№ 1
гр. Свищов, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Административно
наказателно дело № 20244150200143 по описа за 2024 година
Жалба срещу Наказателно постановление № 24-1275-
000799/16.04.2024г. на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР
Велико Търново.
Жалбоподателят Т. Ц. С. обжалва Наказателно постановление № 24-
1275-000799/16.04.2024г. на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР
Велико Търново, с което на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А от ЗДвП, за това че на
27.03.2024г., в 11,40 часа, като водач на МПС – лек автомобил „АУДИ А8“ с
рег.№ ВТ 8088 КВ, собственост на Ц. Т. С., ЕГН **********, в гр.Свищов, по
ул. „Петър Ангелов“, до номер 16 в посока на движение към улица „Патриарх
Евтимий“ управлява, като не използва обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобила. Жалбоподателят счита, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при изцяло
неизяснена и неправилно възприета от административно наказващия орган
фактическа обстановка. В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя излага съображения за недоказаност на нарушението. Счита,
че от разпитата на полицейските служители не се установявало по безспорен
начин административното нарушение, тъй като същите нямали ясен спомен
1
относно мястото на извършването и констатирането му, метода на
установяване. Установявало се от показанията на разпитаната по делото
свидетелка – очевидец, че жалбоподателят е имал поставен обезопасителен
колан. В тази насока били и показанията на другия свидетел очевидец, поради
което моли наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно. Жалбоподателят лично взема становище, като оспорва
възприетата в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка.
Твърди, че не е извършил нарушението, за което му е наложено
административно наказание. Твърди, че полицаите целенасочено го спират
винаги за проверка, както в Свищов, така и в гр. Велико Търново, като
последния път го накарали да смъкне и фолиото от стъклата на лекия
автомобил. Счита, че съставеният му АУАН е в резултат на негативно лично
отношение, а не на реално извършено нарушение.
Наказващият орган - Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР
Велико Търново не взема становище по жалбата.
След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита
свидетелите, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № 24-1275-000799/16.04.2024г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Велико Търново, съставено
въз основа на АУАН серия GA, № 1243069 от 27.03.2024г. на жалбоподателя Т.
Ц. С. на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
лева за нарушение на чл.137А от ЗДвП, за това че на 27.03.2024г., в 11,40 часа,
като водач на МПС – лек автомобил „АУДИ А8“ с рег.№ ВТ 8088 КВ,
собственост на Ц. Т. С., ЕГН **********, в гр.Свищов, по ул. „Петър
Ангелов“, до номер 16 в посока на движение към улица „Патриарх Евтимий“
управлява, като не използва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила.
Съгласно показанията на разпитаните свидетели И. Г.– актосъставител и
Г. Г.– служители в сектор ПП при ОДМВР – В.Търново, на посочената в АУАН
дата 27.03.2024г. те са били на смяна, извършвали проверки в гр.Свищов.
Актосъставителят изнесе, че видели жалбоподателя да управлява МПС-то без
обезопасителен колан. Не можел да посочи мястото на спиране, но
2
потвърждава, че било на мястото, вписано в акта. След като го видели, че е без
поставен колан, обърнали патрулния автомобил, подали светлинен и звуков
сигнал, за да спрат жалбоподателят, който отбил вдясно. Спомня си, че
жалбоподателят С. нямал възражения, както и че му била направена проверка
за алкохол и наркотични вещества, която според И. Г. е притеснила С. и той се
консултирал с адвокат, преди това. В същата насока са и показанията на
свидетеля Г. Г.. Той посочва, че със св. И. Г. извършвали обход на ул. „Петър
Ангелов“, до болницата и при разминаване с управлявания от С. автомобил
видели, че последният не е поставил предпазен колан, паради което обърнали
патрулния автомобил и след подаден светлинен и звуков сигнал, го спрели за
проверка. Направили му такава за алкохол, тъй като същия им се сторил
притеснен, а след това в полицейското управление и за наркотични вещества,
които били отрицателни. Св. Г. потвърди, че в автомобила, на дясната седалка
се возило момиче.
По делото са разпитани и водените от жалбоподателя свидетели – Х.Ф. и
М.К.. Св. Ф., приятелка на жалбоподателя, заяви, че в деня на проверката се
возила с жалбоподателя в колата, като си спомня, че при качване по баира, към
училище „Д. Благоев“ от лявата страна, там от където излизали автобусите на
училището, била спряна патрулната кола. С. спрял на отбивката за магазин
Техномаркет и тогава дошли полицаите. Казали на жалбоподателя да слезе и
той отишъл при техния автомобил, спрян отпред. Свидетелката заяви, че
жалбоподателя е бил с поставен предпазен колан, тъй като бил изряден
шофьор и много държал на това. Още повече, колата била модерно оборудвана
и ако няма поставен колан, се задействал неспиращ звуков сигнал. Св. Ф.
отрече да има поставено устройство на мястото на колана, за да не се активира
предупредителният звуков сигнал. Същата заяви, че около 20-30 минути
преди проверката, бащата на жалбоподателя му се обадил да му каже, че
полицаите извършват проверки и го предупредил да внимава. Св. К. изнесе в
съдебно заседание, че познава жалбоподателя, тъй като той е негов приятел и
че в деня на проверката го чакал пред ресторант „И.ов“, където имали
уговорка да обядват заедно. Видял как жалбоподателят С. спира автомобила,
разкопчава и сваля предпазния колан. Имал видимост към шофьорското
място, от мястото където бил застанал, а и спътничката на водача слизала от
колата и така се разкривала видимостта към шофьора.
При преценка на материалите по делото, съдът достига до следните
3
правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и до надлежния съд
по местоизвършване на твърдяното нарушение. По същество е основателна.
Съдът счита, че извършването на твърдяното нарушение не е безспорно
доказано. И двамата свидетели И. Г. и Г. Г.- полицейски служители, при
разпита си в съдебно заседание, заявиха относно процесното нарушение, че са
установили същото при разминаването на патрулния автомобил с този на
жалбоподателя. Следва да бъде отбелязано, че св. Г. Г. заяви, че
жалбоподателят С. е признал, че е бил без поставен колан, тъй като е забравил,
които показанията съдът не следва да кредитира, тъй като същите са в
противоречие с изложеното от жалбоподателя в съдебно заседание и
показанията на свидетелката Ф. и свидетеля К., които са преки очевидци.
Съдът отчита и други противоречия в показанията на обособилите се две
групи свидетели. Свидетеля Г. заяви, че след като са спрели жалбоподателя за
проверка- „отидохме при него, той беше без обезопасителен колан и нямаше
възражения“, а св. Ф. заяви, че „патрулката спря пред нашата кола и Т. слезе“,
и тези дадени от св. К., който твърди, че жалбоподателят е спрял автомобила,
свалил е колана и едва след това полицаите са започнали да му извършват
проверка за алкохол. В останалата част показанията на полицейските
служители бяха акцентирани върху извършването на проверка за алкохол и
наркотични вещества и възприетото от тях притеснение на водача, както и
консултацията му с адвокат. Въз основа на това, съдът намира, че в хода на
съдебното следствие не се събраха достатъчно доказателства, които да
установят по несъмнен начин извършването на посоченото в НП
административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДВП. Като не се е
съобразил с това, административно наказващия орган е издал наказателното
постановление, без да се е убедил дали соченото в акта за нарушение лице е
извършило деянието.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП е допуснато и
нарушение на процесуалните правила, предвид доводът на процесуалния
представител на жалбоподателя, относно неправилно посочване място на
извършване на нарушението. Посочването на различно място от това на
извършването му, е нарушение на императивните разпоредби, съответно на
чл. 42, т. 3, пр.2 и на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр.2 от ЗАНН, което е съществено, тъй
като води до невъзможност да се установи къде точно е извършено
4
нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, а това пряко накърнява правото му на защита.
В акта и НП е посочено, че нарушението е установено на ул. „Петър Ангелов“
до номер 16, посока ул. „П. Евтимий“. От разпита на свидетеля Г. Г., се
установи, че жалбоподателят се е движел в посока улица „Патриарх Евтимий“,
където бил възприет, че е без поставен обезпосителен колан, но бил спрян за
проверка „точно срещу болницата, …. до паркинга след хотела“, където
свидетеля Г. установил, като „отидохме при него той беше без обезопасителен
колан“. Актосъставителят И. Г. заяви, че не може да посочи мястото на
проверката, а поддържа изложеното в акта. От своя страна свид. Ф. изнесе, че
мястото, на което на жалбоподателя е извършена проверката, е до магазин
Техномаркет, срещу СУ „Димитър Благоев“, а са видели и възприели
патрулния автомобил на метри от портата на училището. След като съдът
установява и разминаване между посоченото в АУАН и НП като място на
нарушението и показанията на свидетелите в хода на съдебното следствие
намира, че наказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което дори да не е довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, води до неправилно описание на конкретната
фактическа обстановка и съответно опорочава достоверността на описанието
на нарушението в АУАН, съответно на свидетелските показания на
служителите от сектор ПП при ОДМВР –В.Търново.
С оглед липсата на безспорни доказателства за извършването на
нарушението и с оглед неправилното описание на нарушението, съдът намира,
че наказателното постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно.
При този изход на делото, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН АНО следва
да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. Претендирано е
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лева и в този размер следва да
бъде присъдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-1275-
000799/16.04.2024г. на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР
Велико Търново на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Велико
Търново, с което на Т. Ц. С. с ЕГН **********, с адрес
******************************, на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за
това че на 27.03.2024г., в 11,40 часа, като водач на МПС – лек автомобил
„АУДИ А8“ с рег.№ ВТ 8088 КВ, собственост на Ц. Т. С., ЕГН **********, в
гр.Свищов, по ул. „Петър Ангелов“, до номер 16 в посока на движение към
улица „Патриарх Евтимий“ управлява, като не използва обезопасителен колан,
с който е оборудван автомобила, като незоконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР В.Търново да заплати на Т. Ц. С. с ЕГН **********,
с адрес ****************************** сумата 400,00 лева (четиристотин
лева)-направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Велико
Търново в 14 дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6