№ 92
гр. Враца, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
Членове:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Люб. Вл. Вл.
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20221400200458 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл.16 от ЗПИИРКОРНФС и е
образувано въз основа на искане от Централно инкасаторско бюро към Министерство
на правосъдието - Нидерландия за признаване на решение на несъдебен орган Полиция
Северен Брабант от 09.02.2022год., влязло в законна сила на 23.03.2022год., издадено
срещу българският гражданин А. Т. М., роден на ***, с последен известен адрес с. ***.
Искането е направено с Удостоверение по чл. 4 РР 2005/214/ ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с
превод на български език. Към искането е приложено и решението на нидерландски
език.
Засегнатото лице А. Т. М. е с постоянен адрес в с. ***. За насроченото съдебно
заседание лицето е редовно призовано чрез неговия син С. А. по телефона, както и
лично по телефона.
Участващият в съдебното производство прокурор поддържа искането за
признаване решението на нидерландските власти, като излага съображения, че са
налице положителните предпоставки за това и не са налице отрицателните такива.
Засегнатото лице, редовно призовано не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по искането.
1
Врачанският окръжен съд, като изслуша становището на прокурора в процеса
и след като се запозна с представените писмени доказателства, приема следното:
От приложеното Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР,
преведено на български език и решението на несъдебния орган на нидерландски език е
видно, че на лицето А. Т. М. е наложена финансова санкция с решение от
09.02.2022год., в сила от 23.03.2022год., издадено от несъдебен орган на Кралство
Нидерландия - Полиция Северен Брабант, парична сума в размер на 100 евро, за
извършено от него правонарушение по чл.2 от Кодекса за движение по пътищата на
Нидерландия, затова, че на 04.10.2021год. в 17.05часа в Geldrop, Gijzenrooiseweg e
държал в ръка мобилен телефон по време на шофиране.
При описаните по-горе фактически констатации и на основание чл.16, ал.7 от
ЗПИИРКОРНФС, вр. с чл. 6 от Рамково решение 2005/214/ПВР, съдът приема искането
за допустимо и основателно.
От посоченият в Удостоверението адрес на обичайно пребиваване на
засегнатото лице е видно, че постоянния адрес на пребиваване на българският
гражданин А. Т. М., с ЕГН ********** е в с. *** обстоятелство, подкрепено и от
изисканата справка НБД, на който адрес лицето е редовно призовано, чрез неговия син.
При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1 и чл. 31, ал.1
ЗПИИРКОРНФС, компетентният съд, който следва да се произнесе по направеното
искане е именно Врачанския окръжен съд.
Налице са положителните предпоставки по чл. 3, ал.1, т.3 на ЗПИИРКОРНФС
за уважаване на направеното искане- влязло в сила на 23.03.2022год. решение на
несъдебен орган, издадено на 09.02.2022год. в държава - членка на Европейския съюз –
Кралство Нидерландия, с наложена финансова санкция, за извършено правонарушение
на територията на издаващата държава. Спазени са изискванията и на чл. 4 и 5 от
Закона, като издаващата държава – Нидерландия е изпратила на изпълняващата –
България, Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР с превод на
български език. Представеното Удостоверение е пълно, като същото е придружено и от
решението въз основа на което е издадено на нидерландски език.
Не са налице отрицателните предпоставки, даващи възможност за отказ от
приемане на изпратеното решение, изброени в разпоредбата на чл. 35
ЗПИИРКОРНФС. Както беше посочено и по-горе, представеното Удостоверение по чл.
4 от Рамково решение 2005/214/ПВР е пълно; срещу засегнатото лице А.М. няма данни
за постановено или приведено в изпълнение решение за същото деяние в друга
държава, различна от издаващата /Нидерландия/ и изпълняващата /България/; по
българското законодателство - чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН не е изтекла давността за
изпълнение на постановеното решение; не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
2
недопустимо; решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство
се считат извършени изцяло или отчасти на територията на РБ или такива, които са
били извършени извън територията на издаващата държава; наложената финансова
санкция е повече от 70 евро - 100 евро; решението е постановено срещу наказателно
отговорно - по смисъла на чл. 26 ЗАНН физическо лице.
Деянието, осъществено от засегнатото лице А.М. попада сред изброените в чл.
30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение
/КДвП/ в Нидерландия, за което не се изисква двойна наказуемост. Независимо от това,
извършеното правонарушение е съставомерно и по българския закон – чл. 104а ЗДвП.
От отразеното в Удостоверението е видно, че производството е било писмено и
засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава
относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Лицето не
е обжалвало акта, поради което той е влязъл в законна сила на 23.03.2022год.
В правомощията на настоящият съд е да се произнесе единствено по наличието
на процесуалните предпоставки за признаване на нидерландското решение, описани
по-горе, но не и по същество на постановеното с него.
При така изложеното по-горе, Врачанският окръжен съд намира, че искането за
признаване и изпълнение на решение от 09.02.2022год. на несъдебен орган – Полиция
Северен Брабант – Кралство Нидерландия, в сила от 23.03.2022год., срещу българският
гражданин А. Т. М., от с. Върбица, обл. Враца, за наложена финансова санкция следва
бъде уважено по отношение на финансовата санкция от 100 евро. Официалния курс на
БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се
иска – 09.02.2022год. е 1,95583, или равностойността на финансовата санкция от 100
евро в български лева е 195,58лв. След признаване на решението, същото следва да
бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно нормата на чл. 6, ал.2
ЗПИИРКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган по чл.6,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата
държава – Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието -
Нидерландия, както и Министерството на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32, ал.1, вр. чл.16, ал.7, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение от 09.02.2022год., издадено от несъдебен орган –
Полиция Северен Брабант – Кралство Нидерландия, в сила от 23.03.2022год., срещу
българският гражданин А. Т. М. от с. ***, с ЕГН **********, за наложена финансова
3
санкция в размер на 100 евро, равностойни на 195,58лв. по фиксиран курс на БНБ към
датата на постановяване на решението – 09.02.2022год.
ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на НАП-ТД-
Враца за изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес
пред САС.
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила да бъде изпратен на
Министерство на правосъдието на РБ, а на компетентния орган на издаващата държава
– Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието - Нидерландия да
се изпрати уведомление за решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4