№ 5175
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100502795 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 993/23.01.2023 г., постановено гр. д. № 60382/2021 г. по
описа на СРС, I ГО, 62 състав, е признато за установено по иск на “З.К.Л.И.”
АД, че ответникът "З.А.Д. Д.Б.Ж.И З. " АД дължи на ищеца, на основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ, сумата от 8822.40 лева –
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на 08.02.2017 г. около
12:15 часа в гр. Русе, на кръстовището на ул. “Съединение” и ул. “Майор
Узунов”, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК /19.08.2021 г./, както и на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415
ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 1291.50 лева - мораторна лихва за периода
10.03.2020 г. - 18.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 25.08.2021 г. по ч.гр.д. № 48109/2021 г. на СРС, 62 с-в. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК е ангажирана и отговорността на ответника за
разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от
ответника "З.А.Д. Д.Б.Ж.И З. " АД , чрез адвокат Лефтеров, с оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното
решение. Поддържа, че при неправилно приложение на относимите
материалноправни и процесуалноправни разпоредби, СРС е достигнал до
погрешен извод за установеност по делото на механизма на реализиране на
1
процесното ПТП и вината на водача на застрахования при ответника лек
автомобил за неговото настъпване. В тази насока се твърди, че решаващият
съд е обсъдил едностранно събрания по делото доказателствен материал, като
не е съобразил явното противоречие между отразеното в приетия по делото
като писмено доказателство двустранен констативен протокол и
свидетелските показания на водача на лекия автомобил “Лада”, модел “Нива”,
рег. № *******, съгласно които вина за процесното пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ има водачът на лек автомобил “БМВ”, модел “530Д”,
рег. № *******. Поддържа, че районният съд не е обсъдил своевременно
релевираното възражение за съпричиняване на щетите. Смята, че от приетата
по делото циклограма и допълнителна съдебна автотехническа експертиза,
безспорно е доказано, че в часа на реализираното ПТП цветът на
светофарната уредба и за двамата водачи е бил червен. Счита, че от
свидетелските показания и на двамата водачи може да се достигне до
несъмнен извод, че водачът на лек автомобил с марка “БМВ” се е движил с
несъобразена с пътните условия скорост. Досежно размера на обезщетението
поддържа, че същото следва да бъде намалено поради прекомерност, тъй като
същото не е определено съобразно Методиката към Наредба № 24/08.03.3006
г. При неоснователност на главния иск, счита за недължима и сумата по
предявения акцесорен иск за мораторно обезщетение. По изложените
аргументи моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявените искове, евентуално – за намаляване размера на присъденото
регресно обезщетение, за което е уважен установителния иск. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – “З.К.Л.И.” АД подава
отговор с искане постановеното първоинстанционно решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
В проведеното на открито съдебно заседание пред настоящата съдебна
инстанция се явява представител единствено на въззиваемата страна
“З.К.Л.И.” АД. Същият оспорва въззивната жалба, без да прави
доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна възнаграждение.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове, както
следва: главен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с
чл. 411 КЗ и акцесорен иск за мораторно обезщетение с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде
признато за установено спрямо ищеца “З.К.Л.И.” АД, че ответникът "З.А.Д.
2
Д.Б.Ж.И З. " АД дължи сумата от 8822.40 лева – регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета
№ 0017-1261-17-450298 във връзка с ПТП, настъпило на 08.02.2017 г. около
12:15 часа в гр. Русе, на кръстовището на ул. “Съединение” и ул. “Майор
Узунов” между застрахован при ищеца по застраховка “Каско” лек автомобил
“БМВ”, модел “530 Д”, рег. № ******* и лек автомобил “Лада”, модел
“Нива”, рег. № ******* чийто водач има сключена застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответника, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /19.08.2021 г./, както и
сумата от 1291.50 лева - мораторна лихва за периода 10.03.2020 г. -
18.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 25.08.2021 г. по ч.гр.д. № 48109/2021 г. на СРС, 62 с-в.
По делото не е спорно, а се установява и от представените
застрахователни полици, че към датата на процесното ПТП, лек автомобил
“БМВ”, модел “530 Д”, рег. № ******* е имал сключена валидна
имуществена застраховка “Каско” с ищеца “З.К.Л.И.” АД, а гражданската
отговорност на водача на лек автомобил “Лада”, модел “Нива”, рег. №
******* е била застрахована при ответника "З.А.Д. Д.Б.Ж.И З. " АД.
Безспорно е между страните, че застрахователят по имуществената
застраховка, след уведомление за настъпило ПТП, е образувал щета № 0017-
1261-17-450298, като с преводно нареждане от 10.05.2017 г., прието по
делото, е изплатил на доверения сервиз, отремонтирал увредения лек
автомобил “БМВ”, модел “530Д”, сумата от 8807.40 лева.
Безспорно е между страните, а и се установява от представените
документи, че с писмо изх. № 941/06.03.2020 г., получено от ищеца на
10.03.2020 г., ответникът е отказал да заплати доброволно сумата от 8822.40
лева /заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и 15 лева
ликвидационни разноски/ по отправената към него регресна застрахователна
претенция.
Не е спорно също така, че на 08.02.2017 г. около 12:15 часа в гр. Русе,
на кръстовището на ул. “Съединение” и ул. “Майор Узунов” между лек
автомобил “БМВ”, модел “530 Д”, рег. № ******* и лек автомобил “Лада”,
модел “Нива”, рег. № ******* е настъпило ПТП.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно механизма на
процесното ПТП, в частност - вината на водачите, изразила се в
несъобразяване със светлинните сигнали на действащата светофарна уредба
при преминаване през кръстовището, както и размерът на приетото за
дължимо регресно обезщетение.
За установяване механизма на пътнотранспортното произшествие, пред
първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства и са
изготвени две съдебни автотехнически експертизи.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
08.02.2017г., изготвен от полицейски служител, се установява, че на същата
3
дата, в 12:15 часа, в гр. Русе, на кръстовището между ул. “Съединение” и ул.
“Майор Узунов” между лек автомобил “БМВ”, модел “530 Д”, рег. № *******
и лек автомобил “Лада”, модел “Нива”, рег. № ******* е настъпило ПТП с
причинени материални щети. Нарисувана е схема на ПТП с посочване
местоположението на автомобилите, като е посочено, че щетите по автомобил
“БМВ” са в предната му част, тези по автомобил “Лада” - в задна лява част.
Като причина за настъпилото произшествие е посочено, че участник № 1
/водачът на лек автомобил “Лада”, модел “Нива”/ не е съобразил поведението
си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в нормален
режим, преминал е на червен сигнал и се е сблъскал с участник № 2 /водачът
на лек автомобил “БМВ”/. Посочено е, че на водачът на автомобил “Лада” е
съставен акт за административно нарушение. Протоколът е саморъчно
подписан от двамата участниците в ПТП.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че ПТП е
настъпило при следния механизъм: на 08.02.2017 г. около 12:15 часа лек
автомобил “Лада”, модел “Нива”, рег. № ******* се движи направо по ул.
“Майор Атанас Узунов” с посока от ул. “Васил Петлешков” към ул. “Свети
Наум”, и на кръстовището с бул. “Съединение”, реализира ПТП с идващия от
лявата му страна л.а. “БМВ 530 Д”, също движещ се направо. Като причина за
настъпване на ПТП сочи навлизане на лекия автомобил “Лада Нива” в
кръстовището на червен светлинен сигнал на светофарната уредба, която
информация вещото лице черпи единствено на база приложения Протокол на
ПТП. Досежно описаните в застрахователната преписка щети в предната част
на автомобил “БМВ 530 Д”, вещото лице е констатирало, че се намират в
пряка причинна връзка с така осъществилото се ПТП. Посочено е, че на ул.
“Майор Атанас Узунов”, по която се е движил автомобил “Лада Нива” са
поставени пътни знаци Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, а на бул. “Съединение”, по който се е движил другия автомобил,
има знак Б3-„Път с предимство“. По отношение на скоростта на
автомобилите вещото лице е посочило, че по делото липсват данни въз
основа, на които да бъде изготвено заключението, поради което е в
невъзможност да даде отговор и на въпроса дали от техническа гледна точка
настъпилото ПТП е било предотвратимо. При проведения разпит в съдебна
зала посочва, че при скорост на автомобил “БМВ” от 50 км/ч, опасната зона
за спиране е около 35 метра, с оглед на което водачът не би имал техническа
възможност да спре.
По отношение стойността, необходима за възстановяването на щетите
по увредения автомобил /за заплащане на резервни части и труд/, вещото
лице е посочило, че по средни пазарни цени, към датата на настъпилото ПТП,
същите възлизат на сумата от 9617, 51 лв. с ДДС, а в случай, че се вложат
алтернативни резервни части, а не оригинални - на сумата от 8720.64 лв с
ДДС. Стойността на обичайните ликвидационни разноски посочва в размер на
сумата от 15 лв. При оценката е взето предвид, че към момента на
произшествието автомобилът е бил в експлоатация от 10 г., 1 м. и 12 дни.
4
Пред районния съд са разпитани двамата водачи на процесните
автомобили.
Свидетелят М.Д. заявява пред съда, че си спомня за произшествие от
зимата на 2017 г. с управлявания от него л.а. „БМВ 530Д“. Посочва, че в
светлата част на денонощието, при зимни пътни условия, преминавал на зелен
сигнал на светофара на ул. Съединение, когато автомобил „Лада Нива“ е
тръгнал по-рано на светофара и, навлизайки в кръстовището, му препречил
пътя, отнемайки предимството му. В следствие на това, между двете коли
настъпил удар, който за свидетеля Д. бил в предна лява част на автомобила, а
за другия автомобил - в задната му част. Уточнява, че няма спомен за точната
скорост, с която се е движил, но трябва да е спазил ограничението от 50 км/ч.
Сочи, че заради снега спирачният път е бил по-дълъг.
Свидетелят И.И., също заявява, че си спомня за ПТП от 08.02.2017 г. с
управлявания от него автомобил „Лада Нива“. Посочва, че се е движел от
Техникума по дървообработване в посока ул. “Майор Узунов”. Казва, че е бил
спрял първа кола на светофара, потеглил е на зелено, като в последния
момент е видял как една кола идва от лявата му страна, настъпил е удар и
заради кишата неговият автомобил се е плъзнал, след което е спрял и е
блокирал движението на кръстовището. Сочи, че другият автомобил го е
ударил с предната си част, а ударът за свидетеля е бил в задна лява част.
Потвърждава, че за ПТП е бил съставен констативен протокол и че подписът,
положен за участник 1 в предявения му констативен протокол е негов. Не
може да посочи с каква скорост са се движили автомобилите, но смята, че
зимните условия са попречили на другия водач да спре преди сблъсъка.
По делото са приети схема на организация на движението и циклограма
за управление на светофарната уредба към датата на ПТП, като въз основа на
тях е изготвена допълнителна автотехническа експертиза.
От заключението на вещото лице се установява, че максималният
времеви интервал на който се променя светлинния сигнал е 30 секунди за
светофарната уредба, разположена на улицата, по която се е движил лек
автомобил “Лада Нива”, и 31 секунди за светофара на бул. “Съединение”, по
който се е движил другият водач. Предвид липсата на посочени секунди в
протокола за ПТП посочващи моментът, в който е настъпило процесното
ПТП, вещото лице е дало заключение, че ако се приеме, че ударът е настъпил
точно в 12:15:00 часа, то това означава, че и двата автомобила трябва са
преминали на червено.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
5
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с
правилността на решението съдът намира следното:
По искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с
чл. 411 КЗ:
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от
водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди,
които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на
моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба, предпоставките за предвидената
суброгация са: 1./ наличие на вреди, настъпили в резултат на виновно
противоправно поведение на друго лице, спрямо което за увредения е
възникнало вземане на деликтно основание - т.е. осъществяване на общия
състав на чл. 45 ЗЗД; 2./ наличие на действително застрахователно
правоотношение между увреденото лице и ищеца по иска по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който 3. / застрахователят по
имуществената застраховка да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение; 4./ наличие на действително застрахователно правоотношение
между делинквента и ответника по иска, по силата на което последният носи
на договорно основание риска за неговата гражданска отговорност.
6
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на всички елементи от горния
фактически състав в условията на пълно и главно доказване, с изключение на
онези факти, за които е предвидена законова презумпция, а именно -
наличието на вина у причинителя на вредата /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
В тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже
правоизключващите, правонамаляващите и правопогасяващите си
възражения, в това число, да проведе обратно доказване /което всякога трябва
да е пълно/ досежно ползващата ищеца оборима презумпция за вината на
делинквента.
В конкретния случай, при доказаност и безспорност на всички останали
елементи от горния фактически състав, правният спор между страните по
делото, пренесен за решаване пред въззивната инстанция, се концентрира
върху механизма на настъпване на произшествието, в причинна връзка с
поведението на кой от водачите се намира настъпването на произшествието,
налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
застрахованото при ищеца имущество, както и какъв е размерът на регресното
вземане, което ищецът има към ответника.
Относно механизма на пътно-транспортното произшествие:
Въз основа на съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен
материал – двустранен констативен протокол за ПТП, изслушани пред СРС
две автотехнически експертизи и показанията на свидетеля Д., както и
частично тези на свителя И., дадени в качеството им на преки участници в
процесния инцидент, настоящият съдебен състав намира за установен по
делото следния механизъм на пътно-транспортното произшествие: На
08.02.2017 г. около 12:15 часа, в гр. Русе, в светлата част на денонощието и
при зимни условия на пътната настилка, лек автомобил “Лада”, модел
“Нива”, рег. № ******* се движи направо по ул. “Майор Атанас Узунов” с
посока от ул. “Васил Петлешков” към ул. “Свети Наум”, като, преминавайки
на червен светлинен сигнал на светофарната уредба на кръстовището с бул.
“Съединение”, става причина за настъпване на ПТП с идващия от лявата му
страна л.а. “БМВ 530 Д”, също движещ се направо. В резултат на сблъсъка са
нанесени материални щети в задната лява част на автомобил “Лада Нива” и в
цялата предна част на автомобил “БМВ 530 Д”.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. в частта им, в която
същият твърди, че е привел управлявания от него автомобил в движение след
подаване на зелен светлинен сигнал от светофара. В тази им част показанията
се явяват изолирани и не кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал, в това число с личното изявление на водача,
отразено в протокола за ПТП, че е преминал на червен сигнал. Действително,
относно механизма на произшествието, протоколът не се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила, но доколкото отразява неблагоприятно
за водача на автомобила изявление и предвид, че изложеното се подкрепя от
7
останалите данни по делото - приетата САТЕ, свидетелските показания на
другия водач, незаинтересован от изхода на делото, както и от
обстоятелството, че на водача на автомобил “Лада Нива” е съставен акт за
административно нарушение на правилата за движение по пътищата, съдът
приема, че процесното ПТП е настъпило именно поради несъобразяване със
забранителния сигнал на светофарната уредба от страна на водача на лек
автомобил “Лада Нива”.
Следва да бъде отбелязано, че съдът не основава горния извод на
приетата по делото допълнителна автотехническа експертиза. Заключението
на същата, доколкото отразява единствено хипотетични постановки, не се
кредитира от настоящия съдебен състав. Видно от приложената циклограма,
светлинният сигнала на светофарите, регулиращи процесното кръстовище в
деня на произшествието, се мени с максимален интервал по-малък от 60
секунди. Протоколът за ПТП, в частта му, в която е посочен часът на
инцидента /12:15 часа/, противно на изложените в жалбата твърдения, не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като, макар и
съставен от длъжностно лице в кръга на функциите му, в тази му част
полицейският служител не е удостоверил събитие, което непосредствено е
възприел, а е възпроизвел сведения на присъстващите лица. При липса на
доказателства по делото за точен до секундата час на произшествието, не би
могло да се приеме, че същото се е осъществило точно в 12:15:00 часа /при
червен светлинен сигнал и на двата светофара/, предвид обстоятелството, че в
рамките само на 1 минута светофарната уредба два пъти последователно е
преминала от жълт, към червен и зелен светлинен сигнал.
При така установения механизъм и с оглед неуспешно проведеното
пълно обратно доказване на оборимата законова презумпция за вина,
въззивният съд приема, че водачът на лек автомобил марка "Лада Нива" е
действал противоправно и виновно по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като в
нарушение на разпоредбите на ЗДвп, е преминал в кръстовището на червен
светлинен сигнал на светофарната уредба и е станал причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие, от което пряко са произтекли
имуществени вреди на застрахования при ищцовото дружество лек
автомобил.
С оглед на това, ответникът носи отговорност за обезщетяване на
причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя
по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.
Относно размера на регресната застрахователна претенция:
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна
практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение №
52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи
8
от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не
повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал
регресният дълг.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без
прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото
по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010
г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ
ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.
В случая размерът на действителните вреди по средни пазарни цени
съгласно заключението на САТЕ възлиза на сумата от 9617, 51 лв. с ДДС, за
която сума е възникнало регресно вземане в полза на ищеца. Съдът намира, че
релевантната стойност е именно средната пазарна цена на автомобилните
части и труд, предвид липса на проведено доказване от ответника, че в
ремонтирания автомобил са вложени единствено алтернативни, а не
оригинални резервни части, въз основа на което да бъде възприето, че
регресното вземане е размер на по-ниската посочена в експертизата стойност.
От приетите по делото доказателства е видно, че застрахователното
обезщетение е в размер, който е по – нисък от стойността на ремонта на
щетите по средни пазарни цени, пряка и непосредствена последица от
увреждането, поради което ищецът има право да получи от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" стойността на изплатеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
чийто общ размер възлиза на сумата от 8822.40 лева.
По направеното възражение за съпричиняване:
Неоснователно от страна на въззивника, се поддържа, че водачът на
другия автомобил е съпричинил вредоносния резултат, като е управлявал
превозното средство със скорост, несъобразена със зимната пътна обстановка,
9
с оглед което поведението му е било предпоставка за настъпване на
произшествието.
Изложените в жалбата съображения се явяват неподкрепени от
приетите по делото доказателства. В тежест на ответната страна е да установи
конкретно поведение на водача на застрахованото при ищеца имущество, с
което същият да е допринесъл за настъпване на щетите. При липса проведено
доказване за реалната скорост на движение на автомобила /доколкото в
свидетелските си показания и двамата водачи заявяват, че не могат да кажат с
точност каква е била скоростта им, а водачът на л.а.. “БМВ” посочва, че се е
движил с “разрешената”/, и налични сведения единствено за мокра пътната
настилка, не може да се направи обоснован извод, че шофьорът на лек
автомобил “БМВ 530 Д” не е съобразил скоростта си със зимните пътните
условия, по такъв начин, че да е могъл да избегне неправомерно навлязло на
платното друго МПС. Ето защо правилно СРС е възприел това възражение за
неоснователно и не е намалил дължимото от застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" обезщетение по регресното вземане на ищеца.
По искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с
чл. 86 ЗЗД:
За основателността на акцесорния иск за установяване дължимостта на
мораторно обезщетение, по делото следва да бъде доказана дължимостта на
вземането по главната искова претенция и изпадането в забава на
задълженото лице.
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че с регресна покана, изпратена до ответното дружество, ищецът
е заявил претенцията си за заплащане на сумата от 8822.40 лева,
представляваща сбора от изплатеното от него обезщетение по имуществената
застраховка “Каско” и ликвидационни разходи в размер на 15 лева.
По делото липсват данни за датата на получаване на регресната
покана, но като писмено доказателство е приет отговор от ответното
дружество с негов изходящ номер от 06.03.2020 г., получен от дружеството
ищец на 10.03.2020 г., с което ответникът-въззивник е заявил изричния си
отказ да изплати сумите по регресната покана.
С оглед на това, от датата на неоснователно отправеното изявление за
отказ, ответното дружество е изпаднало в забава, поради което предявеният
иск за установяване дължимостта на мораторното обезщетение от по-късен
момент /10.03.2020 г./ до деня, предхождащ подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /18.08.2021 г./ се явява основателен за
пълния заявен размер от 1291.50 лева, изчислен от съда по реда на чл. 162
ГПК с помощта на електронен калкулатор.
При горните мотиви и предвид липсата на други конкретни оплаквания
в жалбата, с оглед правомощията на въззивния съд съгласно чл. 269 ГПК,
първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и
10
законосъобразно.
Относно разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на делото и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 100
лева за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение,
IV - Г въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 993/23.01.2023 г., постановено гр. д. №
60382/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА "З.А.Д. Д.Б.Ж.И З." АД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ж.к. *******, бул. ”Г.М.Д.” № 1, да
заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на “З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул."*******, сумата от 100 /сто/
лева – разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11