№ 164
гр. Варна, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100503096 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на СВ. П. В. чрез
процесуалния му представител адвокат М.П. срещу решение № 261183 от 05.04.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 2588 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети
състав, с което са изменени на основание член 59, алинея 9 от Семейния кодекс /СК/
установените с решение № 10 от 31.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 488/2018 г. на
Районен съд - Балчик, мерки относно режима на лични отношения на детето Пламена
Светославова В.а с родителя, който не упражнява родителските права – бащата СВ. П. В., и
вместо тях е определен режим на лични контакти на бащата СВ. П. В. с детето Пламена
Светославова В.а, както следва: всяка четна седмица от месеца /като първата седмица в
годината се счита за нечетна/ за времето от 18 часа в петък до 16 часа в неделя с преспиване
в дома на бащата; през Великденската ваканция – всяка година за времето от 08 часа на
първия ден до 16 часа на втория ден; през Коледната ваканция - всяка нечетна година за
времето от 08 часа на 26.12. до 16 часа на 27.12. и всяка четна година, за времето от 08 часа
на 31.12. до 16 часа на 01.01.; през лятната ваканция – за 25 дни във време, което не съвпада
с платения годишен отпуск на майката, по взаимно съгласие на страните, постигнато в срок
до 14.06., като при липса на такова съгласие, режимът през лятната ваканция да се изпълнява
по следния начин: 5 дни през месец юни, 10 дни през месец юли и 10 дни през месец август
за времето от 08 часа на първия ден, който за всеки един от месеците е 15-то число, до 16
часа на последния ден, съобразно продължителността на съответния период; при изпълнение
на режима, бащата ще взема от и връща детето в дома на мйката. По време на всяка от
ваканциите се прилага режимът за съответната ваканция, а не седмичният режим на лични
отношения; изменен е размера на присъдената с решение № 10 от 31.01.2019 г.,
1
постановено по гр.д.№ 488/2018 г. на РС - Балчик, месечна издръжка, дължима от СВ. П. В.
в полза на Пламена Светославова В.а, платима чрез майката и законен представител Й. Г.
Н., като е увеличен същия от 150 лева на 220 лева, считано от 24.02.2020 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска; дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата СВ. П. В. на
детето Пламена Светославова В.а да бъде издаден паспорт, както и да пътува, придружавано
от своята майка Й. Г. Н. извън територията на Република България, до държави - членки на
Европейския съюз, както и в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, и
до държавите, граничещи с Република България, за срок до 10.09.2024 г., като детето има
право да напуска територията на страната всяка година до два пъти, за период не по-дълъг
от 15 дни за всяко пътуване или общо 30 дни за цялата година, на основание член 127а,
алинея 2 от СК; осъден е СВ. П. В. да заплати по сметка на ВРС следните суми: 100,80 лева
държавна такса и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се твърди, че не
са налице изискванията на член 59, алинея 9 от СК, а твърдените обстоятелства,
представляващи изменение, не са доказани. Сочи се, че детето през седмицата живее заедно
с майката в град Варна, а се налага въззивникът в събота и неделя да пътува до град Балчик,
за да може да осъществи режим на лични отношения с него, а това не винаги се случва
поради поведението на майката. В тази връзка се иска или детето да бъде предавано на
бащата в град Варна на адреса, на който живее майката, или последната да поема
половината от разноските за пътуването до град Балчик, по което искане не се е произнесъл
първоинстанционният съд. Излага се, че режима по празничните дни не е определен
прецизно, което ще доведе до нови разногласия между родителите. Също така не е
съобразен и режима през лятото, доколкото от така определения става ясно, че бащата ще
следва работодателят на бащата да осигурява отпуск през конкретни дни. Излагат се
подробни доводи, че въззивникът не е в състояние да плаща определената издръжка в
размер на 220 лева, а може да осигури минималната такава от 165 лева. Категорично се
възразява да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата на детето да се
издаде паспорт и същото да може да пътува с майката извън страната, като на първо място
се излага, че детето е твърде малко, за да може да оцени забележителностите, които ще
посещава, а също така, че бащата може да се грижи за него, ако майката иска да пътува в
чужбина.
Иска се промяна в режима на лични отношения, като бащата да взема детето всяка втора и
четвърта седмица от месеца от приключване работното време на детската градина в петък,
респективно училището, до 17 часа в неделя с преспиване, като детето да се взема от
детската градина или училището, а връщането да става на адреса на майката в град Варна –
ул. „Атанас Манолов“ № 5 ет.2 ап.3, като ако по някаква причина детето не е на градина или
училище да се взема от адреса на майката, а в останалата част се иска запазване на режима
по постановеното решение на РС – Балчик с единствено изменение детето да се взема и
връща на адреса на майката в град Варна, а ако то се предава в Балчик, майката да заплаща
2
половината от разходите за пътуването; изменение размера на издръжката, като същият бъде
определен на 165 лева месечно; да бъдат отхвърлени исканията по член 127а от СК.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който въззивната
жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Набляга се, че съдът е взел решението си досежно режима на лични отношения
съобразявайки възрастта на детето, както и, че не е в интерес на детето да се разделя от
своята майка. По отношение на издръжката се посочва, че същата е определена в общ
размер на 370 лева, от които бащата да плаща сумата от 220 лева, за която е осъден, а
исканото от въззивника е явно несправедливо.
Постъпила е и частна жалба от Й. Г. Н. чрез адвокат Д.Ч. против постановеното по
първоинстанционното дело определение № 265778 от 27.09.2021 г., с което е оставено без
уважение искането на частната жалбоподателка за допълване на постановеното решение.
Сочи се, че отношенията между родителите са силно влошени и се иска да бъде постановено
увеличената издръжка да бъде изплащана по посочена банкова сметка на Н..
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който частната
жалба се оспорва.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната и частната жалби са допустими - депозирани са от активно
легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по член
259, алинея 1 от ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.02.2021 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
3
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4