Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 08.05.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На девети
април 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ
ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №4197 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД София твърди в исковата си
молба, че е подписан Договор за
кредит № 357413 от 10 март
Съгласно сключения от страните договор,
Кредитополучателят декларирал, че приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Със сключване на договора за
кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че е получил, запознат е и се е
съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на
Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите
условия, неразделна част от същия.
Заявява също, че по силата на
сключения Договор за кредит № 357413 от
10 март
Поради наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК,
Кредиторът следвало да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя
страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши
вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД,
предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк" ЕООД, което
дружество е одобрено от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на
кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно
предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 10 март
Съгласно чл.5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за
гаранция № 357413, сключен между М.А.А. и „Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се
задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер,
определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за
гаранция била 183,76 лв.
Ищецът сочи, че ответникът не
изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това,
Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, погасило дължимата сума в пълен
размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на Кредитор.
Датата на последна вноска по кредита била на 09 май
В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите
условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да
е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на
същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния
случай към настоящия момент била в размер на 100 лв. и представлявала административна
такса за събиране на вземането.
Така задължението на ответника към Дружеството-Гарант
„Фератум Банк" ЕООД, произтичало от заплатеното от страна на последния
спрямо „Фератум България" ЕООД изискуемо задължение по Договор за кредит с № 357413, формирано от
усвоената, но непогасена част от кредита - главница,
договорна лихва, административна такса, ведно с дължимата такса за
гаранция по Договор за гаранция с № 357413, за която длъжникът се
задължил, но не е престирал.
Ищецът твърди също, че на 01.12.2017г. бил сключен
Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
(цесия) и Приложение 1 от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД
(цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14
декември
Ищецът сочи, че по договора за кредит, ответникът
не е извършвал плащания, поради което към
настоящия момент дългът бил в общ размер на 1144,72 лв., от които главница 800 лв., договорна лихва 40,24 лв. за
периода от датата на първа вноска 09 април
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има следните вземания
срещу М.А.А. по Договор за кредит № 3S7413
от 10 март
Ответницата
М.А.А., чрез назначения от съда особен представител представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който заема становище, че оспорва
изцяло предявения иск.
Заявява, че съгласно чл.18, ал.1, т.3, ал.2 ЗПФУР, при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен
да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в
по делото липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че
ответникът е изразил по ясен и недвусмислен начин, че приема направеното от
доставчика предложение. С оглед на това счита, че липсва съгласие от страна на
потребителя за сключване на договора, която липса на съгласие, съгласно чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, води до нищожност на същия.
Оспорва и твърдението на ищеца, че ответникът е уведомен
за извършената цесия на 14.12.2017г., тъй като липсват приложени доказателства
за това, поради което било приложено уведомление за извършената цесия, което да
бъде връчено на длъжника заедно с исковата молба. Заявява, че книжата по делото
не са връчени лично на ответника, а връчване на уведомлението за извършената
цесия на назначен особен представител не може да бъде извършено и да породи
действието предвидено в чл.99 ал.4 ЗЗД спрямо ответника. Сочи, че
представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуално представителство и не обхваща получаването на материали, изявления,
адресирани до представлявания отсъстващ ответник; както и че особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото - арг. от чл. 29, ал.5 вр.чл.34,
ал.3 от ГПК, защото не е страна и няма представителна власт по отношение на
спорното материално правоотношение. Получаването от негова страна на изявления,
които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като
например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Позовава се на съдебна практика - Решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. №
154/2017 г. на Апелативен съд Бургас, Решение № 2350 от 7.04.2017 г. в.гр.д. №
5905/2016 г. на СГС; Решение от 18.03.2016г. в.гр.д. № 21/2016г. на ОС Ловеч;
Решение от 14.12.2015 по гр.д. 35607/2014 на СРС; Решение от 24.07.2018 г. по
гр.д. 277/2018 г. на PC Русе; Решение от 01.10.2018 г.
по гр.д. 50/2018 г. на PC Русе и др.
Тъй като уведомяване на ответника за извършената цесия не
е налице, то счита, че ищецът не може да търси изпълнението на посочените в
исковата молба вземания, доколкото прехвърлянето им има действие спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния - чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Поради това счита, че предявените искове както за главницата по процесния
договор за кредит, така и за претендиралите лихви, такса за гаранция и такса за
събиране на вземане се явяват неоснователни.
Освен това ответникът сочи, че ищецът не притежава
процесиите вземания, тъй като цедентът по Договор за придобиване на вземания от
01.12.2017 г. - „Ferratum
Bank" p.l.c, е прехвърлило вземания, които също не притежава.
Доколкото кредитът е опуснат от „Фератум България" ЕООД, а процесиите
вземания са цедирани от „Ferratum Bank" p.l.c, по
делото следвало да се докаже, че последното дружество е заплатило процесиите
суми на „Фератум България" ЕООД , поради което „Ferratum Bank" p.l.c е встъпило в правата на кредитора по Договор за кредит
№357413 от 10.03.2016г. и на свой ред може да претендира/цедира тези суми. Доказателства
за подобно плащане към ИМ липсвали, поради което счита, че „Ferratum Bank" p.l.c е цедирало вземане, което не притежава.
