Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/25.10.2018г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА и прокурора ЗЛАТКО Т. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 493/2018г.
по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.203,
ал.1 от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и е образувано след разделяне на производството по искова молба с вх.№
1885/03.08.2018г. с определение № 252/06.08.2018г. по адм. дело № 485/2018г. по
описа на Административен съд - Добрич.
Постъпила е искова молба от Г.Т.Г. с ЕГН ********** ***, с която срещу
Областна дирекция на МВР – Добрич е предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на общо 1560 лева за причинените
му имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по обжалване на наказателното постановление пред
различните съдебни инстанции, от които 480 лева за
процесуално представителство по анхд № 185/2015г. по описа на ГТРС, 360 лева за
процесуално представителство по к.адм.д. № 38/2016г. по описа на Административен
съд - Добрич, 360 лева за процесуално представителство по нахд № 102/2016г. по
описа на ГТРС и 360 лева за процесуално представителство по к.адм. д. №
357/2016г. по описа на Административен съд – Добрич, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че с наказателно постановление № 14-0265-000100
от 08.07.2014г. на началника на РУ – Генерал Тошево към ОДМВР – Добрич на ищеца
Г.Т.Г. е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл.315, ал.1 от КЗ, във вр. чл.249, ал.1 от КЗ. По жалба на Г. е образувано нахд № 185/2015 г. по
описа на Районен съд – Генерал Тошево, който с решение № 34 от 07.11.2015г. е изменил
наказателното постановление, като е наложил наказание в размер 400 лева на
основание чл.315, ал.1, т.1, във вр. чл.249, ал.1 от КЗ. Това решение е
обжалвано пред Административен съд – Добрич, който с решение № 68/17.03.2016г.
по адм. дело № 38/2016г. го е обезсилил и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд. В изпълнение на решението на административния съд
е образувано нахд № 102/2016г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево. С
решение № 46/27.04.2016г. районният съд е изменил обжалваното наказателно
постановление, като е наложил на Г.Т.Г. административно наказание глоба в
размер на 250 лева за нарушение на чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, на основание
чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. Ищецът е обжалвал това решение пред Административен
съд – Добрич, който с решение № 399/19.10.2016г. по адм. дело № 357/2016г. го е
отменил и е постановил друго по същество, с което е отменил обжалваното
наказателно постановление. В рамките на всички съдебни производства пред
районния и административния съд при първоначалното и повторното разглеждане на делото
ищецът е представляван от упълномощен адвокат, на когото е заплатил адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред всяка една инстанция в
размер съответно на 480 лева по нахд № 185/2015г. по описа на ГТРС; 360 лева по
к.адм.д. № 38/2016г. по описа на АС - Добрич; 360 лева по нахд № 102/2016г. по
описа на ГТРС и 360 по к.адм.д. № 357/2016г. по описа на АС – Добрич, като за
всяко платено адвокатско възнаграждение са издадени фактура и касов бон от
Адвокатско дружество „Д.“. В исковата молба е цитирано ТР № 1/2017г. по
тълк.дело № 2/2016г. на ВАС, съгласно което заплатеното адвокатско
възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на наказателни
постановления представлява пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от ЗОДОВ и подлежи на репариране. Посочено е, че с оглед на отмяната на НП
извършените от Г.Г. разходи за адвокатска защита пред различните съдебни
инстанции представляват претърпяна имуществена вреда, която се намира в пряка и
непосредствена причинно – следствена връзка с издаването на обжалваното НП,
поради което е налице нуждата от обезвреда. По тези съображения се иска
заплащане на сумата от общо 1560 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и присъждане
на сторените разноски по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение, транспортни
разходи и разноски за заверяване на преписи на документи от адвокат.
Ответникът – ОД на МВР – Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява становище
за неоснователност на иска по размер, без да излага конкретни възражения за
това. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в случай на
частично отхвърляне на иска. Същевременно прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и за недължимост на
претендираните от него пътни разноски и разноски за заверка на преписи на
документи от адвокат.
Представителят на
Добричка окръжна прокуратура дава заключение за основателност на иска,
позовавайки се на ТР №1/2017г. на ВАС.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна :
От служебно изисканите и приложените по делото нахд № 185/2015г. по описа
на ГТРС, к.а.д. № 38/2016г. по описа на Административен съд – Добрич, н.а.х.д.
№ 102/2016г. по описа на ГТРС и к.а.д. № 357/2016г. по описа на Административен
съд - Добрич се установява, че срещу Г.Т.Г. е издадено НП №
14-0265-000100/08.07.2014г., с което началникът на РУ – Генерал Тошево към ОД
на МВР – Добрич му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000
лева на основание чл.315, ал.1, т.2, във вр. чл.249, т.1 от КЗ.
Ищецът е обжалвал наказателното постановление пред Генералтошевския районен
съд, който с решение № 34/07.12.2015г. по нахд № 185/2015г. го е изменил, като
е наложил на Г. административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева на
основание чл.315, ал.1, т.1, във вр. чл.249, т.1 от КЗ. Решението на въззивния
съд е обжалвано пред Административен съд – Добрич, пред който е образувано
к.адм.д. № 38/2016г. С решение № 68/17.03.2016г. административният съд е
обезсилил решението на районния съд и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото ГТРС е постановил
решение № 46/27.04.2016г. по нахд № 102/2016г., с което е изменил обжалваното
НП, като е наложил на Г. глоба в размер на 250 лева за извършено нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1 от КЗ (обн. ДВ,
бр.102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.). Повторното решение на ГТРС е
обжалвано пред Административен съд – Добрич, който с решение № 399/19.10.2016г.
по к.адм.д. № 357/2016г. го е отменил и вместо него е постановил друго по
същество, с което е отменил обжалваното НП. Решението на административния съд е
окончателно и като необжалваемо е влязло в сила в деня на постановяването
му.
В производството пред районния съд и
пред административния съд при първото и повторното разглеждане на делото ищецът
е защитаван от адвокат В.А.Д. от Адвокатско дружество „Д.“, видно от
приложеното на л.8 от нахд № 185/2015г. по описа на ГТРС общо пълномощно. За процесуалното представителство във връзка
с обжалването на НП между наказаното лице и адв. Д. е сключен договор за правно
обслужване (л. 31 от нахд № 185/ 2015 г. по описа на ГТРС), с който е
договорено възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. От приложените по въззивното дело фактура № 787/30.11.2015г. и фискален бон
№ 519/30.11.2015г., издадени от Адвокатско дружество „Д.“ (л.31), се
установява, че договореното възнаграждение е заплатено от ищеца в брой на
30.11.2015г. За осъществената адвокатска защита пред първата касационна
инстанция по к.адм.д. № 38/2016г. по описа на Административен съд – Добрич
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС съгласно
приложените на л.40 от настоящото дело заверени копия на фактура №
815/02.03.2016г. и касов бон № 537/08.03.2016г., издадени от Адвокатско
дружество „Д.“. Същият размер адвокатско възнаграждение той е заплатил в брой и
за процесуалното представителство на адв. Д. по н.а.х.д. № 102/2016г. по описа
на ГТРС съгласно приложените на л. 46 от настоящото дело заверени копия на
фактура № 832/14.04.2016г. и касов бон № 551/14.4.2016г., издадени от
Адвокатско дружество „Д.“. Видно от приложените на л.2 от к.адм.д. № 357/2016г.
по описа на Административен съд – Добрич заверени копия на фактура №
856/01.08.2016г. и фискален бон № 574/01.08.2016г., издадени от Адвокатско
дружество „Д.“, сумата на заплатения от ищеца адвокатски хонорар за
процесуалното представителство и защита по това дело се равнява на 360 лева с
ДДС. Горецитираните фактури и фискални бонове представляват частни
свидетелстващи документи, които съдържат минимално изискуемото съдържание по
закон и не са оспорени от ответника, поради което съдът ги кредитира като
достоверни писмени доказателства за извършеното плащане на договорените
адвокатски възнаграждения пред различните съдебни инстанции.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното :
Предявеният
иск за обезщетение за вреди черпи правното си основание от разпоредбата на
чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съгласно този текст държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
ал.2 на същия предвижда, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс.
Следователно за приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, които
са резултат от тяхната административна дейност и са отменени по съответния ред,
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила
съдебно решение властнически акт на административен орган – наказателно
постановление, поради което е налице първият елемент от фактическия състав на
иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Този акт,
макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност и
представлява материалноправно основание за търсене на деликтна отговорност по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на колегиите във Върховния
административен съд по т.д. № 2/2016 г. при предявени пред административните
съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
От доказателствата по делото е видно, че е налице реално причинена вреда на
ищеца, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното
производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на
обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е
осъществена от надлежно упълномощен адвокат, в полза на когото е заплатен
адвокатски хонорар в размер на общо 1560 лева в хода на съдебните производства
пред районния съд и административния съд съгласно приложените в служебно
изисканите от съда административнонаказателни и касационни дела и в настоящото
дело договор за правна помощ, фактури и фискални бонове. Заплащането на отделните суми за адвокатско
възнаграждение е осъществено в брой, като това е отразено изрично в издадените
фактури и касови бонове. Макар и да няма нормативно установено задължение за
процесуално представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения акт. Намаляването на имуществото на Г.
вследствие на заплатените суми за адвокатско възнаграждение е резултат от
издаването на наказателното постановление, което е обжалвано и отменено като
незаконосъобразно от съда. Заплатените от ищеца хонорари са в рамките на
предвидените в чл.18, ал.2, във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/
09.07.2004г. (в редакцията им към датата на извършените плащания) минимални
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела с определен материален интерес, поради
което не са необосновано високи или несправедливи. При положение че в
производствата по ЗАНН липсва процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски, то разходваните средства за адвокатска защита в
производството по отмяна на НП от съда, се явяват за лицето, което неправомерно
е санкционирано по административен ред, имуществена вреда по смисъла на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за която ответникът дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ.
С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се явява основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на общо
1560 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната и
касационната инстанции, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 03.08.2018г., видно от съдържанието на
приложеното по делото определение № 252/06.08.2018г. по адм. дело № 485/2018г.
по описа на АдмС – Добрич, до окончателното й заплащане.
В съответствие с изхода от
спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ищецът има право на
разноски по делото в общ размер на 418, 20 лева, от които 10, 20 лева - платена
държавна такса по иска ведно с преводна такса за нейното заплащане, и 408 лева
– разноски за платен адвокатски хонорар с ДДС, съгласно приложените по делото
списък на разноските по чл.80 от ГПК и платежни документи (фактура и касов бон)
на л.82-84. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар, тъй като той е определен в минимално
предвидения размер съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не са дължими претендираните
от ищеца пътни разноски за адвокат предвид нормата на чл.143 от АПК, във вр. чл.78,
ал.1 от ГПК. Под разноски по производството следва да се разбират тези парични
средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетели,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др.). Пътните
разходи на адвоката не представляват такива разноски, поради което и не следва
да бъдат присъждани в полза на ищеца. Не следва да бъдат присъждани и претендираните от ищеца разноски за заверяване
на приложените към исковата молба преписи от документи, тъй като тази услуга е предвидена
в чл. 6, т. 13 от Наредбата, Раздел "Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне
на книжа и договори и заверяване на преписи от документи по чл. 32 от Закона за
адвокатурата" и не се дължи в хипотезата на възнаграждение, определено по правилото
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, Раздел ІІІ "Възнаграждения по граждански и административни
дела за една инстанция". С изменението с ДВ, бр. 84 от 2016 г., в т. 13 на
чл. 6 на Наредбата е въведено като отделен вид възнаграждение за адвоката заплащането
на цена за услугата по заверяване на преписи от документи, предоставени от клиента.
Систематичното място на нормата налага извода, че този вид обслужване се отнася
за извънсъдебната защита, тъй като е включено към възнагражденията за съвет, справка
и изготвяне на книжа и договори в чл. 6, за разлика от възнагражденията за процесуално
представителство по граждански и административни дела по чл. 7 и чл.8 от Наредбата.
Вярно е, че и при защитата пред съда адвокатът представя заверени преписи от документи,
но чл. 32 от Закона за адвокатурата допуска такава заверка да се прави не само за
доказване на верността на преписа пред съд, а и в други процедури, когато интересът
на клиента налага това. Възнаграждението по т. 13 на чл. 6 от Наредбата се дължи само когато заверяването
на преписите от документи не може да се свърже с процесуалното представителство
и да бъде възмездено в рамките на общо уговорен хонорар за защита по делото,
при което тази услуга следва да бъде заплатена отделно от правния съвет. В останалите
случаи, ако конкретната съдебна защита налага това, тази допълнителна работа може
да бъде отчетена при договарянето на по-висок размер на хонорар по чл. 7 и чл.8
от Наредбата, но не и да се начислява и плаща отделно. В конкретния случай разноските
за заверяване на преписи от документи са недължими и поради обстоятелството, че
се отнасят до доказателства, по – голямата част от които не са приобщени към
доказателствения материал, тъй като се съдържат в служебно изисканите и приети
като писмени доказателства от съда административнонаказателни и касационни дела
на ГТРС и ДАС. По тези съображения съдът намира за основателно единствено искането
за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, в
какъвто смисъл следва да бъде осъден и ответникът. По
аргумент от чл.143, ал.1 и ал.4 от АПК на ответника не се следват разноски по
делото.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Добрич да заплати на Г.Т.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от общо 1560 лева, представляващи
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат от
незаконосъобразно наказателно постановление № 14-0265-000100 от 08.07.2014г. на
началника на РУ – Генерал Тошево към ОДМВР – Добрич, отменено с влязло в сила
решение № 399 от 19.10.2016г. по КАНД № 357/2016г. по описа на Административен съд
- Добрич, изразяващи се в извършени съдебни разноски в производството по обжалване
на наказателното постановление пред различните съдебни инстанции, а именно: заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство, защита и съдействие по НАХД № 185/ 2015г. по описа
на Районен съд - Генерал Тошево, по КАНД 38/2016г. по описа на Административен
съд - Добрич, по НАХД № 102/2016г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево и по
КАНД № 357/2016г. по описа на Административен съд – Добрич, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 03.08.2018г.
– датата на подаване на исковата молба, до окончателното й заплащане, както и
сумата от 418, 20 лева, сторени разноски пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна
жалба и протест пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: