Р Е Ш Е Н И Е
№ 630 28.11.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Таня Кемерова
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1450 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по
въззивна жалба на „Техмаш“ ООД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, Западна
индустриална зона, представлявано от законния си представител Снежина Огнянова
Пискова – Андонова – управител, действаща чрез пълномощника си адв.С.М., против
решение № 9/09.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 2283/2018 г. по описа на
Казанлъшки районен съд /КРС/, с което е бил отхвърлен като неоснователен
предявеният от дружеството - жалбоподател срещу „Таис – 91“АД, ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ж.к.“Индустриален“ № 32,
представлявано от законния си представител Георги Михайлов Каличков –
председател на съвета на директорите, и „Мебели Тиков“ ЕООД, ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, бул.“23-ти Пехотен шипченски
полк“ № 29, вх.Б, ет.2, ап.5, представлявано от законния си представител Дечко
Иванов Тиков – управител, иск по чл.33, ал.2 от ЗС за допускане в полза на
„Техмаш“ ООД на изкупуване на продадените от продавача „Таис – 91“АД на
купувача „Мебели Тиков“ ЕООД с договор за покупко-продажба на недвижим имот от
17.07.2018 г., обективиран в н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№ 6103, дело № 451/2018 г.
на Нотариус Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и район на действие при КРС,
5881/6291 идеални части от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №
35167.501.7060 по действащите КККР на гр.Казанлък, с площ от 6291 кв.м.,
находящ се в гр.Казанлък, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, с номер по предходен
план – кв.470, парцел Х по плана на града, при съответните граници - съседни
поземлени имоти, съобразно КККР на гр.Казанлък, на цена от 9086,52 лв. съгласно
договора.
Решението се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно, като се излагат оплаквания за неправилност на
правните изводи на първоинстанционния съд, касателно действието във времето на
сключената на 12.09.2018 г. в нотариална форма между „Таис – 91“АД и „Мебели
Тиков“ ЕООД извънсъдебна спогодба за разваляне на договора за покупко-продажба,
обективиран в н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№ 6103, дело № 451/2018 г. на Нотариус
Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и район на действие при КРС.
Твърди се, че за „Техмаш“
ООД съществува право на изкупуване, независимо от сключената между ответниците
извънсъдебна спогодба, т.к. същата няма обратно действие, а действа само
занапред.
Досежно извършеното преди
вписването на исковата молба, но след подаването й в съда, връщане на процесния
имот в патримониума на „Таис – 91“АД се сочи, че същото не обуславя
неоснователност на иска, а следва да се преценява в аспекта на чл.226 от ГПК.
Претендира се отмяната на
решението и постановяването на ново, с което се допусне изкупуването на
5881/6291 идеални части от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №
35167.5017060 по действащите КККР на гр.Казанлък, на цена от 9086,52 лв. и
присъждането на разноските, направени във връзка с настоящото производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Мебели Тиков“ ЕООД, с който жалбата се
оспорва като неоснователна.
Излагат се доводи за
правилност на обжалвания съдебен акт и се претендира потвърждаването му.
Развиват се съображения, че
сключената между ответниците /понастоящем въззиваеми/ спогодба за разваляне на
договора за покупко-продажба е вписана преди вписването на исковата молба и със
същата не е било извършено обратно прехвърляне на правото на собственост, а е
налице споразумение за разваляне на договора, т.е. той не поражда вещно-правни
последици.
В откритото съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от законния си представител и от пълномощник-адвокат,
чрез когото поддържа жалбата и пледира за уважаването й, както и за присъждането
на разноски.
Въззиваемото дружество „Мебели Тиков“ ЕООД също се представлява в откритото
съдебно заседание законния си представител и от пълномощник-адвокат, чрез когото
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, както и за
присъждането на разноски.
Въззиваемото дружество „Таис – 91“АД не се представлява в съдебното заседание.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявени от „Техмаш“ ООД против „Таис – 91“АД и „Мебели
Тиков“ ЕООД обективно съединени искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване по
отношение на ответниците, че ищеца е собственик на 410/6291 идеални части от недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор № 35167.501.7060 по действащите КККР на
гр.Казанлък, с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.Казанлък, общ.Казанлък,
обл.Стара Загора, с номер по предходен план – кв.470, парцел Х по плана на
града, при съответните граници - съседни поземлени имоти, съобразно КККР на
гр.Казанлък и по чл.33, ал.2 от ЗС постановяване на изкупуване на 5881/6291
идеални части от недвижимия имот при
цена от 9086,52 лв.
Ищецът е изложил твърдения,
че по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие с ЕТ
„Иртис-Писков-Огнян Писков“ е придобил собствеността върху построените в
поземления имот две сгради – сграда-дюшеци с площ от 150,00 кв.м. и сграда
–чепкало с площ от 260,00 кв.м., ведно с терена под тях, представляващ 410/6291
идеални части от ПИ с идентификатор № 35167.501.7060 по действащите КККР на
гр.Казанлък, които от своя страна ЕТ
„Иртис-Писков-Огнян Писков“ е придобил по силата на договор за покупко-продажба
от 31.07.1997 г. от „Таис – 91“АД.
Твърди, че на 17.07.2018 г. „Таис
– 91“АД е продало на „Мебели Тиков“ ЕООД целия недвижим имот, с площ от 6291
кв.м., представляващ ПИ с идентификатор № 35167.501.7060 по действащите КККР на
гр.Казанлък.
Счита, че договорът не е
произвел правно действие по отношение на притежаваните от него 410/6291 идеални
части от терена, а досежно останалите 5881/6291 идеални части претендира да му
се признае правото на изкупуване, т.к. като съсобственик нему не било
предложено да изкупи дела на „Таис – 91“АД от съсобствения имот.
С отговорите си на исковата молба и двамата ответници са оспорили исковете като
недопустими, като са заявили, че не оспорват правото на собственост на ищеца
върху процесния имот.
Възразили са, че със сключена под формата на нотариален акт
спогодба са се съгласили да не черпят права от предходно сключения помежду им
договор за покупко-продажба, а актът бил вписан в Службата по вписванията преди
вписването на исковата молба .
С определение № 64/09.01.2019 г. първоинстанционният съд е
прекратил производството по делото, в частта му касаеща предявения
установителен иск за собственост поради отпаднал правен интерес.
С решение № 9/09.01.2019
г. първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск по
чл.33, ал.2 от ЗС, като е приел, че за ищеца не съществува право на изкупуване,
т.к. договорът за покупко - продажба между „Таис –
91“АД и „Мебели Тиков“ ЕООД е бил развален с извънсъдебна спогодба, имаща
обратно действие за страните по него,
която е била вписана преди исковата молба.
С определение № 379/21.05.2019 г. по в.гр.д.№ 1191/2019 г.
на СтОС въззивният съд е отменил определение № 64/09.01.2019 г. и е върнал
делото на КРС с указания за разглеждане на установителния иск по същество.
С решение № 501/18.07.2019 г. първоинстанционният съд е
уважил искът и е признал по отношение на „Таис – 91“АД и „Мебели Тиков“ ЕООД,
че „Техмаш“ ООД е собственик на 410/6291 идеални части от ПИ с идентификатор №
35167.501.7060 по действащите КККР на гр.Казанлък.
Това решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд намира, че въз основа
на събраните в първоинстанционното производство доказателства фактическата
обстановка правилно е била установена от Казанлъшки районен съд, поради което
на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази
им част.
Безспорно
е установено между страните, че „Техмаш“ ООД е
собственик на 410/6291 идеални части от недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор № 35167.501.7060 по действащите КККР на гр.Казанлък, целия с площ
от 6291 кв.м.
На 17.07.2018 г. между „Таис
– 91“АД и „Мебели Тиков“ ЕООД е бил сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№ 6103, дело № 451/2018 г.
на Нотариус Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и район на действие при КРС, за
целия недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 35167.501.7060 по
действащите КККР на гр.Казанлък, с площ от 6291 кв.м., находящ се в
гр.Казанлък, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, с номер по предходен план –
кв.470, парцел Х по плана на града, при съответните граници - съседни поземлени
имоти, съобразно КККР на гр.Казанлък.
Исковата молба на „Техмаш“
ООД е била заведена в съда на 07.09.2018 г., а вписана в Службата по
вписванията на 13.09.2018 г. с вх.рег.№ 5556, акт № 283, т.2, канц. дело №
1563.
На 12.09.2018 г. „Таис – 91“АД и „Мебели Тиков“ ЕООД са
сключили договор за извънсъдебна спогодба, обективиран в н.а. № 141, т.ІV,
рег.№ 8122, дело № 596/2018 г. на Нотариус Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и
район на действие при КРС, с който са се съгласили договорът за
покупко-продажбата, обективиран в н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№ 6103, дело №
451/2018 г. на Нотариус Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и район на действие
при КРС досежно ПИ с идентификатор №
35167.501.7060 по действащите КККР на гр.Казанлък, с площ от 6291 кв.м.,
находящ се в гр.Казанлък, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, с номер по предходен
план – кв.470, парцел Х по плана на града да бъде развален по взаимно съгласие,
без неустойка на страните, като платеното се върне по банков път.
Този нотариален акт е вписан
в Службата по вписванията на 13.09.2018 г. с вх.рег.№ 5524, акт № 278, т.2,
канц. дело № 1557.
Въз
основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к.
отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима,
т.к. е подадена от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за
правилно, по следните съображения:
Съгласно чл.33 от ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия
имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при
същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това
предложение.
Ако декларацията е неистинска или ако третото лице купи частта на
съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите
съсобственици, заинтересуваният съсобственик може да изкупи тази част при
действително уговорените условия, като в този случай трябва да предяви иск в
двумесечен срок от узнаване за продажбата.
Предпоставки за основателността на иска са наличието на съсобственост
върху имота; съсобственик да е продал дела си на трето лице, продажбата да е
действителна, продавачът да не е предложил на другия съсобственик да изкупи
дела му или да го е предложил при различни условия, от тези, при които е продал
дела си на третото лице.
В настоящият случай няма спор между страните, че по отношение на
процесния недвижим имот е налице съсобственост между „Техмаш“
ООД и „Таис – 91“АД, както и че на 17.07.2018 г. „Таис – 91“АД е продало на „Мебели
Тиков“ ЕООД дела си от съсобствения имот, без да го предложи преди това на
съсобственика.
Спорът между страните касае дали към момента на предявяване
на иска е било налице валидно продажбено правоотношение между „Таис – 91“АД и „Мебели
Тиков“ ЕООД, в което „Техмаш“ ООД да може да замести купувача.
В тази връзка по делото е установено, че на 12.09.2018 г. „Таис
– 91“АД и „Мебели Тиков“ ЕООД са сключили в нотариална форма извънсъдебна
спогодба, с която са се съгласили да развалят договора за покупко-продажба.
В съдебната практика се приема, че съдебният ред за
разваляне на договори, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти
е приложим при хипотези на спор между страните.
При липса на спор и постигнато взаимно съгласие страните по
договор за продажба на недвижим имот могат да се откажат от него, като
обективират отказа си в последващ договор, който да е извършен във формата на
нотариален акт и да има характера на спогодба по смисъла на чл.365, ал.1 от ЗЗД.
Този последващ договор за спогодба има преобразуващо
действие, като с него се преустановява
действието на вече възникналата облигационна връзка, която е имала за последица
прехвърляне право на собственост, т. е. заличава се едно действие на
разпореждане, а по аргумент от чл.88, ал.1 от ЗЗД
развалянето има обратно действие.
В този случай следва
да се счита, че прехвърлителят по разваления договор е бил собственик на имота
и в периода между сключването и развалянето на договора.
При това положение не е налице валидно продажбено правоотношение между
съсобственика и третото лице, в което другия съсобственик да може да замести
купувача чрез иска по чл.33, ал.2 от ЗС.
Освен това е безспорно установено, че нотариалният акт, в който е
обективиран договора за спогодба, е бил вписан преди да е била вписана исковата
молба на въззивното дружество по чл.33, ал.2 от ЗС, т.е. той не се явява
последващо действие на разпореждане.
Поради това спогодбата за разваляне на договора е противопоставима на
въззивното дружество, т.к. както е прието в решение № 111/23.03.2012 г. по
гр.д.№ 718/2011 г. на ІІ- ро г.о. на ВКС само извършените след вписването на
исковата молба по чл.33, ал.2 от ЗС последващи прехвърлителни сделки,
представляващи действие на разпореждане, извършено от купувача в полза на трети
лица, включително и ако купувача прехвърли собствеността обратно на другия
съсобственик, са непротивопоставими на ищеца и не препятстват правото му да
изкупи разпоредения дял.
По аргумент от противното следва, че извършените преди вписването на исковата
молба по чл.33, ал.2 от ЗС прехвърлителни сделки, представляващи действие на
разпореждане, са противопоставими на съсобственика, който желае да изкупи
разпоредения дял и препятстват упражняването на това негово право.
По изложените съображения
въззивният съд намира, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, а
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемото
дружество „Мебели Тиков“ ЕООД има право на
разноски, като с оглед на представените доказателства за платено адвокатско
възнаграждение следва да му се присъдят разноски в размер на 1 000 ,00 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/09.01.2019 г., постановено по гр.д.№
2283/2018 г. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „Техмаш“ ООД, ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Казанлък, Западна индустриална зона, представлявано от
законния си представител Снежина Огнянова Пискова – Андонова – управител срещу
„Таис – 91“АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Казанлък, ж.к.“Индустриален“ № 32, представлявано от законния си
представител Георги Михайлов Каличков – председател на съвета на директорите, и
„Мебели Тиков“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Казанлък, бул.“23-ти Пехотен шипченски полк“ № 29, вх.Б, ет.2, ап.5,
представлявано от законния си представител Дечко Иванов Тиков – управител, иск
по чл.33, ал.2 от ЗС за допускане в полза на „Техмаш“ ООД на изкупуване на
продадените от продавача „Таис – 91“АД на купувача „Мебели Тиков“ ЕООД с
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.07.2018 г., обективиран в
н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№ 6103, дело № 451/2018 г. на Нотариус Николай Калчев, с
рег.№ 700 на НК и район на действие при КРС, 5881/6291 идеални части от
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 35167.501.7060 по действащите
КККР на гр.Казанлък, с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.Казанлък,
общ.Казанлък, обл.Стара Загора, с номер по предходен план – кв.470, парцел Х по
плана на града, при съответните граници - съседни поземлени имоти, съобразно
КККР на гр.Казанлък, на цена от 9086,52 лв. съгласно договора..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Техмаш“
ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, Западна
индустриална зона, представлявано от законния си представител Снежина Огнянова
Пискова – Андонова – управител да
заплати на „Мебели Тиков“ ЕООД, ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, бул.“23-ти Пехотен шипченски
полк“ № 29, вх.Б, ет.2, ап.5, представлявано от законния си представител Дечко
Иванов Тиков – управител сумата от 1 000,00
лв. / хиляда лева/ - съдебно-деловодни разноски пред въззивната съдебна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.