М О Т И В И към Присъда №238 от 21.10.2011г.,
постановена по н.о.х .дело №1639 по описа за 2011г. на Районен съд Пазарджик
Районна прокуратура Пазарджик е
повдигнала обвинение против подсъдимитe С.З.Б. и И.М.Б.
***, за това, че през месец февруари 2011г. в местността „Е.” в землището на с.В.,
обл.Пазарджик, в съучастие като съизвършители,
чрез използване на технически средства – лопата и кирка, са отнели чужда
движима вещ – пет метра меден телефонен кабел тип ТЗБ 12х4х1,2 кв.мм с оловна
обвивка на стойност 78,25 лева, от владението на „Б.”ЕАД, гр.София с управител И.
К.Д.., без съгласието на управителя или упълномощено от него лице, с намерение
противозаконно да я присвоят – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.2-ро, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.1 и ал.2 от Наказателния
кодекс (НК).
За съвместно разглеждане в наказателния процес
е приет граждански иск, предявен от ощетеното юридическо лице „Б.”ЕАД, гр.София
против подсъдимите за сумата 78,25лв., претендирана
при условията на солидарност, ведно със законната лихва от датата на деликта, представляваща обезщетение за причинени на
дружеството имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.195, ал.1 НК.
„Б.”ЕАД, гр.София е конституиран като граждански ищец по делото.
Прокурорът поддържа обвинението
във вида, в който е внесено. С оглед протеклото производство по реда на
гл.ХХVІІ НПК, пледира наказанията на подсъдимите да се определят съобразно
нормата на чл.58а, ал.1 НК, като се отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства при подсъдимия Б., а при подсъдимата Б. – и на
отегчаващи такива. Пледира за уважаване на предявения граждански иск.
Гражданският ищец „Б.”ЕАД,
гр.София, представляван от юрк.Н., поддържа
предявения иск и моли същият да бъдат уважен.
На подсъдимите С.Б. и И.Б. на
основание чл.372, ал.2 НПК са назначени служебни защитници – адв.К. и адв.К., които пледират на
подсъдимите да бъде наложено наказание при условията на чл.58а, ал.4 във връзка
с чл.55 НК, като се отчетат многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства и по отношение на двамата бъде постановено условно осъждане.
Защитниците считат, че гражданският иск е основателен и следва да се уважи.
Подсъдимите се признават за виновни
по така повдигнатите им обвинения, като признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, в последната
си дума пред съда молят за налагане на по-леки наказания.
Районният съд обсъди събраните по
делото доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 и чл.373, ал.3 НПК прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата С.З.Б. е родена на ***г***,
живее в с.К., общ.С., обл.Пазарджик, ул.”Осма” №41,
българка, българска гражданка, омъжена, с основно образование, безработна,
осъждана е, ЕГН **********.
Подсъдимият И.М.Б. е роден на ***г***,
живее в същото село, ул.” Осма” №41, българин е, български гражданин, женен, с
начално образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите са съпрузи. През
месец февруари 2011г. подсъдимата С.Б. отишла в местността „Е.” край с.В., обл.Пазарджик, като взела кирка и лопата, за да копае
кабел. След пристигането си на място тя изкопала почти пет метра кабел, когато
към нея се присъединил и подсъдимият И.Б., който също започнал да копае и
помогнал за изваждането на кабела. С помощта на кирката и лопатата двамата
съпрузи успели да изкопаят и извадят 5 метра телефонен кабел тип ТЗБ 12Х4Х1,2 кв.мм
с оловна обвивка, собственост на „Б.” ЕАД, гр.София, управител на което
дружество по онова време бил И. К.Д... Кабелът бил част от незавършена кабелна
магистрала Ихтиман – Стара Загора, в района на гр.Ихтиман бил прекъснат и не
функционирал.
След като изкопали кабела,
двамата подсъдими го взели със себе си, а впоследствие подс.Б.
го изгорила и предала медта на пункт в гр.С., собственост на Б.М.. Медта предала
на св.К.М. – дъщеря на собственика на пункта.
Кражбата била установена от св.Д.С.,
технолог „Съобщителна техника” в район
Ихтиман на „Б.” ЕАД, гр.София, който при обход в местността „Е.” в
землището на с.В. през месец февруари 2011г. установил липсата на 5м кабел,
собственост на дружеството. След проведени издирвателни
действия било установено, че извършители на деянието са подсъдимите С.Б. и И.Б..
По делото е назначена и изготвена
съдебно оценъчна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на
движимата вещ, предмет на кражбата, извършена в местността „Е.” в землището на
село В., област Пазарджик, е 78.25лева /седемдесет и осем лева и 25 стотинка/
по пазарни цени, като е приспаднато съответното овехтяване към датата на
извършване на престъплението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа самопризнанията на
подсъдимите и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, които изцяло ги подкрепят – обясненията на двамата подсъдими,
дадени в качеството им на обвиняеми, показанията на свидетелите П., Ш., Д., С.,
П., М.и В., заключението на оценъчната експертиза, изготвена от в.л.Куманова,
както и писмените доказателствени материали – протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум към него, справки за съдимост, характеристички справки и декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние.
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че всеки един от
подсъдимите С. и И. Б. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав по чл.195, ал.1, т.4,
предложение второ, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 НК.
От обективна страна с престъплението си подсъдимите са
засегнали обществените отношения, които осигуряват нормални условия за
упражняване правото на собственост върху движими вещи. Деянието им е
осъществено чрез действия, с които е била прекратена упражняваната до момента
фактическа власт върху инкриминираната вещ, след което върху нея подсъдимите са
установили своя такава.
От субективна страна и
двамата подсъдими са действали с пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния характер на деянието – съзнавали са, че лишават
от фактическа му власт собственика на вещта, предвиждали са общественоопасните
последици на деянието и са искали настъпването им – целели са установяването на
своя фактическа власт върху предмета на престъплението. Деянието е извършено и
със специално намерение – противозаконно да се присвои вещта, т.е. да се извършат
с нея действия на фактическо или юридическо разпореждане. Такива реално са осъществени, чрез обгарянето на
кабела и продажбата на получената мед в пункт за изкупуване на метали. Дейците
са съзнавали, че отнетата вещ не са тяхна собственост, както и, че отсъства
съгласие на собственика й за подобно разпореждане.
Установява се
посоченият в обвинителния акт по-тежко квалифициращ признак на престъплението
за всеки един от подсъдимите.
Използваните от тях
кирка и лопата представляват технически средства по смисъла на чл.195, ал.1,
т.4, предложение второ НК, послужили за отнемането на вещта – за осигуряване
достъп до кабелната система и отделяне на част от нея с дължина пет линейни
метра, като съгласно Постановление №6/71г. на Пленума на ВС не е необходимо
техническото средство да е специално пригодено за извършване на кражбата.
Престъплението е извършено
при условията на чл.20, ал.2 НК – двамата са действали като съучастници – съизвършители, като и двамата са взели участие в самото
изпълнително деяние. Всеки един от тях е извършил действия, с които е била
прекъсната установената върху процесната вещ
фактическа власт на собственика, респективно за установяване на нова съвместна
фактическа власт на подсъдимите върху нея. Имали са т.нар. общност на умисъла –
всеки един от тях е съзнавал, че действа съвместно с другия за постигане на
общата цел. Общността на умисъла обхваща и квалифициращия признак „използване
на техническо средство”.
При определяне вида и
размера на наказанието, което да се наложи на подсъдимите С.Б. и И.Б. за
извършеното от тях деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 НК
относно целите на наказанието и чл.54 НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете
обществената опасност на кражбата, която по принцип е висока. Това са едни от
най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната. Следва да се има предвид и обществената опасност на
конкретната кражба, която не е голяма, като се има предвид относително ниската
стойност на предмета на престъплението, както и това, че се касае за реално нефункционираща кабелна система и липсват други вредни
последици.
При определяне
вида и размера на наказанието, което да се наложи на подсъдимата Б., съдът взе
предвид предвидените в чл.195, ал.1 НК предели – от една до десет години
лишаване от свобода. Съдът отчете, че за нея са налице, както счекчаващи, така и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи наказателната й отговорност обстоятелства следва да се отчетат
направените от Б. самопризнания, които датират от досъдебното
производство и са спомогнали за разкриване на престъплението и неговите
извършители, както и ниската стойност на отнетото имущество. Съдът отчете също
така нейния произход, средата и условията, при които е живяла и продължава да
живее – затрудненото й материално и социално положение, както и изразеното от
същата искрено съжаление за стореното. Като отегчаващи отговорността й
обстоятелства се намериха недобрите характеристични данни за лицето, според
които същата не се ползва с добро име сред съселяните си. От приложената
справка за съдимост е видно, че подсъдимата Б. е била осъждана към момента на
извършване на престъплението на пробация по
н.о.х.д.1078/2008г., изтърпяна на 05.05.2009г., поради което и съдът намери за
неоснователни доводите на защитника й адв.К. за
приложение нормата на чл.55 НК. Не е налице нито едно изключително по смисъла
на закона смекчаващо обстоятелство и, макар и смекчаващите отговорността
обстоятелства да доминират, при наличие и на отегчаващи такива не може да бъде
направен извод, че най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко за подсъдимата. С оглед посочените обстоятелства съдът
намира, че наказанието на подсъдимата Б. следва да бъде определено в рамките на
законоустановения минимум, като се отдаде превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Според съда наказание в размер на една година лишаване от
свобода е достатъчно с оглед конкретната тежест на престъплението и обществена
опасност на дееца да въздейства възпиращо спрямо конкретния извършител и
предупредително спрямо останалите членове на обществото.
Съдът постанови
настоящата осъдителна присъда в хипотеза на чл.373, ал.2 НПК, поради което и
съгласно посочената разпоредба е длъжен да редуцира така индивидуализираното
наказание по реда на чл.58а НК. В конкретния случай липсват предпоставки за
прилагане разпоредбата на чл.55 НК, затова съдът приложи нормата на чл.58а,
ал.1 НК, като намали размера на така определеното наказание една година
лишаване от свобода с една трета (четири месеца). В резултат на това на
подсъдимата С.Б. се наложи наказание в размер осем месеца лишаване от свобода.
По отношение на
подсъдимата съдът намери, че са налице предпоставки за приложение на чл.66,
ал.1 НК, тъй като наложеното наказание е лишаване от свобода под три години и
лицето не е осъждано на лишаване от свобода. Според съда за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е наложително тя да
изтърпи наложеното й наказание ефективно. Самият факт на осъждането, под страх,
че при ново престъпление в изпитателния срок, наказуемо с лишаване от свобода, отложеното
наказание лишаване от свобода ще бъде изтърпяно, според съда е достатъчен, за
да се въздейства предупредително и възпитателно върху подсъдимата С.Б. и да се
мотивират очаквания за постигане на целените промени в съзнанието й към
спазване на законите и добрите нрави.
При определяне
вида и размера на наказанието, което да се наложи на подсъдимия И.Б., съдът взе
предвид предвидените в чл.195, ал.1 НК предели – от една до десет години
лишаване от свобода. Като смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства
следва да се отчетат направените от него пълни самопризнания още в хода на досъдебното производство, допринесли за разкриване на престъплението
и неговите извършители, ниската стойност на отнетото имущество, чистото му
съдебно минало и добрите характеристични данни, както и обстоятелството, че този
подсъдим, макар и да е участвал пряко в изпълнителното деяние, е имал само
малка, предимно подпомагаща и недоминираща роля при
извършване на престъплението. Отчете се още произходът на Б., средата и
условията, при които е живял и продължава да живее, както и липсата на
образование, отчете се и трудовата му ангажираност. Отегчаващи отговорността
обстоятелства за този подсъдим не се установиха, затова за него съдът намери,
че следва да се приложи нормата на чл.55 НК, респективно чл.58а, ал.4 НК с
оглед протеклото производство по реда на глава 27 НПК – налице са многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в
закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия. Разпоредбата на
чл.55 НК е по-благоприятна за Б. от тази на чл.58а, ал.1 НК, тъй като дава
възможност да се определи наказанието под законоустановения минимум. Така,
прилагайки чл.55, ал.1, т.1 НК съдът определи наказанието на този подсъдим в
размер шест месеца лишаване от свобода, като намери, че същото е достатъчно с
оглед конкретната тежест на престъплението и обществена опасност на дееца да
въздейства възпиращо спрямо конкретния извършител и предупредително спрямо
останалите членове на обществото.
И по отношение на подсъдимия И.Б.
съдът намери, че са налице предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 НК, тъй
като наложеното наказание е лишаване от свобода под три години и лицето не е
осъждано. Според съда за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание
ефективно.
Като взе предвид
всички обстоятелства, свързани с личността на подсъдимите, съдът намери, че
напълно достатъчен за всеки от тях е изпитателен срок от три години, който е в
съответствие с изискването на чл.66, ал.2 НК да не надвишава с повече от три
години срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
Съдът намери, че
приетият за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл.45 от
Закона за задълженията и договорите против подсъдимите е основателен.
Посочената разпоредба задължава всеки да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Предпоставките за уважаване на гражданския иск са: наличие на
виновно противоправно деяние, каквото престъплението
несъмнено е, причинени вреди на пострадалия и причинна връзка между престъпното
деяние и тези вреди. По делото се установи (видно от изготвената оценъчна
експертиза), че на гражданския ищец „Б.”ЕАД, гр.София, собственик на отнетата
вещ, са причинени имуществени вреди в размер 78,25лв. Безспорно е, че вредите
са пряка и непосредствена последица от престъплението, извършено от Бадеви, които
са съпричинители и отговарят солидарно според чл.53 ЗЗД. Към настоящия момент нито една част от претендираната
сума не е възстановена, затова и съдът намери, че предявеният граждански иск
следва да бъде уважен изцяло. На основание чл.86, ал.1 във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД претендираната сума се присъди ведно със
законната лихва от деня на непозволеното увреждане.
Върху уважения
граждански иск в тежест на подсъдимите беше присъдена държавна такса в полза
бюджета на съдебната власт в размер 50лв., определена съобразно чл.2 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимите
бяха присъдени и направените разноски по делото за експертиза в размер по 17,50
лева за всеки един от тях, в общ размер 35 лева, платими в полза на ОД на
МВР-Пазарджик.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
/Росица
Кюртова/