Р Е Ш
Е Н И Е
№………………
гр. София,13.06.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: БИЛЯНА КОЕВА
при участието
на секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 3827 по описа за 2018
година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 262587/08.11.2017
г., постановено по гр. д. № 25569/2016 г. по описа на СРС, 33 състав, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу К.Д.Х. с ЕГН ********** и Д.Д.Х., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат
солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер
на 301,88 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.02.2013 г. до м.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 27.11.2015
г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 35,70 лв. за периода от 01.04.2013
г. до 16.11.2015 г., за недвижим имот – апартамент № Б 49, находящ се в
гр.София, ул.*****, за които суми е издадена заповед от 04.12.2015 г.
постановено по ч.гр.д. № 73470/2015 г. по описа на СРС, 33 състав, като ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 700 лв.,
включително разноски по ч.гр.д. №73470/2015 г. по описа на СРС, 33 състав.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответниците К.Д.Х. и Д.Д.Х., в която се излагат съображения за невалидност и недопустимост на постановеното
решение в частта, в която са уважени предявените искове. Същото се оспорва и
като неправилно и необосновано.
Въззиваемият не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба. В подадена молба на 12.10.2018 г. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Оправя искане за присъждане
на разноски и прави искане за намаляване размера на присъденото адвокатско
възнаграждение на насрещната страна при съблюдаване на неговият минимален размер
и действителната правна и фактическа сложност на спора.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
в обжалваната му част. Не е допуснато
и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти
на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 ЗЕ за
топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ул.*****- апартамент № Б 49, с абонатен №423192,
по договорни отношения между страните през периода
от м.02.2013 г.-
м.04.2015 г., като му дължат
солидарно сумата 301.88 лева - главница за доставена и потребена топлинна енергия в имота, и 35.70 лева - лихва за забава за периода
от 01.04.2013
г. – 16.11.2015 г., за
които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410
от ГПК по гр.д. № 73470/2015г. на СРС, 33 с-в.
Във връзка с подаденото на 27.11.2015 г. заявление,
по ч. гр. д. № 73470/2015 г. по описа на СРС, 33 състав, е постановена
заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в полза на
Т.С. ЕАД срещу К.Д.Х. и Д.Д.Х. за солидарно заплащане
на дължимите суми, срещу която в срока
по чл. 414 ГПК, на 31.03.2016
г. длъжниците
са отправили възражение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на 13.05.2016 г., в приложимата към момента на завеждане
на делото редакция ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред срещу посочените длъжници. Ищецът претендира установяване
на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
Страните не спорят
и се установява чрез представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 155, том IV, рег.№ 7271, дело № 661/20.12.2010 г. на нотариус
Мариета Николова с рег.№ 362 на НК на РБългария и
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 156, том IV, рег.№ 7273, дело
№ 662/20.12.2010 г. на нотариус Мариета Николова с рег.№ 362 на НК на РБългария,
че топлоснабдения имот - апартамент № Б 49, с абонатен №423192 е съсобствен между длъжниците по издадената заповед за изпълнение – К.Д.Х.
и Д.Д.Х..
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1 от ЗЕ
облигационно правоотношение с „Топлофикация София” с предмет: доставяне на
топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите условия за продажба на
топлинна енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на
ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие
на сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3
от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
Страни в
отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно
предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане
в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент
на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия".
Ищецът е ангажирал
съобщения към фактури за абонатен №423192, които се отнасят за исковия период.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице инж. Д. Г.С.по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период сградата, в която се
намира апартамент № Б49 е с непрекъснато топлоподаване; дяловото разпределение
извършвано от фирма „Т.С.“ЕАД за сградата –ЕС и имота на потребителите е
извършвано в съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените
документи и снети показания от уредите за сградата и за имота по електронен
път. Установява се, че имота е бил необитаем за исковия период и ТЕ за
отопление от радиатор и ТЕ за БГВ не е била начислявана. Единствено е била
начислявана ТЕ отдадена за сградна инсталация по реда на т.7.2 от Приложението
към Наредба № 16-334/2007 г.-пропорционално на отопляемия обем по проект след определяне на разликата между
общото количество ТЕ за отопление и сумата от показанията на индивидуалните
топломери в отделните имоти. Изравнителната сметка за периода м.02.2013
г.-м.04.2015 г. е сума за доплащане 30.89 лв. Общото задължение за абонатен №423192,
според констатациите на СТЕ е 151.68 лв.-ТЕ отдадена от сградна инсталация. Общият топломер в АС е бил преминал
първоначална и последващи метрологични проверки. Разпределението на отчетената
ТЕ от общия топломер е било извършено от ищеца в съответствие с нормативните
разпоредби и закони.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице М.С.М.по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че
задълженията за топлоснабдения имот с абонатен №423192 възлизат на
сумата 301.88 лв. с отчитане на резултата от въведените изравнителни
сметки и извършено погашение на стари сметки. Законната лихва върху главницата,
считано от датата на изпадане на ответника в забава – 10.08.2012 г. –
16.11.2015 г., според ССчЕ възлиза на сумата 35.70
лв. върху сумата за незаплатена ТЕ.
С оглед тези
констатации, при съобразяване установеното, че дължимите суми не са погасени,
съдът намира че предявените претенции са основателни.
С разпоредбата на
чл.153, ал.1, 2 и 6 ЗЕ по силата на
закона се създава облигационно правоотношение между собствениците на сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, които се считат за
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си,
както и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36,
ал.3 ЗЕ. Когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността
в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия
за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено
това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. Клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Според чл.153,
ал.5. ал.6 и чл.223 ЗЕ, при въведена система за дялово разпределение на
топлинна енергия клиентите в сграда - етажна собственост, нямат право да
прекратяват подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си
чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, а тези които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
По отношение на
дължимия размер на претендираните от ищеца вземания, въззивният съд приема
следното:
Действащата през
процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни
– след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 год./, 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия
период Наредби за топлоснабдяването.
В частност сумите
за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са били издавани фактури, като след края на
отоплителния период са били изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение. Въззивният съд намира, че това не съставлява
нарушение на чл. 13 от Директивата на ЕС (2006/32/ЕО), според който в сметките
следва да се включва само реално потребена енергия.
Плащането по прогнозни сметки съответства на разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.
1 и 2 ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете страни по
правоотношението – потребителят може да заплати както повече, така и по-малко
от изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното
предприятие на свой ред може да подаде повече или по-малко количество от
заплатената му топлоенергия. В крайна сметка обаче с последната изравнителна
сметка взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо и потребителите
заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период.
Анализът на
цитираната нормативна уредба води и до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1,
т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски
в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на
една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. При всички
случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със
задна дата.
Съгласно чл. 32,
ал. 3 от действалите през исковия период Общи условия от 2008 год., когато при
изравнителната сметка се установи, че начислената на купувача сума е по-голяма
от сумата за реално потребената от него енергия,
сумата в повече се приспада от дължимата сума за следващия период, или по
желание на купувача се възстановява от продавача; при просрочени от купувача
задължения, със сумата в повече се погасяват най-старите задължения, ведно с
дължимите лихви. Настоящият съдебен състав приема, че под „най-стари
задължения” по смисъла на посочената клауза следва да имат предвид тези
най-стари задължения, които се отнасят за съответния отчетен период.
Според нормата на
чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили, като изменения могат да бъдат постигнати само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. В случая не са ангажирани
каквито и да е доказателства, че страните са договорили правила за начисляване
на задълженията за стойността на доставената топлинна енергия, респ. правила за
прихващане, различни от тези в Общите условия.
В контекста на
изложеното СГС счита, че при формиране на крайната дължима сума, следва да се
вземе предвид реалното потребление на топлинна енергия. В този смисъл
изравнителния резултат в края на съответния период няма напълно самостоятелен
характер, въпреки че задължението за заплащане на изравнителната сметка не
влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове.
С оглед
установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на
действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и
сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия,
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са
основателни в посочената част за исковите периоди до горепосочените размери,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение,
а решението на СРС – потвърдено
в обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
С оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262587/08.11.2017
г., постановено по гр. д. № 25569/2016 г. по описа на СРС, 33 състав.
Настоящото решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.