Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                       

                                                        №.......

                        

                                      гр.ЛОВЕЧ, 06.07.2020 г.

                                            

                       В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                         ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 299 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство по чл.258 вр. чл.310, ал.1,т.6 от ГПК и чл.146,ал.2 СК.

 

С Решение № 73 от 18.02.2020 година, постановено по гр.дело № 898 по описа за 2019 година, Троянският районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от М.М.К., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода” в ЗОЗТ „А.”- гр.Троян, срещу М.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл.140, ал.1,т.1 вр. чл.139 от СК за плащане на месечна издръжка в размер на 200 лева, както и издръжка за минал период, на основание чл.149 СК- една година назад в размер на 2400 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба от М.М.К., който обжалва решението като неправилно, постановено при нарушение на процесуални правила и на материалния закон и порочност на цялото производство.

На първо място сочи, че решението няма мотиви, не са обсъдени доказателствата по делото и не са приети представените от него писмени доказателства.

Оспорва приетия от съда за доказан факт, че ответникът плаща квартира в размер на 200 лева и твърди, че представеното писмено доказателство е нищожно.

Сочи, че ответникът притежава недвижим имот, който му е прехвърлен от ищеца и нежеланието да помогне на баща си квалифицира като „плод на погрешно напътствие от майката”.

Счита, че РС не е съобразил разпоредбата на чл.139 СК и обръща внимание на съда, че ответникът получава реално трудово възнаграждение в размер на 800 лева и при плащане на издръжка от 200 лева, той не попада в категорията „социално слаб” или под минималния праг на бедност. Сочи, че преди влизането си в затвора, е прехвърлил на ответника цялото си имущество, а в затвора не получава целия размер на издръжката, която се полага на затворниците според представени таблици за издръжка на един затворник. Подчертава, че прехвърленото на ответника недвижимо и движимо имущество е на стойност милиони левове и ответникът му дължи издръжка поне в размер на 200 лева. Уведомява съда, че ако бъде лишен от издръжка, ще сезира ИВСС по чл.54,ал.1,т.1 и т.3 от ЗСВ, както и ще заведе дело в ЕСПЧ-Страсбург.

Моли да бъде постановено решение, с което бъде уважено искането му за издръжка, тъй като е в много лошо състояние на здравето, ограничен е с държавна принуда и не може да работи поради заболяване и възраст и се нуждае от незабавна оперативна намеса и лечение в болници със специализирани кабинети, които искат предварително заплащане.

Прилага писмени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по делото. Има и доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Въззиваемият моли да бъде потвърдено решението на съда.

От представените доказателства по гр.дело № 898 по описа за 2019 година на Троянския районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, Ловешкият окръжен съд приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като при подаване на въззивна жалба е спазен срокът по чл.259 ал.1 ГПК.

Решението на Троянския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че жалбата е неоснователна.

Ищецът М.М.К. е предявил срещу сина си М.М.К. иск по чл.139 във вр. с чл.140,ал.1,т.1 и иск по чл.149 СК за заплащане на издръжка  в размер на  200.00 лева, включително и за минало време- една година преди завеждане на иска в размер на 2400, ведно със законната лихва от постановяване на решението и до изплащането ѝ.

Ответникът е оспорил исковете, като поддържа, че няма възможност да заплаща издръжка.

От фактическа страна се установява следното:

Видно е от приложената по гр.дело № 898/2019 г. на Троянския районен съд Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба  14/18.11.2009 г. от 30.12.2019 г., че ответникът М.М.К., роден на *** година, е син на ищеца М.М.К., роден на *** година.

От писмо с изх.№ ЗД 641/2010 от 03.01.2020 г. на Затвора- гр.Ловеч, се установява, че М.М.К. изтърпява в затвора наказание по присъда по НОХ дело № 415/2006 година на ОС-Велико Търново в размер на 26 (двадесет и шест) години и 6 (шест) месеца  „лишаване от свобода”, от които към 14.01.2020 фактически е изтърпял 14 г., 1 м. и 18 дни и има остатък от 11 г.,9 м. и 17 дни.

Представил е документи- фискални бонове и рецепти, от които се установява, че е закупувал различни продукти и лекарства за своя сметка. Според изготвената справка за период от 01.01.2019 г. до 01.04.2019 г. за извършени трансфери на лавката в ЗО „Атлант” ищецът е направил разходи общо в размер на 684.78 лева (общо за ваучери, фонокарти и лавка) и е имал приходи (записи) на обща стойност 722.70 лева. В производството пред ЛОС е представено подобно извлечение за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., от което е видно, че разходите, които е направил са общо в размер на 526.16 лв., а приходите му са общо 505.46 лева.

Според Експертно решение на ТЕЛК Общи заболявания към „МБАЛ-Троян” ЕООД № 0748 от 12.05.2015 г. ищецът има 62% степен на увреждане. Водещата диагноза е инсулинозависим захарен диабет и Общо заболяване: ЗД/ИНЗТ/ с ДИАБЕТНА ПОЛИНЕВРОПАТИЯ. АХ ІІ ст.

Районният съд е изискал от работодателя на ответника информация за получаваното от него трудово възнаграждение и от писмо с Вх.№ 186/13.01.2019 г. на „С.”ЕООД, гр.София, се установява, че за периода м.август 2019 г- м.ноември 2019 г. М.М.К. е получил доходи общо в размер на 3076.57 лева. В съдебното заседание, проведено на 2 юли 2020 г., ответникът е декларирал, че не работи във фирмата след въвеждане на извънредното положение поради коронавируса. Върнал се е да живее в гр.Велико Търново, в жилище, собственост на майка му, която съжителства с друго лице. Твърди, че не се е регистрирал на трудовата борса като безработен, а разчита на помощта на майка и на спестени от предходната работа средства. Не е семеен и няма задължение за издръжка към други лица. Признава, че притежава недвижим имот- поземлен имот в с.П.,  УПИ ІІІ-391 кв.47, с площ от 500 кв.м., заедно с масивен плевник с навес от 39 кв.метра. Последното обстоятелство се потвърждава от изпратената по искане на съда Разпечатка за вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на М.М.К. ***. Според намиращия се по делото нот.акт № 79,т.І, н.д.№ 33/2006 г. от 18.01.2006 г. този имот е бил продаден от ищеца на ответника, чрез неговата майка и законна представителка Камелия Петрова, по време когато последният е бил малолетен. От представения нот.акт № 91 т.І н.д.№ 45/23.01.2006 г. се установява, че ищецът е продал на ответника и масивна жилищна сграда на два етажа, намираща се в същия поземлен имот, но от цитираната разпечатка на Служба по вписванията се констатира, че с решение на съда продажбата е обявена за нищожна и към настоящия момент тази сграда е собственост на друго лице, което опровергава твърдението на ищеца.

При така изложените факти могат да бъдат направени следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.140 и чл.149 от СК.

Според нормата на чл.139 СК право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си.А в чл.149 е предвидено, че издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска.

За разлика от  издръжката, която родителите дължат на ненавършилите пълнолетие свои деца, издръжката на родител от дете не е безусловна.Основание за  търсене на такава издръжка е нетрудоспособността  и невъзможността на лицето, което търси издръжка, само да се издържа от имуществото си.Семейното отношение не е основание за издръжката, а само предпоставка за същата. Такава издръжка следва да се дължи в случай, че дължащият издръжка има възможност да заплаща същата без това да съставлява значителни затруднения за него.

В настоящия случай ищецът е на 72 години и е освидетелстван с 62% намаление на работоспособността. Получаваната от него пенсия е общо в размер на 252.73 лева (писмо с Изх.№ 1013 04-435/3.06.2020 г. на НОИ, ТП- В.Търново). От основно значение в случая е фактът, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие в гр.Т.. Според чл.84, ал.2 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на: 1.безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2. непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3. самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4. здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. На основание чл.84, ал.1 ЗИНЗС е приета Наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода. Твърдението на ищеца, че не получава цялостна издръжка от затвора, не е предмет на настоящето производство, а и липсват данни за това.

Ищецът не представи доказателства по делото и в подкрепа на твърдението си за предстояща операция и за значителни разходи за здравно обслужване, като следва да се отчете, че той е здравно осигурен за сметка на държавата. В чл.2, т.3 от ЗИНЗС е предвидено, че целите на изпълнението на наказанията се постигат и чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им.

На следващо място съдът приема, че към настоящия момент ответникът е в невъзможност да плаща издръжка на ищеца.Той не притежава имущество от което да реализира приходи и няма доходи. Поради извънредната ситуация,свързана с COVIT 19,  е останал без работа, напуснал е София и живее в жилище, заедно с майка си в гр.Велико Търново. Тези обстоятелства и факти, настъпили след предявяване на иска, съдът съобразява, на основание чл.235, ал.2 ГПК, тъй като са от значение за спорното право. Крайният извод, който може да се направи е, че ответникът е в невъзможност да плаща издръжка на своя баща.

Твърдението на ищеца, че ответникът притежава недвижим имот на значителна стойност, оценен според приложена от ищеца обява на 82 500 евро, се опровергават от извлечението на Агенция по вписванията. Без значение са също и съображенията му, че е плащал издръжка на своя малолетен син, тъй като е изпълнявал задължение, което законът му вменява- чл. 143, ал.2 СК.

С оглед изложеното, настоящият въззивен състав приема, че претендираната месечна издръжка от ищеца в размер на 200 лева, както и претенцията му за издръжка за минало време- за една година преди предявяване на иска в размер на 2400 лева са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят. Достигайки до същия извод, Троянският съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, като на основание чл.272 ГПК препраща и към изложените мотиви.

Ответникът не е поискал присъждане на разноски.

Воден от изложените мотиви, съдът

 

                              Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №  73 от 18.02.2020 година, постановено по гр.дело № 898 по описа за 2019 година на Троянския районен съд.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: