Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 18.05.2010г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в
открито заседание на осми април две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.д.№894 по описа за 2009г.
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 537 ал.2 от ГПК.
С.Г.Ч. ***, чрез
пълномощника адв. В., в депозирана против Р.Т.Ч.,*** и Д.Т.С., с посочен адрес за призоваване *****искова
молба, моли да бъде постановено решение, с което като бъде прието за установено, че ищецът е
собственик на 1/8 ид.ч от неурегулиран
ПИ, за който е отреден УПИ ІІ-145 в кв.68 по плана на с. Д.с площ на
имота 1600кв.м, ведно с 1/8 ид.ч от построените в
имота полумасивна жилищна сгр.,
състояща се от жилищен и избен етаж, с площ от 78 кв.м на основание наследство
от неговия баща Г.С. Ч. и при условията на евентуалност на основание давностно владение, продължило от смъртта на баща му на
30.08.1991г до 17.01.2007г, да бъдат
осъдени ответниците да освободят и предадат на ищеца владението върху 1/8 ид.ч от имота, от жилищния етаж и 1/8 ид.ч от празното незастроено
дворно място, заключаващо се в 200кв.м., както и да бъде отменен нот акт № 126 том ХІ д
1989/2008г на нотариус К.за размера над 5/8 ид.ч от
описания имот и НА
№127 том ХІ д 1988/2008г на нотариус К.за размера над 5/8ид.ч от описания имот.
Твърди, че по време на брака на баща му Г.С. Ч. с Р.Т.Ч., двамата са придобили
при режим на СИО, неурегулиран
поземлен имот, за който е отреден УПИ І-145 в кв.68 по плана на Д.Л.с площ от 1600кв.м, ведно с построените в
този имот полумасивна жилищна сгр.,
състояща се от избен и жилищен етаж, с площ от 78кв.м и стопанска постройка с
площ от 45 кв.м. Сочи, че Г.С. е закупил мястото през 1952г от бившия Съвет с.Д.,
сега общ. Л. по време на брака му с Р.Ч., и тогава е построено и жилището. Ето
защо след смъртта на ***., поч. на 30.08.1991г ищецът заедно със сестра си ЕЛ. Ч. и
брат си Т.С. са получили по наследство по 1/8ид.ч от описания имот, а тяхната майка Р.Ч. е
придобила по наследство и в резултат на прекратена СИО 5/8 ид.ч
от имота. Ищецът твърди, че е приел наследството по несъмнен начин, и явен за
всички, като със съгласието на майка си Р.Ч. е отремонтирал
и обзавел една от стаите в жилищния етаж , която ползувал необезпокояван от
никого през по-голямата част от годината,
а когато майка му Р.Ч. *** в неговия дом, имотът се е поддържал от него с
негови средства – извършен е ремонт на целия покрив, огр.та,
ремонт и опушване на врати и прозорци. Твърди, че по съгласие на всички
съсобственици Р.Ч. е заплащала данъците на имота и е получавала наема от съсобствен между страните гараж в същото село. Посочва, че владението върху
имота е продължило 15години в сговор между ищеца и Р.Ч., която разчитала във
всичко на помощта на ищеца и съпругата му, но след смъртта на брат му Т.С./баща
на ответницата Д.С./ на 17.01.2007г Р.Ч. е променила коренно поведението си
спрямо ищеца без всякакъв повод от негова страна и започнала да заключва входната врата на жилището и да му отказва
достъп до ползуваната от него стая, отказвала да му предостави ключ от входната
врата. Последното принудило ищеца да сезира органите на полицията и прокуратурата
за действията й, и в хода на извършваната проверка, на 12.12.2008г Р.Ч. се
снабдила след обстоятелствена проверка с нот акт за собственост върху целия
имот и още същия ден прехвърлила собствеността върху имота на Д.С., за което
споделила с ищеца. в края на м. май
2009г, че съжалява. Твърди, че с така извършената сделка грубо се нарушават
правата му на собственост. Представя
писмени и ангажира събиране на гласни доказателства. Претендира разноски.
В хода на
производството и след настъпилата смърт на Р.Ч. последната е била заместена при условията на чл.22 ГПК от нейната
наследница Д.С.- втория ответник в
производството.
Ответницата Д.Т.С., чрез пълномощника си адв. Р. оспорва изцяло иска. Оспорва твърдението ищецът да
е отремонтирал и обзавел една от стаите на процесния имот, както и твърдението че я е използвал през
по- голямата част от годината. Твърди, че след смъртта на ***., Р.Ч. е
започнала да владее имота за себе си, което владение е продължило до
12.12.2008г. Твърди, че процесният имот не влиза в
наследството на ***., поради което и ищецът няма как да го е придобил по
наследство. Оспорва и твърдението за придобиване на имота на самостоятелно
основание – по давност, тъй като Р.Ч. е заплащала данъците за имота с нейни
лични средства, а ищецът не е владял обезпокоявано имота в продължение на 15
години. Ангажира събиране на доказателства, претендира направените разноски.
Асеновградски районен съд, след преценка на доводите и
становищата на Г.Ч.страните и
събрания по делото доказателствен материал, прие за установено следното от
фактическа и правна страна: Г.С. Ч. е починал на 30.08.1991г и е бил наследен
от Р.Г.Ч. – негова съпруга, Е.Г.Ч.. – дъщеря, С.Г.Ч. и Т.Г.Ч.– негови синове/у-ние № 22/24.07.09г на
общ. Л./. След извършена обстоятелствена проверка е съставен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, №126 т ХІ д 1988/2008 Е.Г.Ч.г на нотариус К., с който Р.Т.Ч. е призната за собственик
на основание давност на имот с кадастрален № І-145, находящ
се в с.Д., общ Л., с площ 1600кв.м ведно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сгр. върху 78кв.м, който имот на 12.12.2008г Р.Ч.
е продала на Д.Т.С., за което е съставен НА №127 том ХІ д
1989/2008г на Н.К. Представеното по
делото пълномощно /л.11/няма връзка с настоящото производство, поради което не
се коментира. Преписката, образувана по
молба на С.Г.Ч. срещу Р.Г.Ч. с оглед данни за извършено престъпление по чл.323
ал.1 от НК е прекратено с постановелние на РП Асеновград от 05.12.2008г. Установено е
било в хода на проверката, че Р.Ч. живее
постоянно в имота в ***, както и че С.Ч. инцидентно посещава имота. На
14.09.2009г Д.Т.С. е продала на Р.М.А.имот
с кадастрален № І-145 кв.68 по плана на с.Д., общ Л., съставляваща застроено и незастроено дворно място с площ от 1600кв.м, ведно със
застроената в него двуетажна полумасивна жилищна сгр. върху 78кв.м, за което е бил съставен НА №44 том І
дело №43 от 2009г на нотариус Л.. Съглас но посоченото в удостоверение изх.№ К-1596-1 от
02.12.2009г на общ Л./л.78/ за периода
от 1952г до 30.11.2009г на лицето Г.С. Ч. не е
предосатвен общински имот за жилищни нужди в
района на землището на ***, общ. Л., в поименния списък на имотите и парцелите
по регулационния план на с. Д.няма данни за отстъпено право на строеж върху
държавен или общински парцел на Г.С. Ч.. Съгласно представеното и прието по
делото у-ние за сключен граждански брак от 30.11.2009г, Г.С. Ч. и Р.Т.А. са
сключили граждански брак в **на
09.11.1946г, за което е бил съставен акт за граждански брак № 25 от същата
дата. Видно от представения протокол от
11.10.1990г на от проведено заседание на комисията по чл.71 ЗТСУ/отм/, на което са разгледани постъпилите молби, предложения
и възражения по обявения в ДВ бр 60 от 27.07.90г цялостен
застроителен регулационен и кадастрален план на с.Д./л.105/, не е
обсъждана молба от ***.. В представената справка № 5 ОБнС
с. Д.е записано срещу името на Г.С. Ч. построена през 1952г полумасивна
сгр. в имот с
обща площ 500кв.м. Не е посочено нито
къде е построена сгр.та, нито къде се намира имота.
Представените и приложени към делото на
л.113-117вкл книжа не се коментират, тъй като не става ясно каква връзка имат предмета на делото. От
представената служебна бележка от общ Л. с. Д.се установява, че Р.Ч. е била постоянен жител ***. В останалата
му част справката не се коментира, тъй като обстоятелствата относно напускането
на селото следва да се установяват с гласни доказателства.
В хода на производството бяха разпитани свидетели във връзка
с твърденията за придобиване на претендирания имот по давностно владение.******-
сестра на Р.Ч., сочи че след смъртта на съпруга на Р. – Г., повече от 20 години
домът се е ползвал от Р. и е бил
стопанисван от нея. Свидетелят посочва, че
Р. е имала желание да остави долния етаж на дъщеря си, а на горния
по две стаи на синовете си, но тъй като
децата й са се изпокарали не е могла да осъществи това желание на съпруга си.
Свидетелят посочва, че през цялото врече
ищецът е ползвал всички стаи горе на етажа и четирите, ползвал е двора
работел го е, правил е ремонти, поддържал е къщата понеже всичко си било за
него. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като са противоречиви –
първоначално твърди че домът е бил стопанисван от Р., а впоследствие сочи, че
ищецът е ползвал всички стаи горе на етажа, и четирите, работел е двора. На следващо
място свидетелят посочва, че :Докато беше жива сестра ми Р., на никого нищо не
е прехвърляла...”, а последното противоречи на
представените по делото писмени доказателства /НА №127/. Малко по- късно в показанията си сочи, че Р.
й е казала, че са я кандардисали да прехвърли къщата
на Д.. СвидетелятД. съсед на имота, сочи че познава С.,
брат му и сестра му, твърди че познава и Г. и Р.. Показанията на свидетеля по
отношение твърдението, че след смъртта си Г. е оставил в наследство къщата не
се коментират, тъй като тези обстоятелства е недопустимо да се доказват с гласни
доказателства. Свидетелят посочва, че когато била строена къщата Г. дал долния
етаж на дъщеря си, а на двамата сина е
дал по две стаи от горния етаж. Твърди
че след смъртта на бай Г. С. редовно е живеел там, измазал е цялата къща/ без
да има такива твърдения от страна на ищеца/, оправял е къщата, което е
продължило 5 или 6 години. Свидетелят не посочва колко години С. е живял в имота и се е грижил за него. Самият той
казва: ”....това продължи точно не мога
да кажа колко години, но доста години...”. Но дали доста години са над десет
години, не става ясно. Според св.Д.от
2001-2002г С. ***, а преди това с първата си съпруга е живял в с.У.. Показанията
на св. Съдът кредитира като безпротиворечиви и
базирани на лични впечатления. С.П., съсед на имота, сочи че С. си имал
обзаведена стая, която си е ползвал
винаги, докато брат му е починал. Свидетелят посочва, че С. редовно почти е бил
в къщата. П. посочва, че Р. е споделяла, че р. и Л. са а били принудили да прехвърли
къщата на Деса, но стаите на Стефчо
си стояли. Съдът не коментира показанията в тази им част, тъй като няма такива
твърдения в исковата молба, поради което съдът намира същите неотносими към предмета на делото. В останалата им част
показанията на свидетеля съдът не коментира, тъй като третират отношения в
семейството, които не са от значение за настоящото дело. Св. Р., свидетел при
извършване на обстоятелствената проверка,
посочва, че от смъртта на Г., в
последните осемнадесет години Р. е живяла самостоятелно в къщата, а преди две
години С. е донесъл една спалня в къщата. Според свидетеля ищецът не е имал
собствени стаи в къщата, а когато е идвал един или два пъти в годината, е
оставал да спи в къщата. Показанията на свидетеля съдът кредитира, като
правдиви, безпротиворечиви и базирани на лични
впечатления. Р. твърди, че в последните 15 години се грижи за Р., като й купува
всички необходими продукти. Свидетелят посочва освен това, че сестрата на Р. ***
само през лятото а П. живее от 40години
в Асеновград/ последното обстоятелство се потвърждава и от самия свидетел:”...В
Асеновград живея от преди 25 години. Лятото съм в Д.......”/. Р. сочи, че
когато се е налагало да се правят ремонти в имота, тя е помагала на Р., и е
викала хора да помагат. Св. Ш. посочва, че когато се построи къщата в нея са живели
Р. и Г.. Според свидетеля къщата е строена от бай Г., без обаче да се посочва
кога е завършена и построена, а и няма такива твърдения в исковата молба.
Според свидетеля ищецът не е живял в с.Д., идвал е няколко пъти в годината, посочва
че не го е виждал да слага улуци на къщата. Ш. не знае
ищецът да не е бил пускан в къщата, сочи че една зима Р. *** при С.Ч.. Според този свидетел бай Г. е
казвал, „..че на ЕЛ. е направил сватба, на С. е наплатил и къщата ще остави на
Тодор”. Свидетелят най- общо посочва, че къщата е
строена от бай Г. и Р. по време на брака им. Св. ЕЛ. Ч., сестра на ищеца,
оспорва твърденията, че баща им Г. е разпределил къщата преди смъртта си. Твърди,
че майка й Р. винаги е живяла в къщата, а свидетелят е живял в имота от
2001-2004г и е гледала майка си. Посочва, че през 2004г ищецът е дошъл в имота,
и е взел майка си в Пловдив, за да се грижи за нея. Според свидетеля ищецът е заключил две стаи от къщата, а
единствения багаж който е негов в къщата, е една спалня и едно шкафче което е
занесъл наскоро. Не оспорва, че са накарали Р. да прехвърли къщата
на Д., защото ищецът е започнал да тормози Р. и на три пъти е викал полиция. Последното
не се коментира, тъй като не е относимо към предмета
на доказване по делото с оглед наведените основания за възникване на
собствеността.
Въз основа
на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи: Предявеният иск е допустим, предявен от надлежна
страна, имаща интерес от воденето
му .
Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан.
По предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС: За да бъде уважен, необходимо е
да са налице три кумулативно дадени предпоставки, наличността на които следва
да се докаже от ищеца. Той следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното основание, че имотът се владее или държи от
ответника и че той го владее или държи без да има основание за това. Съгласно чл. 77, ал. 1 ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. В настоящия случай се претендира
собственост върху 1/8 ид.ч от имота на първо място на
основание наследство от Г.С. Ч.. Твърденията за придобиване на имота от наследодателя ***. по време на брака му с Р.Ч.
останаха недоказани. Твърденията са за
придобиване на имота на основание покупко- продажба. Доказателства в подкрепа на това твърдение
обаче не бяха представени. Няма ангажирани доказателства ***. да е притежавал право на
собственост върху земята, върху която е построена сгр.та,
нито пък върху самата сгр., нито пък са ангажирани
доказателства по предвидения в закона
ред в негова полза да е учредено право на строеж. Напротив, ангажираните
писмени доказателства установяват, имотът да е собственост на Р.Ч., на
основание давностно владение. Поради което съдът приема, че
имотът не е бил собственост на ***., поради което и не е могъл да бъде придобит
по наследство от ищеца. Ето защо искът за признаване за установено, че
ищецът е собственик на 1/8 ид.ч от имота на основание
наследство от баща му ***. ще следва да се отхвърли като неоснователен. Като не
се доказа ищецът да е собственик на имота на твърдяното
от него основание, не следва да се обсъжда наличието на останалите предпоставки
за уважаване на ревандикационната претенция.
Поради отхвърляне на иска на първото основание, на което се претендира собственост,
съдът е длъжен да разгледа и
евентуалната претенция/макар и формулирана като алтернативна от ищеца/ за
придобиване на имота на основание давностно владение,
отпочнало след смъртта на бащата ***. на 30.08.1991г и продължило до смъртта на
брат му – Тодор Ч. на 17.01.2007г.. Според чл. 79, ал. 1 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на десет години. В тази насока бяха ангажирани
от ищеца гласни доказателства. Последните обаче не доказаха твърденията му. За да се придобие правото на собственост по
давност, следва да се докаже явно, необезпокоявано и непрекъснато упражняване
на фактическа власт върху имота, с намерението да бъде придобита собствеността.
Макар и владението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС да не се изразява в
непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез
обработване, извършване на ремонтни дейности, и фактическата власт върху имота
да може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, то е необходимо същите да сочат на намерение
имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица (в
случая Р.Ч./. От ангажираните гласни доказателства се установи, че ищецът е
посещавал имота, но не се установи да е извършвал действия, с които да показва
че има намерение да свои имота. Св. Р. и Ш., чийто показания съдът кредитира
като безпротиворечиви и базирани на лични впечатления
твърдят, че ищецът е посещавал инцидентно имота и не е извършвал дейности по
поддръжка на имота, не е имало и негов багаж в имота. Дори и да се приеме за
установено, че ищецът е извършвал в имота действия, които да сочат на намерение
имота да се свои, то не се доказах упражняването на фактическа власт в
продължение на повече от десет години. В тази насока показанията на Д.:”....
от 2001-2002г С. ***, а преди това с първата си съпруга е живял в с.У.”.Не
е спорно от друга страна по делото обстоятелството, че Р.Ч. е заплащала данъците за имота, което
действие показва намерение за своене на имота.
Твърденията на ищеца за извършване на
ремонти и въобще действия показващи намерението за своене
останаха недоказани. Ето защо съдът приема искът за установяване, че ищецът е
придобил собствеността върху имота на основание давностно
владение, осъществявано в периода 1991г -2007г за недоказан.
Не се доказа по безспорен начин активната
легитимация на ищеца по силата на наследяване от баща му ***., нито по силата
на изтекло в негова полза давностно владение, продължило над десет години от 1991г до 2007г, поради което и настоящият състав намира, че
не следва да обсъжда наличието на останалите предпоставки – упражняването
владението на имота без правно основание от страна на ответника. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС ще следва да
се отхвърли като неоснователен.
По предявените искове с правно
основание чл. 537 ал.2 ГПК: Единствено при успешно проведен иск за собственост
– в настоящия случай по чл. 108 от ЗС,
подлежи на отмяна и самият нотариален акт, съобразно изричната разпоредба на
чл. 537, ал. 2 от ГПК, като законова последица от уважаването на иска. Ето защо поради неоснователността на претенцията по чл.108
ЗС, неоснователна се явява и претенцията по чл.537 ал.2 ГПК.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, ответникът има право да му бъдат присъдени
направените в производството разноски. Въпреки направеното искане от ответника,
такива не следва да се присъждат. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ГПК, на
заплащане подлежат действително направените разноски, а в представения договор
за правна помощ № 017889/л.44/, е посочено договорено възнаграждение в размер
на 800лв, но не е отразено дали същото е било изплатено, а на заплащане
подлежат действително направените разноски.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по-горе АСЕНОВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният С.Г.Ч. ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. В. иск против Д.Т.С.
ЕГН********** с посочен адрес за призоваване ***.2 ап.4, като бъде прието за
установено, че ищецът е собственик на
основание наследство от Г.С. Ч., поч. На 30.08.1991г,
на 1/8/една осма/ ид.ч от неурегулиран
ПИ, за който е отреден УПИ І-145/ първи тире сто четиридесет и пет/в
кв.68/шестдесет и осем/ по плана на с. Д.с площ на имота 1600/хиляда и шестотин/кв.м, ведно с 1/8/една осма/ ид.ч
от построените в имота полумасивна жилищна сгр., състояща се от жилищен и избен етаж, с площ от 78 /седемдесет
и осем/кв.м, да бъде осъдена ответницата
да освободи и предаде на ищеца владението върху имота КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТХВЪРЛЯ предявеният С.Г.Ч. ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. В. иск против
Д.Т.С. ЕГН********** с посочен адрес за призоваване ***.2 ап.4, като
бъде прието за установено, че ищецът е собственик на основание давностно
владение, продължило от 30.08.1991г до 17.01.2007г, на 1/8/една осма/ ид.ч от неурегулиран ПИ, за който е отреден УПИ І-145/ първи тире сто четиридесет и пет/в
кв.68/шестдесет и осем/ по плана на с. Д.с площ на имота 1600/хиляда и шестотин/кв.м, ведно с 1/8/една осма/ ид.ч
от построените в имота полумасивна жилищна сгр., състояща се от жилищен и избен етаж, с площ от 78 /седемдесет
и осем/кв.м, да бъде осъдена ответницата
да освободи и предаде на ищеца владението върху имота КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от С.Г.Ч.
ЕГН ********** *** за отмяна по реда на чл.537 ал.2 ГПК на съставените нот акт
№ 126 том ХІ д 1989/2008г на
нотариус К.за размера над 5/8/пет осми/ ид.ч,
от описания имот, както и НА №127 том ХІ д
1988/2008г на нотариус К.за размера над
5/8/пет осми/ид.ч
от описания имот.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: