Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 18.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12539 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.09.2020 год., постановено
по гр.дело №9741/2020 год. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, „Ч.Р.Б.“ АД е осъдено
да заплати на З. „У.“ АД по иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ сумата от 688 лв., представляваща непогасена част
от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „У
дома и щастлив“ за претърпени имуществени вреди, вследствие на токов удар от
16.07.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 21.02.2020 год. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер
на 400 лв.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач „З. „Б.В.И.Г.“
АД.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „Ч.Р.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, чепървоинстанционният
съд бил основал изводите си за причините за настъпване на застрахователното
събитие на два констативни протокола от 19.07.2019 год. и 23.07.2019 год.,
съставени от служители на ответника по данни на застрахованото лице. Неправилно
СРС бил приел, че за потребителя на електрическа енергия не съществува
задължение да поставя защити на електрическата си система след границата на
собственост. Според чл. 15, т. 8 от Общите условия на ответното дружество,
потребителят бил длъжен да положи грижи за обезопасяване на собствените си
електрически уредби, съоръжения и техника след границата на собственост, като
ги инсталира, поддържа и експлоатира технически правилно и безопасно. В този
смисъл евентуалните вреди били настъпили в резултат на неположената грижа в
тази насока, чрез неосигуряване на по-висока категория електроснабдяване и
поради неинсталирана защита. Вещото лице било посочило, че при поставена защита
на електрическата система твърдените вреди нямало да настъпят. Освен това
единствено в отговора си на втория въпрос вещото лице по съдебно-техническата
експертиза било споменало за настъпването на токов удар. При експлоатацията на
електросъоръженията се говорело единствено на пренапрежения, които били
атмосферни или комутационни. Първите възниквали при неблагоприятни климатични
условия и явления, като гръмотевични бури, мълнии с огромен електрически заряд
и т.н. Вторите възниквали при превключвания /комутации/ на електрическите
съоръжения и били с много по-малък заряд. Комутационните пренапрежения
възниквали при непълнофазни режими в електрическата мрежа – например
скъсване/прекъсване на фазов проводник, неедновременност на включване и
изключване на контактната система на прекъсвачи и др. Такова пренапрежение било
възможно да настъпи и при подмяна на клеморед, така както било записано и в
извлечението от дневника за смущения и нарушения. Не било доказано по делото,
че застрахованото лице е собственик на увредените вещи, както и че те били в
имота на конкретната дата. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а
искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата З. „У.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че по делото било безспорно установено, че посочената дата било
настъпило твърдяното застрахователно събитие – в процесния имот имало токов
удар, което довело до увреждане на описаните в исковата молба електроуреди.
Установено било, че вредите били настъпили в причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие. Ответникът не бил оспорил представените протоколи за
установяване на настъпилия токов удар, а и нещо повече – той бил признал
основанието за настъпване на имуществените вреди като изплатил на ищеца сумата
от 444 лв. По делото не било доказано кое точно задължение по чл. 15, т. 8 от
Общите условия на ответника не била изпълнила застрахованата. Не било
установено, че в процесния имот имало пренапрежение, което се дължи именно на
неполагането на грижа за вътрешната инсталация след електромера. Освен това в
отговора си ответникът бил посочил, че това е „препоръка“, поради което и не
следвало да се счита като задължение за потребителите на електрическа енергия.
Заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза потвърждавало
посоченото в исковата молба относно начина на възникването на токов удар.
Уредите били увредени вследствие на токовия удар, за което били съставени
констативни протоколи. В първоинстанционното производство ответникът не бил оспорил
обстоятелството, че увредените уреди са собственост на застрахования, а и
следвало да се има предвид, че за това обстоятелство била налице признание,
както и че застрахователното покритие обхващало всякакво движимо имущество на
посочения в застрахователната полица адрес, което не следвало да бъде поотделно
изброявано при сключване на застраховката. Претендира и присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Ангажирането на отговорността по чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец, както и на разноски за неговото определяне; 3/ предпоставките
по чл. 49 ЗЗД – вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният
по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е
действал виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Спорните между страните въпроси по
същество във въззивното производство са свързани с причините за настъпването на
процесното застрахователно събитие и твърдените вреди.
В разглеждания случай е безспорно по
делото, че на
22.11.2018 год. между ищеца, като застраховател и Е.К.А., като застрахован, е
бил сключен договор за имуществено застраховане „У дома и щастлив“, с обект:
основна сграда, находяща се в гр.София, кв.“Бенковски“, ул.“*****и движимото
имущество, намиращо се в сградата и със срок на застрахователното покритие от
00.00 ч. на 25.11.2018 год. до 24.00 ч. на 24.11.2019 год. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на
застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни
реквизити. По силата на договора ищецът е приел да
покрива риска от щети на застрахованото
имущество, причинени от късо съединение/токов удар /виж и Общите условия на
ищеца и Специални условия на комбинирана застрахователна полица „У дома и
щастлив“.
Установено е, че в срока на действие на договора
за имуществено застраховане – на 16.07.2019 год., е
настъпило застрахователно събитие –
токов удар, причинен от подадено високо напрежение, в резултат на което било
увредено следното притежавано от застрахованата движимо имущество, находяща се
на горепосочения адрес: микровълнова печка „Gorenje“, модел „GMO-23D“, арт.№ 225945,
телевизор марка „Crown“, модел „CP1425M“, телевизор марка „Samsung“ CK-21-P30BT, пералня със сушилня марка „Ariston“, модел
„ARMXXD“, климатична система, състояща се от климатик марка „Fujitsu“, модел
„ASYA12LGC“, климатик марка „Mitsubishi”, модел „SRK/SRC25ZG - S” и климатик марка „Mitsubishi”, модел
„SRK/SRC35ZG-S“. Този извод следва от съвкупната преценка на писмените доказателства –
констативни протоколи от 19.07.2019 год. и 23.07.2019 год., съставени от
служители на ответното дружество, писмо на ответника от 16.10.2019 год., справка
от дневник за смущения и нарушения, констативни протоколи, фактури, фискални
бонове, сервизна поръчка, заключението на вещото лице по допуснатата и излушана
в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което следва
да бъде кредитирано /чл. 202 ГПК/ следва да бъде кредитирано и извънсъдебното
признание на ответника, направено на 04.10.2019 год. чрез заплащането на ищеца
на сумата от 440 лв., което при преценката му по реда на чл. 175 ГПК въззивният
съд намира, че отговаря на истината – несъмнено е, че на 16.07.2019 год. от
11.15 ч. до 12.33 ч. е регистрирано прекъсване на ел.захранването на страна НН
на клиентите, присъединети към трафопост „кв.Бенковски, Хр.Манов 52“ и
съоръженията, които захранват застрахования обект, като в резултат на лоша
връзка са настъпили повреди в електромерното табло /опроводяване и ошиновка на
електромер; средството за търговско измерване №********** е било с разтопен
капак – за подмяна и пломба/, собственост на ответника; подменен е клеморед.
Следователно деликтът и причинната връзка с настъпилите имуществени вреди –
увреждане на движимо имущество на застрахования са установени.
Правото на собственост върху движима
вещ се доказва с верига от оборими презумпции – който държи една вещ се
предполага, че я владее, който владее, владее за себе си, който владее за себе
си е собственик, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи
другиму /виж т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2013 год. на ВКС по тълк.дело №
6/2013 год., ОСГТК/. В този смисъл предвид събраните по делото доказателства,
установяващи, че процесните вещи са във фактическа власт на застрахованата,
която е и предприела действия по тяхното ремонтиране, следва да се приеме, че
възражението на жалбоподателя, че те не й принадлежат се явява неоснователно.
За настъпилото застрахователно
събитие ищецът е изплатил на застрахованата застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди в размер на 1 128 лв.
В контекста на изложеното въззивният
съд счита, че увреденият – собственикът на застрахованото движимо имущество, има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на
увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу деликвента.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне
до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка – чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната
сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ.
В частност е безспорно, че
стойността на ремонта на увредените движими вещи възлиза на 1 128 лв.
Доколкото преди процеса ответникът е заплатил доброволно на ищеца сумата от
440 лв., то релевираната претенция се
явява основателна и следва да бъде изцяло уважена, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че застрахованата е допринесла за настъпването на вредите.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД предвижда, че ако неизпълнението се дължи и
на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Длъжникът не дължи
обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи
на добър стопанин. В разглеждания случай не е установено договорно неизпълнение
от страна на застрахованата по смисъла на чл. 15, т. 8 от Общите условия на
ответника. Посочената клауза, както и останалите клаузи от тези Общи условия не
предвиждат задължение за монтаж на защити срещу пренапрежение от страна на
потребителя. Отделно от това нито се твърди, нито се доказва, че потребителят
не осигурил нормална работа на консумиращите електрическа енергия устройства –
виж чл. 47 от Общите условия.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал.
1 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП жалбоподателят /ответникът/
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 30.09.2020
год., постановено по гр.дело №9741/2020 год. по описа на СРС, ГО, 79 с-в.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на З.
„У.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 8 вр. с ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ответника трето лице-помагач „З. „Б.В.И.Г.“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/