Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 13.02.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори
януари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При секретаря Радост Гърдева,
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 584 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирана
е въззивна жалба от гл.юриск. Б. процесуален представител на ОД на МВР
– Сливен, гр. Сливен, бул. „ Ген. Скобелев“, № 5 против решение №
1036/07.10.2019 г. по гр.д. № 2468/2019г. на Сливенския районен съд, в частта
с която въззивникът е бил осъден да
заплати на Б.М.Й., ЕГН **********,*** сума в размер на 652.26 лв.
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер
на 86 часа за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 0.143. Решението се обжалва
за присъдената сума над 455.06лв. до 652.26 лв.Посочва се, че в тази част
решението е неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила. Посочва се, че разпоредбите на НСОРЗ са неприложими по отношение на
въззиваемия, тъй като той е служител на МВР и като такъв статутът му е уреден в
специален закон - Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г.
Въззивната страна намира, че не е налице празнота в законовите разпоредби, а
целен ефект обстоятелството,че към настоящия момент в действащата законова
уредба няма аналогичен текст на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Липсата на текст, който да
урежда увеличение на часовете нощен труд с коефициент е решение на министъра на
вътрешните работи, което е различно от предходни действащи нормативни уредби. В
чл. 187ал.3 от ЗМВР изрично било регламентирано полагането на нощен труд в
размер на 8 часа за съответната смяна, за разлика от разпоредбите на чл. 136
ал.3 и чл.140 ал.1 от КТ. Изрично в разпоредбата на чл. 3 ал.3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. се предвиждало, че държавните служители в МВР могат да
полагат труд и през нощта в часовете между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Това означавало, че съотношението между
дневен и нощен труд е 1 към 1 /8 часа дневен е равен на 8 часа нощен труд/, а
не както е било по КТ и по НСОРЗ, при които 7 часа нощен труд се равняват на 8
часа дневен труд. Освен това превръщането на положения нощен труд в дневен с
коефициента по чл. 9 ал.2 то НСОРЗ неправилно се възприемал като положен
извънреден труд, за да бъде трудът извънреден той следвало да е положен от
съответния служител в повече от установеното за него работно време. В случая не
сме били изправени пред такава хипотеза.
Жалбоподателя посочва, че неправилно съдът бил приел, че 10-о число на м
юли 2018 г. е датата, на която ОД на МВР е изпаднало в забава и съответно
уважил иска за мораторна лихва от тази дата. Съгласно разпоредбата на чл. 33
ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. месечното възнаграждение се изплаща
в месеца следващ отчетния период и след като своевременно е било представен
протокол на финансовите звена . В случая такъв протокол не е бил представен на
ОД на МВР, а фактите са били установени едва с изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза, поради което следва да се приеме, че
ответникът е изпаднал в забава в един по-късен момент, след изтичането на м.
юли 2018 г. Моли се обжалваното решение да се отмени в обжалваната част , като
неправилно и незаконосъобразно, претендира се юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции. Страната няма направени доказателствени и процесуални искания.
В
срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. П.,
пълномощник на Б.М.Й., ЕГН **********,***, с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Постановеното решение от РС – Сливен било правилно и
законосъобразно. Разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ била напълно приложима за
нуждите на изчисляване на работното време за работещите на смени при сумиране и
изчисляване на работното време на служителите по ЗМВР, какъвто бил ищецът. Тази
норма предвиждала преобразуване на нощните часове с коефициент 1,143 по
отношение на труда положен през нощта между 22.00 ч. и 06.00 часа. Това била
специална закрила на работещите, които полагат нощен труд. В разпоредбата на
чл. 188 ал. 2 то ЗМВР се предвиждало, че държавните служители,които полагат
труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 часа се ползват със специалната закрила
по КТ. Част от специалната закрила за работещите през нощта била възможността
за преобразуване на нощните часове с коефициент изразяващ съотношението между
нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната нощна
продължителност на работното време. Страната счита, че уредената в чл. 140 от КТ продължителност на нощния труд до седем часа на денонощие, представлявала
императивна разпоредба. По отношение на присъдената от районния съд мораторна
лихва, въззиваемата страна намира същата за правилно определена. Нелепо било
въззивната страна да отрича настъпването на изискуемостта на задължението за
плащане на възнаграждение за извънреден труд с аргумент, че неговите собствени
длъжностни лица не са съставили необходимите протоколи за отчитане на
извънредния труд. Основанието за плащане на възнаграждение за извънреден труд е
полагането на такъв труд. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено
изцяло. Претендират се деловодни разноски. По делото са подадени две въззивни жалби – от
ищеца и от ответника по иска.
В
с.з. въззивната страна редовно призована не се представлява. В писмено
становище процесуалният и представител гл. юрисконсулт Б. заявява, че поддържа
депозираната въззивна жалба и моли тя да се уважи. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна редовно
призована не се представлява. В писмено
становище процесуалният и представител адв. П. заявява, че оспорва въззивната
жалба и моли да се потвърди обжалваното решение . Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 16.10.2019г. и в рамките на
законоустановения срок – на 30.10.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените
по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се
явява частично основателна.
Пред първоинстанционния съд е бил
предявен главен иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 187,
ал. 5 т. 2 във вр. с ал. 6 от ЗМВР за заплащане на сумата от 652.26 лв.
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд 86
часа за периода 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.
От съда е било искано да се
присъди обезщетение за положен извънреден труд в определено тримесечие като
преди това, съдът приложи коефицент 1,143 при приравняването на часовете
положен нощен труд към дневен.
Принципно в разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР е посочено, че държавните служители ( какъвто без съмнение е ищецът), които полагат труд за времето между 22.00
и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Според мнозинството на настоящия
съдебен състав освен общата нормативна уредба уреждаща трудовите правоотношения
и полагането на нощен труд в диапазона от 22.00 ч. до 6.00 ч. уредена в КТ
приложение следва да намери и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, където в чл. 9 ал. 3 е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време трудовото възнаграждение заработено по трудови
норми се увеличава с коефицент , равен на отношението между часовете получени
след превръщането на нощните часове в дневни и действително отработените часове
през месеца или установения друг период. По този начин и предвид приетото
заключение по изготвената съдебно – икономическа експертиза положените 60 часа
извънреден труд следва да се преизчислят с коефицент 1.143 при което се
получава, че положения извънреден труд за тримесечието е бил 86 часа.
Първоинстанционният съд
неправилно не е съобразил разпоредбата на чл. 187 ал. 7 от ЗМВР, който
предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. Той е присъдил обезщетение за 86 часа приравнен
извънреден труд вместо да ограничи възможността за се заплаща обезщетение до 70
часа. От извършената съдебно – икономическа експертиза е било установено, че за
70 часа приравнен извънреден труд дължимото обезщетение би било в размер на
530.91 лв. Предявеният иск е основателен до този размер . За сумата над 530.91
лв. до претендираните 652.26 лв. исковата претенция следва да се отхвърли.
Първоинстанционното решение следва да се измени в този смисъл – като се намали
размера на присъденото обезщетение до 530.91лв.
По отношение датата , от която
работодателят е изпаднал в забава, съдът
съобрази следното:
В чл. 187 ал. 9 от ЗМВР е
посочено, че редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Във връзка с това е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в чл. 33 ал. 1
от която е посочено, че възнагражденията за труд извън редовното работно време
се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния
период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.
Следователно установеният принцип е че извънредният труд се заплаща в месеца
следващ отчетния период. От материалите по делото не е възможно да се установи,
на коя дата конкретно се заплаща месечното възнаграждение на служителите на МВР,
но тъй като отчетните протоколи за извънреден труд следва да се утвърдят до
десето число на месеца следващ отчетния период ( заповед № 343з-690/03.04.2018
г.), то след десето число ответникът би следвало да изпадне в забава. Ищецът е
претендирал забава от 26 – то число, поради което следва да се приеме, че
ответникът е изпаднал в забава на тази дата. Тъй като в случая се касае за
тримесечие - / м. април, май и юни/ дължимото месечно възнаграждение за този
период следва да се заплати с възнаграждението за м. юли 2018 г. В тази част
обжалваното решение не следва да се изменя.
По
отношение на разноските, съдът съобрази, че такива са били търсени и от двете
страни и в двете инстанции. В същото време и за двете инстанции е направено
възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение от ответника.
Ищецът
за първа инстанция е претендирал главница в размер на 652.26 лв. Бил е предявен
и иск за мораторна лихва. Главният иск частично следва да се уважи до сумата от
530.91 лв. За първа
инстанция е било претендирано възнаграждение в размер на 400.00лв. Съдът намира
, че с оглед двата предявени иска и разпоредбата на чл. 7 ал. 2 вр. чл. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на400.00 лв. не следва да се
редуцира. Предвид частичното уважаване обаче на главния иск, решението в частта
на присъденото адвокатско възнаграждение следва да се измени като същото се
намали от 400.00 лв. на 324.00 лв.
За въззивна инстанция ищецът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение отново не следва да се уважи , тъй
като заплатеното възнаграждение е в минимален размер. То отново обаче следва да
се намали с оглед частичното уважаване на главния иск . По този начин
въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 243.00лв.
За първа инстанция съдът намира, че
на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лв. С оглед на уважената част от иска на страната следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 19.00лв. Същото възнаграждение следва
да се присъди и за въззивна инстанция – 19.00 лева.
Тъй като обжалването на решението
е частично, в останалите части то не следва да бъде изменяно.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1036/07.10.2019 г. по гр.д. № 2468/2019г на
Сливенския районен съд, в частта с която
· Областна Дирекция
на МВР – Сливен, гр. Сливен , бул.„Генерал Скобелев“, № 5 е осъдена да заплати
на Б.М.Й., ЕГН **********,*** на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5 т. 2 във вр. с ал. 6 от ЗМВР сума
в размер на 652.26 лв. ( шестстотин петдесет и два лева и двадесет и шест
стотинки) представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
в размер на 86 часа за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., за сумата над 530.91 лв. (петстотин и
тридесет лева и деветдесет и една стотинки) представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 70 часа за периода от
01.04.2018 г. до 30.06.2018 г.;
· Областна Дирекция
на МВР – Сливен, гр. Сливен , бул.„Генерал Скобелев“, № 5 е осъдена да заплати
на Б.М.Й., ЕГН **********,*** сума в размер на 400.00 (четиристотин) лева
адвокатско възнаграждение за сумата над 324.00
( триста двадесет и четири) лева.
Като неправилно и незаконосъобразно.
Вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на Б.М.Й., ЕГН **********,*** по предявения иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5
т. 2 във вр. с ал. 6 от ЗМВР за заплащане на сумата над 530.91 ( петстотин и тридесет лева и деветдесет и една стотинки) лева
до претендираните 652.26 ( шестстотин петдесет и два лева и двадесет и шест
стотинки) лв. представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 86 часа за
периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията
на Б.М.Й., ЕГН **********,*** за заплащане на адвокатско възнаграждение за
първа инстанция за сумата над 324.00 (триста
двадесет и четири) лв. до претендираните 400.00 (четиристотин) лв., като
неоснователна.
ОСЪЖДА Б.М.Й., ЕГН **********,***
да заплати на Областна Дирекция на МВР – Сливен, гр. Сливен , бул.„Генерал
Скобелев“, № 5 юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция в размер на
19.00 (деветнадесет) лева.
В останалата част потвърждава решението като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Областна
Дирекция на МВР – Сливен, гр. Сливен , бул.„Генерал Скобелев“, № 5 да заплати
на Б.М.Й., ЕГН **********,*** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер
на 243.00 ( двеста четиридесет и три) лева.
ОСЪЖДА Б.М.Й., ЕГН **********,***
да заплати на Областна Дирекция на МВР – Сливен, гр. Сливен , бул.„Генерал
Скобелев“, № 5 юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на
19.00 (деветнадесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.