№ 19406
гр. ..., 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110104163 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Л. С. срещу „...“ АД, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване
недължимостта на сумата в размер на 277,19 лв., претендирана от ответника по
фактури № **********/27.12.2019г., № **********/29.01.2020г., №
*********/28.02.2020г., № **********/30.03.2020 г., № **********/30.04.2020 г., №
**********/28.05.2020 г., № **********/26.06.2020 г., № **********/28.07.2020 г., №
**********/28.08.2020 г., № **********/29.09.2020 г., № **********/27.11.2020 г. и №
**********/29.12.2020 г.
Ищцата твърди, че ответникът претендира процесната сума без основание.
Поддържа, че не се намира в облигационни отношения с ответника, тъй като не е
собственик или ползвател на процесния водоснабден имот, както и че не е извършена
доставка на питейна вода до имота в претендирания размер. Навежда имотът да не е
водоснабден съобразно действащата правна уредба, уредите за отчет да не са изрядни.
Твърди, че отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес не е
осъществено съобразно чл. 32, ал. 3 от Наредба № 4. Релевира възражение за
погасяване по давност на вземанията на дружеството. Претендира сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който намира иска за неоснователен. Твърди се, че партида с клиентски номер ... с
тутиляр Е. Л. С. е създадена съгласно постъпило в дружеството писмо с рег. № 7000-
634(1)/22.06.2009 г. от СО, район „.." - за откриване на индивидуални партиди на
общински имоти, отдадени под наем в ж.к. „..“ - 1, ..., придружено със списъци, където
фигурирал и процесният ... с наемател ищеца, отразен като „самонастанен“, с 4 бр.
живущи, както и приложен договор за временно ползване на недвижим имот, сключен
1
между СО, район „..“ и ищеца от 01.02.2005 г. Ето защо и на името на ищеца са
издадени процесните фактури за потребени ВиК услуги в процесния имот. Навежда
законосъобразно да е извършено отчитането на потреблението на вода в имота на
ищеца по показанията на индивидуалния водомер в жилището, съответно
припадащата се част от „общо потребление“, въз основа на показанията на общия
водомер. Поддържа вземанията по процесните фактури да не са погасени по давност.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По иска за недължимост на процесното вземане на основание липсата на
облигационно правоотношение между страните, породено по силата на договор за
доставка и пречистване на вода, в тежест на ответника е да докаже, че ищецът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ответникът е доставял такива услуги на
стойност 354,97 лв., че е извършен реален отчет на потребеното количество ВиК
услуги, че е бил спазен редът по чл. 32, ал. 3 от Наредба № 4 при отчитане на общия и
индивидуалните водомери на процесния адрес.
По възражението за давност в тежест на ответника е да докаже извършване на
действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна
давност по смисъла на ЗЗД.
Ищецът оспорва, че има качеството на потребител на В и К услуги,
респективно, че е собственик или ползвател на процесния имот, следователно по
предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника по делото е
провеждането на главно и пълно доказване на тези обстоятелства.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни „Общи условия за
предоставяне на вик услуги на потребителите от ... АД“, одобрени от КЕВР с решение
№ ОУ-2 от 13.07.2016г.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла
на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. ... е
ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004
г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В
случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани.
В настоящия случай от страна на ответника по делото, чиято е
доказателствената тежест с оглед вида на предявения иск, не е установено ищцата да е
2
била собственик, носител на вещно право на ползване или ползвател на облигационно
основание за процесния имот в исковия период. От ангажираните по делото
доказателства се установява, че по силата на договор за наем от 01.02.2005 г., сключен
между СО, Район „..“ и ищцата С., последната е била наемател на процесния
водоснабден имот, като договорът е за срок от 1 година, т.е. до 31.01.2006 г. Не са
представени доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че този
договор е продължен след 31.01.2006г., и в частност същият да е действал през
исковия период. Представеното писмо от СО, Район „..“ от 22.06.2009г., в което за
ищцата е отбелязано, че е наемател на имота, не доказва наличието на облигационно
правоотношение на ищеца със собственика на имота Столична община по силата на
договор за наем, сключен по реда на Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, съответно –
че въз основа на това именно наемно правоотношение, ответното дружество е
предприело действия за откриване на индивидуална партида на името на ищцата.
По делото не е представена нито настанителна заповед, нито писмен договор
за наем по чл. 22, ал. 1 Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община, които да се отнасят до ищеца
за исковия период 12.2019г.-12.2020 г. Подобни данни не се съдържат включително и в
представената кореспонденция между страните в производството, противно на
защитната теза на ответника.
Ето защо в хода на съдебното дирене не се доказа в условията на пълно и
главно доказване ищецът да се намира в облигационни правоотношения с ответното
дружество за доставка на ВиК услуги до имот, находящ се в гр. ... ж.к. „.. ..., ..., с кл.
№ ... съответно – да има качеството потребител спрямо същите. Това налага
предявеният иск за недължимост на сумите, начислени за потребените през исковия
период в имота ВиК услуги, да бъде уважен в цялост като основателен на посоченото
главно основание за липса на облигационно правоотношение между страните.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищцата. В полза на
последната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв. за държавна такса.
На основание чл.38,ал.2 вр. чл.38,ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца адв. К. И. Б., адвокатско
възнаграждение в размер от 300 лв., определено от съда при съобразяване на следните
критерии: липсата на фактическа и правна сложност на случая, процесуалната
активност на адвоката, защитавания материален интерес, справедливост и
необходимост насрещната страна да понесе тежестта на разноските на насрещната
страна (разумност и обоснованост на разноските), приключване на производството в
едно открито заседание, както и при съобразяване с решение от 25.01.2024 г. по дело
C-438/22 на СЕС и със съдебната практика на ВКС, която този състав споделя -
Определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г. на ВКС, IVг.о.,
Определение № 959 от 5.03.2024 г. по к. ч. гр. д. № 5106/2023 г. на ВКС, III г.о.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Е. Л. С., ЕГН
********** срещу „...“ АД, ЕИК ... отрицателен установителен иск с правно основание
3
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, че Е. Л. С., ЕГН **********
не дължи на „...“ АД, ЕИК ... сумата от 277,19 лв., представляваща начислена и
претендирана от ответника стойност на водоснабдителна и канализационна услуга за
периода от м. 12.2019 г. до м. 12.2020 г. за имот, находящ се в гр. ..., ж.к. „.. ..., ..., с кл.
№ ....
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ... да заплати на Е. Л. С., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ... да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН ********** на
основание чл.38,ал.2 вр. чл.38,ал.1, т.2 ЗА разноски в размер на 300 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4