№ 210
гр. Пловдив , 16.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600431 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр. чл.440, ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения Н. СТ. Т. срещу протоколно
определение № 176/31.05.2021г., постановено по ЧНД № 1176/2021г. по описа
на Окръжен съд гр.Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наложеното му наказание по НОХД № 6766/2021г. по описа на Районен
съд гр.Пловдив, 16 н. с.
Съдебният акт се атакува като неправилен. Прави се искане за неговата
отмяна, като въззивният съд постанови условно предсрочно освобождаване на
осъденото лице.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото и с изнесеното в частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд гр.Пловдив е
приел за установено следното:
Лишеният от свобода Т. е осъждан шест пъти за извършени тежки
1
умишлени престъпления против собствеността и против личността. Наказван
е и по реда на чл.78а от НК за хулиганство.
С присъда № 406/13.12.2013г., постановена по НОХД № 6766/2012г. по
описа на Районен съд гр.Пловдив, влязла в сила на 05.11.2014г., е признат за
виновен за престъпления по чл.213а, ал.1, чл.293, ал.1 и чл.290, ал.1 от НК, за
които му е наложено едно общо най-тежко наказание три години и шест
месеца лишаване от свобода, ефективно, и глоба в размер на 2000 лв.
Наказанието е приведено в изпълнение с начало 01.10.2018г. За начало
на изтърпяване е отчетена датата на фактическото му предаване за
изпълнение на санкцията от компетентните органи на Ф. Република Г. -
28.09.2018г.
С постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 26.10.2018г.,
постановено по прокурорска преписка № ***г., е приспаднат и периодът на
фактическо задържане на осъдения на територията на ФР Г. до предаването
му на българските съдебни власти - от 14.05.2018г. до 28.09.2018г.
Видно от становището на Началника на Затвора гр.П., към 17.05.2021г.
лишеният от свобода е изтърпял фактически 2 години, 7 месеца и 19 дни, 22
дни от работа, 4 месеца и 12 дни от предварителен арест или общо 3 години и
23 дни. Според приложената справка към 08.06.2021г. ще е изтърпял
ефективно 2 години, 8 месеца и 10 дни, от работа 22 дни, предварителен арест
4 месеца и 12 дни, всичко 3 години, 1 месец и 14 дни, с остатък 4 месеца и 16
дни.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице първата от
визираните предпоставки в разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от НК, но липсват
достатъчно доказателства за поправяне и превъзпитание на осъденото лице,
устойчивост на позитивни резултати в процеса на корекционната дейност при
изпълнение на плана на присъдата, като се имат предвид изготвените
становища в съответствие с изискванията на чл.437, ал.2 и ал.3 и чл.439а, ал.1
и ал.2 от НПК - оценката на Т. по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС.
В първоначалния доклад от 25.10.2018г., изготвен след постъпването
2
му в Затвора гр.П., е посочено, че: „Категорично отрича извършването на
престъпленията, за които е осъден. ...възприема се като жертва на
правораздавателната система. Счита наказанието за крайно несправедливо.
Не е самокритичен и не изразява съжаление за стореното.“. Не са отразени
очаквания за включване в организирани групови мероприятия и
специализирани програми, както и за промени в мисленето, нагласите и
поведението на лишения от свобода като резултат от провеждането на
корекционна дейност. Определено е средно ниво на риск от вреди и средно
ниво на риск от рецидив. Като гранични и проблемни зони са изведени
„отношение към правонарушението“, „образование и обучение“,
„междуличностни проблеми /с оглед агресивните прояви в миналото/“,
„умения за мислене“.
В текущия доклад от 21.10.2019г. е отразена заповед на Началника на
Затвора гр.П. № Л-2406/05.09.2019г., с която е отказана замяна на
първоначалния режим в по-лек. Констатациите за липса на критичност към
извършените престъпления, за които осъдения търпи наказание, са намерили
проявна форма в демонстративното му поведение на несъгласие и неприемане
на резултата от проведеното наказателно производство. Установена е
завишена самооценка и скрит агресивен потенциал, който се проявява в
недоверие към служителите на затворническата администрация, включително
и към лицето, изпълняващо медицинска дейност в Затвора гр.П.. Отказано е
участие в общогрупови мероприятия на специализирани програми и курсове
за квалификация. Тези констатации, наред с конфликта, провокиран с
работодателя при назначаване на работа, са послужили като основание за
завишаване на първоначалните оценки в проблемните зони „отношение към
правонарушението“ - от 10 т. на 12 т., „трудова заетост“ - от 3 т. на 6 т.
В изготвеното към 27.02.2020г. психологическо заключение по
повод демонстрирано проблемно поведение на Т., изразяващо се „...в
раздразнителност, враждебно отношение, нетърпимост, гневни изблици,
иницииране на конфликти без конкретен повод“, се сочи, че проведените
четири от първоначално планираните пет консултации са преминали в
преобладаващ негативен емоционален фон, опозиционно настроение и отказ
да бъдат приети позитивни рационални мнения. Отчетена е и „известна
параноидност в нагласите - постоянно е в позиция да се защитава от
3
злонамереност и измами. Упорито се съпротивлява на външен контрол или
влияние.“ Посочени са конкретни препоръки за индивидуална работа с
лишения от свобода.
Изготвеният на 20.10.2020г. пореден текущ доклад не отчита настъпили
позитивни промени в поведението на последния, нито в нагласите и
мисленето. Посочено е, че не се очаква промяна в тази насока. Констатирани
са чести конфликти, не само с администрацията на затвора, но и с други
лишени от свобода, липса на продуктивна комуникация при подобни прояви.
Отразени са и наложените две дисциплинарни наказания по реда на ЗИНЗС за
неизпълнение на разпореждания на затворническата администрация и
нанесени обиди на други лишени от свобода. Посочено е, че изготвената
оценка затвърждава негативната тенденция в поведението на осъденото лице
и води до повишаване на стойностите на оценката и в проблемните зони
„начин на живот и обкръжение“ - от 4 т. на 5 т. и „междуличностни
проблеми“ - от 4 т. на 5 т.
В пробационния доклад, изготвен за целите на настоящото
производство по чл.70 от НК, се сочи, че към момента няма действащо
актуално дисциплинарно наказание. Положително е оценено единствено
демонстрираното желание за полагане на труд през първите четири месеца на
2021г. Въпреки това отново е установена липса на позитивна промяна след
повишаване на стойностите на риска от рецидив от 47 т. на 54 т. Не е
отчетена положителна промяна в нито една от проблемните зони като
резултат на провежданата корекционна работа.
При горната фактическа установеност обоснован и законосъобразен е
изводът на Окръжен съд гр.Пловдив, че в случая не са налице всички
кумулативно предвидени предпоставки за условното предсрочно
освобождаване на осъдения Т..
Същият е пълнолетно лице, на което е наложено наказание лишаване от
свобода.
На следващо място изтърпял е фактически повече от една втора от
наказанието, определено му със съдебния акт.
4
Друго задължително изискване за условно предсрочно освобождаване
според чл.70, ал.1 от НК е да е дал доказателства за своето поправяне.
Съгласно чл.439а, ал.1 от НПК това са всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,
като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон,
както и от всички други източници на информация за поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието.
Въззивният съд споделя виждането на първоинстанционния съд, че при
изследване цялостното поведение на осъдения Т. не може да се направи извод
за настъпила положителна и при това трайна промяна у него.
Настоящата инстанция също намира, че досегашният му престой в
пенитенциарното заведение няма отчетлив превъзпитателен ефект и е
необходимо продължаване на корекционното въздействие по отношение на
правонарушението, за формиране на критично отношение и нагласи за
спазване на общоприетите правила и норми. Изтърпяното до момента
наказание не е постигнало целите си в пълен обем, за да се постанови
частичен отказ да се реализира изцяло приложената държавна принуда
спрямо осъдения. Същият не е дал всички изискуеми по смисъла на чл.439а от
НПК доказателства за своето поправяне.
Поради липсата на тази предпоставка правилно първостепенният съд е
оставил искането за условно предсрочно освобождаване без уважение.
Този извод не се променя от събраните по делото доказателства за
здравния статус на осъдения и неговите родители. Отказите на лишения от
свобода да ползва медицински услуги в пенитенциарното заведение и
демонстрираното желание за избор на конкретни медицински специалисти,
които могат да му окажат медицинска помощ, не се приравнява на липса на
грижа от затворническата администрация.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното
5
определение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да се
потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без
уважение.
С оглед на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 176/31.05.2021г. на
Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 1176/2021г. по описа на
същия съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6