РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Бургас, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Веселка Г. Узунова
К. Гр. Стоянов
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20242000500371 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Ямбол против решение №
86 от 11.06.2024г., постановени по гр. д. №361/2022г. на Ямболския окръжен
съд в частта, с която общината е осъдена да заплати на ищеца В. З. А. сумата
от 63000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от телесно увреждане в резултат на настъпил на 09.08.2021 г.
инцидент – падане на пешеходна зона на ул. „Г.С.Р.“ в гр. Я., ведно със
законната лихва и съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради
необоснованост и незаконосъобразност. Сочи се, че е налице съпричиняване
на вредите от страна на пострадалия, който не е проявил необходимото
внимание при движението си като пешеходец, преминавайки през така
наречените „сухи фонтани“, които според вещото лице В. А.-Д. не са
предназначени за движение на пешеходци в моменти, когато функционират.
Изтъква се, че не е уточнено мястото на настъпване на инцидента, станал през
тъмната част на денонощието, когато ищецът се е прибирал от питейно
заведение и евентуално е употребил алкохол, което е индиция за притъпена
способност за концентрация. Възразява се на необоснования извод на първата
инстанция за необходимост от сигнализиране на сухите фонтани, при
обратното заключение на техническата експертиза. Според ответната община,
при определяне размера на обезщетението решаващият съд не е отчел
1
характера и степента на увредата, начина на настъпването и и
обстоятелствата, при които е настъпила, поради което присъденото
обезщетение е силно завишено и не съответства на икономическата
обстановка в страната към момента на инцидента. Направено е искане за
отмяна на решението в уважителната му част и отхвърляне на иска,
евентуално – намаляване размера на обезщетението, с последиците за
съдебните разноски.
Подаден е отговор от ищеца В. А., чрез адв. А. М. от САК, с който
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържат се изводите на първата
инстанция за отговорност на община Ямбол за настъпилата злополука. Според
ищцовата страна, заявените в исковата молба факти са доказани по несъмнен
начин, докато възраженията на общината са бланкетни и недоказани. Оспорва
се наличието на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
Цитира се съдебно-техническата експертиза, според която карето около
„точкови водни ефекти“ не би следвало да се ползва като площ за преминаване
на пешеходци, когато е в режим на функциониране, което следва да бъде
указано от общината с предупредителни табели или ограждения. Сочи се, че с
убедителни и безспорни доказателства е установено мястото на инцидента, а
движението в тъмната част на денонощието в центъра на града и
посещението на питейно заведение не съставляват противоправно поведение.
Възразява се по твърдението в жалбата на ответника за употребен от
пострадалия алкохол, в каквато насока липсват доказателства. Досежно
размера на присъдената сума е заявено, че същият не само не е прекомерен, а
е занижен, предвид пожизненото увреждане на ищеца и
животозастрашаващото състояние на посттравматичната епилепсия.
Изтъкната е и нарастващата в страната инфлация. Претендира се
потвърждаване на решението в уважителната му част.
Въззивна жалба против първоинстанционното решение е подадена и от
ищеца В. А. в отхвърлителната част за размера над присъдените 63000 лв. до
предявените 80000 лв., или направено е искане за присаждане на
допълнително 17000 лв. Твърди се неправилно приложение на установения в
чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, тъй като определеният от първата
инстанция размер не съответства на степента на търпените от А. пожизнени
болки, страдания и битов дискомфорт, както и нарушено психо-емоционално
равновесие от оформени след увредата трайни огнищни промени,
предизвикващи енцефалопатия и посттравматична епилепсия, установени от
съдебно- медицинската експертиза. Решаващият съд не е съобразил възрастта
на пострадалия – 47 години, най-активния период на житейските сили. А. е
собственик на фирма за мебели и в следствие на процесното увреждане
драстично е намалил обема на работата си. На последно място се изтъква
необходимостта от отчитане на икономическата обстановка в страната с
нарастваща инфлация.
В отговор, ответната община оспорва ищцовата въззивна жалба и моли
същата да бъде оставена без уважение. Навеждат се доводи, идентични с
2
изложените във въззивната жалба на общината за наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия и за завишен размер на
присъденото обезщетение, с оглед изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост
на обезвредата.
Въззивните жалби са подадени в срок от надлежно легитимирани страни
против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
в рамките на направените в жалбата оплаквания, съдът намира следното:
С обжалваното решение Община Ямбол, на основание чл.49 ЗЗД, е
осъдена да заплати на В. З. А. от гр. Я. сумата от 63000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се във
физически и душевни болки и страдания от телесна повреда, настъпила на
09.08.2021г. в гр. Я. в резултат на падане на пешеходна зона на ул. „Г.С.Р.“,
ведно със законната лихва, като за размера до претендираните 80000 лв. искът
е отхвърлен като неоснователен. Изложени са съображения, че общината, като
собственик на пешеходната зона, място на процесния инцидент, има
задължение по Закона за общинската собственост да осигури безпрепятствено
и безопасно преминаване на пешеходците, поради което носи отговорност за
настъпилите неимуществени вреди за ищеца вследствие на претърпяната
черепно-мозъчна травма в резултат на падане при подхлъзване на хлъзгав
участък и жабунясване около точкови водни ефекти/сухи фонтани. Не е
уважено възражението за съпричиняване, поради недоказаност.
Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269
ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на
компетентния съд в надлежно развило се съдебно производство по допустими
искови претенции.
По правилността на решението, предвид посоченото в жалбата:
Искът е за непозволено увреждане и има правното си основание в чл.49,
вр. чл.45 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни
противоправни действия и се поражда при наличието на кумулативните
предпоставки: настъпили са вреди; вредите са причинени от деяние /действие
или бездействие/ на лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил
работа; противоправност на деянието; вредите са причинени при или по повод
изпълнение/неизпълнение на възложената работа.
В разглеждания случай въззивната община не оспорва механизма на
инцидента и претърпените от А. неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от получена на 09.08.2021г. телесна повреда при падане на
хлъзгав терен от пешеходна зона в гр. Ямбол. Спорни на първо място са
въпросите доколко инцидентът е резултат от непредприети от общината мерки
за безопасност на общинския терен, както и налице ли е виновно поведение от
3
страна на пострадалия, допринесло за настъпилия вредоносен резултат.
Според изложеното в исковата молба, на 09.08.2021г. към 23 часа
ищецът, движейки се по ул. „Г.С.Р.“, малко след сградата на централната поща
и до кафе „Д.“, стъпил на мокра, хлъзгава, заблатена и жабунясала
повърхност, образувана от „сухите“ фонтани по пешеходната алея, подхлъзнал
се и паднал, при което силно ударил тилната част на главата си в земята. При
удара загубил съзнание, глътнал си езика, от устата му започнала да излиза
пяна. Придружаващите го приятели му оказали първа помощ, извикали
линейка и пострадалият бил откаран в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД-
Сливен, където било установено счупване на черепа.
В отговор на исковата молба, Община Сливен е оспорила иска по
основание и размер. Посочено е, че не са уточнени мястото и механизма на
инцидента. За обекта „сухи фонтани“ са спазени всички нормативни
изисквания за функционирането им и отговорността на общината като
собственик на терена следва да бъде изключена и с оглед широко изграденото
пешеходно пространство за безопасно движение в процесния участък.
По спорния въпрос за мястото и механизма на инцидента, както и за
състоянието на пострадалия от получената травма на главата, по делото са
разпитани свидетелите С. Г. С. и М. Г. С.. Първият заявява, че в деня на
инцидента били с В.. Разхождали се по ул. „Р.“, било през лятото, месец
август, вечерта към 21-22 часа. Движили се в посока общината- безистена.
Имало доста хора, било оживено. Двамата си говорели и вървели покрай
шадраваните, като ищецът бил от страната на шадраваните, които работели.
Около тях било мокро. В един момент В. изчезнал, свидетелят се обърнал и
видял как приятелят му пада директно на главата си. Чул се плътен тътен от
силния удар и пострадалият останал да лежи на земята. Навеждайки се да
види какво става, свидетелят също се хлъзнал и паднал на земята. В. бил в
безсъзнание, излизала пяна от устата му, бил си глътна езика и Стефанов
започнал да го вади. Друго момче се обадил на 112 и се включил да помага да
издърпат падналия да не лежи във водата. След десетина минути дошла
полиция и след още десет пристигнала линейка. В. дошъл в съзнание, но бил
неадекватен. Падането станало точно пред пощата, близо до едно кафе. По
цялата глава на ищеца се образувала подутина – отгоре от средата на челото
до средата на тила. Стефанов придружил приятеля си в линейката до
спешното отделение, помагал при транспортирането с носилка до скенера за
изследване. Лекарят казал, че състоянието на пострадалия не е добро, имал
спукан череп. В. останал в болницата, откъдето трябвало да го транспортират
до Сливен за специализирана помощ. На мястото на инцидента имало
осветление, фонтаните се виждали, имало малки пръски от 5-10см. Около
шадраваните имало нещо зелено като мъх, като петно от 60-70 см. и там се
плъзгало. Двамата не са минали нарочно върху шадравана. В. случайно
стъпил на хлъзгавото и паднал. Стефанов посетил ищеца в болницата в
Сливен. В. лежал и при опит за разговор казвал само „да, да, добре съм“, но не
познал приятеля си. Казал, че иска да си ходи, защото имал работа, а не можел
4
да отговори какво работи. Сега в разговорите е малко по-бавен, замисля се
като говори, реакциите му са по-бавни. След инцидента се променил, станал
по-неуверен, по-стресиран. След това имал припадъци, за които лекарите
казали, че са вследствие на падането и затова ще продължава да пие лекарства
цял живот.
Свидетелката М. С. е сестра на св. С. и живее от четири години с ищеца.
Вечерта в дена на инцидента брат и се обадил и и казал, че В. е паднал на
шадраванчетата на ул. „Р.“ и е приет в болницата. По-късно свидетелката
звъняла на приятеля си да разбере как е. Той отвърнал, че го боли главата и не
може да говори. На следващия ден телефонът му бил изключен. Той не можел
да си спомни кода за отключване и така било през 15 дни на болничния
престой. Когато отишла да се види с пострадалия, той не можал да я познае.
Само се смеел и гледал безумно. При изписването лекарите казали, че ударът е
бил много тежък и В. не може да се възстанови на 100%, очаква се в бъдеще
да се влоши, ако не се вземат мерки. Започнали епилептични припадъци, вече
претърпял три такива /към датата на съдебното заседание – 23.03.2023г./. След
болницата не можел да върви, не можел да се ориентира в къщи, обръснал се
наполовина, не можел да се изкъпе. Лепял бележки за това какво трябва да
направи. Стефанова му звъняла за да му напомня какво трябва да прави и
къде да отиде, защото забравял. Зрението му също било увредено. След
травмата В. бил променен, изнервял се лесно. Не е добре с паметта и със
зрението. Влияят му шум, светлини, започва да трепери и се налага да спират
телевизора. Говори бавно, търси думите, понякога се губи в разговорите,
забравя, което според лекарите е вид епилептичен припадък. Не трябва да
стои дълга на компютър, на телефон, това му пречи. Не трябва да пие алкохол,
кафе, кола, възбуждащи напитки и чайове. Според лекарите, трябвало да
промени начина си на живот и да не спира лекарствата до края на живота си.
По професия ищецът е дърводелец, работел много, но сега не издържал на
това темпо, не може да се концентрира, няма енергия. Много рядко се
виждали с приятели, по забавления не ходят. Имало моменти, когато В. не
искал да говори – мълчи и клати глава.
Пред първата инстанция е изслушана съдебно-техническа експертиза,
съгласно която процесните „сухи фонтани“, по проект с наименование
„точкови водни ефекти“, се намират в средната част /ос/ по протежението на
ул. „Г.С.Р.“ и попадат в ПИ с идентификатор 97374.537.158 по КККР на гр.
Ямбол, със следните характеристики: вид собственост - публична общинска,
вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване – за първостепенна
улица. Участъкът между пощата, общината и заведението „Д.“ попада в
западната част на ул. Г.С.Р.“, която е пешеходна зона – алея, част от площадно
пространство с оформени кътове за сядане и озеленени площи. Точковите
водни ефекти, състоящи се от дюзи, два осветителя и отвори за отичане на
водата, са монтирани на ниво терен в средата на правоъгълно каре от
бетонова настилка /полимербетон/, изпълнена на място с минимален наклон
от външен контур към средата на карето, с цел отвеждане на разпръснатата от
5
дюзите вода. Около карето е изпълнена настилка от цветни плочи от пресован
бетон /полимелбетон/, а в надлъжната ос на улицата е монтиран линеен
отводнител тип „шлиц“. Обектът е въведен в експлоатация с разрешение за
ползване от 22.12.2015г. въз основа на протокол от 18.12.2015г. на Държавна
приемателна комисия за установяване годността на строежа. Вещото лице
арх. В. А.-Д. счита, че в площта на карето около точковите водни ефекти,
когато те функционират, не би следвало да преминават пешеходци. При
извършения оглед на място /м.07.2023г./ процесните „сухи фонтани“ не са
функционирали. В сухо време и непосредствено след дъжд експертът не
констатира предпоставки за подхлъзване при изпълнената настилка, която е
достатъчно абразивна и осигурява необходимото сцепление. Към момента на
огледа не е установено наличие на заблатяване, варовик, котлен камък, мъх,
утайка, зеленясване върху терена. Подобни отлагания могат да бъдат
почиствани, както и предотвратявани с обработка на повърхността с
подходящи препарати и технология. Предназначението на точковите водни
фонтани е да „спомагат за благоприятен микроклимат в горещите летни дни“,
както и да естетизират градската среда. На място не са установени табели,
знаци с предупреждение за мокър, хлъзгав терен, изискващ повишено
внимание при преминаване, за което липсват нормативни изисквания за
сигнализация при съоръжения от типа на процесните точкови водни ефекти.
При така изяснените фактически обстоятелства, настоящата инстанция
намира, че са налице основания на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответната община.
Мястото на инцидента, неговото състояние с хлъзгави петна, както и
механизмът на получената от ищеца травма, се установяват по делото от
показанията на свидетеля-очевидец Ст. С., подкрепени и от св. М.С.. Същите
се потвърждават и от изложеното в писмо изх. № 105840-184/31.03.2022г. на
МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – Бургас за
постъпил сигнал на телефон 112 на 09.08.2-23г. около 23.00 часа относно мъж,
подхлъзнал се на мокра настилка и паднал на земята при фонтаните в гр.
Ямбол, която информация е получена на спешния телефон от трето лице на
име Я.. В този смисъл е и отбелязването в листа за преглед на А. в спешното
отделение, където е откаран с линейка след инцидета в графа „анамнеза“:
пациент, който се подхлъзнал и при падането се ударил главата в плочки в
тилната област. Очевидно, посоченото в епикризата ат МБАЛ „Д-р Ив.
Селимински“ АД – Сливен за получена травма „в битови условия“ е
недостоверно и резултат на грешка.
Безспорно, пешеходната зона на мястото на инцидента е публична
общинска собственост. Съгласно чл.11, ал.1 от Закона за общинската
собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес
на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин. Като лице, стопанисващо пътя, съгласно чл.167, ал.1, изр.1
ЗДвП, общината има задължение да го поддържа в изправно състояние, да
сигнализира незабавно за препятствия по него и да ги отстранява във
6
възможно най-кратък срок. Служби за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за
организация и регулиране и др. Константна е съдебната практика, че
поддръжката на общинските улици, тротоари и пешеходните зони, включва и
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение на гражданите.
В случая, съответните служители на Община Ямбол, натоварени да
извършват дейността по поддръжка и контрол на изправността и
безопасността на участъка от пътя- пешеходна зона, където е настъпило
процесното произшествие, не са изпълнили надлежно, с грижата на добър
стопанин, възложената им работа, като не са почистили своевременно
наслоени от влага хлъзгави участъци около изградените в зоната точкови
водни ефекти, т.н. „сухи фонтани“, което бездействие съставлява виновно
противоправно деяние, изразяващо се в бездействие, по смисъла на чл.45 ЗЗД.
В резултат на това бездействие, при подхлъзване и падане на земята, ищецът е
претърпял телесна повреда и общината, в качеството и на възложител на
работата на съответните служители, отговаря за вредите от настъпилото
непозволено увреждане на пострадалия /вж. определение №4569 от
14.10.2024г. на ВКС по гр.д. №1035/2024г., I г.о., ГК/. Налице е фактическият
състав по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, предвид установеното противоправно
поведение на служители на общината, което е в коузална връзка с настъпилата
телесна повреда, водеща до търпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от получената травмата на главата.
При изложените съображения се налага изводът, че предявеният иск
против община Ямбол за непозволено увреждане се явява доказан по
основание.
Спорен между страните е размерът на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди. В тази насока следва да се съобрази
регламентацията в чл.52 ЗЗД за определяне на обезщетението по
справедливост.
В резултат на процесния деликт, пострадалият е претърпял сериозна
травма на главата, съпроводена със значителни физически и душевни болки и
страдания. В тази насока пред първата инстанция са изслушани съдебно-
медицинска и съдебно-психологична експертизи.
Видно от заключението на в. л. д-р М. К.–неврохирург, в резултат от
падането на 09.08.2021г. В. А. е получил контузия на главата с фрактура на
черепа-линеарно на челната и лява теменна кост, мозъчна контузия на лявата
челна хемисфера, мозъчен оток и вътре мозъчен кръвоизлив в лявата мозъчна
хемисфера. Посочените травматични увреждания водят до временно
разстройство на здравето без опасност за живота за първите две контузии и
със опасност за живота за следващите три. След приема по спешност в
болницата в гр. Ямбол, ищецът е транспортиран до МБАЛ „Д-р Селимински“
в гр. Сливен, където е приет за лечение, проведено медикаментозно за 15 дни
7
от 09.08. до 24.08.2021 г. Последвало е домашно-амбулаторно лечение до 12
месеца, продължено със симптоматично антиконвулсивни препарати за
противогърчова превенция и лечение. Овладяването на болковия синдром с
медикаменти е продължило до края на втората седмица. В последствие
оплакванията са намалели и хронифицирали. В първите месеци
симптоматиката и оплакванията са се владели от мозъчната контузия и
мозъчния оток, съчетани с вътремозъчния кръвоизлив. След приключване
стадия на резорбация и регенеративните промени в местата на увредите, са се
появили трайни огнищни промени, предизвикващи енцефалопатия и
посттравматична епилепсия, която се овладява с противогърчови средства.
Извършва се и лечение, но не може да се предположи троен резултат.
Посттравматичната епилепсия се характеризира с установени от свидетели
разгърнати епилептични припадъци, с пълна компонента от пълна загуба на
съзнание, конвулсии, падане на терена, пяна в устата, изпускане по малка
нужда, бавно излизане от това състояние с постепенно променящи се
степенни промени на съзнанието от кома към обнубилация и пълно съзнание,
траещи минути с остатъчни огнищни неврологични с-ми. Налице е получило
се едно от тежките усложнения след такъв вид травма – мозъчната епилепсия.
Има оформило се органично разстройство на личността със забавяне на речта,
на моменти с трудно изговаряне на думи, нарушено равновесие и не добре
осмислено поведение. Това състояние изисква проследяване и лекуване от
невролог, психолог и психиатър. Ищецът е бил в отпуск по болест за 12
месеца, с трикратни решения на ТЕЛК. След това се е преминало към трайна
нетрудоспособност, определена от ТЕЛК на базата на появилите се
посттравматични увреждания. Пострадалият първоначално е приемал
аналгетична терапия, дехидратираща терапия, противогърчова и
антибиотична терапия, витамино-терапия, антикоагулантна терапия, Н2
блокери, водносолеви разтвори. До момента лечението продължава с активно
приемане на противогърчова терапия. Лечението е напълно адекватно,
проведено по правилата на най-добрата медицинска практика от специалисти
на високо ниво и с много добра функционална диагностика- КАТ, ЯМГ, ЕЕГ
контрол. Вещото лице категорично извежда причинно-следствена връзка
между получените увреждания и процесния инцидент. Увредите на черепа и
главния мозък са на принципа „Кантра-ку“ – контра удар на мястото на
травмата. Спрямо терена ударът е тилен, контузията на мозъка и кръвоизлива
е на срещуположната страна на удара-челен. Всички посочени часове,
времена и дати в медицинските документи съвпадат с описаните в исковата
молба данни. Досежно получена от А. травма през м. февруари 1922 г., вещото
лице заключава, че от медицинската документация се установява, че тя е
настъпила на базата на първия получен епилептичен припадък. Същата е лика,
съчетана с охлузване, което изключва причинна връзка на това падане с
травматичните увреди на ищеца. Епилептичните припадъци са се появили при
пострадалия към 6 месеца след процесния инцидент, в рамките на стандартния
период на оформяне на пост травматичните лезии /сраствания/ в мозъка.
8
Посттравматичната епилепсия е доказана от свидетели и най-вече с
електроенцефалография, която определя мястото на епилептичния фокус и
готовността му да предизвика припадък.
Според заключението на съдебно-психологичната експертиза на в.л. В.
М.– психолог, като последица от процесната черепно-мозъчна травма В. А.
преживява психическа травма, при която ситуативно изпада в състояние на
вътрешно безпокойство и обърканост, причинени от стресогенното събитие с
доловена от индивида заплаха за неговата себесъщност. Пострадалият реагира
с типичните за началната фаза на кризи реакции. Първоначално се появява
интензивна емоционална реакция – тревожност, страх, потиснатост,
безпомощност, съпроводена с поведенчески /социална изолация, лош сън/,
телесни /сърцебиене, разтреперване/, когнетивни /забавяне на процесите/
прояви, като кризисните състояния са с ограничена продължителност.
Отключващото събитие е процесната черепно-мозъчна травма. Повишеният
стрес е довел до покачване на дискомфорта и напрежението. Активирали са
се обичайните методи за справяне, които след като се провалят, личността
става по-тревожна – В. се чувствал тревожен, объркан, безпомощен и
неадекватен да се грижи за себе си. Адаптира се бавно, получава подкрепа от
близките, подкрепян е до възстановяване умението му да ходи. След около 5-
10 седмици при пострадалия донякъде са овладени симптомите на стреса.
Можел е да се придвижва сам, да се храни и спи нормално. Възстановени са
донякъде механизмите за справяне, но е налице повишена тревожност за
сигурността и себесъщността. Нарушенията в когнетивните процеси –
внимание, памет, скорост на реакциите, също дават отражение на психиката
след травмата. Може да се приеме, че не е настъпило пълно възстановяване на
физиологично и психологично равнище. Показателни за това са започналите
епилептични припадъци с тежка симптоматика. Продължителността на
реакцията на ищеца на травматичното събитие нахвърля сроковете, приети за
„норма“ при повечето хора. Психичните преживявания на А. са последица от
физическото увреждане на 09.08.2021г. Тревожността му е с индекс 51 и може
да се възприема като трайна характеристика на личността, с въздействие от
действителността към безпокойство и заплаха, несигурност, неувереност и
вътрешна напрегнатост, реакция спрямо заплашващи живота ситуации,
каквито са епилептичните припадъци. Наложило се е пострадалият да
реконструира живота си, работата си, изостанал е в трудовите си
ангажименти. Ограничил е контактите си, изгубил е увереност за контрола
върху живота си, тъй като са наруши процесите на рационални действия,
мислене, решения. Вещото лице не може да даде прогноза за възстановяване
напълно. Медицината и психологията могат само да се надяват на подобрение.
Ако припадъците продължат, прогнозата не е благоприятна, може да се стигне
до епилептична промяна на личността, снижение на интелекта и т.н., като
всеки припадък представлява риск за живота и здравето и може да доведе до
травма при падане или шофиране. Промяната в живота засяга всички сфери на
личността – работа, свобода, радост от живота, удовлетворение.
9
Епилептичните припадъци са вид „повторение на случилото се“ и се приемат
като вид заплаха за живота. При трикратно такова преживяване, в момента
има психични симптоми, страх от това какво може да се случи с живота му. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че няма данни А. да е провеждал
консултации с психолог или психиатър. Имал е назначена терапия за
епилептичните припадъци. Личностният му профил е добър, с качества, които
му дават възможност доколкото е възможно да възстанови равновесието на
психологическото си състояние, при което биха му помогнали консултации с
психолог.
Предвид изложените подробно обстоятелства за характера и тежестта на
уврежданията, веда, интензитета и продължителността на търпените от
въззиваемия ищец физически и душевни болки и страдания, перспективата за
бъдеще отражение на травмите върху физиката и психиката и възможно
влошаване с времето, съобразявайки активната възраст на пострадалия към
момента на инцидента – близо 47 г., от който момент животът му е променен
по описания по-горе начин и с намалена трайно работоспособност от 50%,
настоящата инстанция намира, че справедливият паричен еквивалент на
преживените от В. А. неимуществени вреди съответства на пълния предявен
размер от 80000 лв. Посочената сума е съобразена и с икономическите
условия в страната към момента на увреждането.
Неоснователно е възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване,
невъзприето и от първата инстанция. Не се установява по делото увреждането
на ищеца да е настъпило при движение на ищеца върху пространство,
забранено за пешеходци. Липсват доказателства и за проявен умисъл или
небрежност на пострадалия при движението по пешеходна зона, довели до
подхлъзване и падане на мокрия и непочистен терен около т. н. „сух фонтан“.
Съпричиняването не може да се базира на предположения, то следва да е
пълно и категорично доказано, за да обосновава предвидената в чл.51, ал.2
ЗЗД възможност за съда да намали размера на обезщетението.
С оглед на изложените мотиви, първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част за сумата над присъдените 63000 лв. до
претендираните от ищеца 80000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане вследствие на процесния деликт, следва да бъде
отменено, поради несъобразяване в достатъчна степен с изискването за
справедливост по чл.52 ЗЗД, като вместо това искът на В. А. по чл.49, вр. чл.45
ЗЗД против Община Ямбол следва да бъде уважен в отменената част с
присъждане на допълнително 17000 лв., в едно със законната лихва и
последиците за съдебните разноски.
Водим от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 86 от 11.06.2024г., постановено по гр.д. №
361/2022г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на
10
В. З. А. от гр.Ямбол против Община Ямбол за сумата над присъдените 63000
лв. до предявения размер от 80000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане от претърпяна на
09.08.2021г. черепно-мозъчна травма вследствие на подхлъзване и падане на
пешеходна зона на ул. „Г. С. Р.“ в гр.Я., ведно със законната лихва, считано от
09.08.2021г. до пълното изплащане на сумата, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на В. З. А. от гр.Ямбол, сумата
над присъдените 63000 лв. до претендираните 80000 лв., или допълнително
17000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане от претърпяна на 09.08.2021г. черепно-мозъчна
травма вследствие на подхлъзване и падане на пешеходна зона на ул. „Г. С. Р.“
в гр.Я. ведно със законната лихва, считано от 09.08.2021г. до пълното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на В. З. А. сумата от 340 лв.,
представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на адвокат А. М., на основание
чл.38, ал.2 ЗА, за осъществената безплатно адвокатска помощ и съдействие на
ищеца, адвокатско възнаграждение в размер на 7050 лв. за настоящата
инстанция, съразмерно с уважената му въззивна жалба и неуважената
въззивна жалба на ответната община, както и допълнително сумата от 222 лв.
за първата инстанция, съразмерно с допълнително уважената част от иска с
настоящото решение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11