Р Е Ш Е Н И Е
№24
гр. Хасково, 04.02.2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на единадесети януари, през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА
КОСТОВА
при секретаря Гергана Мазгалова
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело №1178/2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.46а от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Делото е образувано
по жалба на М.Я.М., гражданин на А., принудително настанен в СДВНЧ – Любимец, с
посочен съдебен адрес ***, офис …, подадена чрез пълномощник срещу Заповед
№272з-2860/14.11.2018г. на началник група „Миграция“ – ОДМВР Х., с която му е
наложена принудителна административна мярка „принудително настаняване на
чужденец в СДВНЧ“.
В жалбата се сочи,
че с оспорената заповед, началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково за втори път
принудително е настанил в СДВНЧ – Любимец жалбоподателя за срок до 6 месеца. До
това второ настаняване се стигнало, след като на 14.11.2018г. жалбоподателя е
бил освободен от СДВНЧ, след като незаконно е бил лишен от свобода там за
повече от два месеца. Въпреки, че още на 25.10.2018г. Административен съд –
Хасково е постановил Решение №861 по адм. дело № 872/2018г., с което е отменил
заповедта за настаняване в СДВНЧ и е допуснал предварително изпълнение на
решението в частта за прекратяване на принудителното настаняване, жалбоподателя
бил освободен едва на 14.11.2018г. Непосредствено след освобождаването му същия
бил отново задържан, като била издадена нова заповед за принудително
настаняване в СДВНЧ. Обжалваната заповед освен, че представлявала демонстрация
от страна на администрацията, че няма намерение да спазва актовете на съда и че
може да предприеме мерки, с които да ги заобиколи била и незаконосъобразна
поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, издадена в противоречие на материалния закон и необоснована. Твърди се,
че по време на производството по издаването на заповедта, при връчването
ѝ, както и след това на жалбоподателя не му била дадена възможност да
изясни всички факти и обстоятелства от значение за налагането на ПАМ, както и да
се запознае с материалите по административната преписка – гаранция, закрепена в
чл.34 ал.1 от АПК, осигуряваща правото му на защита. В тази връзка
административният орган не взел предвид неговите обяснения или възражения по
смисъла на чл.34 ал.3 и чл.35 от АПК, с което допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. На следващо място се сочи, че
разпоредбата на чл.44, ал.6 от ЗЧРБ изчерпателно сочела хипотезите, в които
едно лице може да бъде принудително настанено в СДВНЧ. Това били случаите, в
които лицето или възпрепятства изпълнението на заповедта за връщане до страна
на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна или е налице опасност
от укриване. В настоящия случай не била на лице нито една от тези законови
предпоставки. Обжалваната заповед била мотивирана с хипотезата, че „има реална
опасност да се укрие, няма достатъчно средства за осигуряване на издръжката
си…“. В случая по отношение на жалбоподателя това основание за задържане не
било налице, тъй като той имал средства и адрес, на който да пребивава и този
адрес видно от декларация вх. №…. от 14.11.2018г. бил известен на властите и
той е гр. Х., кв.“Т.“ №.., вх…, ет…, ап… В чл.44 ал.5 от ЗЧРБ били предвидени
други алтернативни мерки и едва в ал.6 на нормата се допускала възможността за
прилагане на крайната мярка „принудително настаняване“ като следвало да се
прецени дали реално има основания лицето да бъде задържано. Съгласно чл.44 ал.8
от ЗЧРБ, в заповедта за настаняване следвало изрично да се посочи
необходимостта от това като следвало да съществуват конкретни причини,
доказващи тази необходимост. В заключение се моли за отмяна на оспорената
заповед, като съда постанови незабавното прекратяване на настаняването му с
допускане на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.2, т.3 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.5 от ЕКПЧ. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от жалбоподателя и процесуалния му представител.
Ответникът – началник
група „Миграция“ при ОДМВР Хасково, оспорва жалбата като неоснователна и моли
да бъде отхвърлена. Подробни съображения за законосъобразността на оспорената
заповед излага в съдебно заседание.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
До началника на
група „Миграция“ при ОДМВР Х. е отправено предложение УРИ 272р-21953/14.11.2018
г. от мл. полицейски инспектор в група „Миграция“ при ОДМВР Хасково, с което е
уведомен, че на 14.11.2018г. съвместно с мл. полицейски инспектор Д. Р. движейки
се към гр. С., около 15.00 часа спрели в гр. Л. на автобусна спирка намираща се
на бул.“О.“, тъй като забелязали лице движещо се по пътното платно. След
спиране на автомобила извършели проверка на лицето при която констатирали, че
не владее български език и не притежава документи удостоверяващи самоличността
му. За установяване самоличността му същото било отведено в сградата на РУ –
Харманли при ОДМВР – Х., където чрез справка в АИС-МВР и с помощта на преводача
Е. М. било установено, че лицето е с имена М.Я.М., гражданин на А. с ЛНЧ **********,
с отказан хуманитарен статут, без документи за самоличност. В процеса на
проверката било установено, че по отношение на М.М. е издадено Решение
№7647/31.03.2017г. за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на
Председателя на ДАБ, потвърдено с Решение №527/01.08.2017г. на АС-Хасково, с което
жалбата против цитираното решение е отхвърлена и същото е влязло в законна
сила. От направена справка в АИС ШИС се установило, че по отношение на М. е
наложена ПАМ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване
или трета страна“ със Заповед №272з-2076/03.09.2018г., издадена от началник
група „Миграция“ при ОДМВР Х. имало издадена и Заповед №272з-2079/03.09.2018г.
на началник група „Миграция“ при ОДМВР – Х. за принудително настаняване в
СДВНЧ. Чуждият гражданин с помощта на преводач обяснил, че на 14.11.2018г. е
освободен от СДВНЧ Любимец и представил декларация за заявен адрес: гр. Х.,
кв.“Т.“ №., вх.., ет.., ап... За това обстоятелство било докладвано незабавно и
по разпореждане на началник група „Миграция“ полицейските служители посетили
РПЦ Харманли където им предоставели документи имащи значение към незаконно
пребиваващия М., а именно : молба от М. до Председателя на ДАБ за предоставяне
на закрила, Решение №12Х/12.11.2018г. на Председателя на ДАБ във връзка с
последваща молба подадена от афганистанския гражданин, с което не е допусната
молбата му до производство за предоставяне на международна закрила; Договор за
наем сключен на 24.08.2018г. между наемодателя М. М. и наемателя А. Н., Ш. Н. и
М.Я.М. касаещ имот: апартамент, находящ се в гр. Х., кв.“Т.“ №.., вх…, ет…, ап…
за срок от 27.08.2018г. до 27.02.2018г. С цел установяване истинността на
съдържащото се волеизявление на наемодателя била извършена справка в АИС „БДС“
и се установило, че лице с посочените данни в Договора за наем не фигурира в
системата на МВР. В предложението е посочено, че чужденеца бил уведомен с УРИ
272000-16041/14.11.2018г., на език който владее / д./ чрез преводача Е. М., че
спрямо него е започнало производство по издаване на заповед за принудително
настаняване на чужденец в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци
при Дирекция „Миграция“ – МВР, с цел изпълнение на наложената му със Заповед
УРИ 272з-2076/03.09.2018г. на началника на група „Миграция“ при ОДМВР Хасково
принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на
транзитно преминаване или трета страна“ на основание чл.44, т.4 от ЗЧРБ. По
отношение на жалбоподателя е посочено, че пред полицейските служители писмено е
заявил, че е уведомен за издадения му отказ за предоставяне на международна
закрила в Р България, няма средства, с които да може да се завърне в страната
по произход, няма документ за задгранично пътуване. В заявлението жалбоподателя
също така посочил, че е уведомен за това, че ще бъде настанен в СДВНЧ гр. Л.,
няма средства за издръжка в Р България, но счита, че ще го издържа неговия
племенник, както и че лично не е сключил договора за наем на жилище в гр. Х., а
същия бил сключен от неговия племенник.
Направено е
предложение по отношение на М.Я.М., гражданин на А. с ЛНЧ **********, с цел
изпълнение на наложената му ПАМ „Връщане до страната на произход, страна на
транзитно преминаване или трета страна“ със Заповед № 272з-2076/03.09.2018г.,
да се издаде на основание чл.44 ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ заповед за
принудително настаняване в СДВНЧ, доколкото има опасност да се укрие и да се
отклони от изпълнение на ПАМ, тъй като към момента няма документ за
самоличност, няма заявен адрес на пребиваване, на който да бъде намерен, както
и средства за издръжка в Р България.
Със Заповед
№272з-2076/03.09.2018г. на началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, на
основание чл.41 т.4 от ЗЧРБ е разпоредено да се наложи на М.Я.М., гражданин на
А. с ЛНЧ **********, принудителна административна мярка (ПАМ) „връщане до
страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.
Заповедта е издадена по Предложение УРИ 272р-16877/03.09.2018 г. от мл.
полицейски инспектор в група „Миграция“ при ОДМВР Хасково и поради това, че
чуждият гражданин е с отказан хуманитарен статут с влязло в сила Решение
№7647/31.03.2017г. на Председателя на ДАБ, потвърдено с Решение
527/01.08.2017г. на Административен съд – Хасково, няма осигурено жилище,
издръжка и необходимите задължителни застраховки през времето на пребиваването
си в страната, както и средства, осигуряващи възможност за обратното му
завръщане. Допуснато е предварителното изпълнение на заповедта и не е
предоставен срок за доброволно напускане по чл.39б ал.4 от ЗЧРБ , поради
обстоятелството, че съществува опасност да бъде осуетено и сериозно затруднено
изпълнението на ПАМ, както и поради опасност лицето да се укрие или извърши
престъпление. Жалбоподателят е запознат с текста на заповедта на разбираем за
него език и същата му е връчена на 03.09.2018г. в присъствието на преводач.
Със Заповед
№272з-2860/14.11.2018г. на началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, на
основание чл.44 ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ и чл.10 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба №Iз-1201/01.06.2010г. за реда за временно настаняване на
чужденци в СДВНЧ и в техните звена и за организацията и дейността им, е
наредено принудителното настаняване на жалбоподателя в СДВНЧ, за срок до
отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ „връщане до страна на
произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, но не повече от 6
месеца. В заповедта е посочено, че се издава поради наложена със Заповед
№272з-2076/03.09.2018г. на началник група „Миграция“ – ОДМВР ПАМ „връщане до
страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, както и
предвид обстоятелството, че чуждият гражданин е с отказан хуманитарен статут,
има реална опасност да се укрие, няма достатъчно средства за осигуряване на
издръжката си и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване.
Допуснато е предварително изпълнение на заповедта. На 14.11.2018г.
жалбоподателят в присъствието на преводач е запознат с текста на заповедта и му
е връчен екземпляр от същата срещу подпис.
Видно от приемно -
предавателен протокол УРИ 272р-21955/14.11.2018г. жалбоподателят е настанен фактически
в СДВНЧ – Любимец на 14.11.2018г.
По делото е
представено заверено копие от Решение №12Х/12.11.2018г. на Председателя на ДАБ,
в което е отразена хронологията на предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен статут на М.Я.М., гражданин на А. с ЛНЧ **********. Не е налице
спор по делото между страните, че по отношение на М.Я.М. от Председателя на ДАБ
е издадено Решение №7647/31.03.2017г., с което му е отказано предоставянето на
статут на бежанец и хуманитарен статут, влязло в законна сила след проведен
съдебен контрол.
Представено е също
така и Решение №861/25.10.2018г., постановено по адм. дело № 872/2018г. по
описа на Административен съд – Хасково, с което по жалба на М.Я.М. е отменена
предходно издадена от началник група „Миграция“ при ОДМВР – Хасково Заповед
№272з-2079/03.09.2018г., с която жалбоподателя е бил принудително настанен в
СДВНЧ. Независимо от диспозитива на съдебното решение в мотивите на същото
съдията докладчик е посочил, че оспорената заповед е нищожна и е изложил
съответните съображения за това. За да стигне до този извод е приел, че
издателя на акта в хода на съдебното производство не е доказал компетентността
си да издава заповед за настаняване на чужденец в СДВНЧ на основание чл.44,
ал.10, вр. с чл.44, ал.6 от ЗЧРБ.
Със Заповед
№272з-1660/04.08.2017г. – т.1, Директорът на ОДМВР – Х. е оправомощил
длъжностни лица от дирекцията, които да налагат принудителни административни
мерки по чл.39а ал.1 т.2 от ЗЧРБ и да издават
заповеди по чл.44 ал.5, ал.6, ал.9 , ал.10 и ал.13 от ЗЧРБ като видно от
посоченото в същата, сред тях е и началникът на група „Миграция“ при ОДМВР-Х..
От страна на
жалбоподателя е представено заверено копие от Договор за наем на недвижим имот
от 24.08.2018г., сключен между М. А. М. – наемодател и А. Л. Н., Ш. Н. и М.Я.М..
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок от лице с правен интерес срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
е неоснователна.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44 ал. 1 от ЗЧРБ административен
орган, а именно началник група „Миграция“ при ОДМВР Хасково, оправомощен да
налага ПАМ по чл.39а ал.1 т.2 и да издава заповеди по чл.44 ал.6 от ЗЧРБ, съгласно
Заповед №272з-1660/04.08.2017г. на директора на ОДМВР – Хасково. Обективирана е
в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, мотивирали издаването
ѝ. От правна страна заповедта е основана на чл.44 ал.6, ал.8 и ал.10 от
ЗЧРБ. От фактическа страна в същата е посочено, че се издава във връзка с ПАМ
„връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета
страна“, наложена със Заповед №272з-2076/03.09.2018г. на началник група
„Миграция“ – ОДМВР както и предвид обстоятелството, че чуждият гражданин е с
отказан хуманитарен статут, има реална опасност да се укрие, няма достатъчно
средства за осигуряване на издръжката си и за завръщане в държавата по
постоянното си пребиваване, като е налице и препращане към мотивите в
предложение УРИ 272р-21953/14.11.2018 г. С така изложените фактически
обстоятелства, административният орган е посочил необходимостта от
настаняването в СДВНЧ, каквото е изискването по чл.44 ал.10 от ЗЧРБ.
Предвид горното,
оплакването на жалбоподателя за немотивираност на оспорената заповед е
неоснователно.
Не се установява
при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила. Оплакването на жалбоподателя за
неспазване изискванията на чл.34 ал.1 и ал.3, и чл.35 от АПК е неоснователно. В
случая всички факти и обстоятелства, обосновали прилагане на процесната ПАМ са
били известни на жалбоподателя. Последният е бил страна в производството по
предоставяне на закрила като е наясно е, че такава му е отказана с влязло в
сила решение на ДАБ след осъществен по негова жалба съдебен контрол на същото.
Наред с това, видно от предложение УРИ 272р-21953/14.11.2018 г., жалбоподателят
е наясно с обстоятелството, че поради отказаната му закрила няма как да бъде
настанен в центровете на ДАБ, не е твърдял да има средства за издръжка като
изрично е заявил, че не разполага с документи и средства за обратно връщане, както
и че не разполага с жилище, тъй като не той е сключил договор за наем на жилище
в гр. Х., а неговия племенник. При това положение няма как да се приеме, че са
нарушени изискванията на чл.34 ал.1 и ал.3, и чл.35 от АПК, респ. че заповедта
е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
случая.
Оспорената заповед
е съответна и на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.44 ал.6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е
наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т.
2 и 3,
възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване,
органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на
чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел
организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се
разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените
по ал. 5 обезпечителни мерки.
Алинея 8 от същата
разпоредба регламентира срока, до който може да продължи настаняването, а
именно до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца, както
и възможността и условията, при които настаняването може да бъде продължено, и
условията, при които лицето се освобождава незабавно.
Съгласно чл.44
ал.10 от ЗЧРБ настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз
основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентния орган
по ал. 1, като в заповедта изрично се посочват необходимостта и законовото
основание за настаняването, прилага се и копие от заповедта за наложената
принудителна административна мярка връщане или експулсиране.
Следователно
законовите предпоставки, при които административният орган може да издаде
заповед за принудително настаняване в СДВНЧ са наличие на заповед за наложена
принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1 т.2 и 3 от ЗЧРБ и
кумулативното наличие на поне едно от двете обстоятелства – чужденецът да
възпрепятства изпълнението на заповедта или да е налице опасност от укриване.
В случая не е
спорно, че на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.39а ал.1 т.2 от ЗЧРБ – връщане
до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна.
Установява се също, че към момента на издаване на оспорената заповед е налице
опасност лицето да се укрие, доколкото не разполага с документи за самоличност,
няма осигурена издръжка и жилище, което се потвърждава от предложение УРИ
272р-21953/14.11.2018г. Видно от същото, самият жалбоподател е заявил, че няма
средства за издръжка и жилище, като за това разчита на неговия племенник.
Представеният договор за наем на недвижим имот не може да обоснове извода, че
към момента на издаване на оспорената заповед не са били налице законовите
предпоставки за принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. Видно
от доказателствата по делото се установява, че така сключения Договорът за наем
на недвижим имот е с наемодател М. А. М., с ЕГН **********, лице което не
съществува в масивите на МВР – АИС „БДС“. Този договор евентуално би могъл да
се преценя във връзка с възможността за приложението на обезпечителната мярка
по чл.44 ал.5 т.1 от ЗЧРБ, но няма как да обоснове извод за материална
незаконосъобразност на оспорената заповед, нито извод за допуснато при
издаването ѝ съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, изразяващо се в неизясняване на всички факти и обстоятелства от
значение за случая.
По отношение на
предходно издадената заповед, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ
принудително настаняване в СДНВЧ на чужденец към Дирекция „Миграция“ и отменена
от съда, следва да бъде посочено, че за да отмени същата съда е приел, че по
делото липсват доказателства установяващи компетентността на началник група
„Миграция“ към ОДМВР Хасково да издава заповеди с това правно основание, без да
е изложил мотиви относно приложението на материалния закон при издаването
ѝ. В тази връзка настоящия състав на съда намира, че не е изправен пред
хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, тъй като последвалите действия от страна на
административния орган, с издаване на процесната в настоящото производство
заповед не са извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Още
повече, че към 03.09.2018г. началник група „Миграция“ е разполагал със
съответната компетентност да издава заповеди по чл.44 ал.6 от ЗЧРБ, видно от
приложената по делото Заповед №272з-1660/04.08.2017г. на директора на ОДМВР –
Хасково.
Предвид изложеното,
съдът приема, че обжалваният административен акт съответства на всички
изисквания за законосъобразност по смисъла на чл.146 от АПК. Не са налице
основания за отмяната му, поради което подадената срещу него жалба като
неоснователна следва да се отхвърли. В тази връзка съда не дължи произнасяне и
по направеното в жалбата искане на основание чл.242, ал.2, т.3 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК, във вр. с чл.5 от ЕКПЧ.
Водим от горното и
на основание чл.172 ал.2 от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Я.М., гражданин на А.,
принудително настанен в СДВНЧ – Любимец, с посочен съдебен адрес ***, офис ..,
срещу Заповед №272з-2860/14.11.2018г. на началник група „Миграция“ към ОДМВР Х..
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд в14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: