№ 3837
гр. Варна, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ., в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20233110104146 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ чрез Областно пътно управление-Варна, БУЛСТАТ ****,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***** № 3 срещу ЗАД
„ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
София, ул. „**** № 7, ет.5, с която са предявени обективно съединени искове,
за установяване на вземанията, предмет на Заповед № 35993/16.12.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
49795/2022г. по описа на СРС за следните суми: сумата от 683,03 лева /след
допуснато изменение в размера на предявения иск/, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в уврежданe на 36,00 м. ограничителна система за пътища и
пътен знак Б2, в резултат на ПТП, настъпило на 26.09.2017г. на
републикански път автомагистрала „Хемус“ /А2/, виновно причинено от
водач на ППС марка „ДАФ“ с рег.№ **** застрахован по договор за
„Гражданска отговорност” в ЗАД „ОЗК Застраховане” АД с полица №
23/117001609620, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
на заявлението до окончателното плащане, както и сумата от 323,65 лева
след допуснато изменение в размера на предявения иск/, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 13.09.2019г. до 12.09.2022г.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че на 26.09.2017г. водачът на
ППС марка „ДАФ“ с рег.№ **** причинил ПТП на републикански път
автомагистрала „Хемус“ /А2/, пътен възел „Летище“, до „Мото Пфое“. В
резултат на ПТП за ищеца настъпили имуществени вреди, изразяващи се в
уврежданe на 36,00 м. ограничителна система за пътища и пътен знак Б2
съобразно удостовереното в Протокол за ПТП с пострадали лица № 445000-
4495 от 26.09.2017г. на ОД на МВР-Варна. Сочи се, че ППС марка „ДАФ“ с
рег.№ **** към датата на ПТП е бил застрахован при ответното дружество по
договор за „Гражданска отговорност” с полица № 23/117001609620. Твърди
се, че нанесените щети са в размер на 3828,20 лева, за демонтаж на стара
ограничителна система за пътища, доставка и монтаж на нови ограничителни
системи за пътища и монтаж на пътни знаци с постоянни размери с основа –
стоманена поцинкована ламарина и лице – светлоотразително фолиоклас R3A
с вградени микропризми, производство, доставка и монтаж на стоманени
стълбчета Ф60 с дебелина 4 мм/м, както и транспортни разходи. На
13.11.2017г. било оправено искане до застрахователя за изплащане на
обезщетение, по което жила образувана щета № 04100900296/2017г., но
обезщетението не било заплатено.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и по размер. Не се
оспорва настъпилото ПТП и наличието на валидна застраховка „гражданска
отговорност“ при ответното дружество. Оспорва се стойността на
необходимия ремонт, която според ответника е 3190,17 лева. Оспорва се да е
извършен ремонта и за него ищецът да е заплатил процесната сума. Сочи се
още, че увредената ограничителна система за пътища и пътния знак след като
бъдат демонтирани се предават на вторични суровини, като стойността им
като такива следва да бъде приспадната от обезщетението. Твърди се, че сума
в размер на 3190,17 лева доброволно е изплатена на ищеца по образуваната
щета с платежно нареждане от 12.06.2019г. В този смисъл се оспорва и
предявения иск за заплащане на мораторна лихва.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуален представител на ответника не се явява в съдебно заседание
и не изразява становище по делото.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че за ППС марка „ДАФ“ с рег.№ **** е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
със застрахователна полица № № 23/117001609620, действащ към датата на
ПТП.
Не е спорно, а и се установява от представения констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 27.09.2017г., че на 26.09.2017г. около в 15:16 часа
в гр.Варна, на републикански път автомагистрала „Хемус“ /А2/, пътен възел
„Летище“, до „Мото Пфое“ е настъпило ПТП с участник ППС марка „ДАФ“ с
рег.№ **** с водач Милен Кирилов Моралийски. В протокола е отразено, че
поради несъобразена скорост при десен завой ППС се преобръща на пътното
платно. Отразени са и материални щети: 8 бр. мантинели, 1 бр. пътен знак
„Б1“.
Безспорно е още, че до застрахователя е подадено уведомление ОПУ-
Варна за настъпилото застрахователно събитие и искане за заплащане на
застрахователно обезщетение за увредени при ПТП 36 метра ограничителна
система/мантинела и пътен знак „Б1“, по което е образувана щета №
04100900296/2017.
Не е спорно, а и се установява от констативен протокол от
30.101.2017г., че при ПТП е унищожена стоманена предпазна ограда от общо
36 м.
Представена от ищеца е количествено-стойностна сметка на
необходимите ремонтни дейности за демонтаж, доставка и монтаж на нова
ограничителна система и пътен знак на обща стойност 3828,20 лева с ДДС.
Представен е и договор за възлагане на обществена поръчка от 2014г. за
производство, доставка и монтаж на пътни знаци и други средства с
вертикална сигнализация по републиканските пътища на територията на
„Североизточен район“.
От ответника е представено извлечение от масово плащане, съгласно
което на 08.01.2018г. на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение по
щета № 04100900296/2017 в размер на 3190.17 лева.
3
От заключението на извършената съдебно автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява,
че общата стойност на материалните щети по средни пазарни цени е в размер
на 3826,96 лева. Стойността на увредените ограничителни системи за пътища
и пътния знак след демонтиране и предаването им на вторични суровини, е в
размер на 190.10 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК
във вр. с чл.432 от КЗ и чл. 429, ал.2, т.2 вр. с ал.3 от КЗ във вр. с чл.86 от
ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на производство по чл.410 от
ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1
от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1,т.1 от ГПК и са
процесуално допустими.
По иска за главница
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” по
отношение на увреждащия автомобил, противоправното действие на водача,
причинените имуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка
между противоправното поведение и вредите. Ответникът следва да докаже
плащане на застрахователното обезщетение или друг правопогасяващ факт.
Не е спорно между страните, обстоятелството, че лек автомобил ППС
марка „ДАФ“ с рег.№ **** е застрахован при ответното дружество по
договор за застраховка „гражданска отговорност”, който е бил в сила за
датата на ПТП, което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към
застрахователя. Не е спорно още настъпването на процесното ПТП и
уведомлението на застрахователя за същото.
Безспорен между страните се явява механизма на процесното ПТП,
който се установява и от представения констативен протокол за ПТП. В този
смисъл се налага извода, че водачът на ППС марка „ДАФ“ с рег.№ ****
Милен Моралийски е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е
4
управлявал превозното средство с несъобразена скорост, вследствие на което
е причинил процесното ПТП/.
Не са спорни между страните и настъпилите за ищеца при ПТП
материални щети, а именно увреждане на 36 метра ограничителна
система/мантинела и пътен знак „Б1“, както и причинната връзка между
настъпилото ПТП и причинените вреди.
Основният спорен въпрос между страните е за размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
От ответника е направено възражение, че ищецът не е доказал, че е
извършил ремонта на увредените съоръжения и е заплатил търсената
стойност. Следва да се има предвид, че за заплащане на застрахователно
обезщетение не е необходимо предварително извършване на ремонта и
установяване на неговата стойност.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение да заплати застрахователно
обезщетение. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на застрахователното събитие (чл.386, ал.2 от КЗ).
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ).
Следователно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде
определен по средни пазарни цени, необходими за възстановяване на
увреденото имущество. Съобразно заключението на вещото лице общата
стойност на материалните щети е в размер на 3826,96 лева.
От заключението на САТЕ става ясно още, че след претърпяното ПТП
увредените ограничителни системи за пътища и пътен знак биха могли да
бъдат предадени на вторични суровини за сума в размер на 190 лева, поради
което съдът намира, че от дължимото обезщетение следва да бъде
приспадната същата сума, с оглед избягване на неоснователно обогатяване.
5
С оглед горното, дължимото застрахователно обезщетение е в размер на
3636,86 лева. От същото следва да бъде приспаднато заплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 3190.17 лева, което не е оспорено от
ищеца, предвид което останало дължимо е обезщетение в размер на 446,69
лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 446,69 лева
и да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 638,03 лева.
По иска за мораторна лихва
Съгласно чл. 429, ал.2, т.2 вр. с ал.3 от КЗ в застрахователното
обезщетение по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условие, че са в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/, като от застрахователя се
дължат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая застрахователят безспорно е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие преди началната дата на
претенцията за мораторна лихва, която е 13.09.2019г., с оглед на което и
предвид основателността на иска за главница, основателен се явява и
акцесорният иск за лихва за забава. Същата е дължима върху главницата от
446,69 лева /тъй като останалата част от дължимото застрахователно
обезщетение е платена преди началната дата на процесния период/.
Изчислена с лихвен калкулатор, дължимата мораторна лихва за периода от
13.09.2019г. до 12.09.2022г. е в размер на 135,99 лева.
По гореизложените съображения искът за мораторна лихва се явява
частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 135,99 лева и да
бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 323,65 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
съобразно с уважената част от исковете /при съобразяване и на частичното
прекратяване на производството по делото/. Ищецът е направил разноски в
6
размер на 115,40 лева за платена държавна такса, 125 лева за депозит за вещо
лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от които
ответникът следва да заплати 34,37 лева. В заповедното производство ищецът
е направил разноски в размер на 115,40 лева за платена държавна такса и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, от които ответникът следва да
заплати 21,75 лева.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК на ответника се следват разноски
съобразно с прекратената част от производството и предвид, че съдът не се е
произнесъл по разноските с прекратителното определение, няма пречки да се
произнесе с решението като окончателен съдебен акт. На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника и направените по делото
разноски съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на
100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
НЗПП, от което ищецът следва да заплати 89,90 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЗАД
„ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
София, ул. „**** № 7, ет.5 дължи на Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез
Областно пътно управление-Варна, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „***** № 3 следните суми: сумата от 446,69 лева,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в уврежданe на 36,00 м. ограничителна
система за пътища и пътен знак Б2, в резултат на ПТП, настъпило на
26.09.2017г. на републикански път автомагистрала „Хемус“ /А2/, виновно
причинено от водач на ППС марка „ДАФ“ с рег.№ **** застраховано по
договор за „Гражданска отговорност” в ЗАД „ОЗК Застраховане” АД с
полица № 23/117001609620, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението – 13.09.2022г. до окончателното плащане, както и
сумата от 135,99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 13.09.2019г. до 12.09.2022г., за които суми е издадена Заповед №
7
35993/16.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 49795/2022г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимостта на главницата в частта за разликата над сумата от
446,69 лева до предявения размер от 683,03 лева и иска за установяване
дължимостта на мораторната лихва в частта за разликата над сумата от 135,99
лева до предявения размер от 323,65 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление София, ул. „**** № 7, ет.5 да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ чрез Областно пътно управление-Варна, БУЛСТАТ ****,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***** № 3 сумата от 34,37
лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както
и сумата от 21,75 лева, представляваща направени в заповедното
производство разноски.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно
управление-Варна, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „***** № 3 да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление София, ул. „**** № 7, ет.5 сумата от
89,90 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8