Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 2250 /
31.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети
декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар С. Х., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2745/2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, е оспорил решение № 1181/02.10.2019г.
по АНД № 2446/2019г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с която е отменено
наказателно постановление № 19-0769-001111 от 24.04.2019г. издадено от началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, относно наложено на Т.Г.С.
наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата,
на основание чл.185 от същия закон.
Касаторът твърди, че решението е неправилно в обжалваната част.
Счита, че правилно е приложена санкционната норма на чл.185 от ЗДвП. Иска решението
в обжалваната част да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено
наказателното постановление относно нарушението на чл.150а, ал.1 от Закона за
движение по пътищата.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Ответникът по касация Т.Г.С., оспорва касационната жалба.
Представя копие на СУМПС. Иска съдът да потвърди оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор А.Ч.,
счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
В обжалваната част Т.Г.С. е наказана затова, че на
09.03.2019г. около 21:00 часа в гр.Бургас по ул.“Перущица“ през дом № 62
управлява лек автомобил марка „Шевролет“ с рег. № А 63 20 МС, собственост на Т.Д.с
изтекъл срок на СУМПС – валидно до 18.06.2018г. Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Съгласно чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Районният съд е приел, че в обжалваната част
администартивнонаказващият орган неправилно е определил санкционната норма,
като е следвало да приложи чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, вместо чл.185 от ЗДвП.
Обжалваното
решение е правилно, но само като краен резултат. Изводът на съда, че
нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в непритежаване на
свидетелство за управление на МПС, което да е в срок на валидност, не се
наказва съобразно санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, а със санкцията,
предвидена в чл.177, ал.1, т.2 от същия закон е неправилен.
Историческото
тълкуване на приложените норми сочи следното:
Съгласно
чл.150а, ал.1 от ЗДвП в предходната редакция, съобразно датата на извършване на
нарушението, за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство.
Също
предходната редакция на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда наказание глоба от
100лв. до 300лв. за този, който управлява МПС без да притежава съответното
свидетелство за управление.
Разпоредбата
на чл.150а от ЗДвП е изменена (ДВ бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г.) и в
новата редакция предвижда следното: за да управлява МПС водачът трябва да
притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен
или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДвП или
по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
По
същото време е изменена и санкционната разпоредба на чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП.
В новата си редакция тя предвижда наказание глоба за този, който управлява МПС
без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като
е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП или след като
свидетелството му за управление на МПС е временно отнето по чл.171, т.1 или т.
4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от НПК или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
От
цитираните норми в предишната и настоящата редакция се установява, че
процесното деяние, изразяващо се в управление на МПС със свидетелство за
управление, чиито срок на валидност е изтекъл, е инкриминирано за първи път с
изменението на нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, публикувано в ДВ бр.2/2018г.,
в сила от 03.01.2018г. Едва в тази редакция на разпоредбата за първи път
изрично е посочено, че за да управлява МПС водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, което да е в срок на валидност.
Вярно
е, че до настоящия момент административнонаказващите органи санкционираха
нарушения като процесното на основание чл. 150а, ал. от ЗДвП като „вместваха”
хипотезата, при която водачът управлява МПС със свидетелство за управление,
чиито срок на валидност е изтекъл в законовата хипотеза, която задължава водача
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно средство. Съдебната практика противоречиво
тълкуваше разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, като част от тази практика
застъпваше разбирането, че свидетелство за управление извън срока на неговата
валидност се приравнява на липса на свидетелство за управление за съответната
категория. Това противоречие в практиката не се дължи на обстоятелството, че
административнонаказателните съдебни производства се разглеждат като последна
инстанция от административните съдилища. Противоречива съдебна практика по този
въпрос е налице във всички по вид и степен съдилища, които притежават
правораздавателна компетентност по тези въпроси и това се дължи на самите норми,
които изискваха водачът да притежава свидетелство за управление валидно за
съответната категория, а същевременно санкционираха този, който управлява МПС
без да притежава свидетелство за управление въобще. Същевременно обаче, след
като нормата на чл.150а от ЗДвП е изменена в настоящата редакция, е очевидно,
че до този момент разпоредбата е тълкувана разширително, което е недопустимо от
гледна точка на принципите приложими при установяване на административни
нарушения и налагане на административни наказания.
След
изменението на санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, в нея не е
предвидена възможност за налагане на санкция на водач, чието свидетелство за
управление не е в срок на валидност. Посочената разпоредба възпроизвежда почти
изцяло разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като добавя управлението на МПС
от неправоспособен водач и водач, който е загубил правоспособност по реда на
чл.157, ал.4 от ЗДвП и пропуска случая, при който водачът управлява МПС със
свидетелство за управление, което не е в срок на валидност. Доколкото това
задължение не е скрепено вече изрично със санкция, следва да се приеме
единствено, че нарушението на това задължение (свидетелството за управление на
водача да е в срок на валидност) се санкционира въз основа на общата санкционна
разпоредба на чл.185 от ЗДвП - за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Затова
правилно административнонаказващият орган е санкционирал конкретното нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП със санкцията, предвидена в чл.185 на същия закон.
Разрешаването на въпроса със санкционирането на водач, който управлява МПС със
свидетелство, чийто срок на валидност е изтекъл, е съобразен с тежестта на това
конкретно нарушение, сравнено например с друго нарушение на чл.150а, което се
изразява в управление на МПС със свидетелство, което не е валидно за
категорията на превозното средство, което се управлява или пък нарушението,
изразяващо се в лишаване от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред. Очевидно е, че когато водачът управлява МПС със
свидетелство, чийто срок на валидност е изтекъл, той извършва нарушение, което
е несравнимо по-леко в сравнение с цитираните по-горе нарушения. Затова и
правилно законодателят не е включил това нарушение в избраната от районния съд
санкционна норма, която предвижда по-тежък размер на санкцията в сравнение с
нормата на чл.185 от ЗДвП.
Въпреки
изложеното до тук, обаче, обжалваното решение е правилно като краен резултат,
тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът по
касация Т.С., която е субект на процесното нарушение, към датата, на която се
твърди, че е извършено нарушението – 09.03.2019г., е притежавала свидетелство
за управление на МПС, което е издадено на 28.02.2019г. със срок на валидност
28.02.2029г. От доказателствата се установява, че С. на 09.03.2019г. не е
носела това свидетелство за управление, тъй като все още не го е взела от
органа, компетентен да го издаде, но неговото издаване е несъмнено, тъй като по
делото е представено заверено копие от същото свидетелство, от което се вижда
датата на издаване и срокът на валидност. Въпреки, че при проверката същата е
представила старо свидетелство за управление, административнонаказващият орган,
който съвпада с органа, компетентен да издаде валидното свидетелство, след
съставяне на АУАН е следвало да съобрази този факт, да анулира издадения АУАН и
да състави друг – за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че
водачът С. не е носела у себе си притежаваното от нея валидно свидетелство за
управление на МПС.
След
като се установи, че към датата на нарушението наказаното лице е притежавало
свидетелство за управление, което е било в срок на валидност, то като краен
резултат правилно е отменено наказателното постановление в тази част.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1181 от 02.10.2019г. постановено по АНД № 2446/2019г. на Районен съд
– Бургас В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: