Решение по дело №747/2019 на Районен съд - Ловеч

/

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                            гр.Ловеч, 21.11.2019 год.                       

          

                                  В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 747 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, № 1293098 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Д.Г.Й. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.5, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Й., който чрез процесуалния си представител адвокат В.Ч. от САК го е обжалвал като незаконосъобразно издаден. В жалбата е изложено, че във фиша липсва точно посочване на посоката на движение на автомобила, като не става ясно от обстоятелствената част дали посоката е била от или към гр.Варна. Позовава се в тази връзка на ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д.№ 1/2013 г., съгласно което непосочването посоката на движение на автомобила съставлява нарушение на изискването за точно отразяване мястото на извършване на нарушението. Сочи, че в обжалвания ЕФ не е бил приспаднат 3 % толеранс в полза на водача, като неправилно е отразено, че превишената скорост е 43 км/ч, вместо 40 км/час. По-нататък в жалбата са изложени доводи относно липсата на отразяване във фиша, че системата засякла скоростта е била технически годна към момента на извършване на твърдяното нарушение, както и че липсват данни, че контролирания пътен участък е бил обозначен с пътен знак Е24. Подробно са изложени аргументи с цитирана съдебна практика относно допуснато съществено процесуално нарушение касаещо правната квалификация на нарушението, като изтъква, че така както е посочена във фиша – чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП е неясна, тъй като двете норми са взаимноизключващи и няма как да образуват конструкция на едно нарушение. В заключение в жалбата се позовава и на изтекла преследвателска давност, като счита, че периода през който наказващият орган е могъл да реализира административнонаказателната отговорност за нарушението е изтекъл.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Й. не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адвокат Ч.. Последният е представил писмена защита, в която сочи, че поддържа жалбата с наведените в нея възражения и пледира за отмяна на обжалвания ЕФ, като незаконосъобразно издаден. Доразвива изложените в жалбата аргументи по наведените възражения относно законосъобразността на фиша, като в частност относно изтеклата давност конкретизира, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.81, ал.2, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК.  

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. 

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На първокласен път І-4 (София – Варна), на километър 65+700, до бензиностанция „П.”, в землището на с.М., област Ловеч, извън населено място, имало монтирана стационарна видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. Засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се движели в посока гр.Варна, така и в посока гр.София. В последствие, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 04.06.2016 г., в 17:09:21 часа, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.Варна със скорост от 107 км/ч лек автомобил с рег.№ **********. В този участък от пътя имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от приложената по делото схема за организация на движението /л.13/.

В последствие видеозаписа от системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, където от видеоклип № 00026 /л.15/ установили, че засечената в 17:09:21 часа на 04.06.2016 г. скорост от 107 км/час била от лек автомобил „***” с рег.№ **********. От тази скорост служителят на полицията приспаднал 3 % толеранс (допустима техническа грешка при измерване), като така наказуемата скорост била изчислена на 103,79 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.18/ било установено, че собственик на автомобила е Д.Г.Й. ***. 

Въз основа на така констатираното нарушение, на 27.07.2016 г. /справка л.16/ бил издаден електронен фиш серия К, № 1293098 /л.14/. В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на Д.Г.Й., в качеството му на собственик на автомобила предвидената в чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП (в редакцията на тази норма с ДВ, бр.10 от 2011 г.) санкция глоба в размер на 200 лева.

 От справката на Пътна полиция гр.Ловеч на л.16 от делото е видно, че електронния фиш е бил връчен на Д.Й. на 16.07.2019 г., което обстоятелство се потвърждава и от самия него в жалбата, както и от преписа на фиша на л.17 от делото, върху който е налице отметка, че го е получил лично. С оглед на тези данни съдът приема датата на връчване на обжалвания ЕФ за безспорно установена.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Й., като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня, когато е било установено и записано от техническото средство нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.   

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед установената дата на връчване на ЕФ, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Д.Й. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Съдът счита за неоснователно наведеното с жалбата и в представената писмена защита възражение за изтекла погасителна  давност във връзка с обстоятелството, че фиша е бил връчен на жалбоподателя на 16.07.2019 г., т.е. повече от месец, когато е изтекла давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК и предвид факта, че нарушението е било извършено на 04.06.2016 година.

На първо място - в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсва посочен като задължителен реквизит на ЕФ датата на издаването му. Както се посочи по-горе, видно от представената разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 27.07.2016 г. /л.16/. За да бъде приложена давността по чл.81, ал.2, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК е необходимо административнонаказателното преследване за извършеното нарушение да не е било възбудено в рамките на три години от извършването му. В случая нарушението е било извършено на 04.06.2016 г., а административнонаказателното преследване за извършването му е било възбудено на 27.07.2016 г., когато е бил издаден електронния фиш срещу Д.Й., т.е. това е станало в рамките на тригодишния срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК.

На следващо място - относно наложените с електронни фишове глоби е приложима и общата погасителна давност по чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, съгласно препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, според която по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК. А такова обстоятелство, изключващо отговорността е давността. Нормите на чл.80 и чл.81 от НК уреждат института на абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. В случая се касае за извършено административно нарушение, но извършителят на такова не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от извършителят на престъпление, тъй като обществената опасност на административните нарушения е далеч по-ниска от тази на престъпленията, пък били те и най-леко наказуемите от закона. Ето защо, разпоредбите на НК уреждащи погасителната давност, се прилагат и по отношение на административните нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5, във връзка с чл.81, ал.3 от НК, деянията, за които се предвижда наказание „глоба”, се погасяват с абсолютна давност от четири години и шест месеца. В разглеждания случай, нарушението е било извършено на 04.06.2016 г., давността е прекъсната с издаване на процесния електронен фиш на 27.07.2016 г., но независимо от прекъсването й, абсолютната погасителна давност от четири години и шест месеца следва да изтече на 04.12.2020 година.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание, поради което и категорично не могат да бъдат споделени възраженията за допуснати такива. Ясно е посочено, че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

Не може да бъде споделено и възражението за мястото на извършване на нарушението и в частност за неяснота относно посоката в която се е движел заснетия от АТС автомобил. В електронния фиш точно е посочено мястото на извършването му – км.65+700 от първокласен път І-4, до бензиностанция „П.”, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. От посочения в обстоятелствената част израз „…посока гр.Варна…” достатъчно и без да е използван предлога „към” е ясно, че автомобилът се е движел по посока гр.Варна така, че по никакъв начин в този смисъл не е било нарушено правото на защита на наказаното лице и възможността да узнае всички обстоятелства при извършване на вмененото му нарушение. А и доказателствата по делото категорично потвърждават това обстоятелство. Видно от схемата за организация на движението в пътния участък /л.13/, АТС, с което е била измерена скоростта и заснет автомобила на жалбоподателя се намира непосредствено до лентата за движение от пътното платно, която е в посока за гр.Варна. Във ангажираното по делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 00026 /л.15/ също ясно се вижда, че автомобилът е заснет в режим „приближаващ”, в лентата за движение непосредствено до автоматичното техническо средство. Този елемент от задължителния реквизит „място на извършване на нарушението” на електронния фиш коректно и достатъчно ясно е бил отразен в него, безспорно е установен от представените с административнонаказателната преписка доказателства така, че да не съществуват съмнения относно посоката на движение на автомобила.  

Неоснователно е и възражението за неприспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача. Както се посочи по-горе в установената по случая фактическа обстановка, АТС е измерила скорост на движение на автомобила от 107 км/час – разпечатка от видеоклип № 00026 /л.15/. Пак от вещественото доказателство се установява, че още с обработването на видеоматериала е бил приспаднат коректно в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта и така наказуемата скорост, т.е. тази, от която се изчислява превишението спрямо въведеното със знак В26 ограничение е била изчислена на 103,79 км/час. Именно от така определената наказуема скорост е била изчислена и отразена в обжалвания ЕФ превишената стойност на скоростта от 43 км/час.

В съответствие с действащата към момента на извършване на нарушението (04.06.2016 г.) редакция на нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР (редакция отм., ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) относно изискването мястото за контрол да е обозначено с пътен знак Е24, то от схемата за организацията на движението /л.13/ е видно, че към този момент, пътният участък, където е било установено и заснето нарушението е бил обозначен с такъв знак.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 00026 /л.15/, заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се вижда автомобила собственост на жалбоподателя и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 107 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 43 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за конкретния участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборва данните от вещественото доказателство.

Във връзка с наведените в този смисъл доводи от жалбоподателя следва да се посочи, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.12/ и от протокол от проверка № 129-ИСИ/14.05.2016 г. на ГД „МИУ” при БИМ /л.11/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията за техническа изправност.

Законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя Д.Г.Й., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня, когато е било извършено нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила, му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно наказващият орган е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят Д.Й. е лицето извършило описаното в електронния фиш нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1  от ЗДвП. Предвид мястото на нарушението, което попада извън населено място, както и обстоятелството, отразено в схемата за организация на движението в пътния участък /л.13/, че скоростта на движение е ограничена с пътен знак и е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава (в случая 60 км/час), е различна от посочената в ал.1 на чл.21 (90 км/час), това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната да не превишава въведеното с пътния знак ограничение е нарушила жалбоподателят и в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна. Поради това съдът не споделя възражението и доводите в тази връзка относно неясното посочване на нарушената законова разпоредба. Ясно е, че квалификацията на нарушението е по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като посочването на ал.1 от същата разпоредба е само привръзка, която доуточнява определени елементи от състава на нарушението. Повторното изписване на чл.21 (чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП) е по-скоро проявена непрецизна техника при изписването на нарушената разпоредба от наказващия орган, но в никакъв случай не може да бъде възприета като погрешно или неясно определена правна квалификация. Именно поради тези съображения, настоящият съдебен състав не споделя също така и доводите на жалбоподателя, както и цитираната в тази връзка съдебна практика, че в комбинацията чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП са две взаимноизключващи се правни норми. Конкретно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП препраща към ал.1 от същия текст – когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, т.е. елемент от състава на нарушението по ал.2 на чл.21 е и превишението на някоя от стойностите на разрешената максимална скорост, посочени в ал.1. Взаимноизключващи двете норми биха били в хипотезата на отразена правна квалификация във вида чл.21, ал.1, във връзка с ал.2 от ЗДвП, при липсата и на посочено в обстоятелствената част въведено конкретно ограничение на разрешената скорост с пътен знак, но не такъв е настоящия случай.        

При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателката. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.  

Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.  

Наложеното на жалбоподателя Й. наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършването на нарушението – ДВ, бр.10 от 2011 г.) - глоба в размер на 200 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост.

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

         Р   Е   Ш   И   :

    

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1293098 на ОД на МВР Ловеч, с който на Д.Г. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева на основание чл.182, ал.2, т.5, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

         

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

                

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :