№ 104
гр. Ямбол, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Едм. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20222300100051 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.336 и сл. от ГПК, във вр. с чл.5 от ЗЛС.
Образувано е по искова молба на Окръжна прокуратура - Ямбол, чрез прокурор Г.
против К.П.С., с която се иска ответницата да бъде поставена под запрещение. В исковата
молба се сочи, че ответницата страда от лека умствена изостаналост, със значителни
нарушения на поведението, изискващи грижи и лечение, което представлявало "слабоумие"
по смисъла на закона. Това заболяване на ответницата препятства възможността й сама да се
грижи за себе си и за своите работи, да разбира свойството и значението на постъпките си и
да ги ръководи. В о.с.з. за ищеца се явява прокурор Г., който поддържа иска на основанията,
на които е предявен и моли за уважаването му, като намира, че с оглед доказателствата по
делото, ответницата следва да бъде поставена под ограничено запрещение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е упражнила правото си на отговор по
исковата молба и не е изразила становище по предявения иск. В о.с.з. ответницата не
изразява становище по иска.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, Окръжният съд
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото и приложени към преписка №68/2022 г. на ЯОП
писмени доказателства се установява, че преписката е образувана по подадена молба от Н.Д.
- управител на Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания, Центрове за
настаняване от семеен тип за младежи с увреждания, Защитено жилище за лица с умствена
изостаналост - гр.Ямбол. В молбата е направено искане за започване на производство по
поставяне под запрещение на К.П.С., която понастоящем пребивава в защитено жилище за
лица с умствена изостаналост в гр.Ямбол, а преди това е била отглеждана в ЦНСТДБУ-
гр.Момчилград. К. е на постоянна медикаментозна терапия; има развита реч, но
емоционално неустойчива и бедна по съдържание. Посочено е още, че К. има
пространствена ориентация, умее да общува, опитва се да спазва правила, но бързо избухва
и става тревожна, бързо сменя настроенията си. Храни се и се облича самостоятелно,
поддържа лична хигиена. Не умее да пише и чете, но познава буквите и числата,
представите й за заобикалящия свят са бедни и ограничени. Поради водещата й диагноза, се
нуждае постоянно от внимание, грижа и лечение.
Видно от приложеното към преписката Експертно решение на ТЕЛК
№90041/14.04.2021 г. ответницата С. е с водеща диагноза: "Лека умствена изостаналост,
значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение", поради което й е
1
призната 75% трайна неработоспособност за срок от 3 години. В експертното решение по
отношение психичния статус на освидетелстваната е посочено: "Видимо - вътрешно
напрегната, избягва зрителен контакт, формално контактна, без съзнание за болест.
Емоционално - неустойчива. Волево - снизена с поведенчески отклонения. Мисловно -
подредена, но бедна по съдържание. Памет и интелект - на ниво лека умствена
изостаналост."
В изпълнение на разпоредбата на чл.337, ал.1 ГПК съда извърши в съдебно
заседание личен разпит на ответницата, с оглед придобиване на непосредствено впечатление
от здравословното й състояние. От отговорите на зададените въпроси съдът констатира, че
ответницата отговоря правилно на зададените въпроси, с адекватно поведение в съдебната
зала, ориентирана е в обстановката - осъзнава, че се намира в съда, но счита, че повода е да
бъде настанена в гр.Ямбол, където живее сега и където много й харесва. Заявява, че е ходила
на училище и може само текст да напише, но не може да чете, макар че познава буквите.
Знае името си и го изписва правилно. Не е ориентирана за датата и годината. Познава
парите и счита, че ако живее сама може да се справи, но не е живяла сама, без да има други
хора край нея.
По делото се събраха гласни доказателства. В показанията си св.В.П.К. - В. сочи, че
работи като социален работник в Центъра за настаняване от семеен тип в гр.Ямбол и
познава К.С. от 09.06.2021 г., когато е настанена в центъра по собствено желание и с
направление Дирекция "Социално подпомагане". Сочи, че девойката все още е в процес на
адаптация, но е комуникативна - търси комуникация с персонала и с останалите обитатели,
задава въпроси и чака отговор, търси одобрението на персонала, изпълнява инструкции,
обича да спазва правила и се чувства спокойна, когато има такива. Извършва личната си
хигиена изцяло сама; не умее да приготвя храна, но се храни самостоятелно; обича да
помага в ежедневните грижи за къщата, сервира и отсервира; помага на потребителите,
които не могат да си вземат нещо от масата, подава им го или им го носи; иска да бъде
полезна в домакинската работа. Грижи се самостоятелно за почистването на стаята си, макар
и не изцяло. Не напуска къщата сама, тъй като няма ориентация за пространство, не знае
адреса. Израснала е в Дом за деца без родителска грижа "Юрий Гагарин", а след закриването
му е преместена в дом в Момчилград, откъдето дошла при тях. Според свидетелката - ако
излезе от къщата, не може да се оправи сама. От датата на настаняване и до момента не е
изявено желание от близки и роднини за осъществяване на личен контакт. Характерно за К.
