№ 101
гр. Велико Търново, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:Г. КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20244000500094 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 295/03.08.2023 год., постановено по гр. д. № 49/2023 г. по описа на
Русенски окръжен съд, поправено с Решение № 17/16.01.2024 год., постановено по гр. д. №
49/2023 г. по описа на Русенски окръжен съд е отхвърлен предявеният от „Рибовъдство
Острица“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Острица, общ. Две
могили, обл. Русе, представлявано от В. Р. – управител против Община Две могили, Булстат
*********, обл. Русе иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 001 лв. частично
предявена от общ размер 491 936.36 лв. с ДДС, представляваща разходи за извършени в
недвижим имот подобрения, алтернативно - увеличена стойност на имота, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане. Със същото
решение е осъдено „Рибовъдство Острица“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе да заплати на Община Две могили,
Булстат *********, обл. Русе сумата 900 лв. - разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от „Рибовъдство Острица“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе, представлявано от
В. Р. – управител, съд. адрес: гр. Русе, ул. „Александровска“ № 71, ет. 1, чрез адв. Ф. М. от
1
АК – Русе против Решение № 295/03.08.2023 год., постановено по гр. д. № 49/2023 г. по
описа на Русенски окръжен съд.
В същата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че
съдът е правилно е установил по-голяма част от фактическата обстановка и правилно е
квалифицирал предявения иск. Неправилно било прието обаче, че 100 % от извършените
инвестиции за заплатени от ОП „Рибарство“ на Република България, поради което не било
налице обедняване на ищеца. Излага се, че видно от приложения договор помощта е в
размер на 60%, а самоучастието на бенецифиента – 40% от проекта или ищецът е платил
сума в размер на 440 627.30 лв. без ДДС. Неправилно съдът бил посочил, че не било ясно за
какво точно е дадено съгласие от ответника да бъдат извършени подобрения, тъй като към
искането към Община Две могили била приложена цялата проектна документация. На
следващо място неправилен бил и изводът на съда, че помощта е безвъзмездна.
Претендира се да се отмени обжалваният съдебния акт и да се постанови друг, с
който да бъде уважен предявеният иск, ведно със законните последици. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Община
Две могили, Булстат *********, гр. Две могили, обл. Русе, ********, представлявана от Б.
Д. Б. – кмет, чрез гл. юрисконсулт Г. М..
В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно и законосъобразно. Неоснователно било възражението, че е налице самоучастие
на жалбоподателя, а дори да е така не било ясно колко от тях са вложени в претендираните
подобрения. Неоснователно било твърдението и, че подобренията били извършвани със
съгласието на общината.
Първоинстанционният съд на първо място е приел, че правопогасяващото
възражение за погасяване на иска по давност е неоснователно, доколкото по отношение на
вземането за подобрения, изискуемостта настъпва от момента на предаването на имота, след
прекратяването на наемния договор, който е и момента на даването на престацията. На
следващо място е приел, че ищецът (наемател) е извършил подобрения в наетия имот, в
качеството си на държател и макар да е имал съгласие за „необходими дейности за текущ
ремонт и възстановяване на обекта“ не можело да се приеме, че извършените от него
строителни дейности представляват текущ ремонт. Също така е приел, че отговорността на
наемодателя за дължимото обезщетение за направени разходи е не за всички разходи, а само
за онези, с които наемодателят се е обогатил за сметка на наемателя, като всички СМР и др.
дейности за подобренията са извършени с предоставена на наемателя безвъзмездна
финансова помощ по проект „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма“, поради
което не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на наемодателя, доколкото
било установено, че той не е давал съгласие за извършените подобрение и че наемателят не
се е обеднил при извършването, тъй като не е финансирал същите със свои средства.
Направен извод, че е неоснователен искът за разходите за извършените в наетия имот
подобрения, алтернативно и искът за увеличена стойност на имота, в резултат на
2
подобренията.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противните страни, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59
от Закона за задълженията и договорите.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Страните са сключили договор за отдаване под наем на недвижим имот – общинска
собственост № 393/13.09.2012 г., с който Община Две могили, обл. Русе (наемодател) е
предоставила на „Рибовъдство Острица“ ООД, с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе
(наемател) за временно и възмездно ползване недвижим имот: обект „Рибарник“ (98.866 в.
м.), представляващ имот № 000096 (чл. 1), за срок от 10 години (чл. 15), срещу наемана цена
от 5 000 лв. годишно (чл. 5). Наемателят се е задължил да си служи с наетия имот съгласно
неговото предназначение (чл. 2). Съобразно чл. 9 наемодателят има право да извършва
проверки, да упражнява контрол по правилното стопанисване на имота и да дава
задължителните указания за мерките, които наемателят трябва да вземе за предпазване на
имота, части от него, инсталации, съоръжения и повреди. В чл. 11, ал. 2 от договора е
уговорено, че наемателя е длъжен да въведе в експлоатация „Рибарника“ в срок от една
година. По отношение на разходите страните са договорили, че разходите по отстраняването
на всички дребни повреди, които се дължат на обикновеното употребление на имота са за
сметка на наемателя (чл. 12, ал. 2), всички разходи, свързани с ползването на имота са за
сметка на наемателя, както и разходите за подобрения извършени без писмено изразеното
съгласие на наемодателя (чл. 12, ал. 3), като наемателят няма право да извършва
3
преустройства в наетия имот без писмено съгласие на наемодателя (чл. 12, ал. 4).
С Писмо Изх. № 4906/01.11.2012 г. на Кмета на Община Две могили (л. 9 от д.) по
повод искане на ищеца, на основание чл. 12, ал. 4 от договора е дадено съгласие на
ищцовото дружество за извършване на необходимите дейности за текущ ремонт и
възстановяване на обекта по неговото предназначение в изпълнение на проект
„Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ
000096, землище с. Острица, ЕКАТТЕ 54362, община Две могили“.
Видно от Становище Изх. № 409/30.10.2012 г. на Гл. архитект на Община Две могили
по повод искане на ищеца е изразено мнение, че на основание чл. 151, ал. 1, т. 4 и т. 5 от
ЗУТ за текущ ремонт на съоръженията и инсталациите на обект „Възстановяване на
съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище с.
Острица, ЕКАТТЕ 54362, община Две могили“ не се изисква издаване на разрешение за
строеж.
На 17.02.2013 г. с № 232 е сключен договор между Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури (ИАРА) и „Рибовъдство Острица“ ООД (ищецът – наемател) за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Възстановяване
на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище с.
Острица, ЕКАТТЕ 54362, община Две могили“. Съгласно договора максимално одобрената
обща стойност на проекта е 1 101 570.16 лв., като размерът на помощта е 660 942.09 лв.,
представляващи 60% от целия размер на одобрената инвестиция, от които 75% в размер на
495 706.57 лв. се осигуряват от Европейския съюз и 25% в размер на 165 235.52 лв. от
Държавния бюджет на Република България. Т.е. размерът на частното финансиране е
440 628.07 лв., или 40%. Така е посочено и в Приложение № 1 от договора.
Извършени са проверки от Одитния орган на ИА „Одит на средства от ЕС“ за
периодите 01.01.2014 – 31.12.2014 г. и 01.01.2015 – 31.12.2015 г., при които: не са
установени отклонения и съответно не са формулирани констатации (за 2014 г.), като за
периода на 2015 г. е предложена финансова корекция за сумата от 1 784.60 лв., ако
бенефициентът не изпълни препоръките.
С Покана Вх. № 3891/13.09.2022 г. до Община Две могили ищецът е поканил
ответникът да получи обратно владението на имота и да му заплати сумата от 491 936.36 лв.
с ДДС, представляваща извършени в наетия имот подобрения със съгласието на
наемодателя. Имотът, предмет на наемния договор, е приет от наемодател на 28.09.2022 г. с
Протокол от същата дата, като в същия е констатирано, че съоръженията за довеждане и
отвеждане на водата са в добро състояние и годни за употреба (т. 1).
По делото са представени финансово-счетоводни документи за извършените от
изпълнителя по договора (ищецът) дейности.
От заключението на съдебно техническата експертиза се установява, че посочените в
исковата молба СМР, предмет на протокол - обр. 19, са извършени в процесния обект и
извършените подобрения към момента на извършването им са на стойност 819 893.15 лв. без
4
ДДС (983 387.74 лв. с ДДС), а към настоящия момент са на стойност 409 946.97 лв. без ДДС
(491 936.36 лв. с ДДС), като стойността на имота в следствие на тези подобрение се е
увеличила с 380 321 лв. (456 385.20 лв. с ДДС). Вещото лице дава заключение, че на обекта
са извършени основно следните СМР: изсичане и изкореняване на дървета, изкопи на земни
почви, превоз на земни почви, засипване и разкриване, уплътняване на земни почви, глинен
екран, възстановяване на ограда, нов водопровод и канализация, електрозахранване от
трафопоста до таблото в обекта и от таблото до помпената станция. В допълнителното си
заключение вещото лице посочва, че процесният обект представлява строеж по смисъла на
ЗУТ, трета категория. Вещото лице дава заключение, че за обекта няма одобрени
инвестиционни проекти, няма издадено разрешение за строеж, като обектът е изграден като
рибарник и като такъв е отдаден под наем със задължение да се възстанови. За обекта не са
съставени строителни книжа и за имота няма одобрен ПУП, тъй като наемодателя, както и
органът предоставил безвъзмездната финансова помощ са счели, че е текущ ремонт, за които
не се изискват проекти и нe се издава разрешение за строеж. Вещото лице в съдебно
заседание посочва, че възстановяването на рибарника е текущ строеж, като той е
функционирал до 2021 г., но към настоящия момент, за да функционира като такъв
рибарниците трябва да се почистят.
Искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен иск за неоснователно
обогатяване, при който в тежест на ищеца е да докаже, че е обеднял, както и че в резултат на
неговото обедняване ответникът пряко се е обогатил без основание. За да бъде уважен иск
по чл. 59 от ЗЗД трябва да е налице увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице, да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един и същ факт или от група от факти. При това неоснователно
обогатяване обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика между двете стойности се
дължи връщане на по-малката между обедняването и обогатяването, т.е. при иск по чл. 59 от
ЗЗД следва да бъде установено онова обогатяване, което е в причинна връзка с обедняването
на ищеца и не надвишава размера на това обедняване, както и че същото е налице, без да
съществува валидно правно основание за това.
Установява се от договора (чл. 11, ал. 1), от тръжната документация и от
обяснителните записки към Проект за обект: „Възстановяване на съществуваща рибовъдна
ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище с. Острица, ЕКАТТЕ 54362,
община Две могили“ (л. 105 и 114 от д.), че към момента на сключване на договора
отдаденият под наем обект не е можело да бъде ползван по своето посочено в договора
предназначение, т.е. не е бил в състояние, което отговаря на ползуването, съгласно чл. 230,
ал. 1 от ЗЗД и че това е било възможно само след извършване на значителна реконструкция,
след преустрояването му и след изграждане на свързаните с реконструкцията подобрения.
Безспорно е, че договорът за наем е прекратен, поради изтичане на уговорения срок (чл. 15),
както и че към момента на прекратяването му обектът е предаден от наемателя -
„Рибовъдство Острица“ ООД на наемодателя - Община Две могили в нормално за
5
експлоатация състояние (Протокол от 28.09.2022 г. и обясненията на вещото лице в с.з. –
като е необходимо само почистването му, за да се използва по предназначение).
Т.е. настоящият състав на въззивната инстанция прави извод, че към момента на
предаване на имота за ползване, същият не е отговарял на изрично определеното в договора
предназначение, което е наложило извършването на редица основни ремонтни дейности,
свързани с извършени подобрения по вид и размер - изсичане и изкореняване на дървета,
изкопи на земни почви, превоз на земни почви, засипване и разкриване, уплътняване на
земни почви, глинен екран, възстановяване на ограда, нов водопровод и канализация,
електрозахранване от трафопоста до таблото в обекта и от таблото до помпената станция
(заключението на СТЕ). Че това е така се установява и от уговореното между страните в
договора в чл. 11, ал. 1, съгласно който основното задължение на наемателя е било – да
въведе в експлоатация „Рибарника“ в срок от една година. Такова задължение той не би
имал, ако обектът е бил годен да се използва за обикновеното си предназначение. Горното се
установява от Обяснителните записки към Проект за обект: „Възстановяване на
съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище с.
Острица, ЕКАТТЕ 54362, община Две могили“ (л. 105 и 114 от д.): „Проектът е изготвен с
цел конкретизиране и организиране на ремонтни дейности по възстановяване на рибовъдна
ферма, недействаща повече от 20 години. Дигите са частично разрушени … Оградата е
частично разрушена (л. 114 от д.) … старата помпена станция е напълно разрушена …
тръбите са демонтирани и натрошени“ (л. 105 от д.).
Установи се посредством приетата по делото експертиза, а и не е спорно между
страните, че е извършен цялостен ремонт за привеждане на обекта в състояние, в което да е
годно да функционира според предназначението, за което е нает – „Рибарник“. Съгласно
заключението на експертизата стойността на извършените СМР в процесния имот възлиза
на 819 893.15 лв. без ДДС (983 387.74 лв. с ДДС), а към настоящия момент (с оглед
овехтяването) са на стойност 409 946.97 лв. без ДДС (491 936.36 лв. с ДДС), като стойността
на имота в следствие на тези подобрение се е увеличила с 380 321 лв. без ДДС (456 385.20
лв. с ДДС).
Съдът приема, че в договора между тях страните не са уговорили за чия сметка ще
останат извършените разноски относно възстановяването на „Рибарника“. Уговореното в чл.
12, ал. 3 от същия, касаят подобрения извън тези необходими за възстановяването на обекта,
доколкото за подобренията по чл. 12, ал. 3 е необходимо изрично съгласие на наемодателя, а
за тези касаещи въвеждането му в експлоатация, съгласно чл. 11, ал. 1 такова съгласие
имплицитно е дадено от наемодателя с възлагането в задължение на наемателя да въведе в
експлоатация обекта. Т.е. самите страни по договора правят разграничение за подобренията,
касаещи въвеждане на обекта в експлоатация и подобренията, които са договорили в чл. 12,
ал. 3 от договора. В договора липсва поето от наемателя задължение, да поеме за своя сметка
изграждането на извършените в полза на наемодателя подобрения и реконструкции в наетия
имот, затова спорът е, трябва ли наемодателят да заплати на наемателя тези извършени в
негова полза подобрения, на какво основание дължи плащането и в какъв размер.
6
Не може да се направи противен извод и с оглед уговореното в чл. 12, ал. 4 от
договора, която разпоредба касае извършване на преустройство (ремонт) в наетия обект и
доколкото ответната община е дала само съгласието си за извършване на необходимите
дейности за текущ ремонт и възстановяване на обекта по неговото предназначение в
изпълнение на проект „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви
видове риби в ПИ 000096, землище с. Острица, ЕКАТТЕ 54362, община Две могили“ с
Писмо Изх. № 4906/01.11.2012 г. на Кмета на Община Две могили (л. 9 от д.), като и в този
случай не е налице уговорка за чия сметка ще бъдат извършените разходи.
Законът за устройство на територията (ЗУТ), разглежда ремонта като вид строеж.
Това обуславя законодателното решение, че в повечето случаи на ремонт и/или
преустройство е необходимо снабдяване с разрешение за строеж по реда на ЗУТ, а в
зависимост от характера и обема на работите по ремонт и преустройство – изготвяне на
проектна документация. Случаите, за които не е необходимо разрешение за строеж са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 151 от ЗУТ. Такъв е и настоящия случай (чл.
151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ). В т. см. е и заключението на вещото лице от допълнителната съдебно
техническа експертиза. Определенията за „строежи“, за „основен ремонт“, „текущ ремонт“ и
„реконструкция“ на строеж са дефинирани от законодателя, съгласно § 5, т. 38, т. 42, т. 43 и
т. 44 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Вещото лице дава заключение, че в настоящия
случай се касае за възстановителни работи по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което
строително разрешение не е необходимо. Такова е и становището на гл. архитект на Община
Две могили, обективирано в писмо Изх. № 409/30.10.2012 г.
От 2012 г. до 28.09.2022 г. ищецът е държател на процесния имот, въз основа на
сключения между него и ответника договор за наем от 13.09.2012 г. В качеството си на
държател на имота ищецът през 2014 - 2015 г. е извършил ремонт, вследствие на което
направените подобрения са довели до увеличаване стойността на имота към датата на
подаване на исковата молба с 380 321 лв. без ДДС (456 385.20 лв. с ДДС). Не е твърдял да е
своил имота, акцентирал е на качеството си на наемател – тоест, и това е установено в
процеса, извършил е претендираните строителни работи със знанието, че ги извършва в
чужд имот и не владее, а държи имота. В сключения на 13.09.2012 г. договор не са
включени клаузи, с които да се уредят отношенията между страните във връзка с направения
от ищеца текущ ремонт. С оглед на това отношенията между ищеца и ответника следва да
се разгледат по правилата на неоснователното обогатяване. В т. см. е Тълкувателно решение
№ 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС.
При хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е.
дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, съгласно т. 4
от Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС. С Решение № 7ЗЗ/12.11.2010 г. по гр. д. №
1274/2009 г. състав на Върховния касационен съд също е дал отговор, че в хипотезата на чл.
59 от ЗЗД, подобрителят има право на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е
обеднил (извършените разходи за и към момента на строителството) и тази, с която
7
собственикът се е обогатил (увеличената стойност на имота в резултат на съответната
строителна дейност), като последната съобразно заключението на СТЕ е в размер на 380 321
лв. без ДДС (456 385.20 лв. с ДДС).
Безспорно, вследствие на извършените ремонти и преустройства в наетия имот за
ищеца е настъпило обедняване, в размер на извършените от него СМР и други разходи,
възлизащи на 409 946.97 лв. без ДДС (491 936.36 лв. с ДДС), които разходи са направени за:
изсичане и изкореняване на дървета, изкопи на земни почви, превоз на земни почви,
засипване и разкриване, уплътняване на земни почви, глинен екран, възстановяване на
ограда, нов водопровод и канализация, електрозахранване от трафопоста до таблото в обекта
и от таблото до помпената станция (заключението на СТЕ). С извършените подобрения
ответникът е придобил един увеличен по стойност имот - 380 321 лв. без ДДС (456 385.20
лв. с ДДС). След като имотът е увеличил стойността си, е налице увеличаване на
имущественото състояние на неговия собственик и със сумата, представляваща стойността
на извършените подобрения, същият се е обогатил. Това обогатяване е станало за сметка на
обеднелия, тъй като разходите за преустройството и ремонт, довел до увеличаване
стойността на имота, са направени от него. Налице е връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника. С прекратяването на договора за наем, собственикът на
увеличения по стойност имот може да се ползва от него и да получава граждански плодове.
По отношение възражението на ответника, че СМР са извършени без наличието на
надлежни строителни книжа, следва да се посочи, че това е станало освен изричното и с
неговото мълчаливо съгласие. Още при сключването на договора Община Две могили е
била наясно, че за да може имотът да се използва по предвиденото в договора за наем
предназначение е било необходимо извършването на основен ремонт. Това се потвърждава
от обстоятелството, че както посочихме по-горе, задължението на ищеца е било да въведе
обекта в експлоатация в посочен в договора срок (чл. 11, ал. 1), това е посочено и в
документацията за участие в конкурса, макар това обстоятелство да не е въведено, като
показател за тежест. По време на ремонта представителите на ответника, в качеството си на
наемодател, съгласно чл. 9 от договора не са се противопоставили на извършването на
подобренията, въпреки че са осъществявали непосредствен контрол и са били наясно с
извършените от ищеца конкретни СМР. Не е налице противопоставяне и от страна на
ответника, в качеството му на собственик на имота. Освен това в свое становище гл.
архитект на Община Две могили, обективирано в писмо Изх. № 409/30.10.2012 г. е изразено
мнение, по повод запитване на ищеца, че за процесния обект не се изисква издаване на
разрешение за строеж.
На следващото място вещото лице, изготвило допълнителната СТЕ дава заключение,
че строителни книжа и издаване на разрешение за строеж не са били необходими, доколкото
се касае за текущ ремонт.
Направеното правопогасяващо възражение на ответника за изтекла погасителна
давност настоящата инстанция намира за неоснователно.
Вземането на кредитор с произход неоснователно обогатяване се погасява с изтичане
8
на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, а съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД,
давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
В конкретния случай не може да се приеме, че началният момент, от който тече
давността, е моментът на извършване на СМР, както се поддържа от ответника. Вземането
на ищеца за онова, с което ответникът се е обогатил поради извършените работи, не би
могло да възникне преди предаването на имота на собственика, което е станало на
28.09.2022 г., тъй като преди тази дата не е налице имущественото разместване.
Следователно, изискуемостта на вземането за подобренията в имота на ответника не
съвпада с извършване на самите СМР, а настъпва с момента на предаването на наетия имот
(деня на разместване на благата) и доколкото исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото дело, е депозирана в съда на 23.01.2023 г., то се налага извод, че
претенцията на ищеца не е погасена по давност. В т. см. са и разяснения в т. 7 от ППВС №
1/1979 г., според която погасителната давност при иска с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД
започва да тече от момента на имущественото разместване. Към тази постановка се
придържа и трайната практика на ВКС на РБ по материалноправните въпроси, свързани с
правата на държателя – подобрител (наемател, пренаемател) и за началния момент, от който
тече петгодишния давностен срок за предявяване на иска по чл. 59 от ЗЗД, обективирана в
Решение № 120/1.07.2009 г. по гр. д. № 21/2009 г. на II т. о. и цитираните в него решения.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ищцовото дружество не може да
претендира исковата сума, тъй като същата била предоставена от Оперативна програма за
развитие на сектор „Рибарство“ на Република България, финансирана от Европейския фонд
за рибарство 2007 – 2013 г. и тези средства не са вложени от ищеца. На първо място
съгласно Договор № 232/17.02.2013 г. безвъзмездната финансова помощ се предоставя на
ищеца и тя е в размер на 60%, а собствените средства на ищеца са в размер на 40%. На
следващо място ирелевантно в случая е кой е предоставил на ищеца финансовите средства
за изпълнение на задълженията по Договор № 232/17.02.2013 г. Този въпрос е чужд на
разглежданото правоотношение и неотносим към спора. Същият би имал значение
единствено в отношенията на ищцовото дружество и Управляващия орган, но във връзка с
неизпълнението на Договор № 232/17.02.2013 г.
Направеното от ответника възражение за прихващане съдът намира за недоказано. Не
се представиха доказателства нито по отношение на размера на сумата, която е останала
несъбрана по изп. д. № 666/2021 на ЧСИ Милкана Македонска, рег. № 831 на КЧСИ, нито
налице ли е вземане на ответника (влязло в сила решение) по гр. д. № 393/2022 г. по описа
на Районен съд – Бяла.
С оглед на това съдът счита, че предявеният на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД иск е
основателен и доказан и следва да се уважи в размер на 456 385.20 лв. с ДДС, а за разликата
до претендирания от ищеца размер от 491 936.36 лв. с ДДС, следва да бъде отхвърлен.
Основателна е и акцесорната претенцията за законна лихва върху претендираната
сума в уважения й размер от датата на завеждане на иска 23.01.2023 г. до окончателното й
заплащане.
9
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение, с което е
отхвърлен предявеният иск за сумата от 456 385.20 лв. с ДДС и в частта за разноските е
неправилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК следва да се
отмени и да се постанови друго такова, с което бъде осъдена ответната община да заплати на
ищеца сумата от 456 385.20 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба - 23.01.2023 г. до окончателното й заплащане, на основание
чл. 59 от ЗЗД. В останалата си част решението, с което е отхвърлен предявения иск над
сумата от 456 385.20 лв. с ДДС до пълно предявения размер от 491 936.36 лв. с ДДС следва
да се потвърди.
С оглед изхода на спора Община Две могили дължи на „Рибовъдство Острица“ ООД
сумата от 3 664.58 лв. - разноски за първоинстанционното производство (разноски по
производството и адвокатско възнаграждение) и сумата от 464.07 лв. – разноски за
въззивното производство (платена държавна такса), или общо в размер на 4 128.65 лв. – за
двете инстанции, съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищцовото дружество дължи на Община Две могили сумата от 65.04 лв. - разноски за
първоинстанционното производство (разноски по производството и юрисконсултско
възнаграждение) и сумата от 21.68 лв. – разноски за въззивното производство
(юрисконсултско възнаграждение), или общо в размер на 86.72 лв. – за двете инстанции,
съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 295/03.08.2023 год., постановено по гр. д. № 49/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Русе, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният от
„Рибовъдство Острица“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Острица, общ. Две могили, обл. Русе, представлявано от В. Р. – управител против Община
Две могили, Булстат *********, гр. Две могили, обл. Русе, ********, представлявана от Б.
Д. Б. – кмет иск за сумата от 456 385.20 лв. с ДДС и В ЧАСТТА за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Община Две могили, Булстат *********, гр. Две могили, обл. Русе,
********, представлявана от Б. Д. Б. – кмет да заплати на „Рибовъдство Острица“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Острица, общ. Две могили, обл.
Русе, представлявано от В. Р. – управител сумата от 456 385.20 (четиристотин петдесет и
шест хиляди триста осемдесет и пет лв. и двадесет ст.) лв. с ДДС, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 23.01.2023 г. до окончателното й
заплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 295/03.08.2023 год., постановено по гр. д. № 49/2023
10
г. по описа на Окръжен съд – Русе, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Община Две могили, Булстат *********, гр. Две могили, обл. Русе,
********, представлявана от Б. Д. Б. – кмет да заплати на „Рибовъдство Острица“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Острица, общ. Две могили, обл.
Русе, представлявано от В. Р. – управител сумата от 4 128.65 (четири хиляди сто двадесет и
осем лв. и 65 ст.) лв. – разноски за двете инстанции, съобразно уважената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Рибовъдство Острица“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе, представлявано от В. Р. – управител да
заплати на сумата от Община Две могили, Булстат *********, гр. Две могили, обл. Русе,
********, представлявана от Б. Д. Б. – кмет сумата от 86.72 (осемдесет и шест лв. и 72 ст.)
лв. – разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11