№ 62
гр. ХАСКОВО, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от М. Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №
20235600900120 по описа за 2023 година
Търговско дело № 120/2023 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова
молба вх. №9337/07.11.2023г. подадена от М. С. Н. против „Зърнени храни Х.“ЕООД-
гр.Х..Предявен е главен иск с правно основание чл.79 вр. чл.200 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ вр.
чл.318 и сл. от ТЗ за сумата в размер на 44 370,20лв. и акцесорен иск с правно основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
ИЩЦАТА-М. С. Н. твърди,че е земеделски производител и като такава е вписана в
Регистъра на земеделските стопани. Стопанисвала земеделска земя в землището на
с.Студена, общинаС. и произвеждала земеделска продукция, основно зърнени култури-
пшеница и слънчоглед, а през последните три години продавала производствена продукция
на ответното дружество. Твърди, че през 2022г. продала на ответника слънчоглед с нето
тегло 12 320кг., което било получено от последния на 13.09.2022г., а продажната цена била
заплатена на 23.03.2023г. През месец юли 2022г. ответникът получил пшеница с нето тегло
общо 86 240 кг., която заплатил на 17.08.2023г. В края на месец юли 2023г. отново се
договорила с ответника да изкупи всичката произведена мека пшеница, която както и до
сега ответникът да изпрати собствен транспорт, на който да се натовари произведеното.
Твърди, че изкупуването на в последствие договорената пшеница било с продажна цена
0,41лв. за килограм пшеница реколта 2023г. Започнала жътвата на пшеницата на
01.08.2023г., като ответникът изпращал на място свой превоз с шофьори за товарене на
закупеното. Пшеницата директно от комбайна се натоварвала в изпратени камиони и се
разтоварвала в базата на ответното дружество в гр.Х.. Срещу продадената пшеница била
издавана, подписана и подпечатана от ответника кантарна бележка, в която се посочвал
номер, предаденото количество пшеница, регистрационния номер и модела на камиона,
1
имената на шофьора, часът и датата на получаване, като най-напред се вписвал месецът, а
после денят и накрая годината. Твърди, че по описания начин през месец август 2023г. в
изпълнение на постигнатата договореност ответникът получил пшеница с нетно тегло
108 220 кг. ,описани в пет кантарни бележки, а в последствие била издадена и фактура
№7/17.10.2023г. за сумата в размер на 44 370,20лв., която била получена от ответника, но
неизплатена и до момента независимо от многократните разговори.
Претендира съдът на постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й
заплати сумата в размер на 44 370,20лв., представляваща дължимо плащане за продадена
през 2023г. мека пшеница от общо 108 220 кг., ведно със законната лихва за забава върху
посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
С допълнителната искова молба се пояснява и допълва първоначалната. Оспорват
се изложените възражения от ответното дружество като се твърди, че страните по делото не
са имали никакви уговорки за плащане на посочените в отговора на исковата молба такси,
нито по отношение на процесната продадена на ответника пшеница реколта 2023г., нито при
продажбата на пшеница през предходните години. В тази връзка поддържа, че между
страните не е възникнало и не е било възможно да възникне подобна договореност за
съхранение на зърно-влог, тъй като такъв договор не е бил обективиран в дължимата
писмена форма и ответникът не е имал право да я извършва, тъй като не е регистрирал обект
за съхранение на зърно, видно от публичен електронен регистър за обектите за съхранение
на зърно в страната на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.
Твърди, че пазарната цена на меката пшеница-реколта 2023г. през м.август 2023г. е била
повече от 0,42лв/кг., а закупената и предадена на ответното дружество от ищцата пшеница с
кантарни бележки е била продадена на трети лица.
ОТВЕТНИКЪТ- „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ Х.“ЕООД оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди, че между страните липсва договор за изкупуването на пшеница,
а още по-малко на твърдяната от ищцата цена от 410лв. за тон и то на мястото на
производството. Твърди още, че дружеството поддържа трайни търговски отношения с
износител на пшеница –„Севан“ООД-гр.Б., с което за 2023г. има сключени два договора за
доставка на мека пшеница, реколта 2023г. с твърдо уговорени показатели за качеството на
пшеницата, с уговорена цена 395лв. за тон с доставка до пристанище Б. или търговска база
гр.К., област Б.. Поддържа, че с ищцата е имало договорка само за приемане на пшеницата
на съхранение и подготовка за продажба, като твърдените количества в исковата молба
действително са били приети на склад по описаните кантарни бележки на общо количество
108 220 кг., а превозът е извършен за сметка на дружеството от „Димида“ЕООД. В отговора
на исковата молба се излагат и доводи относно установената практика през годините във
връзка с приемането на пшеницата на съхранение и подготовката й за продажба,
транспортните разходи и пр. Не оспорва,че през месец юли 2022г. ищцата е предала с
кантарни бележки на дружеството общо 86 240 кг. мека пшеница и при постигане на
договорка за цената от 300лв. за тон на 17.08.2023г. е била издадена фактура и договорената
2
цена е била платена веднага. Самият факт, че ищцата е издала фактура №7/17.10.2023г. за
сумата от 44 370,20лв. при цена на пшеницата 410лв. за тон не би могло да установи
наличие на покупко-продажба за приетото на съхранение количество пшеница и че е
договорена посочената цена.Твърди също, че тази фактура не е била връчена на
дружеството, не е била получавана там и не е могло да бъде осчетоводена. Претендира от
съда да отхвърли исковата претенция изцяло.
Счита,че ищцата разполага с възможността да заяви дали поддържа уговорката за
съхранение на стоката или не и десетдневен срок от получаване на настоящия отговор да
направи необходимото за получаването й обратно, като предварително заплати разходите за
транспорт до базата на дружеството, разходите за вход и изход, разходите за съхранение и
фумигация, за което отговорът на исковата молба да се счита за покана.
С отговора на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа
направените възражения с първоначалния отговор и излага доводи по депозираната
допълнителна искова молба.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно установено,че ищцата е земеделски производител и като
такава е вписана в Регистъра на земеделските стопани. Не е спорен и факта,че същата
стопанисва земеделска земя в с.Студена ,общинаС. и произвежда основно зърнени
култури-.пшеница и слънчоглед.Не е спорен и факта,че между страните съществуват трайни
търговски отношения породени от обстоятелството,че ищцата през последните три
години/2021г.-2023г./ е продавала на ответното дружество произведена от нея продукция.В
тази връзка от представените писмени доказателства се установява,че през 2022г. ищцата
продала на ответника слънчоглед с нето тегло 12 320 кг.,което ответникът получил на
13.09.2022г. ,натоварил на собствен превоз-камион с рег.№4948 КН, с шофьор В.З., а
договорената продажна цена заплатил на ищцата на 23.03.2023г. През месец юли 2022г.
ответникът получил от ищцата и пшеница с нето тегло общо 86 240кг.,която натоварил на
собствен превоз- камион с рег.№ ********,а заплатил на ищцата на 17.08.2023г.
Безспорно е също, а това се установява и от представените от ищцата кантарни
бележки,неоспорени от ответното дружество,че през месец август 2023г. ищцата предала на
ответника общо мека пшеница с нетно тегло 108 220кг,както следва,а именно:
-с кантарна бележка №5221/01.08.2023г.,17:24:52ч.-пшеница с нетно тегло 23 540 кг.;
-с кантарна бележка №5224/01.08.2023г.,20:46:27ч.-пшеница с нетно тегло 19 320 кг.;
-с кантарна бележка №5230/02.08.2023г.,17:15:06ч.-пшеница с нетно тегло 20 040 кг.;
-с кантарна бележка №5235/02.08.2023г.,20:31:49ч.-пшеница с нетно тегло 23 540 кг.;
-с кантарна бележка №5241/04.08.2023г.,20:26:51ч.-пшеница с нетно тегло 23 540 кг.
Общото количество предадена пшеница било 108 220кг. ,като превозът е извършен
3
от фирма „Диленда“ООД за сметка на ответното дружество. Именно това количество
предадена пшеница е предмет на разглеждане в настоящето производство и за това
количество ищцата е издала фактура №7/17.10.2023г. за сумата от 44 370,20лв., чието
плащане се оспорва от ответното дружество.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе назначена съдебно
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че при проверка
извършена в счетоводството на ответното дружество на Дневниците за покупки по ДДС за
периода от м.10.2023г. до м.01.2024г. и от проверка на извлечение от с/ка 304 Стоки, с/ка
401Доставчици, аналитичност „ЗП М. С. Н.“ за посочения период процесната фактура
№7/17.10.2023г. не е включена и не е осчетоводена. В счетоводството на ответника липсват
записи от осчетоводени приходи от такси “съхранение“,“вход и изход от базата“, както и
„обгазяване“ в периода м.01.2022г.-м.12.2023г.Вещото лице е проследило отразяването и
движението на получената от ответника пшеница с представените към исковата молба
кантарни бележки и посочва,че получените и продадени количества пшеница за периода от
м.08.2023г. до м.01.2024г. са общо покупки- 1 399 040кг. и продажби- 3 390 900 кг., като
данните са извлечени от анализите по периоди. Вещото лице сочи,че не е възможно да се
обвърже всяка доставка с всяка продажба защото счетоводното отчитане на стоките не се
извършва на принципа “първа входяща-първа изходяща“, а на принципа „средно
претеглена“. Продажбите за посочения период са били извършени и на база покупки от
предходни периоди /до м.08/ и стари наличности. Не могат да се разграничават покупките и
продажбите изцяло за реколта 2023г. предвид факта, че някои земеделски производители не
са вписвали от коя реколта е пшеницата, която продават на ответното дружество, както и
последното при някои от своите продажби не са вписвали реколта/година/. Примери в
посочения смисъл са посочени от вещото лице в констативната част на заключението.
Според вещото лице представените по делото кантарни бележки сами по себе си/без
издадената фактура №7/17.10.2023г./ не представляват документ за осчетоводяване на
пшеницата в с/ка 304 Стоки.Те би трябвало да се осчетоводят в с/ка Стоки на отговорно
пазене, ако е наличен подписан от двете страни Протокол за отговорно пазене, какъвто при
проверката си вещото лице не е установило. Прави се и извод, че към 31.01.2024г. в
ответното дружество има налична пшеница в размер на 343 808 кг., в което количество не е
включено количеството по представените кантарни бележки и отразеното такова във
фактура №7/17.102-203г. в размер на 108 220 кг. пшеница.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н. Д. Н. се установява начина, по
който неговата съпруга като земеделски производител и ответното дружество са
осъществявали търговските си отношения .Свидетелят сочи, че поне от три години работят с
ответното дружество и им предават произведената земеделска продукция, тъй като нямат
собствен транспорт, а дружеството предлага такъв.Същото било и през 2023г. Ако жътвата
започне от края на месец юли в началото на август, точно преди нея започва договарянето
на цената за продукцията.При договарянето за посочената година те предложили цена 0,42
лв. на кирограм пшеница или 420 лв. за тон, но се разбрали на 0,41лв., за да може ответното
4
дружество да си ги приспадне от транспорта. Уговорката била да се вземе цялата пшеница от
тази реколта, защото цяла да се събира направо от нивата и при последния курс трябвало да
оправят документите. Това се налагало тъй като пшеницата не била на съхранение и не се
знаело какво точно ще бъде нейното количество. След като пшеницата била извозена
управителят на ответното дружество Д. и нейният съпруг започнали да предлагат да
заплатят по-ниска цена с 10 стотинки и не могли да се разберат с ищцата, поради което
цялото количество предадена пшеница и до момента не било заплатено. Ответното
дружество не спазило уговорката за договорената цена от 0,41лв. за килограм пшеница.
Свидетелят установява също, че не са имали уговорка с ответното дружество пшеницата да
остава на склад при тях и да плащат наем за съхранение. Всичко което искали да се продаде
било свързано с кантарните бележки и фактурата, която да им се изплати. Сочи също, че
след завеждане на делото са имали разговори с управителя на ответното дружество и
съпругът й, които им предложили цена за пшеницата от 350лв. за тон, но те не се съгласили.
Не бил запознат с това на какви цени продава пшеница ответното дружество.
От показанията на свидетеля И. Д. Н., брат на свидетеля Н. Д. Н. се установяват
възникналите отношенията между страните по делото относно процесната пшеница.
Установява в показанията си, че от миналата година има проблеми с плащането от страна на
„Зърнени храни Х.“ЕООД, тъй като последните договарят една цена, а после не искат да я
плащат.Предната година пак имало затруднения с плащането след като била предадена
пшеницата.Свидетелят посочва и начина,по който се товарела и транспортирала пшеницата
направо от нивата,на камионите изпратени от ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства сочи на безспорно
установения по делото факт, че ищцата е доставила на ответното дружество процесното
количество пшеница от 108 220кг., като превозът е извършен за сметка на търговското
дружество. В този смисъл е и съдържанието на приетата като доказателство по делото
фактура № 7/17.10.2023г. от която съдът счита, че се установява ,че ищеца е доставил на
ответника процесната пшеница –общо количество 108 220лв. Не е спорен факта,че ищцата е
регистрирана като земеделски производител и като такава е вписана в Регистъра на
земеделските стопани, поради което се налага извода,че същата по занятие извършва сделки
по доставката на селскостопанска продукция . В този смисъл процесната доставка на
пшеница може да се определи, като „търговска сделка „ по субективния /стопански/
критерии на чл. 286 ал. 1 и ал.3 от ТЗ, а при положение ,че сделката е търговска за едната
страна приложение следва да намери разпоредбата на чл. 287 от ТЗ( разпоредбите за
търговски сделки ще се прилагат и за двете страни). По неуредените въпроси в ТЗ
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 288 от ТЗ и по конкретно разпоредбите
на ЗЗД.
В конкретния случай ответникът твърди,че през 2023г. между страните е нямало
сключен писмен договор за покупко-продажба на мека пшеница, какъвто е нямало и през
предходните години,когато също между тях са съществували търговски взаимоотношения по
5
производството и доставката на селскостопанска продукция-предимно пшеница и
слъчноглед. Поддържа, че през 2023г. с ищцата са имали само уговорка да приеме реколтата
от мека пшеница през посочената година за съхранение и подготовка за продажба. В
писмените си бележки поддържа, че в случая може да се приеме че има определени
индикации относно наличието на търговска сделка между страните, но няма установена
конкретна цена, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.326 ал.2 от ТЗ, т.е.
цената да е обичайната или да е определяема. Не оспорва реалното предаване на пшеницата
в процесното количество, по приложените към исковата молба 5 бр. кантарни бележки, но
отрича договорената цена за пшеницата да е била 0,41 лв. за килограм, като твърди, че
стойността е доста по-ниска- 0,30лв. на килограм.
С оглед доказателствата по делото относно доставката на пшеница, по която
ищеца е издал фактура №7/17.10.2023г., следва да се приеме ,че между страните е сключен
валиден договор за „търговска продажба“ по смисъла на чл. 318 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.
286 от ТЗ и чл. 183 ал. 1 от ЗЗД. По своята правна природа договора за търговска продажба
е неформален договор. Законът не изисква писмена или друга форма за сключването му ,
освен ако това не е установено от закона или от страните( чл. 293 ал. 1 от ТЗ). Валидното
сключване на договора предполага страните да са постигнали съгласие по основните
елементи на договора за продажба – предмета и цената на договора . За разлика от
продажбата по гражданското право,търговската продажба представлява валиден договор
дори когато страните не са определили цената ,нито пък е уговорено как ще бъде
определена ( чл. 326 от ТЗ). В настоящия казус съдът приема ,че е сключен писмен договор
за търговска продажба, материализиран в издадената фактура и кантарните бележки .
Според утвърдената практика на ВКС (виж Р. № 96/ 26. 11. 2009г. по т. д. № 380/2009г. на І-
во т. отд. на ВКС ; Р. № 23/ 07. 02. 2011г. по т. д. № 588/2010г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС ; Р. №
46/ 27. 03. 2009г. по т. д. № 454/2008г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС ; ) фактурата може да се
приеме, като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба, когато съдържа елементите на този вид договор –предмета на договора и
продажната цена. Процесната фактура съдържа тези елементи., поради което следва извода
,че страните са постигнали съгласие по основните елементи на договора за продажба , както
и извода за валидно сключен договор за търговска продажба . По отношение на съгласието
между страните следва да се отбележи ,че според изискванията на Закона за счетоводството,
първичния счетоводен документ(фактурата е първичен счетоводен документ) , когато е
адресиран до външен получател не е необходимо да носи подписа на съставителя и
получателя ( виж чл. 6 ал.1 от ЗСч).
Това прави неоснователно възражението на ответника по иска за това ,че след
като във фактурата липсва подпис в графата „ получател „ ,това означава ,че няма съгласие
на другата страна за сключването на договор за продажба. В текста на чл. 327 ал. 1 от ТЗ е
посочено,че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите , които му дават право да я получи. В текста на чл. 200 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е
посочено ,че купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта . Плащането трябва да
6
стане едновременно с предаването на вещта и на мястото , където то се извършва .
Следователно , задължението на купувача да плати цената възниква след приемането на
вещта , което е и задължение на купувача . Обстоятелството ,че стоката , която е описана в
издадената фактура е приета без възражение от купувача ( чл. 324 от ТЗ и чл. 194 от ЗЗД) е
доказано по безспорен начин в съдебното производство.
Освен от съдържанието на фактурата получаването на стоката се установява и от
заключението на приетата по делото СИЕ. В случая фактурата не е била осчетоводена при
ищеца, но не поради допуснато нарушение на счетоводното законодателство, а на основание
чл.11 ал.1 и чл.29 от ЗДДФЛ. В заключението на СИЕ е посочено ,че фактурата не е
осчетоводена в счетоводството на ответника, по което не се отчита задължение на
ответника спрямо ищеца . Това обаче не означава ,че ответника няма парично задължение
към ищеца по издадената фактура . Касае се за неизпълнение на задължение по Закона за
счетоводството ,за което страната носи административна отговорност.Това задължение няма
нищо общо с възникналото облигационно( договорно ) правоотношение между страните и
изпълнение на задълженията по това правоотношение.
Получаването на посоченото във фактурата количество мека пшеница не е
оспорено,поради което и в съответствие с чл.180 от ГПК следва да се приеме за доказан
факта на получаването му от ответното дружество. В този смисъл са и ангажираните от
ищеца писмени и гласни доказателства. Неоспорените от ответното дружество кантарни
бележки, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват
еднопосочно и непротиворечиво в показанията си начина на получаването, а именно:
времето на жътвата, натоварването на камионите, осигурени от ответното дружество пр. Не
е спорно, че пшеницата лично е вдигната от нивата от ответника, със собствен превоз в
интервал от 4 дни .В тази връзка показанията на свидетеля Н. Д. Н., независимо ,че е съпруг
на ищцата и на свидетеля И. Д. Н., брат на свидетеля следва да се кредитират от съда
поради преките им възприятия по предаването на пшеницата, тъй като тези свидетели
лично са участвали в това предаване. От друга страна няма законова забрана изпълнението
на задълженията по един двустранен договор да се установява със свидетелски показания
,макар стойността на договора да е над 5000 лв. Текстът на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК
установява забрана за свидетелски показания относно сключването на договори на
стойност над 5000 лв. , но не и за изпълнение на задълженията по такива договори .
Действително , по делото не са представени нарочни приемо-предавателни
протоколи за предаване на пшеницата, но това съвсем не означава ,че стоката , която е
описана във фактурата и кантарните бележки не е предадена на купувача . Както бе
посочено по – горе, предаването на стоката се установява от съдържанието на кантарните
бележки и от показанията на разпитаните по делото свидетели, преки очевидци на
предаването на пшеницата, както и на съществуващите търговски отношения между
страните по делото в предходни години,обстоятелства,които не се и оспорват.Ето защо
следва да се приеме,че доказателствата по делото водят до извода ,че продавачът по
доставката е изпълнил договорното си задължение да прехвърли собствеността и да предаде
7
владението на вещта предмет на продажбата, а купувачът е изпълнил договорното си
задължение да получи вещта , но не е заплатил цената на продадената вещ .
В този ред на мисли съдът счита,че между страните по делото е възникнала
облигационна връзка породена от сключен между тях договор за покупко-продажба на мека
пшеница, по силата на който същите са придобили корелативни права и задължения
.Основно задължение на ищеца е било да прехвърли собствеността и да предаде владението
на тази пшеница, а на купувача да за плати договорената цена.В случая страните спорят
относно цената на пшеницата. За такава съдът намира цената посочена във фактура
№7/17.10.2023г. въз основа на която ответното дружество дължи на ищцата сумата от
44 370,20лв.Това съдът счита,че е така тъй като фактурата е била изпратена с обратна
разписка на ответното дружество и получена от лицето М.С.. От момента на получаването
на фактурата, по седалището и адреса на управление на ответното дружество на 23.10.2023г.
и липса на възражение от страна на това дружество , съдът счита, че в отношенията между
страните следва да се приложи разпоредбата на чл.301 от ТЗ в смисъл, че дори и лицето
получило фактурата М.С. да е действала от името на търговеца без представителна власт
следва да се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. В случая ответното дружество не ангажира доказателства, че след
узнаването се е провотивопоставил на цената на пшеницата посочена в процесната фактура-
0,41лв. на килограм, поради което не следва да се прилага презумпцията на чл.326 ал.2 от
ТЗ. В подкрепа на този извод на съда е и разпоредбата на чл.292 ал.1 от ТЗ, съгласно която
предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски, се смята за
прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Налице са трайни търговски отношения между
страните и липсват доказателства за отхвърляне на посочената във фактурата цена веднага,
поради което следва да се приеме, че фактурата представлява сключен договор при
мълчаливо съгласие от страна на купувача-търговец.
Изложените по-горе съображения водят до извода на съда ,че предявеният
осъдителен иск е основателен и доказан по размер, поради което ще следва да се уважи
изцяло. Предвид основателността на исковата претенция в полза на ищцата следва да се
присъдят направените по делото разноски,съгласно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК в общ размер на 6 315лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Зърнени храни Х.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Х., ул.“М.Д.“ №5 да заплати на М. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес
грС., ул.“В.Д.“ №8 и със съдебен адрес грС., ул.“Г. С.“ №1-адв. Кантора-за адв.Т. К. сумата в
размер на 44 370,20лв., представляваща дължимо плащане по фактура №7/17.10.2023г. за
продадена през 2023г. мека пшеница от общо 108 220 кг., ведно със законната лихва за забава
върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба 07.01.2023г. и до
8
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на
6 315лв.,съгласно списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в
двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9