Отделно от това сочи, че претендираната такса в размер на
100 лв., именувана административна такса за събиране на вземането, поради
забава за плащането на кредита повече от 20 дни, представлява по същността си
неустойка. Тъй като ЗПФУР е специален закон само по отношение на начина и
средствата за сключване на договора за кредит, по отношение на всички останали
въпроси се прилагат Закона за потребителския кредит. Поради това клаузата, с
която е уговорена такса/неустойка в размер 100 лв. е нищожна, тъй като
противоречи на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според които при забава на потребителя,
кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира направените разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно
от приложеното ч.гр.дело №1445/2018г. по описа на СтРС, за процесните вземания
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение от 29.03.2018г.,
с която е разпоредил длъжникът М.А.А. да заплати на кредитора „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД София следните суми: 800,00лв. главница, 40,24лв.
договорна лихва от 09.04.2016г. до 09.05.2016г., 100,00лв. такси, 183,76лв. гаранция
и 20,72лв. лихва за забава от 10.05.20167г. до 22.03.2018г., ведно със
законната лихва от 28.03.2018г. до окончателното плащане и разноски по делото. С
разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По
делото е представено извлечение от информационна система относно информация за
заявка за кредит №357413 от 10.03.2016г. с посочени IP
адрес, от който е подадена заявката, размер на отпуснатия кредит – 800 лв.,
срок на кредита – 60 дни, лихва по кредита 40,24%, гаранция по кредита –
183,75лв.; посочена е изформация за заявителя, контактна информация и статус на
заема – начина на получаване на заема – Bank
Аccount, потвърждение за получаване на заема от
посочен номер, дата и час на потвърждаването – 10.03.2016г., падежна дата –
09.04.2016г., дата на изпращане на SMS към
клиента – 10.03.2016г., дата и час на превод към клиента – 10.03.2016г. и дата
на трансфер към „Фератум Банк” – 16.12.2016г.
Представени
са договор за предоставяне на потребителски кредит №357413 от 10.03.2016г.,
сключен между „Фератум България” ЕООД
/кредитор/ и М.А.А. /кредитополучател, съгласно който кредиторът предоставя
ответника в заем сума в размер на 800,00
лв., която сума ответникът се задължава да върне на 2 вноски от по 400лв. с
първа падежна дата 09.04.2016г.; при договорена лихва 40,24лв., лихвен процент –
40,58%, ГПР – 49,06%. В чл.5 е уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителството на „Фератум Банк” в полза на кредитора. В договора фигурира
подпис за кредитор и за кредитополучател код 3290. Към договора са приложени
Общи условия уреждащи отношенията между „Фератум България” ЕООД и неговите
клиенти по повод предоставените от дружеството финансови услуги /заеми/ от
разстояние и Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/. Представено
е и Потвърждение от „Фератум България” /без дата/ в потвърждение на това, че
поръчителят „Фератум Банк” ЕАД му е изплатил всички дължими от
кредитополучателя – ответник суми по договор №357413 от 10.03.2016г. с длъжник М.А.А..
Ищецът
представя договор за придобиване, покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017г., от който е видно, че
„Фератум Банк” прехвърля възмездно на цесионера „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД София свои ликвидни и изискуеми вземания, подробно
индивидуализирани в Приложение №1 към договора, между които и процесното
вземане; Пълномощно, с което „Фератум Банк” упълномощава цесионера да уведоми
длъжниците за прехвърлянето на вземанията им /пълномощно рег.№1943/2017г./.
Ищецът представя към исковата молба уведомително писмо за извършената цесия,
което да бъде връчено на ответника, ведно с книжата по делото.
Ищецът черпи правата си от договор
за предоставяне на потребителски кредит №357413 от 10.03.2016г., Договор за гаранция с № 357413 от
10.03.2016г. и Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017 г.
Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
По
делото като писмени доказателства са приети договор и общи условия, които не
носят подписа на ответника. От събраните по делото доказателства не се
установява, че между ответника и „Фератум България” е постигнато съгласие със съдържанието, посочено в
исковата молба. Не се установява също така, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на
информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо,
за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже
от сключения договор, както и че между страните са разменени електронните
съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ. Не се установява и
получаването на заемната сума от заемополучателя-ответник.
Предвид изложеното съдът счита, че от събраните по
делото доказателства не се доказа, че между
„Фератум България” и ответника е сключен договор с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че ответникът е получил заемната сума, поради което искът следва да
бъде отхвърлен на това основание. При това положение не следва да бъдат
преценявани договора за цесия и надлежното уведомяване на ответника. За пълнота
следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД, но не и в хипотезата, когато това
уведомление е получено от назначения на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен
представител на длъжника.
При така
установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения от ищец иск по
чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД София, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.Васил Левски 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и
Тервел Янчев Кънчев, против М.А.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.М.И.,
АК Ст.Загора, иск да се признае за установено по отношение на М.А.А. съществуването на вземането на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД София за следните суми: 800,00лв. главница, 40,24лв. договорна лихва от
09.04.2016г. до 09.05.2016г., 100,00лв. такси, 183,76лв. гаранция и 20,72лв.
лихва за забава от 10.05.20167г. до 22.03.2018г., ведно със законната лихва от
28.03.2018г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД София, с п.а. против М.А.А., с п.а. заповед от 29.03.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1445/2018г. по описа на СтРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: