РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Бургас, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20252100500025 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната
жалба на ответниците по гр.д.№218/24г. по описа на Айтоски РС- Г. Х. М. и Д. С. М.-
двамата от с. Руен, чрез процесуален представител адв. А. Демирев- адвокат от САК, против
Решение № 257/21.11.24г., постановено по горното дело, с което е уважен предявеният
против тях иск за прогласяване нищожността на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД на
сделка покупко-продажба на недвижим имот, осъществена с н.а.№121 том ІV, рег.№6191,
нот.д. №648 от 04.12.20г. на нотариус Б.Д. и в тяхна тежест са поставени деловодните
разноски на ищците Ш. Х. К. и Х. И. К.- двамата от с. Руен, област Бургас.
В жалбата решението се сочи за неправилно, за противоречащо на закона и
съдопроизводствените правила и се моли БОС да го отмени и се произнесе по съществото
на спора, като отхвърли заявените претенции изцяло.
Акцентира се върху обстоятелството, че двете страни по сделката са роднини(ищците
са чичо и леля на първата ответница, както и на св. Н. С.), че на 04.12.20г. ищците са
продали процесния имот на ответниците и друг свой имот на свидетелката- все на цени под
данъчните им оценки, което е станало по тяхно желание.Това обстоятелство първата
инстанция не е взела предвид при формирането на правния си извод по спора.
Не е било отчетено от първата инстанция още и че в периода между датата на
1
сделката и тази на подаването на исковата молба(3години, 3месеца и 11 дни), ищците са
ползвали прехвърления имот и естествените плодове от обработката му, които са продавали.
Не е било съобразено също, че ищците не са се явили в съдебно заседание да
отговорят на поставени им по реда на чл.176 от ГПК въпроси от съществено значение за
спора.
Според жалбоподателя РС тълкува и прилага неправилно практиката на ВКС по
отношение на добрите нрави, като основание за нищожност на сделката.Следвало е да се
отчете, че страните по делото са близки роднини, че сделката не е безпарична, че ищците
нямат деца и за това продават имоти на племенниците си.Последните дори не са
претендирали от продавачите пропуснати ползи или наемно обезщетение за близо четирите
години, през които са били лишени от ползването на имота си.
Страната се позовава и на свободата на договаряне по елементите на сделката, освен
че твърди определянето на цената в случая по предложение на ищците.Намира размера й за
оправдан от целта на договора.В случая няма неравностойност на престациите,
практически сведени до липса на насрещна такава, в какъвто смисъл е практиката на ВКС, а
има еквивалентност на същите по свободната преценка на страните, съобразена и с правния
им интерес- и при двете сделки с роднини прехвърлителите са си запазили пожизненото
право на ползване на имотите, като уговорката им в този смисъл е устна.
Предвид горните съображения се моли за обратен на обективирания от първата
инстанция правен извод по спорния казус.Не се ангажират нови доказателства.
В срок по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от
въззиваемите ищци Ш. Х. К. и Х. И. К., чрез процесуален представител – адв. Ж. Харизанов.
В същия е застъпено становище за неоснователност на оплакванията на
въззивниците. Позовавайки се на констатациите от заключението на вещото лице в първа
инстанция и дадената от него пазарна стойност на имота от 22 226 лв.,страната поддържа, че
процесната сделка е нищожна, т.к. продажната цена по нея е приблизително 15 пъти по-
ниска от пазарната, което е основание прехвърлянето да се приеме за противно на добрите
нрави. Несъответствие на данъчната оценка на имота с продажната цена също има, но не то
е определящото за извода на ищцовата страна, че сделката е нищожна.
Оспорва се и твърдението, че ищцата по делото е в родствени връзки с ответниците,
освен това се твърди, че страните не са и в добри отношения, т.к. ответниците се държали
грубо и неуважително с ищците, гонели ги от имота, като се позовали на липсваща в
договора клауза да запазят пожизнено правото си на ползване върху него; искали
обезщетение за неправомерното си лишаване от ползването му, ответницата дори подала
жалба в полицията срещу ищците, обвинявайки ги в самоуправство, отнели им и отказвали
да върнат също така движими вещи, описани в отговора.
Възразяват и срещу твърдението, че именно те са определили цената на сделката.
Сочат се за възрастни и болни, имащи нужда от помощ , каквато обаче не са получили , а
също и за доверчиви, водещи затворен начин на живот, почти без социални контакти хора с
2
нисък социален статус, които имат извънредно ниски, недостатъчни за преживяването им
пенсии. В тази връзка се обсъждат и събраните в процеса свидетелски показания.Именно
изводимо от горното се поддържа и твърдението, че са сключили атакуваната по делото
сделка изцяло противно на интересите си.
В обобщение страната моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.Не
ангажира нови доказателства.
Служебната проверка на жалбата, извършена от съда по чл.267 от ГПК е посочила
въззивната жалба за редовна и допустима, а проверката по чл.269 от ГПК сочи
обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид доводите в жалбата за неправилност на съдебния
акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на
действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д.№218/24г. по описа на РС-Айтос за 2024г. е образувано по
исковата молба на Ш. Х. К., EГH ********** и Х. И. К., EГH **********, двамата от ****
чрез адв. Ж. Д. Харизанов срещу Г.Х. М., EГH ********** и Д. С. М. , двамата от ****, по
претенция за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт №121, TOM IV, peг.№6191, дeлo№648 от 2020г. нa нoтapиyc c peг.№324 c
paйoн на дeйcтвиe — Paйoнeн съд-Айтос, с който ищците са продали на ответниците
пoзeмлен имот с идентификатор 63224.49.10 пo KKKP на с.Руен, одобрена със Заповед PД-
18- 189/24.04.2020г. на изпълнителния директор на AГKK с площ 1768 кв.м., находящ се в
местност „КРАЙ CEЛO", с трайно предназначение на територията - земеделска и с начин на
трайно ползване „За друг вuд производствен, складов обект", при съседи: ПИ с
идентификатори: 63224.49.14, 63224.54.29, 63224.59.25, 63224.49.9 и 63224.49.12, с
предходен номер 049010, заедно с построената в мястото eднoeтaжна cгpaдa с
идентификатор 63224.49.10.1, с предназначение на сградата — за битови услуги, със
застроена площ 73 кв.м., за сумата от 1500 лв. при данъчна оценка на имота 5291.10лв.
Т.к. горепосочената продажна цена е приблизително колкото две минимални работни
заплати за страната към момента на сключване на договора и е над три пъти по-ниска от
данъчната оценка на имота, предмет на продажбата и над петдесет пъти по-ниска от
неговата пазарна стойност, намират, че е налице значителна, до степен на пълна липса на
еквивалентност в насрещните престации. Процесният договор според ищците от една страна
противоречал на закона, a от друга - накърнявал добрите нрави и като такъв се явявал
нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 от ЗЗД.С оглед това продавачите са
поискали обявяването на сделката за недействителна.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Г. М. и Д. М.
чрез адв.Демирев, в който оспорват претенцията като неоснователна.Те считат сделката за
валидна. Ответниците се позовават на близки родствени връзки с ищците (последните са
чичо и леля на ответницата Г.), както и на това, че К. нямат деца и затова преди години
взели решение да прехвърлят два от имотите си на двете си племенници- ответницата и
нейната сестра Н., на цени – една трета от данъчните оценки, които продавачите сами
3
определили. Позовават се на постигната устна уговорка и след сделката продавачите да
ползват имота безвъзмездно; сочат, че не са им поискали никакво обезщетение за реалното
ползване на имота вече три години и шест месеца, а и прехвърлителите продължавали да
ползват имота. Сочат за неоснователно оплакването, че имотът е продаден на цена 50 пъти
по-ниска от реалната му пазарна такава, т.к. е със земеделски характер, не попада в
урбанизираната територия на населеното място и уговорената продажна е действителната
към момента на сделката.Позовават се на съдебна практика, която цитират в контекста на
възражението, че оплакването за противоречие на сделката с добрите нрави е
неоснователно.Считат, че цената по сделката не накърнява интересите на продавачите,
защото след като нямат собствени деца, те са били мотивирани да прехвърлят имотите си на
своите племенници, като така ги запазят да не погинат и да останат в рода. Поддържат, че
интересът им да запазят правото си на ползване в имота докато са живи също е съхранен,
т.к. това право те са си запазили изрично, макар и чрез устна уговорка, освен това не са
ощетени и защото не са заплатили никакви разноски по прехвърлителната сделка.
Възразяват срещу иска също с твърдението, че и другата сделка с имот на ищците ,
сключена с другата племенница Н. на същата дата е с определена цена от 1/3 от данъчната,
но тя не е предмет на оспорване като нищожна.
Молили са за отхвърляне на претенцията.
В решението си РС е разгледал претенцията като заявена на основание чл.26, ал.1,
предл. трето от ЗЗД. Приел е за доказана същата, отчитайки като драстично занижена цената
на имота, прехвърлен по сделката от 04.12.20г., което нарушава еквивалентността на двете
насрещни престации по нея до степен правоотношението да е неприемливо за обществото,
като съществено накърняващо изградените от него представи за съответствие на паричната
стойност на материалните права, предмет на договаряне, т.е като противоречаща на добрите
нрави. Присъдени в тежест на ответниците са и деловодните разноски, сторени от ищците.
Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод, като добавя в
изпълнение на служебните си задължения по определянето на правната квалификация на
спора и предвид въведените с жалбата доводи следното:
По правната квалификация: Ищците са заявили в исковата молба, че считат
извънредно занижената цена по сключената с ответниците сделка и произтичащата от това
нееквивалентност на насрещните престации по нея за опорочаваща договарянето до степен
на нищожност, защото правно преценят тези факти като противоречащи на закона по
смисъла на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, а от друга и като накърняващи добрите нрави и
морално етичните норми на обществото, съблюдаващи равновесието в стойността на
даденото и получено въз основа на възмездните сделки.
Въззивният съд не се счита обвързан с така дадената от ищцовата страна първа
правна квалификация по спора от една страна, защото описаната фактология е напълно
несъответна на хипотезата, визирана в чл.26, ал.1,предл.1 и не предполага приложението й,
а от друга, защото подвеждането на фактите под приложимото право е служебен дълг на
съда.
4
В този контекст БОС отбелязва, че предвид изложените твърдения, описващи спора,
претенцията на двамата съпрузи К. против ответниците намира правното си основание само
в чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД,по който иск се е произнесла и първата инстанция.
В първо съдебно заседание пред РС ищците са уточнили исковата си молба съответно
с изложените от ответниците възражения, като са въвели допълнителни доводи в подкрепа
на възприетото от съда правно основание (противоречие с добрите нрави). Заявили са, че
ищците са възрастни и болни хора,които не поддържат социални контакти, водят един
скромен и изолиран начин на живот, че са били под влияние на ответниците, че не е имало
предварителна уговорка ищците да ползват безвъзмездно имота, който прехвърлят, че
сградата в имота не е без стойност, т.к. е в режим на търпимост- построена е през 1973г., че
двамата ищци получават твърде ниски пенсии, възлизащи на общо около 1000лв. месечно.
Подчертава се, че ищцата не е роднина на ответниците, а и отношенията им не са добри,
поради спорове за отнети вещи и досъдебно производство за самоуправство, инициирано от
ответниците спрямо ищците в контекста на отстраняването им от продадения имот.
По фактите: Релевантните за делото такива не са предмет на обжалване пред
въззивния съд, поради което БОС възприема фактическата обстановка, установена от
първата инстанция на база събраните в процеса доказателства.
Ищецът е безспорно кръвен роднина на ответницата по делото(тя е негова
племенница- дъщеря на брат му), а ищцата като съпруга на Ш. К. се сродява по сватовство
с роднините му. Безспорно е, че съпрузите К. нямат преки низходящи наследници(деца).
Няма спор, а и по делото е представен освен нотариалният акт за сделка на
гореописания недвижим имот в полза на ответниците от 04.12.20г. още и издаден на същата
дата нотариален акт за продажба на друг имот на ищците, но находящ се в урбанизираната
територия на населеното място- в полза на племенницата на ищеца и сестра на ответницата -
Н. Х. Х.(С.), като по втората сделка цената е 2500лв. при данъчна оценка от 8733,70лв., но
по нея продавачите си запазват правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на
прехвърлените имоти.
Оспорваната сделка е за цена от 1500лв., като страните не са договаряли запазване на
правото на ползване за прехвърлителите пожизнено и безвъзмездно върху обекта на
сделката.
Констатациите от назначената по делото съдебно–техническа експертиза за
справедлива пазарна стойност на имота, предмет на спорния прехвърлителен договор е 22
226лв. към момента на сключването му, която съдът кредитира , като приема за реално
постижима и формираща действителната цена на насрещната парична престация.
Свидетелите на ищците(Али- кмет на с.Добра поляна, познаващ двамата К. отдавна и
И., познаващ ги от 20 години като приятели на тъща му, живуща в съседното с. Ябълчево),
изслушани пред РС-Айтос, описват Х. и Ш. като работливи, но не заможни хора, самотни,
без деца, изолирани от обществото, стари и вече боледуващи, които живеят скромно,
постоянно обработват процесния имот, занимават се със земеделска работа и садят в
5
мястото зеленчуци за препитание. Ищцата била разстроена, плакала и разказвала на св. А.
веднъж като я возел в колата си, че не са в добри отношения с племенницата, че мислела, че
са й дарили имота, като си запазват правото да го ползват доживотно, обаче не било така и
го разбрали случайно, когато отишли до МВР да подадат жалба по повод, че трактор им
съборил колче в двора.Там ги уведомили, че вече нямат никакви права върху имота. После
Х. отишла при Г. за обяснение, но последната потвърдила, че нямат права и отвърнала, че
оттук нататък трябва да се съобразяват с нейната воля.Ищцата се оплакала, че ответницата
им иска наем за ползването на мястото и че иска да ги изгони оттам.
Св.И. заявява, че ищците са бедно живеещи, работливи, но вече възрастни и болни, не
особено контактни хора. Споделяли му, че са в лоши отношения с племенницата, че според
ищцата узнали, че имотът не е техен след някакво геодезично замерване, оплакали се ,че
може и да са били манипулирани от ответниците, в смисъл- не че не са искали да им
прехвърлят имота, а че им казвали, че имат право да го ползват до живот.
Свидетелят на ответната страна Н. С.- сестра на ответницата и племенница на Ш.К.
пояснява, че е получила на 04.12.20г. с покупко – продажба друг имота на ищците в с. Руен
срещу цена от 2500лв. при запазено доживотно право на ползване за продавачите. Х. и Ш.
искали да ползват и градината докато са живи, а купувачката(Г.) им казала да си я работят
без да плащат, но свидетелката не знае дали тази уговорка е записана в техния договор за
покупко-продажба. Всъщност продавачите продължили да си ползват земята. Пояснява, че
след като разбрали за делото срещу тях, ответниците подали жалба в полицията срещу
ищците, за да не влизат в имота им и заявява, че поискали наем за ползването.Сега не си
говорели, били в лоши отношения. Прехвърленото на Г. място и до сега се ползвало от
ищците.Описва последните като конфликтни хора.
Свидетелят Х. (на ответниците)- съсед на ищците по място- също сочи, че К. ползват
имота, че там е виждал страните по делото заедно преди години, преди да си развалят
отношенията, че самият той се няма с ищците, заради спорове за имотна граница, макар да
не водят съдебни дела.За това общували само при необходимост.
От представената по делото преписка на РП- Айтос от 15.05.24г., подадена по жалба
на ответница Г. М. срещу ищците е видно, че те действително са в конфликтни отношения
по повод процесния имот, заради оплакване за извършени самоуправни действия.
По правните изводи:
Хипотезата на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, обвяваща за нищожна сделка, сключена в
нарушение и противоречие с добрите нрави не съдържа легално определение за това
понятие, но правната теория и съдебната практика(вж. и Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГK) са извели разбирането, че добрите
нрави съществуват като съвкупност от общи принципи или произтичащи от тях правила,
които не са писани, систематизирани и конкретизирани, а морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от нарушаването им е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
6
Т.к. съставът на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е бланкетен, относим към всякакви нарушения
на морално етичните правила, възприети от обществото, прилагането му се свързва с
конкретизиране на нарушеното правило, за да се прецени дали то попада в обхвата на
понятието „добри нрави“ по смисъл на закона, дали действително е засегнато и до колко.
Една от хипотезите на нарушение на този комплекс от морално- етични норми,
възприети като еталон от преобладаващата част в обществото и конкретно на принципа на
справедливостта, е нееквивалентността на престациите при възмездни сделки.
Действително, според чл.9 от ЗЗД страните по сделките могат свободно да уговорят
съдържанието им, но при ясно определени предели и те са: непротиворечие с повелителни
норми на закона и с правилата на добрите нрави.
Предвид нормативно уредената свобода на договаряне и изменчивостта както на
комплекса от морално-етични норми, съблюдавани от обществото с цел запазване на
интереса му като цяло, така и с оглед разнородните обстоятелства, при които се сключват
отделните сделки, следва да се преценява във всеки конкретен случай дали индивидуалният
интерес е в разрез с обществения до степен на правна нетърпимост, още повече че съдебната
практика (вж. Определение № 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., ГК)
обвързва съблюдаването на добрите нрави и със забраната да се вреди другиму,
възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или
материално положение.
Ето защо преценката дали общественият морал е накърнен при възмездните сделки
поради нарушен баланс в равностойността на насрещните престации изисква обстоен анализ
на всички обстоятелства, както обективните, така и субективните, свързани с договарянето,
за да защитят социално икономическата му обоснованост.
Т.к. в свое Решение № 615 от 15.10.2010 г., постановено по гр. д. № 1208/2009 г., ГК,
III ГО, ВКС приема за обоснован извода за явна и съществена неадекватност на насрещните
престации поради 12-кратното снижение на покупко- продажната цена на един имот в
сравнение с реалната му пазарна такава, следва да се заключи, че многократно намалената
продажна цена на вещта спрямо реалната й пазарна такава(дори да не е практически
липсваща), е съществен показател, обосноваващ извода за нарушаване на принципа за
справедливостта, а оттам и на добрите нрави.
Горното разрешение е относимо към казуса, т.к. безспорно и видно от данните по
делото, балансът между уговорените насрещни правни блага по продажбата е явно и
драстично нарушен най-малко, защото експертизата установява реална пазарна цена от
22 226лв., в сравнение с която продажната от 1500лв. е около 15 пъти по –ниска.
Неоснователно във връзка с горното е според този съд оплакването, че имотът на
ищците не бил толкова скъп, колкото е определил експертът, поради характера си на
земеделски. В същност вещото лице обяснява, че е дало оценката си, преценявайки
местоположението на терена- до селото, което практически го приравнява към урбанизиран
имот, макар да не попада в чертите на населеното място, а и сградата в него не е
7
селскостопанска, а за битови услуги, което повишава стойността й.
Следователно процесната сделка е действително правно нетърпима, защото
купувачите получават вещно право срещу необосновано минимална цена, което явно и
съществено накърнява правния интерес на продавачите, оправдан само от това да получат
съответната на прехвърления имот парична равностойност, съобразно пазара, актуален за
момента на сделката.
На следващо място БОС отбелязва в отговор на въведените с жалбата оплаквания, че
не счита основателни и доводите за допълнителни неформални уговорки, допълващи
баланса на очевидно ниската цена по сделката.
Изводимо от показанията на разпитаните по делото свидетели е, че за ищците е
особено важно да запазят правото си да ползват имота докато са живи.На това те са настояли
и в сделката с другата си племенница- свидетелката Н. С.. Видно от съдържанието на
договора на страните обаче, в текста няма отбелязване, че продавачите запазват правото си
да ползват имота пожизнено и безвъзмездно. Същевременно свидетелите по делото
установяват, че между страните е имало устни уговорки за това, но те не са се превърнали в
писмени и не са включени в нотариалния акт, което в случая е било необходимо за тяхната
валидност,т.к. се касае до запазване на ограничено вещно право върху недвижи имот.
За това и макар реално ищците да продължават да са в имота, то е не защото имат
право на това, а на съвсем друго основание – единствено по волята на купувачите, т.е.
ползването на имота от бившите собственици представлява едно търпимо за настоящите
собственици действие, което както данните по делото сочат, е стигнало до своя край.
Купувачите настояват от м. май 2024г. пред органите на властта за освобождаването на
имота и отстраняването на намиращите се там продавачи, дори претендират от тях парично
обезщетение за лишаването си от правото да ползват пълноценно своята собственост,
защото вече са с развалени отношения.
Предвид горното БОС не може да приеме, че страните по процесната сделка са
постигнали равновесие между дължимите по нея насрещни престации, компенсирайки
крайно ниската и неадекватна продажна цена на имота с близки родствени връзки, с липса
на преки наследници за продавачите, с намерение да запазят имуществото си в рамките на
рода и с добри отношения.
Тук следва да се съобрази още и личността на продавачите- хора земеделски
труженици, в напреднала възраст, с нисък социален статус, живеещи вече изолирано и
самотно, очевидно предоверили се на роднинската връзка, за които не може да се предполага
наличието на правни знания, позволяващи им да осъзнаят, че устното обещание да ползват
продадения имот до смъртта си не им създава вещно право с такова съдържание, че
оставането им в него е нетрайно, незащитимо от закона, зависимо от волята на купувачите и
въобще неоправдаващо ниската насрещна цена на продажбата, за която практически са били
въведени в заблуждение.
В обобщение от изложеното и като намира установено от доказателствата по делото
8
същественото и явно несъответствие на насрещните престации по възмездната сделка и
предвид останалите обстоятелства по сключването й, БОС приема за изцяло доказано
твърдението на възиваемите ищци, че тя е недействителна, т.к. съществено накърнява
интересите им и изпада в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 , пр. 3
ЗЗД.
Според БОС този извод не може да бъде повлиян и от обстоятелството, че в периода
между датата на сделката и тази на подаването на исковата молба(3години, 3месеца и 11
дни), ищците са ползвали прехвърления имот и естествените плодове от обработката му,
които са продавали. Този факт, макар и установен от данните в производството, е
ирелевантен за преценката за валидността на сделката, т.к. нищожността е изначална и не
може да бъде компенсирана с последващи престации, нито може да бъде допълнително
санирана извън изрично посочените от законодателя случаи, какъвто настоящият не е.
Предвид горните съображения, непроменящо постигнатия краен правен извод по
спора е според БОС и обстоятелството, че ищците не са се явили в съдебно заседание да
отговорят на допуснатите по реда на чл.176 от ГПК от АРС въпроси,т.к. за обстоятелствата
имащи значение за спора са събрани достатъчно доказателства, а тези: с какви земеделски
култури засяват имота и каки суми са получили дотук от продажбата им, са неотносими към
предмета на настоящото дело.
Ето защо и поради съвпадението на крайните правни изводи на двете съдилища по
казуса, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването, даващ на въззиваемите право на всички сторени в
настоящото производство разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК и т.к. адв. Харизанов е
осъществил правната им защита безплатно, той има право на адвокатско възнаграждение в
размер от 800лв. на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, което
съдът определя съобразно фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че
въззивното производство се е развило в рамките на едно съдебно заседание.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №257/21.11.24г. постановено по гр.д.№218/2024г. по описа
на РС- Айтос.
ОСЪЖДА Г.Х. М., EГH ********** и Д. С. М., ЕГН: ********** – двамата от ****,
****, да заплатят на адв.Ж. Д. Харизанов със служебен адрес: гр.Поморие, ул.“Васил
Левски“ №11 сумата от 800лв.(осемстотин лева), като адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, за процесуалното представителство на Ш. и Х. К., осъществено
по в.гр.д.№25/2025г.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните, с касационна жалба пред ВКС на Р България.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10