Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                          

                                                           № …….

                                  

                                                   гр.ЛОВЕЧ, 10.10.2019 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно  заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                        ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар ГАЛИНА АВРАМОВА,като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 419 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.                  

 

С решение № 99 от 21 март 2019 година, постановено по гр.дело № 541 по описа за 2018 година Троянският районен съд е  отхвърлил, като неоснователен и недоказан, иска  с правно основание чл.124, ал.1 ГПК -да бъде признато за установено по отношение на ответницата Ж.Р.Р., че И.Д.П., ЕГН ********** и Й.И.Н., ЕГН **********, са съсобственици на процесните недвижими имоти при права -1/6 идеална част за първия и 1/3 идеална част за втората. Оставил е без разглеждане  иска с правно основание чл.537, ал. 2 от ГПК в частта на искането да бъде обезсилен нотариален акт   за продажба № 152, т.IX, н.д. № 1104/ 03.09. 2014 г. по описа на Службата по вписвания –Троян, като процесуално недопустим и прекратил производството по делото като недопустимо. Отхвърлил е иска  по чл.537, ал.2 ГПК в частта на  досежно искането да бъде обезсилен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 17, т.Х, н.д. № 2140/2008 г. по описа на Служба по вписвания -Троян, като неоснователен и недоказан.

Осъдил е ищците да заплатят на ответницата сумата 400.00 лева, представляваща заплатени разноски в производството, а в полза на държавата- държавна такса в размер на 50 лева за иска по чл.537, ал.2 от ГПК.

Против решението е подадена въззивна жалба от И.Д.П., и Й.И.Н., които обжалват решението в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове.

Изтъкват, че по делото е безспорно установено, че те, заедно с праводателя на ответника по делото- А. М.Д. и Д. М.П., са наследници на общия им наследодател М. Д.П. и че процесните имоти са част от оставеното от него наследство. Оспорват изводите на съда, който е приел, че осъщественото от А. Д. владение е било противопоставено на останалите сънаследници, както и че намерението му да владее целия имот е било манифестирано пред тях. Считат, че няма доказателства по делото той да е отблъснал владението на останалите наследници на общите имоти. Твърдят, че съдът не е обсъдил представено от тях относимо доказателство, което е в съответствие с показанията на посочените от тях свидетели и които съдът не е кредитирал. Според тях и записаното в протокола за разпит на свидетели при съставянето на оспорения нотариален акт е неправилно възприето от съда, а показанията им са стандартни и оборими клишета..

Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и да бъдат уважени предявените искове.

В съдебно заседание въззивниците се представляват от адвокат И.М. ***, който поддържа жалбата, а процесуалният представител на въззиваемата- адвокат Ирина И. от АК-София моли да бъде потвърдено решението на районния съд.

От представените доказателства по гр.дело № 542/2018 година на Троянския районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена при спазване на срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество в обжалваната част на решението (чл.269 ГПК).

Ищците И.Д.П. и Й.И.Н. са предявили срещу ответницата Ж.Р.Р. установителен иск за собственост, при права: съответно 1/6 идеална част за първия и 1/3 ид.част за втората, на следните недвижими имоти:

1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.512.120, с административен адрес - гр.А., Община А., Ловешка област, ул."В." № ** с площ 1248.00 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10м/, при съседи: 52218.512.123, 52218.512.137, 52218.512.124, 52218.512.125, 52218.512.127, 52218.512.44, 52218.512.119, 52218.512.121, 52218.512.122; и

2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.512.123, с административен адрес - гр.А., Ловешка област, ул. "В." № * п.к.5641, с площ 464.00 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10м/, при съседи: 52218.512.137, 52218.512.124,52218.512.120, 52218.512.122, заедно с построените в имота едноетажна, еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 52218.512.123.1, със застроена площ 52.00 кв.м., едноетажна СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 52218.512. 123.2, със застроена площ 15.00 кв.м.

Ответницата е оспорила допустимостта и основателността на претенциите.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Общият за ищците наследодател е М. Д.П., б.ж., починал на 21.05.1970 година в гр.Троян. Според удостоверение за наследници № 289/19.06.2017 г. на Община А., той е оставил за наследници децата си: Д. М.П., починал на 25.03.1990 г., Д. М.ва Т.а, починала на 15.02.2006 г. и А. М.Д., починал на 24.02.2017 г. В удостоверението е вписано, че в ЛРК на Д. са записани като негови сестри С. и Д., за които няма данни.

Д. М.П. е оставил за наследници съпругата си П. Ив.П., починала след него на 15.01.1998 г. и двама сина- М. Д.П.  и ищеца И.Д.П..

Д. М.ва Т. е оставила за свой наследник другата ищца- Й.И.Н..

Не се спори по делото, че собственик на процесните имоти е бил М. Д.П., дядо на двамата ищци, макар да липсват данни относно придобивния му способ.

На 26 май 1998 година синът на М. Д.П.- А. М.Д., е подал декларация с Вх. № 23751 до Данъчната служба, в която декларирал процесните имоти като своя собственост, придобита по наследство.

На 12.08.2008 година Нотариус Б.Кожухаров, рег.№ 337 на Нот.камара с район на действие – района на РС-Троян е издал, на основание чл.587, ал.2 ГПК и чл.79 от ЗС, нотариален акт № 106 том ІV, рег.№ 5426 дело № 641 от 2008 г., с който признал А. М.Д. за собственик на имотите по силата на давностно владение.В това производство като свидетел е вписан М. Д.П., племенник на молителя.

От приложения по делото нотариален акт № 13 рег.№ 3196, т.ІІІ, н.д.№ 328/2014 година на Нотариус Д.Кънчевски, рег.№ 525 на НК, се установява, че на 03.09.2014 година А. М.Д. е продал имота на Ж.Р.Р. - ответница в настоящия процес.

По делото са събрани и гласни доказателства, които съдът съобразява с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК.

От страна на ищците са разпитани свидетелите: Д. М.П., Г.П. Ч. и Н. А.ов М..

В показанията свидетелят Д. П.-племенник на ищеца И.П., твърди, че  никой от наследниците не е живял в имота, където е къщата в гр.А., ул.“В.“ № * и **. Твърди, че преди около пет години А. се пренесъл да живее в къщата в  гр. А.,  а преди това живеел в гр. Троян, но възникнали проблеми с троянската му къща. Според него Н. –синът на А., направил около 2000г. голям ремонт на тази къща, но не посочва  в какво се изразяват ремонтните дейности. Твърди, че около 2000г. И.П. направил ремонт на покрива на къщата. За А. Д. сочи, че е направил оградата и дворчето. Свидетелят твърди, че И.П. и Й.Н. са посещавали имота от 1995-1996 г. и че те имат свои имоти в А., извън процесния.  За последните 15 години твърди, че се е „откъснал от там”.

Свидетелят Г.Ч. сочи в показанията си, че през 80-те години ( в началото на 1981-1982 г.) ходил в спорния имот и помагал на Н. А.ов М. да разчистват. Свидетелят посещавал около 20 пъти имота.Не знае кой се е грижел за имота, защото е приходящ, но виждал ищеца И.П. да коси трева и да оправя теч на покрива. Не знае кой е правил основния ремонт през 2003-2004 г.

Свидетелят Н. А.ов М. –син на А. Д., твърди в показанията си, че през периода на 2006-2007г. били извършени мащабни ремонтни дейности на процесния имот. Поддържа, че всички наследници и техни деца ходели и работели, но най-много работа извършили чичо му И. и братовчед му М.. Тези ремонти започнали по обща инициатива. Не е извършвана подялба на наследството между наследниците.  Твърди, че баща му А. не желаел да се извършва делба. Свидетелят сочи, че дочувал,  че баща му приживе е искал да получи този имот,  но не е говорил с никой от останалите наследници. За отношенията с баща си заявява, че са били сложни и конфликтни  и фактически е бил лишен от наследството му.

Районният съд не е кредитирал показанията на свидетелите П. и М. и този извод се споделя и от настоящия състав.Показанията на двамата не се подкрепят от други доказателства, а св. Н. М. не отрича и влошените отношения, които е имал със своя баща, включително и делото за домашно насилие, поради което показанията му не може да се  приемат като обективни и достоверни. Има и противоречие в показанията на свидетелите относно времето, когато са извършвани ремонтните дейности в имота.

 Ответникът е ангажирал свидетелите: ВИГ, ДРС, СХН. 

Свидетелят Г.е дългогодишен съдружник на А. Д. и е поддържал с него близки отношения.Сочи, че през свободното си време А. посещавал къщата си в гр.А.. Твърди, че през цялото си познанство с него, той никога не е обсъждал там да има съсобственост  с други лица. Не е поставян такъв  въпрос  и  от сина му,  когато се е отбивал в офиса,  или по  друг някакъв повод, или чрез другите му двама племенници -  И.П. и М. П. да са разговаряли,  че там има друго лице,  което претендира съсобственост  в тази къща. Свидетелят сочи, че когато А. Д. е предприел процедура по снабдяване с нотариален акт за имота в гр.А., за издаване на скица и данъчна оценка пълно съдействие му оказал племенника И.П. ***). В нотариалното производство участие взел другият му племенник-М. П.. Свидетелят сочи, че двамата племенника на А. са знаели за снабядването му с нотариален акт за собственост на този имот. За ремонтните дейности в къщата Г. посочва, че парите ги е давал А. , като синът му  Н.   също е участвал с труд и е помагал в поддържането на тази къща. Свидетелят излага, че през 2006г. между А. Д. и сина му Н. отношенията се обтегнали, тъй като Н. похарчил голяма сума пари, получена от него и съпругата му- ответницата Ж.Р., от продажба на къща в гр.София и оттогава започнал да иска пари от баща си. Отношенията между двамата били силно влошени, като Н. разпокрил къщата в гр.Троян, в която живеел баща му, и се наложило А. да бъде подслонен да живее при други хора. След като Н. отрязал косата на баща си и упражнил физическо насилие над него, последният се снабдил със заповед за защита от домашно насилие. Поради липса на жилище, защото то станало невъзможно за обитаване, А. Д. се пренесъл в къщата в гр.А..

Свид.Д. С. посочва в своите показания, че през 2008-2009г. нейният син и съпругът и са извършвали ремонтни дейности в продължение на две -  три години в процесния имот в гр.А., а тя в почивните дни ходела да помага. Били направени ограда –градеж с камъни, нови сачаци,  нови дворни врати (големи порти). Зад верандата цялата дървена част я направил съпругът и с помощта на сина  им,  а свидетелката боядисвала и байцвала.  За тези дейности им плащал А. , който давал необходимите средства за закупуване на материалите. Свидетелката заявява, че не е чувала никой от наследниците  да  оспорва, че тази къща е на А. Д., нито е ставало на въпрос. Когато през зимния период А. останал без жилище, поради действията на сина му Н., семейството на свидетелката приютило възрастния човек в дома им в гр.Троян.

Свидетелката С.Х.Н., която живее в съседство с процесните имоти, като бащината и къща се намира точно срещу тях – на същата улица № *, сочи в своите показания, че А. Д. е стопанисвал имота заедно със съпругата си. Там виждала и сина му и двете снахи.  Зад къщата на свидетелката А. Д. обработвал дворно място. На свидетелката не и е известно други лица да са имали претенции към тези имоти. Н.а сочи, че е виждала И.П. да посещава имота, но името на ищцата Й.Н. нищо не и говори.

Показанията на тази група свидетели следва да бъдат кредитирани, поради това, че са последователни, непротиворечиви и са подкрепени с приетите по делото писмени доказателства-фактури за закупувани строителни и др.материали през периода 2008г.-2009г..

По искане на ответника ищците И.П. и Й.Н. са дали обяснения по реда на чл.176 ГПК.

Ищецът П. дава противоречиви отговори на въпроса дали е бил упълномощаван от  А. Д. да извършва ремонт на жилищната сграда в периода 2005-2009 г. В началото признава, че е било така, но не в този период, след което твърди, че е работил по къщата със съзнанието, че тя е на рода. Сочи, че не е получавал от А. парични средства за закупуване на материали и заплащане труд на работници. През периода 1999г.-2007г., когато е бил кмет на Община А., е съдействал на чичо си А. за всякакви неща. За процесните имоти не е подавал молба-декларация, не е заплащал данъци.Има своя къща в съседство със спорния имот.

Ищцата Й.Н. *** и само през лятото посещава гр.А., като отсяда в друг имот, който притежава. Сочи, че не е участвала в ремонтите, които са извършвани в наследствения имот.

При така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният от ищците иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.Този иск е допустим само при наличие на правен интерес от предявяването му и е правен способ за защита правото на собственост, чрез който ищецът предявява искане пред съда да установи със сила на пресъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право с фактически или правни действия.

В Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК се приема, че „преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. В мотивите му  изрично се приема че е допустим установителен иск от съсобственик срещу владеещите имота ответници. С него ищецът ще прекъсне придобивната давност в тяхна полза и установи ли, че е съсобственик, ще започне да владее имота чрез тях (чл.31, ал.2 ЗС), като може да търси обезщетение за ползването на своята част от имота, без да има интерес лично да ползва имота и поради това да го държи.

С оглед на това съдът приема наличието на правен интерес за ищците от предявяване на исковата претенция.

Ответницата е навела възражение за придобиване по давност на процесния имот от нейния праводател А. Д., която е владял имота повече от 20 години несмущаващо и непрекъснато, а след извършената от него разпоредителна сделка с нот.акт № 152, т.9, н.д. № 1104/3.09.2014 г.- и от нея.

Правната уредба на института на придобивната давност е в чл.79 ЗС. Според чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. 

В Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК се приема, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

В случая ответницата следва да докаже началния момент на давностното владение и изтеклия от този момент 10-годишен срок, съгласно чл. на чл.79 ал.1 от ЗС, през който тя и нейният праводател са осъществявали фактическа власт върху имота  с манифестирано, т.е. явно, намерение за своене, непрекъснато и необезпокоявано по отношение на останалите сънаследници на М. Д.П., починал на 21.05.1970 година, тъй като между сънаследници давност на тече (аргумент от чл.34 от ЗС).

 Съдът приема, че от събраните доказателства може да се направи извод, че в полза на А. Д. е изтекла 10-годишната придобивна давност. Ако в първите години след смъртта на М.Д.П. през 1970 г. наследниците му са посещавали наследствения имот в гр.А., то от 1998 година неговият син А. М.Д. е изразил ясно намерението си да свои вещта, което е станало достояние на останалите наследници, тъй като е подал данъчна декларация пред община А. и е заплащал данъците за имота. Ищците не са представили доказателства, че са подавали декларации за този имот, заплащали данъци, такси смет или консумативи за времето след смъртта на наследодателя им.

На следващо място А. Д. е манифестирал намерението си да свои вещта и да превърне държането на идеалните части на другите сънаследници във владение и посредством предприетите от него действия за снабдяване с нотариален акт за собственост през 2008 година. 

От протокола, изготвен за целите на нотариалното производство по нот.дело № 641/2008 г. на Нотариус Б.Кожухаров, се констатира, че единият от вписаните свидетели – М. Д.П. е племенник на А. Д., а съобразявайки и удостоверението за наследници е видно, че същият е брат на ищеца И.П.. Този свидетел е потвърдил пред нотариуса, че е племенник на А., познава имотите.Записани са изявленията му, че А. владее двата имота сам и необезпокояван над 20 години, че не е чувал към тях да имат претенции нито съседи, нито роднини и че всички знаят, че той е собственик.

В производството пред РС е разпитан като свидетел Д. М.П., син на горния свидетел, който е заявил, че през 1995 г. и 1997 г. е отишъл при баща си в гр.Троян с „един лист… да оправил всички имоти, но му казах да пише и къщата щом иска… и той ме изгони и от тогава в общи линии прекратихме отношенията с него”. Това дава основание да се направи извод, че действително М. Д.П. не е оспорвал правата на съсобственика А. Д. по отношение на имота.

Като свидетел по делото е разпитана св.С. Х. Н., чийто баща – Х. С. К. също е участвал в нотариалното производство. Като съсед на имота, имащ непосредствени впечатления от него, тя потвърждава, че като стопанин на къщата помни само А. Д..Не знае да има други наследници на имота и не и е известно някой да има претенции за него.Посещението на ищеца И.П. в имота свързва с гостуване, а Й.Н. дори не познава.Твърди, че бащата на И.П. и брат на А. има друга къща, която се намира на самата улица, а за А. П. не знае да има друг имот в гр.А..

На следващо място като доказателство, че ищецът И.П. е знаел за намерението на А. Д. да се снабди с документ за собственост на процесния имот е фактът, че той му е съдействал за снабдяване с необходими за нотариалното производство документи, според показанията на св.В.Г.. Свидетелят потвърждава, че от 1995-1996 г. А. е започнал да стопанисва имота като свой и племенниците му И.П. и М. П. не са претендирали съсобственост. 

Наред с това, от приложените по делото множество фактури, се установява, че през периода 2008-2009 г. А. Д. е закупувал материали във връзка с извършване на ремонтни дейности в имота, за които свидетелите потвърждават, че са извършени. Тези дейности са значителни, показват действията на А. Д.  като собственик на имота да го направи удобен за живот, още повече, че се е установил и да живее постоянно в него. Видно е от приложеното решение № 3/10.01.2008г., по гр.д.№ 977 по описа на ТРС за 2007г. ,постановено по реда на ЗЗДН, че А. Д. е направил няколко искания, едното от които е „да се забрани на сина му Н. А.ов М. да приближава собствения му  недвижим имот в гр.А., кв.Зла река“-искане, което впоследствие е оттеглил. Това, обаче е свидетелство, че процесните имоти още към 2007г. са владени от А. Д., той ги е считал за „собствени“ и е манифестирал това свое отношение.

Във въззивната жалба се акцентира особено на представеното Определение № 439/19.12.2007 г.по гр.дело № 986/2007 г. във връзка с претенция на св.Н. А.ов М. (син на А. Д.)да му бъде издаден изпълнителен лист за определена парична сума срещу длъжника А.М. и мотивите на съда за отказ, основани, освен на нередовност на записа на запис, и на зависимостта на вземането от изпълнението на насрещно задължение. В съдебния акт е цитирана част от съдържанието на записа на заповед , включваща обещание на А. М. да „прехвърли нотариално същата къща /имот/ след делбата между наследниците на М. Д.П.. Въпросния запис на заповед не е представен по настоящето дело.Следва да се има предвид, че в този период отношенията между баща и син са били изключително влошени, което се потвърждава от свидетелите, както и от решението по гр.дело № 977/2007 г. на ТРС по Закона за защита от домашно насилие, издадено срещу свидетеля Н. М.. Последният е подлагал своя баща (към този момент на възраст от 83 години), както на физически, така и на психически тормоз, видно от мотивите на съда, който е цитирал представеното медицинско свидетелство и показанията на свидетел.А това дава основание за съмнение относно мотивите за изготвянето и подписването на този документ.

Съдът счита, че в полза на праводателя на ответницата е изтекла 10-годишна придобивна давност, тъй като се доказва кумулативното наличие на двата признака на владението, визирани в чл.79 от ЗС- обективния (corpus)-  упражняването на фактическата  власт върху вещта и субективния признак (animus) - намерението за своене на вещта. Съобразявайки и указанията на върховната инстанция, дадени в цитираното ТР № 1 от 6.08.2012 г по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, приема, че А. Д. е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта от 1998 година на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене е доказано и в негова полза е изтекъл предвидения в чл.79 ЗС 10-годишен срок. Липсват доказателства ищците да са прекъсвали теченето на придобивната давност преди датата на предявяване на исковата молба, не са оспорили и разпоредителната сделка.

Искът по чл.573, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 17, т.Х, н.д.№ 2140/2008 година по описа на Служба по вписванията при РС гр.Троян също е неоснователен, поради обусловеността му от главния иск- този за собственост, поради което също следва да се отхвърли.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на Троянския районен съд, решение № 99 от 21.03.2019 година постановено по гр.дело № 542/2018 година следва да бъде потвърдено в обжалваната част, на осн.чл.272 ГПК. В останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

Разноските по делото следва да бъдат определени с оглед изхода на делото. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна е направил процесуалният представител на ищците, но същото е неоснователно поради това, че размерът на договореното и платено адвокатско възнаграждение на адвокат Ирина И. е минимално с оглед Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на ВАС за минималния размер на адвокатските възнаграждения. На основание чл.78, ал.3 ГПК И.Д.П., ЕГН ********** и Й.И.Н., ЕГН ********** следва да бъдат осъдени да заплатят на Ж.Р.Р. разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 300 лева.

Воден от изложените мотиви, съдът

                                                

                                  Р   Е   Ш   И :

           

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99 от 21.03.2019 година, постановено по гр.дело № 542 по описа за 2018 година на Троянския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от  И.Д.П., ЕГН ********** и Й.И.Н., ЕГН ********** срещу Ж.Р.Р., ЕГН ********** установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост на 1/6 ид.част за първия ищец и 1/3 ид.част – за втория, на: 1.Поземлен имот с идентификатор 52218.512.120, с адм. адрес - гр.А., Община А., Ловешка област, ул."В." № 10, с площ 1248.00 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10м/, при съседи: 52218.512.123, 52218.512.137, 52218.512.124, 52218.512.125, 52218.512.127, 52218.512.44, 52218.512.119, 52218.512.121, 52218.512.122; и  2.Поземлен имот с идентификатор 52218.512.123, с адм.адрес - гр.А., Ловешка област, ул. "В." № 8, п.к.5641, с площ 464.00 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10м/, при съседи: 52218.512.137, 52218.512.124,52218.512.120, 52218.512.122, заедно с построените в имота едноетажна, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 52218.512.123.1, със застроена площ 52.00 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 52218.512. 123.2, със застроена площ 15.00 кв.м., както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.537, ал.2 ГПК – за обезсилване на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 17, т.Х, н.д. № 2140/2008 г. по описа на Служба по вписвания –Троян.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, И.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Ж.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 300 (триста) лева.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.

                          

                                    

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: