, че въпреки натискането на педала, скоростта на композицията започнала да се
увеличава вместо да намалява.
По ул.“Хаджи Димитър“, непосредствено преди кръстовището с ул. „Цар
Освободител“, гледано в посоката на движение на композицията имало обозначена
пешеходна пътека. В момента, в който композицията се намирала на около 70м. преди тази
пътека, пешеходката Е.Х. предприела пресичане по нея и водачите на общо 3 автомобила
предвижващи се в двете посоки на движение на ул. Хаджи Димитър“ преустановили
движението си, съобразявайки се с предимството на пешеходката. Тъй като в този момент
водачът К.И. осъзнал, че не може да спре изместил МПС в насрещната лента за движение, с
цел да премине между горепосочените автомобили. Въпреки това, влекачът ударил левите
странични части на спрелите в неговата лента за движение автомобили „Пежо 206“ с рег. №
А 8936 МХ и „Ауди А4“ с английски рег. № WV04XYL и предната лява част на спрелия в
насрещната лента автомобил „Опел Вектра“ с рег. № А 6826 НН. Пресичащата пешеходка
Е.Х. също била блъсната от преминаващата композиция.
След горепосочената катастрофа, товарният състав продължил своето движение по
ул. „Хаджи Димитър“, като след около 410м. достигнал колона от девет автомобила, чиито
2
водачи изчаквали, за да се включат в движението по кръгово кръстовище, където се
осъществявала пътната връзка между ул. „Хаджи Димитър“ и главен път I-6. Достигайки
колоната със скорост на движение от около 66км/ч., влекачът се ударил в последния
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № А 8981 ВТ. Поради ударния импулс деветия автомобил
ударил осмия в колоната- „Фолксваген Кади“ с рег. № СА 3037 КК. В резултат на това,
въпросният осми автомобил ударил с предната си лява част задната дясна част на седмия
автомобил „Тойота Рав-4“ с рег. № T 9946 AK. Вследствие на последния удар монтираната в
задната част на автомобила газова бутилка рязко била изместена напред, целостта на стената
й била нарушена и последвало възпламеняване на изтеклия газ- пропан бутан от бутилката,
с мигновенно разпространение на пожара в цялата вътрешност на леката кола. Водачът на
този автомобил- П. П. успял да се измъкне от превозното средство, но пътуващата на
задната дясна седалка негова спътничка, с която последният живеел на семейни начала-
А.М., загинала на място, вследствие на получените изгаряния.
Последвали още много удари при реализираната верижна катастрофа , при което
били нанесени щети и върху останалите шест автомобила в колоната. За процесното пътно-
транспортно произшествие било образувано досъдебно производство, но преди
приключване на разследването водачът К.И. починал.
Към момента на настъпване на горепосоченото деяние по отношение на влекaча
имало сключена с ответното дружество застрахователна полица № ****** за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок на застрахователното
покритие от 22.01.2020г. до 21.01.2021г. С оглед на това на 28.09.2020г. била предявена
извънсъдебна претенция към застрахователя. На 19.10.2021г. последният постановил отказ
да плати на П. П. обезщетение за неимуществени вреди, като се аргументирал, че
основанието на претенцията не било доказано.
Ищецът счита, че настъпването на процесното ПТП се дължало на противоправното
деяние на водача К.И.. Същият нарушил разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №
7/27.04.2018г. за укрепване на превозните товари; чл. 126 ЗДвП; чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и
чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП. Също така се дължало и на технически неизправното МПС.
Застрахователят следвало да отговаря и на основание чл. 479 ал. 1 КЗ, която
разпоредба предвижда, че за нанесените по време на движение вреди от ремарке, което е
свързано и е функционално зависимо от МПС, отговорност носи застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност“. На последно място ищецът посочва, че е от лицата,
имащи право на обезщетение, тъй като починалата била от близкото му обкръжение- негов
фактически съжител. Същият претърпял и продължавал да търпи силни душевни болки и
страдания в резултат на настъпилата смърт на своя партньор. Двамата били сгодени, като
имали планове за брак и деца в най-близко бъдеще. Още по-силна била болката от загубата
на любимия човек, тъй като смъртта на А. настъпила пред очите на ищеца.
Ответникът с отговора на исковата си молба е оспорил иска по основание и размер.
На първо място счита за недоказан по делото фактът на силната връзка, която са имали
ищецът и загиналата А.М.. Също така размерът на предявените неимуществени вреди бил
3
изключително завишен и не отговарял на критериите за справедливост. Излага подробни
мотиви в тази връзка.
Съгласно чл.493 ал.1 т.3 КЗ застрахователят покривал отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди на имущество, възникнали вследствие на
притежаването или използването на МПС по време на движение или престой. Съгласно чл.
399 ал. 2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не можело да надвиши действителната
стойност на причинената вреда. Съгласно чл. 400 ал. 1 КЗ действителна застрахователна
стойност се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да
се купи друго от същия вид и качество. Съгласно чл. 390 ал. 2 КЗ тотална щета на МПС била
налице, когато стойността на разходите за необходимия ремонт надвишавали 70 на сто от
действителната му стойност, а стойността за разходите се определяла въз основа на
експертна оценка- при изплащане на обезщетението.
Към исковата молба не били приложени доказателства за действителното състояние
на процесния автомобил поради липса на каквото и да е съдействие от страна на
пострадалото лице.
Неоснователна била претенцията на ищеца за изплащане на законна лихва. Това е
така, тъй като увреденото лице било длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, като представи документите, с които
разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди,
съдействайки при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на
вредите. В процесния случай процесуалният представител на ищеца изпратил молба с вх. №
1-101-4101-1739/28.09.2020г. с приложен към нея констативен протокол за ПТП. Към
молбата не се съдържали никакви обстоятелства относно основанието и размера на вредите
понесени от П. П., нито дори се съдържало искане за изплащане на застрахователно
обезщетение. Въпреки това била образувана щета № 1000/20/217/500137 и с писмо изх. № 2-
101-4101-3084/-6.10.2020г. ответникът изискал подробни доказателства. Поради
непредставяне на доказателства бил постановен отказ.
Претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди П. заявил едва на
23.03.2022г. с покана вх. № 1-101-4101-991. По тази претенция била образувана щета №
1000/22/272/500193. Отново не били представени доказателства, удостоверяващи чия е
собствеността на автомобила и какви по вид и стойност са нанесените щети върху него.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На 11.09.2020г. К.Д.И., ЕГН ********** управлявал товарна композиция, състояща
се от влекач „ДАФ ФТ ЦФ“ с рег. № А 8733 МР и прикачено към него полуремарке „СТАС
0 38 3 ФАК“, с рег. № С 4152 ЕС по третокласен път 208, в посока от с.Ябълчево към
гр.Айтос. След навлизането на пътния състав в населеното място, превозното средство
продължило движението си по ул.“Хаджи Димитър“. В този участък пътят бил с постоянен
наклон, а камионът претоварен и с недобре функционираща спирачна система, която при
4
приближаването към кръстовището с ул.“Цар Освободител“ станала напълно неефективна.
Поради невъзможността да намали скоростта водачът се престроил в насрещната лента за
движение, удряйки левите странични части на спрелите там леки автомобили. Продължил
движението си по ул.“Хаджи Димитър“ и непосредствено преди кръговото кръстовище с
главен път I-6 се врязал в колона автомобили, изчакваща, за да се включи в движението.
Като последица от сблъсъка с товарния състав деветият в колоната автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № А 8981 ВТ ударил осмия по ред марка „Фолксваген Кади“ с рег. № СА
3037 КК, който от своя страна се блъснал с предната си лява част в задната дясна част на
седмия автомобил „Тойота Рав-4“ с рег. № T 9946 AK. От удара монтираната в багажното
отделение на последния автомобил газова бутилка се изместила напред, целостта и била
нарушена и последвало възпламеняване на изтеклия пропан бутан, като пожарът се
разпространил моментално в купето на леката кола. Водачът на автомобила и ищец в
настоящия процес- П. П. успял да се измъкне от превозното средство, но пътуващата на
задната дясна седалка А.М., с която живеел на семейни начала, загинала вследствие на
получените изгаряния.
По тези факти страните не спорят, като включително са се съгласили и приели, че
пътно-транспортното произшествие е настъпило като последица от виновното и
противоправно поведение на водача на товарното превозно средство.
За установяване на изложените в исковата молба фактически твърдения са
приобщени писмени доказателства, включително протокол за оглед на местопроизшествие,
албум към него и констативен протокол за пътно-транспортно произшествие. Последните
документи имат характер на официални удостоверителни такива по смисъла на чл.179 ГПК,
издадени са от служители на МВР в кръга на правомощията им, в предвидената форма и по
установения ред, поради което се ползват с обвързваща формална доказателствена сила
относно обстоятелствата, отразени в тях, които пък следва да се приемат за безспорно
установени в настоящия случай. Не са налице различни позиции на страните и относно
факта на настъпилата като последица от незаконосъобразните действия на водача на
товарния автомобил смърт на А.С.М.-пътник в лекия автомобил марка „Тойота Рав-4“ с рег.
№ T 9946 AK.
Представени са по делото и писмени материали, удостоверяващи факта на
уведомяване на застрахователя и разменената в тази връзка между страните
кореспонденция.
В заключението си вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза е
посочило на първо място, че разходите за възстановяване на лекия автомобил многократно
ще надхвърлят остатъчната стойност и реалната пазарна такава на същия. Определена е
справедливата пазарна стойност на превозното средство марка „Тойота Рав-4“ към датата на
произшествието. Ползвани са три метода на оценяване, като два от тях /метода на разходите
и съгласно Наредба №49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане/, предвиждат
приложение на коефициент за овехтяване. Такъв коефициент не е заложен при използване
метода на пазарните аналози, като настоящият съдебен състав счита, че следва да се
5
кредитира заключението на вещото лице, определящо справедливата пазарна стойност
именно по този начин. Според съда този метод на оценяване, съобразява състоянието на
пазара и съпоставя процесния с аналогични и близки по своите параметри автомобили,
поради което и дава най-обективна стойност на претърпените вреди. Ето защо следва да се
кредитира посочената в експертизата стойност от 4450 лева, като такава отразяваща най-
вярно и коректно състоянието на процесния автомобил към датата на инцидента.
В хода на производството са допуснати и гласни доказателствени средства.
Свидетелката К.С. описва взаимоотношенията между ищеца- неин син и починалата А.М..
Уточнява, че връзката на двамата започнала през 2017г., като заживели заедно през пролетта
на 2018г. Наели квартира, близо до центъра на гр.Търговище. Съвместно поддържали имота
и си помагали в домакинството, включително при поемане на разходите, свързани с
ползването на същия. П. и А. били сгодени и възнамерявали да сключат граждански брак,
но тези им намерения се отложили с настъпването на пандемията. Често се виждала с тях,
като и споделяли за намерения да придобият собствено жилище и създадат деца. След
смъртта на А. ищецът се променил, затворил се в себе си, станал раздразнителен и
ограничил социалните си контакти. Често говорил за починалата и редовно ходил на гроба
и, като и понастоящем нямал друга партньорка, тъй като не е преживял загубата.
Свидетелят Н. споделя, че ищецът е живеел на семейни начала с А.М., като връзката
им започнала през 2017г., а в началото на 2018г. се преместили на квартира и поддържали
отделно домакинство. Като двойка били неразделни, помагали си в ежедневието. П.
предложил на А. да се сгодят и дори ходили заедно да търсят апартамент. След инцидента
ищецът станал изнервен, тежко преживявал случилото се и нямал нова партьорка
понастоящем. Върнал се да живее при родителите си.
Съдът кредитира с доверие казаното от изслушаните по делото свидетели, като
намира показанията им за обективни и достоверни.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е
необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
между собственика на застрахования автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да
възникне отговорност на прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо
увредения, за обезщетяване на причинените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение към датата на увреждането между
дружеството- ответник и собственика на товарния автомобил, произтичащо от сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №BG/01/
120000295036, с период на валидност 22.01.2020г. - 21.01.2021г. е безспорно установено.
Няма спор също така, че пътният състав е управляван от К.И., който е допуснал виновни и
противоправни действия /изразяващи се в незачитане правилата за превозване на товари и
управление на технически неизправно превозно средство/, довели до смъртта на пътуващата
в лекия автомобил А.М..
6
Ищецът извежда своето субективно материално право от факта на фактическо
съжителство с починалата А.М.. ППВС 5/24.11.1969г. включва в кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт и лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия. Тези отношения се считат за изпълнени със същата
емоционалност, както и отношенията между съпрузи. За да установи факта на
съжителството и как смъртта на починалата му се е отразила ищецът П. е ангажирал гласни
доказателства. От показанията и на двамата разпитани свидетели се установява еднозначно,
че младата двойка е била във фактическо съжителство повече от две години, като М. и П. са
живели в едно общо домакинство и са полагали съвместна грижа един за друг. В условията
на взаимност и общи усилия са задоволявали нуждите си. Правили са планове за бъдещето и
осигуряване на благополучието си. От казаното става ясно, че е била създадена трайна
връзка между младите хора, изразяваща се не само във формиране на силни духовни и
емоционални отношения между тях, но и свързана с полагане на общи усилия за
задоволяване на съвместните нужди и управление на домакинството. По изложените
съображения, съдът смята, че П. П. е живял на съпружески начала с А.М. и е
материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за претърпените вследствие на
нейната смърт неимуществени вреди. На обезщетяване подлежат всички вреди-
имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В трайната съдебна практика се приема, че справедливостта не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства. Съгласно т. ІІ на
ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да съобрази възрастта на
увредения, общественото му положение и отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетение за неимуществени вреди. При причинена смърт на близък- в конкретния
случай на фактически съжител, е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от ищеца психически страдания от загубата на
близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие, както и нормативно определения
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност". В разглеждания казус трябва
да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на лицето, с което ищецът е живял и към
което е бил силно привързан, ще го съпътства през целия му живот. Ясно е, че П. ще бъде
лишен както от емоционалния контакт, така и от морална подкрепа на М.. Следователно,
болките и страданията, които ищеца ще продължи да изпитва от загубата на починалия му
съжител, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Вече беше казано, че ищецът и съжителката му са изградили силна духовна връзка,
като са били привързани един към друг, живеели са в едно домакинство и ежедневно се
подпомагали. Загубата на обичан човек винаги е източник на силни душевни страдания за
близките хора и конкретно за другия партньор и те са установени по делото. На ищеца са
7
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания дали своето трайно
отражение върху състоянието му, които както се каза продължават и към настоящия момент.
С оглед данните по делото за неочакваната и мъчителна смърт на пострадалата, която е
починала пред очите на ищеца по особено стресиращ и за самия него начин, отражението на
загубата върху психическото му състояние, липсата на близък човек и морална опора, на
които е разчитал, болките от загубата на спътник в живота, съдът счита, че справедливото
парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди от последния е сумата от 60
000 лева, над която сума до претендирания размер искът се явява неоснователен и
недоказан.
На репариране подлежат и понесените от П. имуществени вреди към момента на
настъпване на инцидента, които в случая при съобразяване на обстоятелството, че се касае
за настъпила тотална щета на превозното средство се изразяват в стойността по пазарни
цени на лекия автомобил, възлизащи както вече беше посочено по-горе на сумата от 4450
лева, като за разликата до първоначално предявения размер претенцията следва да се
отхвърли.
Основателно се явява искането за присъждане на лихви върху определените суми,
представляващи обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди на
ищеца, които в настоящия случай се търсят от 29.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението. Лихвата в случая е дължима от датата на предявяване на претенциите пред
застрахователя- 28.09.2020г., като видно от размененета между страните кореспонденция
ответникът е образувал две отделни преписки по заведени две отделни щети, приемайки, че
е сезиран с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от
ищеца. Горното е видно от изпратения отговор от застрахователя до ищеца на 06.10.2020г.
При този изход на спора в тежест на ответника- застраховател трябва да се постави
дължимата за производството държавна такса в размер на 2 578 лева.
Ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски, сързмерно на
уважената част от иска в размер на 214.83 лева.
Основателно се явява възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника, което следва да се намали до предвидения в Наредба №1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер от 5450 лева при
съобразяване цената на предявените искове, както и на обстоятелството, че делото не е с
фактическа и правна сложност. Производството в частта му по заявената претенция от З. М.
е прекратено и определението на съда влязло в сила. Ето защо ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 801.80
лева, за направени разноски / 5450 лева адвокатско възнаграждение и 250 лева за
експертизи/, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на П. С. П., ЕГН
********** от ********* обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие от причинената при настъпило
пътно-транспортно произшествие на 11.09.2020г. смърт на А.С.М., ЕГН **********, с която
е живял в условията на фактическо съжителство, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди в размера му над присъдения до
претендирания от 70 000/седемдесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.„Сребърна“ № 16 да заплати на П. С. П., ЕГН
********** от ********* обезщетение в размер на 4450/четири хиляди четиристотин и
петдесет/ лева за претърпените от ищеца имуществени вреди, вследствие причинени
повреди по притежавания от него лек автомобил марка „Тойота Рав-4“ с регистрационен
номер Т 99 46АК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска в размера му над
присъдения до претендирания от 5000/пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.„Сребърна“ № 16 да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 2 578/две хиляди
петстотин седемдесет и осем/ лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.„Сребърна“ № 16 да заплати на П. С. П., ЕГН
********** от ********* направените разноски по делото в размер на 214.83/двеста и
четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН ********** от ********* да заплати на „Алианц България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.
„Сребърна“ № 16 сумата от 801.80 лева /осемстотин и един лева и осемдесет стотинки/ лева
за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Апелативен съд гр.Бургас с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9