било, че много бързо изпада в афективни състояния - избухва, като афектът се изразява във
вербална агресия, насочена спрямо персонала и другите потребители, използвала
нецензурни думи и обиждала. Ставало въпрос за вербална агресия, физическа агресия не е
проявявала към никой. По данните в досието й К. притежавала удостоверение за завършен
10-ти клас, но не умеела да чете текст, пишела ако и се диктува буква по буква, не
разпознавала часовника, изпитвала сериозни затруднения при математически действия.
Разпознавала банкнотите, но не знаела стойността им, т.е. какво може да се купи със
съответната банкнота. С цел овладяване на агресивните й състояния била на постоянна
медикаментозна терапия, назначена от психиатър.
По делото е изслушана съдебно-психиатрична експертиза, заключението по която се
възприема изцяло от съда. В писменото заключение и в с.з. вещото лице сочи следното:
К.П.С. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ** от ранна детска възраст има изоставане в
нервно-психичното си развитие, което се дефинира като диагноза: "Умствена изостаналост-
лека степен". Това заболяване се смята за вродено или придобито в първите три години от
живота на детето. Умствената изостаналост е състояние на задържано или непълно умствено
развитие, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на
развитие и дават основа във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е.
когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения. Изоставането може да се
съчетава, но може и да не се съчетава с други психични и соматични разстройства, в случая
освидетелстваната има поведенчески отклонения, които се налага да бъдат коригирани
медикаментозно. Освидетелстваната има изоставане в нервно-психичното си развитие - лека
умствена изостаналост (слабоумие), в резултат на която тя има познания за обкръжаващата я
среда и околния свят в рамките на битово ниво, има изградени основни умения за
самообслужване под контрол. Но тя няма изградени умения за социално функциониране,
няма добри речеви, писмени, финансови и комуникативни умения. Не може да взема
решения, да прави планове, не може разумно и самостоятелно да организира ежедневието
си. Вероятно някои функционални способности и възможности биха могли да се подобрят,
но категорично не могат да бъдат овладяни до степен възрастова съответност. Според
2
вещото лице умствената изостаналост се определя като състояние на слабоумие. Предвид
наличното слабоумие тя не може да разбира свойството и значението на по-сложни
постъпки и да ръководи действията си при състояния, изискващи по-значим интелектуален
капацитет. Тя може да разбира и да преценя елементарни неща, които изискват елементарни
преценки от битово естество. Тя е способна да се грижи за основни, свързани с бита, познати
за нея интереси, но по-сложно организираните дейности, изискващи логическо мислене,
плануване, дългосрочна преценка тя е неспособна да осмисля и да взема разумни решения
по тях.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният в производството пред ЯОС иск е с правно основание чл.336 и сл. от
ГПК, във връзка с чл.5 от ЗЛС. Искът е допустим, а преценен по същество – съдът го
намери за основателен.
Съобразно нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които
поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят
под пълно запрещение и стават недееспособни. Съгласно чл.5, ал.2 ЗЛС пълнолетните с
такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно
запрещение, се поставят под ограничено запрещение. При анализ на цитираните норми
следва извод, че предмет на иска по чл.5 от ЗЛС е дееспособността на лицето, чието
поставяне под запрещение се иска, а основанието на този иск е наличието на душевна
болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за
своите работи. Двете изисквания следва да са налице кумулативно, за да се постанови
ограничаване дееспособността или обявяване пълната недееспособност на лицето.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че са налице
кумулативно и двете изисквания. Ответницата е пълнолетна и страда от слабоумие в
предвид уточнената диагноза: „лека умствена изостаналост, значително нарушение на
поведението, изискващо грижи или лечение”. Също така е безспорно доказано от гласните
доказателства и от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, а и личните
впечатления на съда са в тази насока, че ответницата не е в състояние сама да се грижи за
себе си и за своите работи по отношение по-сложно организираните дейности, изискващи
логическо мислене, плануване, дългосрочна преценка. Посоченото води на извод, че
здравословното състояние на ответницата не е така тежко, че да налага същата да бъде под
пълно запрещение. Възможността ответницата да се справя в обикновени житейски, битови
ситуации, да се ориентира в конкретна обстановка и да взема правилни решения, са
основание съдът да приеме, че критериите за дееспособност са частично засегнати, при
което налице са основанията на чл.5, ал.2 ЗЛС за поставянето й под ограничено запрещение
с оглед защита на интересите й както и осигуряване на сигурност и стабилност в
обществото.
Водим от горното и на осн. чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5, ал.2 от ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ К.П.С. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр.*****
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Органа по
настойничество и попечителство при Община - Ямбол за учредяване на попечителство на
лицето.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3