№ 17592
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110136252 по описа за 2022 година
Ищецът „Е..“ ЕООД е предявил срещу ответника Т. Й. Т. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 207, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 211 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 710.00 лв., представляваща дължимо обезщетение при
дисциплинарно уволнение, както и за сумата от 364.24 лв., представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, а именно – липса на парични
средства от отчетническа дейност, осъществявана от ответника на 30.04.2022
г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба – 30.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че с ответника Т. Й. Т. са били в трудово
правоотношение по силата на сключения Трудов договор № 80/06.04.2022 г.
на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 КТ, като ответникът заемал
длъжността „шофьор куриер“ при непълно 4 часово работно време срещу
месечно възнаграждение в размер на сумата от 355.00 лв. Ответникът
трябвало да извършва доставка на храни и напитки, да получава парични
суми, да ги съхранява и отчита пред работодателя си. Ответникът работил в
дружеството от 06.04.2022 г. до 30.04.2022 г., след което престанал да ходи на
работа. Същият не бил отчел получените суми за 30.04.2022 г. в размер на
1
сумата от 364.24 лв. Ответникът не се явил на работа на 03.05.2022 г. и на
04.05.2022 г. и не дал обяснения за причината за неявяването си.
Ищецът Сочи, че със Заповед № 36 от 31.05.2022 г. на основание чл.
190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 188, т. 3 КТ на ответника е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“, а със Заповед от същата дата на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Претендира
обезщетение, дължимо от ответника при дисциплинарното уволнение, както и
такова за причинените имуществени вреди от неотчетените за 30.04.2022 г.
получени суми по доставки на храна и напитки.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника Т. Й. Т.
не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното на 27.09.2023 г. открито съдебно заседание по делото
ответникът Т. Й. Т. се явява лично и оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото Трудов
договор № 80/06.04.2022 г. се установява, че между тях е съществувало
трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което
ответникът е заемал длъжността „шофьор куриер“ при непълно 4 часово
работно време, с основно трудово възнаграждение в размер на сумата от
355.00 лв.
Видно от представената по делото Заповед № 36/31.05.2022 г. на
управителя на „Е..“ ЕООД това трудово правоотношение е било прекратено
считано от 01.06.2022 г. на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 188, т. 3 КТ с
налагането на ответника на наказание „дисциплинарно уволнение“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по 221, ал. 2 КТ
Според чл.221, ал.2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
Между страните не е спорно съществуването на трудово
правоотношение между тях за длъжността „шофьор куриер“ при непълно 4
часово работно време, с основно трудово възнаграждение в размер на сумата
2
от 355.00 лв., а и това се установява от представения по делото трудов
договор Трудов договор № 80/06.04.2022 г. От договора е видно, че същият е
сключен за неопределен срок, със срок за изпитване в полза на работодателя
от 6 месеца и двумесечен срок на предизвестието за прекратяване. Установява
се, че 31.05.2022 г. е издадена Заповед № 36 за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, поради извършено от ответника
дисциплинарно нарушение – на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като
дисциплинарното наказание е наложено, а трудовото правоотношение –
прекратено с връчване на уволнителната заповед на ответника на 06.06.2022 г.
Установява се от трудовия договор, че е уговорено основното месечно
трудово възнаграждение в размер на 355.00, както и допълнително
възнаграждение за прослужено време в размер на 0, 6 % годишно.
Предвид изложеното се установяват всички факти от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане. Установява се, че и дължимото
обезщетение възлиза в претендирания размер от 710.00 лв. Ответникът не
сочи доказателства за погасяване на дълга, поради което искът следва да бъде
уважен.
Относно иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 вр. чл. 211 КТ
Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят, който
заема отчетническа длъжност, дължи да възстанови на работодателя липсите
в повереното му имущество в техния пълен размер. Разпоредбата има
изключителен характер, тъй като в отклонение от общите правила за
договорната отговорност презюмира неизпълнение на задължението на
работника или служителя да съхранява поверените му материални ценности,
както и причинната връзка между неизпълнените задължения и настъпилата
вреда за работодателя (следва да се отбележи, че при установен умисъл за
причиняване на вредите, отговорността на работника или служителя е по чл.
203, ал. 2 от КТ, а не по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ). Прилагането на
презумпцията по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, освен от работа на отчетническа
длъжност, се предпоставя от установяване на определен вид вреда – липса.
По обща квалификация, дадена от правната теория, липсата се определя като
вреда с неустановен произход. При установяване на обстоятелства, които
предпоставят възможност вредата да е настъпила по причина, различна от
неизпълнение на отчетническите задължения на работника или служителя,
липса не е налице.
При така изложените фактически твърдения съдът приема, че за да носи
пълна имуществена отговорност работникът или служителят за причинени от
3
него вреди вследствие на неотчетност (поради настъпили липси) следва в
обективната действителност да са се проявили следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. работникът или служителят да
осъществява отчетнически функции, т. е. той да е поел задължение по
трудово правоотношение да събира, съхранява, разходва или отчита парични
или материални ценности – т. нар. пряк отчетник; 2. противоправно
неизпълнение на тези трудови задължения, изразяващо се в несъответствие
между дължимото и фактическото поведение на отчетника; 3. причиняване на
вредоносен резултат – липса, недостиг, неотчетност на поверените му
материални ценности, като тези имуществени вреди да са с неустановен
произход; 4. причинно-следствена връзка между противоправното
неизпълнение на отчетническите функции и настъпилите липси и 5. виновно
поведение на отчетника.
В конкретния случай всички посочени по-горе предпоставки са налице.
На първо място, страните не спорят, а и от представения по делото Трудов
договор № 80/06.04.2022 г. се установява, че между тях е съществувало
трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което
ответникът е заемал длъжността „шофьор куриер“ при непълно 4 часово
работно време, с основно трудово възнаграждение в размер на сумата от
355.00 лв.
По отношение въпроса, дали заеманата от ответника длъжност е
отчетническа по смисъла на чл. 207, ал. 1 от КТ съдът, въз основа на
представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „шофьор
куриер“, връчена на ответника на 06.04.2022 г., приема че същата е
отчетническа по смисъла на чл. 207, ал. 1 от КТ доколкото без съмнение
трудовите функции на ответника са били свързани със задължението му да
съхранява, разходва и отчита парични и материални ценности, а това
обстоятелство не се и оспорва от ответника. Ето защо той е пасивно
материално легитимиран да отговаря спрямо работодателя.
На второ място, за да бъде ангажирана отговорността на служителя
трябва да е налице имуществена вреда, която да намалява имуществото на
работодателя. Липсата, като типичен отчетнически деликт, е вреда с
неустановен произход. В тази връзка следва да се отбележи, че от
представената по делото справка за оборот от 30.04.2022 г. на Т. Й. Т. се
установява, че за горепросочената дата ответникът е съхранявал парични
средства в общ размер от 364.24 лв. Същото обстоятелство не се оспорва от
4
ответника и е изрично потвърдено от него в проведеното на 27.09.2023 г.
съдебно заседание по делото. В същото съдебно заседание ответникът е
потвърдил, че не е отчел горепосочената сума, а я е оставил в управлявания от
него лек автомобил.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че неотчетената от ответника
сума в общ размер от 364.24 лв. – реализиран оборот за 30.04.2022 г.,
представлява липси, като безспорно това е свързано с виновното
неизпълнение на трудовите задължения от страна на ответника.
Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и
действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не
подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение
на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от
обикновената (чл. 126, т. 8 КТ) за опазване имуществото на работодателя. ( в
този смисъл Решение № 247 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 970/2015 г.,
IV г. о., ГК).
В производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ доказателствената тежест е
възложена на отчетника, както по отношение на обстоятелството, че не е
причинил щетата, така и че не я е причинил виновно. Законът е въвел
оборима презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за
неговата вина. ( в този смисъл Решение №380 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 758/2009 г., III г. о., ГК). В производството по настоящето дело не са
събрани доказателства, от които да се установява, че ответникът не е
причинила вредоносен резултат – липса, както и, че не я е причинил виновно.
По изложените по-горе съображения настоящият състав на съда приема,
че предявеният иск за заплащане на сумата от 364.24 лв., представляваща
имуществени вреди по установени липси, е основателен, а като законна
последица от това в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата
Относно разноските по производството
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за
5
производството в размер на 100.00 лв. – за внесена държавна такса.
Въпреки претенцията на ищеца за разноски за адвокатско
възнаграждение, такива не му се следват, тъй като не са представени
доказателства, за това че е заплатил адвокатски хонорар на пълномощника
си.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: с. ..., да заплати на „Е..“
ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. Варна, ...1, офис 35 – адв. В. Д., на
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ сумата от 364.24 лв., представляваща
имуществени вреди по установени липси от отчетническа дейност,
осъществявана от ответника на 30.04.2022 г., и на основание чл. 221, ал. 2 КТ
сумата от 710.00 лв. представляваща обезщетение за наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № 36/31.05.2022 г. на
управителя на „Е..“ ЕООД, ведно със законна лихва върху сумата от подаване
на исковата молба – 30.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: с. ..., да заплати на „Е..“
ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. Варна, ...1, офис 35 – адв. В. Д., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100.00 лв., представляваща разноски
по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6