Р Е
Ш Е Н
И Е № 86
гр. София, 21.07.2017 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският окръжен съд, търговско
отделение, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при
секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 102 по описа за 2015 година на СОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ - „Ю.Б.” АД, ЕИК., представлявано от
управителите Д.Б.Ш., П.Н. Д. и А.В. Я., със седалище и адрес на управление ***,
чрез пълномощника адв. С.Ч. от САК, със съдебен адрес: ***, е предявил иск за признаване за установено по
отношение на ответниците, в качеството им на солидарни длъжници - ЕТ „С.И.-
З.”, с ЕИК, седалище и адрес на управление *** представлявано от С.Б.Р. – И.,
в качеството и на физическо лице – търговец, С.Б.Р. - И., с ЕГН **. и адрес *** и И.И.И., с ЕГН ***. и адрес ***, че последните му дължат солидарно сумата в размер на 70 376,86 лева, от които: сумата от
63 139,95 лева просрочена главница, законната лихва върху
главницата, считано от 15.10.2014г. до окончателното й изплащане; сумата от 7 153,20
лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 21.01.2014г.
до 14.10.2014г.; сумата от 83,71 лева – представляваща незаплатени
такси, дължими за периода от 10.01.2014г. до 14.10.2014г., всички
по Договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит” № BL19938 от 24.07.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1
от 30.07.2009г., Анекс №2 от 05.07.2010г., Анекс №3 от 15.06.2012г., Анекс №4
от 24.09.2013г. (вж. уточняваща молба от 03.07.2015г. – л.6 от т.д.
№102/15г. на СОС).
В исковата си молба ищецът „Ю.Б.” АД, твърди, че по силата
на Договор за банков кредит, продукт „Бизнес кредит” № BL19938 от 24.07.2008г., сключен между „Ю.” АД гр.С. от една страна и ЕТ „С.И.- З.”, представлявано от С.Б.Р. – И., като
кредитополучател, Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 55 000 лева. Кредитът бил предназначен за
посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, с краен срок
на ползване и погасяване 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка.
Сочи се още в исковата молба , че съгласно чл.2, ал.1 от Договора и приложение
№1 от 12.08.2008г., неразделна част от същия, заемната сметка била открита на
датата на подписването на приложението, т.е. на 12.08.2008г. Кредитът се
усвоявал по разплащателна сметка на ЕТ „С.И.- З.”.
Ищецът поддържа, че банката, изпълнила задължението си
по договора за кредит изцяло като предоставила на кредитополучателя уговорените
суми по разплащателната сметка, усвоявани от кредитополучателя, както следва:
-
с банково бордеро
№4890221/12.08.2008г. – сумата от 55 000 лева;
-
с банково бордеро
№2194403/05.07.2010г. – сумата от 2 296,92 лева;
-
с банково бордеро
№3204243/15.06.2012г. – сумата от 5 149,21 лева;
-
с банково бордеро
№9443169/24.09.2013г. – сумата от 4 473,67 лева.
За обезпечение на всички вземания на Банката
произтичащи от Договора, кредитополучателят, първият ответник в настоящото
производство - ЕТ „С.И.- З.”, с нот. акт. №61, том І, дело №790/2007г. на
нотариус рег. 069 на НК учредил в полза на Банката ипотека върху недвижим имот
– дворно място и построените в имота сгради, подробно описан в исковата молба
(чл.7, ал.1 от Договора).
Процесният договор за кредит бил допълнен със сключени
между страните му четири анекса, неразделна част от същия като:
С Анекс №1 от 30.07.2009г., размерът на предоставения
кредит бил намален до размера на усвоените към датата на сключването му –
30.07.2009г. суми. В т.3 от същия, страните уговорили, че кредитополучателят
дава своето съгласие, упълномощава и оправомощава Банката да преоформи към
размера на редовната главница съществуващите, но непогасени просрочия по
банковата сделка.
С Анекс №2 от 05.07.2010г., било уговорено, че
кредитополучателят се съгласява към редовната усвоена, но непогасена главница
да бъдат реструктурирани всички просрочени суми по Договора, като така сумата
по отпуснатата кредитна линия се увеличила до 54 826,99 лева.
С Анекс №3 от 15.06.2012г., страните постигнали
съгласие, просрочените към датата на сключването му суми да бъдат
реструктурирани към размера на усвоената и непогасена част от главницата(чл.3),
като вследствие на така постигнатите договорености, размерът на предоставения
кредит бил увеличен със сумата от 5 149, 21 лева.
С Анекс №4 от 24.09.2013г., страните се съгласили
всички натрупани по банковата сделка просрочия да бъдат преоформени, чрез
натрупването им към размера на редовната главница по кредита.(т.2.1) като
реструктурираната сума била в размер на 4 473, 67 лева, а общия размер на
предоставения кредит се увеличил до сумата от 66 919,80 лева. Със същия анекс,
ответниците физически лица в настоящото производство - С.Б.Р. – И. и И.И.И.
встъпили като съдлъжници с първоначания длъжник, за да отговарят като солидарни
длъжници, за всички вземания на Банката произтичащи от Договора и сключените
към него анекси. Съгласно уговореното в т.3 от анекса, задълженията по
банковата сделка следвало да се погасяват при облекчени условия за период от 12
месеца, като в същия период длъжникът се задължил да погасява месечна вноска в
размер на 700 лева. Дължимата договорна лихва включвала, обявения от Банката
действащ базов лихвен, намален с 2,1 пункта. Ищецът излага, че при просрочие
повече от 30 дни, на която и да е дължима погасителна вноска по кредита,
лихвената надбавка се увеличавала и кредитополучателят дължал лихва в размер на
14,12%. Увеличението на надбавката било валидно за целия остатъчен дълг по
кредита (т.2.3).
Ищецът твърди, че поради неплащането на падежирали
погасителни вноски, дължими както следва: на 21.01.2014г., 21.02.2014г. и
21.03.2014г., всяка една в размер от по 700 лева, Банката обявила цялото
задължение по договора за кредит за предсрочно изискиуемо с писма изх.
№1528/04.09.2014г. /с дата на пощенското клеймо от 18.09.2014г./. Писмото било изпратено
по седалището и адреса на управление на кредитополучателя и на адресите,
посочени от съдлъжниците.
Поддържа, че поради настъпилата предсрочна изискуемост
на задължението по процесния договор за банков кредит и сключените към същия
анекси, на 20.10.2014г. подал пред РС - гр.Сливница заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу посочените съдлъжници, при условията на солидарност.
Въз основа на подаденото заявление и извлечение от счетоводните книги на
Банката за задълженията на ответниците, заповедният съд разпоредил издаването
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите по
заявлението, установяване съществуването на които се иска и с настоящата искова
молба и посочени по-горе в определението, както и за сумата в размер на 1407,54
лева – платена държавна такса в заповедното производство и сумата от 1902,78
лева – сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищецът бил уведомен, че срещу издадените заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 22.10.2014г.
длъжниците са подали възражения, както и за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415 от ГПК, поради което счита, че
за него е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.
Ето защо ищецът
„Ю.Б.” АД, ЕИК., представлявано от управителите Д.Б. Ш., П.Н. Д.
и А. В.Я., със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв. С.Ч.
от САК, със съдебен адрес: ***, моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, в качеството им на солидарни длъжници - ЕТ „С.И.-
З.”, с ЕИК 1., седалище и адрес на управление *** представлявано от С.Б.Р.
– И., в качеството и на физическо лице – търговец, С.Б.Р. - И., ЕГН***., с адрес *** и И.И.И., ЕГН***. и адрес ***,
съществуването на вземането на банката за сумата в размер на 70 376,86 лева, от които:
сумата
от 63 139,95 лева просрочена главница, законната лихва върху
главницата, считано от 15.10.2014г. до окончателното й изплащане; сумата от 7 153,20
лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 21.01.2014г.
до 14.10.2014г.; сумата от 83,71 лева – представляваща незаплатени
банкови такси дължими за периода от 10.01.2014г. до 14.10.2014г.,
всички по Договор за банков кредит - продукт „Бизнес кредит” №BL19938 от 24.07.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1
от 30.07.2009г., Анекс №2 от 05.07.2010г., Анекс №3 от 15.06.2012г. и Анекс №4
от 24.09.2013г. (вж. уточняваща молба от 03.07.2015г. – л.6 от т.д.
№102/15г. на СОС).
Направено е още искане от ищеца за произнасяне по
дължимите разноски, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. №546/2014г.
(в исковата молба посочено грешно
ч.гр.д. №547/2014г.) на РС – Сливница,
присъдени с изпълнителен лист от 22.10.2014г., а именно: 1407,504 лева,
представляващи платена държавна такса в заповедното производство и 1902,78 лева
– адвокатско възнаграждение.
Претендират се и направените в настоящото производство
съдебни и деловодни разноски.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р.
– И. и И.И.И. с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367,
ал.1 от ГПК от ответниците е постъпил общ писмен отговор, чрез пълномощника им
адв. В.В., с който последните оспорват изцяло исковете като неоснователни и
недоказани.
Ответниците оспорват наведените от ищеца в исковата
молба твърдения за наличието на основания Банката да обяви процесния кредит за
предсрочно изискуем. Твърдят, че не са изпадали в забава при плащането на
месечните анюитетни вноски, както и че са заплащали много над договореното.
Сочат, че общата сума на падежиралите вноски, за които банката твърди, че не са
платени от тях на посочените в исковата молба дати и въз основа, на което на
основание чл.3 от Анекс №4 към процесния договор за кредит банката обявила
целият кредит за предсрочно изискуем, възлизала на 2 100 лева. Твърдят, че
ищеца няма право да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като към датата
на предсрочната изискуемост са надплащали суми, компенсиращи твърдените от
банката за неплатени вноски.
Ответниците оспорват още, че са били уведомени за
обстоятелството, че Банката е обявила процесният кредит за предсрочно изискуем.
Ответниците не оспорват обстоятелствата, че между „Ю.” АД гр.С.от една
страна и ЕТ „С.И.- З.”, представлявано от
С.Б.Р. – И., е сключен Договор за банков кредит, продукт „Бизнес
кредит” №BL19938 от 24.07.2008г. (Договора), и че същият е със
срок на погасяване на кредита 120 месеца,
считано от откриване на заемната сметка; че с Анекс №4/24.09.2013г. като
съдлъжници по кредита встъпват физическите лица ответници в настоящото
производство С.Б.Р. – И. и И.И.И.. Твърдят, че договорът е обезпечен с ипотека
и запис на заповед, авалиран от С.Б.Р. – И. и И.И.И..
Ответниците считат, че предсрочната изискуемост на
кредита не е настъпила, като излагат следните съображения за това:
Поддържат, че предсрочната изискуемост, независимо от
това дали същата се релевира на основание упражнено потестативно право от
страна на кредитодателя, чрез съответното изявление до кредитополучателя или е
упражнено автоматично от страна на банката право, предпоставя равнопоставено
третиране на насрещните права и задължения на страните в условията на
добросъвестност. Считат, че договорното съгласие относно предпоставките и
условията за обявяването й следва да обхваща всеки един от елемнтите на
фактическия състав, с който страните обвързват неизпълнението на едно или друго
тяхно задължение. Доколкото възникването, преуреждането и прекратяването на
една договорна връзка е въпрос, който съгл. чл.20а ЗЗД и чл.60, ал.2 ЗКИ,
предпоставя или изрично договорно основание или основание, предвидено в закона,
считат че съдът не следва да интервенира в договорите. Поддържат, че и в двете
хипотези упражняването на потестативното право или позоваването на
преобразуващото действие на предвидения за целта правопреобразуващ фактически
състав, следва да обвързва съда с преценката за равнопоставеност и
добросъвестност на правата и задълженията на насрещните страни, дължима на
основата на същественост на соченото неизпълнение.
Ответниците твърдят, че в настоящия случай не се
установява отклонение на средства за други извън договорените цели, нито се
установява наличие на забава, нито се установява спиране на плащанията по начин
указващ пълна невъзможност за обслужване на процесния кредит.
Твърдят недобросъвестност на Банката и считат,
обявената от последната предсрочна изискуемост за злоупотреба с право с цел да
бъдат продадени ипотекираните недвижими имоти. Твърдят още, че процесният
кредит е обезпечен и със запис на заповед авалиран от С.Б.Р. – И. и И.И.И.,
както и че Банката не е изпълнявала договорните си задължения, касаещи размера
на възнаградителната лихва, таксите и комисионните, падежната дата и размера на
главницата.
Отделно от изложеното ответниците, твърдят, че липсва
уведомяване на ответниците от страна на банката за предсрочната изискуемост.
Сочат, че от представените по делото три обратни
разписки е видно, че същите не са им били редовно връчени, поради което считат,
че не са уведомени за обявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна
на кредитора. Ответниците твърдят, че в обратните разписки никъде не е посочено
съдържанието на пратката, както и че тя удостоверява получаването на
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, с оглед на което, намират, че
в настоящия случай не е било налице надлежното им уведомяване за това, че
процесният кредит е обявен за предсрочно
изискуем. Сочат, че от ищеца не са наведени твърдения, както и че липсват
доказателства за това адв.С.Ч. да е упълномощен от ищеца да изготвя, подписва и
изпраща уведомления за предсрочна изискуемост. Поддържат, че данните на кредитополучателите представляват банкова тайна по смисъла на
ЗКИ, а не ставало ясно как адв. Ч. е получил достъп до същите.
На следващо място ответниците, в случай че бъде прието
от съда, че е налице редовно уведомяване за предсрочната изискуемост на
процесния кредит, молят да бъде взето предвид следното:
Поддържат, че освен в предвидените в договора случаи
банката може да иска предсрочно връщане на сумата и в изчерпателно изброените
основания в чл.432, ал.1 от Търговския закон, като съгласно ал. 2 на посочената
разпоредба, следва да даде на длъжника достатъчен срок преди да упражни правото
си за предсрочно връщане на сумата. Считат, че в настоящия случай банката не е
дала никакъв срок като предоставена им възможност да реагират на отправеното до
тях уведомление, за да избегнат процедурата по принудително изпълнение.
В отговора ответниците твърдят още, че през целия
период на договора Банката не е начислявала лихвата по кредита съобразно
първоначално договореното, поради което заплащали завишени погасителни вноски.
Твърдят, че за периода от подписване на процесния договор до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение са надплатили суми
вследствие на едностранно и неоснователно изменение на лихвения процент по
кредита от страна на банката-ищец.
Сочат, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора дължимата
от кредитополучателя годишна лихва включвала сбора от действащия базов лихвен
процент - малки фирми (БЛПМФ) за лева и договорна надбавка в размер на 0,4
пункта, но никъде не била посочена методиката (формулата) за изчисление на
лихвата в частта Базов лихвен процент. Не
ставало ясно стойностите на кой индекс са използвани, за кой ден, на какви
нива, и дали тези промени са условие за промяна на БЛП. През целия период на
договора не били наясно с начина на формиране на лихвата по кредита и условията
за нейната промяна, което поддържат, че противоречи на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ.
Твърдят, че в случая, в противоречие с принципа за
добросъвестност е налице право на банката едностранно да изменя размера на
възнаградителната лихва без да е установено конкретно обективно обстоятелство,
извън волята на страните, при настъпване на което да се изменя БЛП, формиращ
лихвата по кредита - с посочване на конкретната стойност на изменението, като
тази възможност да е в полза и на двете страни, а не само на банката.
Относно сключените към процесния договор за банков
кредит и неразделна част от същия четири анекса, излагат следното:
Твърдят, че Анекс №1 от 30.07.2009г. към Договор за
банков кредит № BL19938/24.07.2008 г., е сключен поради едностранното вдигане
на месечната вноска от страна на банката и ако ищецът не търсел от
кредитополучателя повече от договореното, то допълнителното споразумение нямало
да бъде сключено.
С оглед на изложеното и поради това, че в анекса не
бил уговорен размера на задължението към момента на сключването му, считат
Анекс № 1 за нищожен. Твърдят, че никъде в анекса не е посочено каква сума е
погасена до момента на подписването му и какъв е размерът на погасителната
вноска. В чл. 1 от анекса било посочено, че банката намалява размера на кредита
до усвоените суми, но никъде не били представени данни за размера на същите.
Считат закрепеното в чл.15 от анекса право на банката,
„служебно” да извършва счетоводни операции по сметката на кредитополучателя и
да тегли и прибавя суми, за което последният дава неотменимо и безусловно
съгласие за недопустимо, тъй като води до отказ от права на кредитополучателя
по правоотношението.
Относно сключения Анекс №2 от 05.07.2010г. към Договор
за банков кредит № BL19938/24.07.2008 г., излагат следното:
Твърдят, че сумата вписана в чл.2 от Анекс №2 е
невярна и че към датата на подписването му от страните, размерът на главницата
не е бил посочен в написания от банката екземпляр. Твърдят, че едностранно
банката е дописала размера на сумата за главница в представения с исковата
молба екземпляр, като поддържат, че в тежест на Банката е да докаже нейната
вярност. Отделно от това, сочат, че в Анекс № 2 от 05.07.2010г. отново е било
договорено начисляването на лихва върху лихва, като считат същата за нищожна.
Сочат, че в чл.2 от Анекса било уговорено, че всички
дължими от кредитополучателя плащания във връзка с процесния кредит, а именно:
просрочена главница, всички просрочени лихви, натрупани отложени лихви през
първия спасителен период за погасяване на кредита към датата на подписване на
Анекс №2, съгласно Анекс №1 към договора за банков кредит, всички такси и
комисиони, дължими във връзка с кредита, и всички дължими застрахователни
премии и други разноски, съгласно договора за кредит, се преоформят служебно на
датата на преоформяне, чрез натрупване към редовната усвоената и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит, без обаче към момента
на подписване на анекса да е ясно какъв е размерът на дълга. А съгласно чл.2,
ал.6 от анекса, освен натрупаните задължения по предходния член и преоформянето
им в редовна главница кредитополучателят, дължал и редовната лихва върху него,
която щяла да бъде начислена, въпреки че още не била изискуема.
Ответниците сочат, че с уговореното в чл.4 и чл.5 от
анекс №2, банката условно е разделила дълга на две части (част А и част Б) като
за различни срокове се дължали вноски само за лихва върху едната част от дълга
- част А, а за част Б не се дължали вноски за срока на анекса. Въпреки това обаче,
лихви се начислявали за част Б от дълга и се дължали при изтичане на периода на
анекса, които се отнасяли служебно от банката към главницата. А с клаузата на
чл. 5 от анекса, банката си запазвала правото да открива, закрива, разделя и
обединява допълнителни заемни сметки.
Отделно от изложеното, ответниците твърдят, че не са
подписвали и не са обвързани от „Общи условия за отпускане и обслужване на
кредити на юридически лица, еднолични търговци, дружества по закона за
задълженията и договорите в „Ю.” АД, въпреки, че това било посочено в чл.15 от
горепосочения анекс. Твърдят, че същите никога не са им били представяни.
На основание на изложеното, считат, че чл. 2, ал. 1,
чл. 2, ал. 6, чл. 4, чл. 5, чл. 12 и чл.15 от Анекс № 2, са нищожни клаузи и
позволяват на ищцовата банка да нарушава договорната равнопоставеност на
страните.
Ответниците твърдят, че ако месечната вноска не е била
променяна едностранно от банката-ищец преди подписването на анексите, те били в
състояние да изпълняват стриктно задълженията си по договора, в размера им,
определен при условията на първоначално подписания договор.
Ответниците твърдят още, че посочените клаузи от
допълнителните споразумения не били индивидуално договорени между първия
ответник и ищеца.
Относно Анекс №3 от 15.06.2012г. към Договор за банков
кредит от 24.07.2008г., излагат следното:
Считат, че Анекс №3 е нищожен, поради клаузите за
анатоцизъм, които банката заложила в същия. Сочат, че в него отново било
уговорено начисляването на лихва върху лихва, която уговорка била нищожна. В
чл.3 от споразумението било посочено, че оставащата сума на просрочените към
датата на подписване на анекса, главницата и лихвата по кредита се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната главница, като общия размер на дълга по
договора за кредит включвал сбора от усвоената и непогасена част от главницата
по първоначално предоставения кредит, възлизаща на 54 826,99 лева, плюс
натрупаните неплатени за периода на облекчено погасяване на кредита съгласно
анекс №2 лихви, които към датата на сключване на анекс №3 възлизали на
3 586,80 лева, плюс всички просрочени главница и лихва по кредита, които
към датата на сключване на анекс №3 са в размер на 1 408,38 лева, плюс
всички дължими такси, комисионни,
застрахователни премии и други разноски съгласно договора за кредит в размер на
79,03 лева.
Ответниците твърдят, че и в сключения между страните
Анекс №4 от 24.09.2013г. към Договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит” №
BL19938/24.07.2008 г. банката отново въвеждала клаузи на анатоцизъм. Считат
подобна уговорка в гражданските отношения (в случая -спрямо физическите лица
съдлъжници) по своето естество за нищожна. Поддържат, че с тази уговорка дългът
за кратко време може да нарасне така, че длъжниците да бъдат материално
затруднени, което било станало и в настоящия случай. Поддържат, че така
договорени клаузи са уговорка във вреда на потребителя и не отговарят на
изискването за добросъвестност и равнопоставеност между страните. Като такива
се сочат клаузите на чл.2.1 и чл.3.3 от Анекс №4.
Ответниците поддържат, че попадат в дефиницията за
потребител (дадена в § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите). С оглед
на това, правят извод, че като по-слабата страна в правоотношението, попадат
под защитата на Закона за защита на потребителите. Считат, че спрямо тях,
горепосочените клаузи от договора за кредит и споразуменията към него попадат в
приложното поле на чл.143 от Закона за защита на потребителите. Твърдят, че
посочените клаузи от договора за кредит и от допълнителните споразумения са
неравноправни по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално
договорени.
За неравноправността на клаузите свидетелствали и
данните от проверките на Комисия за защита на потребителите, която извършила
задълбочени такива на всички банки в България. От изнесената информация от КЗП
било видно, че са констатирани неравноправни клаузи във всички банки,
включително такива в договорите и общите условия и на ищеца. Установеното
наличие на неравноправни клаузи при извършения анализ на Общите условия и
договорите на банките били обобщени от КЗП. В отговора ответниците подробно
сочат направеното от КЗП обобщение, като поддържат, че в процесния договор и
представените допълнителни споразумения съществуват именно такива неравноправни
клаузи.
Твърдят, че по повод проверката на КЗП били изготвени
индивидуални препоръки до всяка една банка, включително и до „Ю.Б.” АД.
Ответниците сочат като важно обстоятелство това, че в
случая чл.144, ал.2 и ал.3 от Закона за защита на потребителите не дерогират
посочените по-горе клаузи, с доводи, че не е налице наличието на специалните
изисквания на разпоредбата на чл.144, ал.2, т.1 и т.2 от ЗЗП. Твърдят, че нито
са били уведомени от банката за вдигането на лихвата, нито са имали нарочна възможност
в договора да се откажат от него. Поддържат, че по никакъв начин предсрочното
погасяване на кредита не може да се счете за такава възможност.
Считат, че не
са налице и предпоставките на чл.144, ал.2, т.2 от ЗЗП, тъй като договорът не е
безсрочен и не е предвидена възможност за прекратяването му от страна на
кредитополучателя в случай на промяна на лихвения процент по кредита.
Поддържат, че е неприложима е и разпоредбата на чл.144,
ал.3 от ЗЗП, тъй като същият визира сделки с ценни книжа, финансови инструменти
и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, а в
случая, промяната на лихвения процент зависи от БЛПМФ на ответника, който има
единствената възможност да контролира и изменя този процент и той не зависи от
никакви външни фактори, които да могат да контролират или да следят за
правомерното му изменение.
Считат, че посочените клаузи от договора за кредит и
допълнителните споразумения противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април
По претендираната от ищеца главница по процесния
договор за кредит в размер на 63 139,95 лева, считат, че са налице
нарушения от страна на банката при осчетоводяването на кредита.
Твърдят, че реално усвоената главница по кредита е
изрично посочена в чл.1, ал.1 от процесния договор, а именно - 55 000 лева.
Сочат, че от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства по
никакъв начин не става ясно защо банката претендира главница, която надвишава
реално усвоената сума с близо 13 139,95
лева. С оглед на това считат за неоснователна и претенцията на ищеца за присъждане
на главница в размер на 63 139,95 лева. Сочат, че за да обоснове
по-високия размер на главницата, посочен в представеното извлечение от сметка,
в сравнение с този, посочен в договора за кредит, ищецът се е позовал на чл.2
от Анекс № 1 към договора, която клауза
допускала начисляването на лихва върху лихва - анатоцизъм, поради което,
считат, същата за нищожна. С оглед на това намират за неоснователно и
неправомерно и преоформянето на сумата по процесния договор за банков кредит от
страна на ищеца.
По претендираните от банката - ищец такси по договора
за кредит за периода от 10.01.2014г. до 14.10.2014г. в размер на 83,71 лева,
считат, че от твърденията на ищеца в исковата молба не става ясно какво
представляват тези такси, за какво се дължат и дали изобщо са предвидени в
процесния договор и анексите към него. Сочат, че ищецът не е приложил никакви
писмени доказателства, които да установяват основанието и размера на тези
такси. Считат, че след датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
начисляването и съответно заплащането на каквито и да било такси, свързани с
него, след тази дата е без основание, тъй като на тази дата договорът е
прекратен.
По претендираната от ищеца сума от 7 153,20 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 21.01.2014г. до 14.10.2014г.,
навеждат доводи, че същата се претендира неоснователно, след дата на
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Поддържат, че след твърдените от
ищеца забава и изискуемост не се дължи договорна лихва и поради това, че принципно
подобно вземане, с характер на възнаграждение се уговаря за ползвани парични
средства през времето от предоставянето им до настъпване на забавата за тяхното
връщане. Претендираното вземане е с характер на договорна възнаградителна лихва
по смисъла на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и
считат, че се дължи само дотолкова, доколкото е налице действащ договор, респ.
преди настъпване на предсрочна изискуемост.
На следващо място ответниците считат, че
производството по делото в частта, с която се претендират разноски в
заповедното производство следва да бъде прекратено, поради противоречие с
разрешението дадено в т.10 на TP 4/2013, съгласно която е недопустимо в
предмета на иска по чл.422 от ГПК да се включва установяване съществуването на
вземане за разноските, направени в заповедното производство. Поддържат, че
въпросът за отговорността за разноските (включително и за направените в
заповедното производство) следва да бъде решен от съда в зависимост от изхода
на исковото производство - същите подлежат на присъждане в случай на уважаване
на иска, ако са претендирани от ищеца.
Ето защо ответниците молят съда да постанови решение,
с което да отхвърли изцяло исковете на „Ю.Б.” АД, като неоснователни и
недоказани.
Претендират присъждане на сторените в заповедното
производство разноски.
Препис от отговора на исковата молба на ответниците е
връчен на ищеца „Ю.Б.” АД с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по
чл.372, ал.1 от ГПК същият е подал допълнителна искова молба, с която поддържа,
уточнява и допълва първоначалната и излага становището си по наведените с
отговора на ответниците твърдения и възражения, оспорвания и искания по
доказателствата.
В допълнителната искова молба ищецът сочи, че всички
възражения на ответниците наведени в отговора на исковата молба за нищожност на
клаузи от договора, основани на ЗЗП са неотносими към настоящия спор, поради
което моли да не бъдат разглеждани в настоящото производство.
Поддържа, че кредитополучателят по Договора за банков
кредит №BL19938 от 24.07.2008г. - ЕТ „С.И.– З.” с ЕИК: ., съгласно § 13 т. 1 от
ЗЗП няма качеството „потребител”.
Във връзка с направеното от ответниците с отговора
оспорване на четирите анекса, неразделна част от процесния договор за банков
кредит, излага твърдения, че със същите от страна на кредитната институция са
въведени облекчени периоди на погасяване на задълженията, поради възникнали за
едноличния търговец временни затруднения, а всички предоговаряния по банковата
сделка са били направени в следствие на депозирана от страна на търговеца
молба. Към допълнителната искова молба представя молба - искане за
предоговаряне на Договор за банков кредит с вх. №0500-0564 от 09.05.2012г. и
№0500-0426 от 09.09.2013г.
По релевираното от ответниците оспорване досежно липсата на иформация в договора за банков кредит относима до формирането на БЛП за малки фирми, сочи, че видно и от чл.3, ал.3 от същия, подробна информация за използвания от банката рефертентен лихвен процент била публикувана на официалния сайт на банката - кредитодател, чрез който и съконтрахентите й се информирали относно изменения в неговото равнище. Поддържа, че като лице, упражняващо търговска дейност едноличният търговец е натоварен със задължението да се грижи за собствените си работи с грижата на „добър търговец”, което задължение му било вменено именно с оглед упражняваната от него търговска дейност, изискваща повече знания, умения и внимателност.
Отделно от това, ищецът твърди, че първият ответник ЕТ
„С.И.– З.” е кредитополучател и по друг кредитен продукт на банката, а именно
на Договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ ПЛЮС” №BL 17412
от 15.06.2007г.
С оглед на така изложеното и съгласно разпоредбата на
чл.58, ал.4 ЗКИ, счита, че кредитополучателят е получил пълна и ясна информация
по отношение на базовия лихвен процент на „Ю.” АД, като подписвайки договора се
е и съгласил с условията по него.
По възражението на ответниците и наведените в отговора
твърдения, че банката не ги е уведомила
за това, че упражнява правото си да обяви неиздължената част от кредита за
изцяло изискуема, излага следното:
Сочи, че писма с изх. №1528/04.09.2014г. са получени
от адресатите си на 18.09.2014г., видно от приложените по дело обратни
разписки, като на същите изрично било записано, че в изпратените писма се съдържали
уведомления с изх. №F1528/04.09.2014г., а на 20.10.2014г. от страна на „Ю.Б.”
АД било депозирано заявление по чл. 417 ГПК. Счита, че съгласно чл. 432 ТЗ
Банката не само е предоставила подходящ срок на ответниците да изпълнят
задълженията си, но че и същите са имали повече от един месец, за да ги погасят
доброволно, поради което намира възраженията им в тази насока за несъстоятелни.
По всички възражения за нищожност на клаузи от
договора, както и възраженията за нищожност на сключените към него анекси, моли
ответниците да бъдат задължени да посочат изрично законово основание за
нищожност, за да може своевременно да организира защитата си.
Преписи от допълнителната искова молба са връчени на ответниците с указанията по чл.373
от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК е подаден общ допълнителен отговор,
в който са изложили становището си по наведените в допълнителната искова
молба твърдения на ищеца и представените
със същата заверени преписи от писмени документи.
С отговора ответниците оспорват допълнителната искова
молба и изцяло поддържат, наведените в първоначалния отговор, твърдения,
възражения и оспорвания, както и направените със същия искания по доказателствата.
Оспорват наведеното в допълнителната искова молба от
ищеца твърдение, че за ЕТ „С.И.-З.”, са неприложими нормите на ЗЗП, по съображенията изложени в отговора на исковата
молба. Считат, че макар и сключен договора с лице в качеството му на представител
на ЕТ, за него важат нормите на ЗЗП.
Поддържат, че придобиването на търговско качество от
физическото лице не води до възникване на нов правен субект и че титуляр, както
на търговскоправните, така и на гражданскоправните права и задължения е едно и
също физическо лице, на което имуществото му е общо, независимо, че то се
разделя на два елемента - имущество, включено в търговското предприятие, и
имущество, което е извън търговското предприятие. Едноличният търговец отговаря
с цялото си имущество за всички свои задължения, независимо от тяхната природа.
Ето защо намират, че е безспорно в случая качеството на физическо лице на
кредитополучателя и че в пълна степен за ЕТ „С.И.-З.” важат съображенията им за
наличието на нарушения на ЗЗП.
Ответниците сочат, че освен така изложеното, в
първоначалния отговор са релевирали и твърдения за евентуално нарушаване от
страна на ищеца на добросъвестността в търговските отношения, в случай, че бъде
прието от съда качеството търговец на ЕТ „С.И.-З.” по процесния договор за
кредит.
Поддържат твърденията си, че банката неправомерно и в
нарушение на сключения помежду им договор е увеличила лихвата по кредита за
исковия период. Изцяло оспорват твърденията на ищеца, че са били запознати с
размера на лихвения процент с публикуването му на интернет сайта на банката.
Поддържат, че лихвата е съществен елемент от договора и е недопустимо едва с
исковата молба при съдебен спор да се изяснява съдържанието й. Считат, че в
договора следва да са посочени всички разходи по кредита, както и какво точно
съдържа БЛП. Оспорват изцяло посочената в допълнителната искова молба
методология относно начина на формиране на БЛП. Сочат, че липсват твърдения и
данни тази методология да е действала към момента на сключване на процесния
договор за кредит. Твърдят, че не са били наясно с начина на формиране на
лихвата по кредита и обстоятелствата, при които същата може да бъде изменяна.
Поддържат, че дори и част от компонентите да са от обективно естество, те не са
основателно съображение за едностранна промяна на възнаградителната лихва,
поради това, че не е установен размерът на промяната на БЛП при изменение на
съответния обективен показател, както и правната възможност БЛП да бъде
намаляван при снижаване на нефиксирания индекс, който го формира. С оглед на
изложеното, твърдят, че банката е обезпечила за себе си правото произволно, при
упражняване на автономна преценка да изменя БЛП, увеличавайки го със ставка,
която счита за целесъобразна, с което накърнява основополагащия принцип на
добросъвестност.
Ответниците твърдят, че в случая, в противоречие с
принципа за добросъвестност е налице право на банката едностранно да изменя
размера на възнаградителната лихва без установено конкретно обективно обстоятелство,
извън волята на страните при настъпване на което да се изменя БЛП, формиращ
лихвата по кредита - с посочване на конкретната стойност на изменението и тази
възможност да е в полза и на двете страни, а не само на банката.
Считат искането на ищеца направено по реда на чл.190 ГПК за недопустимо и молят същото да бъде оставено без уважение, с аргументи, че
в тежест на банката е да докаже какво е съдържанието на изпратените от нея
писма.
Сочат, че от представените обратни разписки е видно,
че изходящият номер на писмата, за които ищеца твърди да са получени от
ответниците, е допълнително написан отстрани на разписката. Поддържат и
твърденията си, че от самата разписка не става ясно, нито какво е съдържанието
на получения документ, нито какъв е изходящият му номер. Ето защо считат за
недоказано твърдението на ищеца, че получените от ответниците писма обективират
уведомления за предсрочна изискуемост. Твърдят, че изисканите по реда на чл.190
от ГПК от ищеца документи не се намират у тях.
Считат твърдението на ищеца, за това, че банката е упражнила
правото си да обяви процесния кредит за изцяло изискуем, без да е прекратено
действието на договора за правен абсурд и излагат доводите си.
Поддържат, че обстоятелството, че предсрочната
изискуемост на кредита поражда задължение за кредитополучателя да върне
получената сума в цялост, респ. остатъка от същата, изключва наличието на
основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно от договор за банков кредит от 24.07.2008 год. е,
че същият е бил сключен между „Ю.Б.” АД (с
предишно наименование „Ю.” АД) и ЕТ „С.И.- З.”,
ЕИК: ., представлявано от С.Р. - И. в
качеството й на физическо лице - търговец - като кредитополучател за сумата от 55
000 лева (петдесет и пет хиляди лева) и срок на погасяване от 120 месеца.
Договорът за кредит е обезпечен с учредена ипотека върху имоти в гр.Сливница на
кредитополучателя.
Съгласно чл.26, б.“г“ от процесния
договор за кредит, при просрочие на погасителна вноска по договора банката има
право да обяви кредитът за предсрочно изискуем.
С Анекс №1 от 30.07.2009г., сключен към процесния
договор за банков кредит, кредитополучателят е дал своето съгласие като
упълномощил и оправомощил банката, служебно да преоформи към размера на
дължимата се към датата на сключване на анекса редовна главница, дължимите, но
непогасени към този момент просрочия по кредита (т. 2 от Анекс №1). Уговорено е
още, че кредитополучателят ще ползва 12 месечен период на облекчено погасяване
на кредита, както и условия на отложено плащане.
С Анекс № 2 от 05.07.2010г., кредитополучателят е дал
своето съгласие кредитът отново да бъде преоформен, чрез натрупване към размера
на дължимата се към датата на сключване на анекса редовна главница на
дължимите, но непогасени към този момент просрочия по кредита (т. 2 от Анекс №2),
като общия размер на дълга индикативно е 54 826.99 лева. С този анекс
отново са договорени облекчени условия за погасяването на кредита – гратисен
период, но и наказателна надбавка от 10 пункта върху договорената лихва при просрочие
на която и да е дължима погасителна вноска по дълга, както и при предсрочна
изискуемост на дълга. Със същия анекс се въвежда облекчен период на погасяване
на задължението по процесния кредит, като дългът условно бил разделен на две
части: част А и част Б (чл.3 и чл.4 от Анекса). За период от 24 месеца
кредитополучателят има задължение за плащане само на текущата лихва начислена
върху месечното плащане за главница, като след изтичането на този гратисен
период кредитополучателят се задължил да заплаща и месечни вноски за главница,
съгласно двустранно подписания погасителен план. Срокът за плащане на част А от
дълга е до 12.08.2018г. Част Б от дълга се ползва с 24 месеца гратисен период,
в който тази част не се погасява. В този гратисен период страните се съгласяват
върху дълга да се начислява договорна лихва в размер уговорен с Договора за
банков кредит, която е изцяло дължима при изтичане му. В случай на неплащането
й, целият натрупан размер на договорната лихва се преоформял към редовната
главница по кредита. За останалия период на погасяване на кредитната експозиция
задължените лица били длъжни да погасяват само лихвата начислявана по част Б от
дълга.
С анекс № 3 от 15.06.2012г. страните по договора за
кредит се съгласяват да бъде продължен срокът за издължаване на кредита до
21.06.2022г. С него отново се преоформя размера на главницата по кредита, като
тя се увеличава с натрупаните и незаплатени лихви, просрочени плащания. Уговаря
се и период на облекчено погасяване на кредита при определени в анекса условия.
С анекс № 4 от 24.09.2013г., който е идентичен по
условия с предходните, са встъпили като съдлъжници на кредитополучателя и са започнали
да отговарят солидарно с кредитополучателя за вземането на банката по процесния
договор за кредит и физическите лица – С.Б.Р. – И. и И.И.И.. Те приемат всички
условия на договора за кредит и анексите към него. С анекс № 4 се намалява
дължимата годишна лихва по предоставения кредит с 2.1 пункта.
Към всеки анекс страните по него са подписвали и нов
погасителен план, които са приложени по делото.
С писмо изх. № 1528/04.09.2014г. ищецът е уведомил
ответниците /последните са получили писмото на 18.09.2014г./, че процесния
кредит е обявен за предсрочно изискуем.
Видно от извлечение от счетоводните книги на банката –
ищец е, че към 14.10.2014г. – включително задълженията по процесния кредит в
общ размер на 70 376.86 лева са следните :
·
63 139.95 лева – главница,
·
7 153.20 лева - договорна лихва
върху главницата, за периода от 21.01.2014г. до 14.10.2014г.
и
·
83,71 лева –
договорни такси по кредита, дължими за периода от 10.01.2014г. до 14.10.2014г.;
Въз основа на посоченото извлечение
от счетоводни книги – документ по чл.417, т.2 от ГПК, ищецът е искал със
заявление вх. № 1317/20.10.2014 год. по описа на РС – Сливница издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя и неговите
съдлъжници по процесния договор за банков кредит за заплащане на сумата от 70 376.86
лева, като заповед за изпълнение и изпълнителен лист са му били издадени в
производството по ч.гр.д. № 546/2014 год.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение
срещу заповедта за изпълнение от тримата ответници.
По реда на чл.415, ал.1 от ГПК РС – Сливница е указал
на настоящия ищец, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на
вземането си по договора за кредит, което той сторил с настоящата искова молба
вх. № 657/24.04.2015 год. по описа на РС – Сливница, изпратена по подсъдност в
СОС.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно, обосновано
и пълно, се установява, че кредитът по договора е бил изцяло усвоен от
кредитополучателя на 12.08.2008г.; че общия размер на изчислените плащания по
кредита за договорна лихва е 39 242.32 лева, а за главница е 3 779.88
лева, за наказателна лихва 59.12 лева и за такси 307.62 лева; че непогасеният
остатък за главница е в общ размер на 63 139.95 лева, за договорна лихва в
общ размер на 7 133.78 лева за периода от 21.01.2014г. до 14.10.2014г., за
неплатена наказателна лихва в размер на 19.42 лева, за периода от 21.12.2013г.
до 14.10.2014г., за такси по кредита в общ размер на 83.71 лева. Вещото лице
сочи още в заключението си, че общия размер на изчислената договорна лихва по
кредита за периода от усвояването му до 14.10.2014г. е в размер на
46 343.70 лева, а начисления от банката размер на същата е 46 376.10
лева. Размерът на дължимата лихва, изчислен при БЛП посочен в първоначалния
договор в размер на 10.7% за периода от датата на подписване на договора до
обявяване на кредита за предсрочно изикуем, съобразявайки уговорките в
сключените анекси, вещото лице изчислява на сумата от 34 855.95 лева при
отразяване на извършените три капитализации. Без съобразяване на
капитализациите лихвата е изчислена от вещото лице в размер на 32 311.48
лева. Установява се още от заключението на вещото лице, че за периода от
21.12.2013г. до 14.10.2014г., разликата между начислената от банката лихва и
дължимата, съгласно условията на първоначалния договор е в размер на
11 520.15 лева в повече, като са съобразени извършените капитализации.
Посочено е в заключението на вещото лице, че
Методиката на банката за изчисление на БЛП за малки фирми в лева към момента на
сключване на процесния договор за кредит не съдържа формула, по която да се
определя БЛП, а компоненти, които се вземат предвид при определянето на БЛП.
Вещото лице излага, че Методиката на банката за изчисление на БЛП не съдържа
начина на изчисление на БЛП, поради което вещото лице отговаря, че не може да
изчисли размера на месечната вноска на ответниците по тази методика за периода
от сключване на договора до датата на настъпване на предсрочната изискуемост,
тъй като не са му известни относителните тегла на отделните компоненти, които
се вземат предвид при определяне на размера на БЛП от банката, както и от какви
стойности са определени тези относителни тегла – от кои дати.
Видно е от заключението на вещото лице още, че
размерът на договорната лихва, изчислена при БЛП в размера му към момента на
сключване на основния договор, за периода от 21.01.2014г. до 09.09.2014г. е в
размер на 4 836.52 лева.
Установява се от заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, че към
датата на подаване на заявлението пред РС – Сливница кредитополучателят е бил в
забава в плащането на вноските по договора.
Изслушано и прието по делото е и допълнително
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че
размерът на вземането за главница с настъпил падеж към 14.10.2014г. на банката
е в размер на 68.60 лева. Вещото лице поддържа, че размерът на дължимата лихва,
изчислен при БЛП посочен в първоначалния договор – 10.7% за периода от
подписване на договора до датата на заявлението по чл.417 от ГПК, като са
съобразени уговорките на чл.4 и 5 от анекс № 3, чл.2.2 от анекс № 4 е в размер
на 33 878.05 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 във
вр. с чл.422, ал.1 от ГПК са допустими – същите са предявени в срока по чл.415,
ал.1 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд
срещу кредитополучателя по договора за банков кредит и неговите съдлъжници - възразили
срещу заповедта за изпълнение.
Разгледани по същество, исковете са доказани
по основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които
основава своето искане до съда. Единствено фактът на евентуално извършени
плащания по дължими суми е в тежест на ответника. В настоящата хипотеза съдът
приема, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, с
източник договор за банков кредит. По силата на договорноправната връзка, в
тежест на ищцовата банка, е възникнало задължението да предостави процесния
кредит, а в тежест на ответниците кредитополучател и солидарните му съдлъжници
- да заплащат в установените срокове и размери вноските по усвоения кредит,
съгласно уговореното в договора. В настоящата съдебна инстанция няма спор по
тези обстоятелства. Страните спорят по отношение на фактите – уведомени ли са
надлежно ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит
или не са, като и за обстоятелството дали са налице просрочени задължения на
ответниците по процесния кредит към датата на обявяването му за предсрочно
изискуем, като се съобразят разпоредбите на ЗЗП, ЗКИ и ТЗ.
В тежест на ищеца е, както е указал съдът при
разпределение на доказателствената тежест по делото, в изготвения доклад по
чл.375, ал.1 от ГПК, че именно той следва да установи, че е уведомил
ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията му по договора
за кредит. Доказването на този факт следва да бъде проведено при условията на
пълно и главно доказване, което ищецът е сторил в настоящото съдебно
производство, чрез представените обратни разписки, в които изрично е посочено
какво е изпратено на ответниците, а именно писмо изх. № 1528/04.09.2014г., с което ищецът е уведомил ответниците, че
процесния кредит е обявен за предсрочно изискуем.
От друга страна,
заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза по несъмнен начин установи размера на просрочените задължения по
договора за банков кредит към датата на подаване на заявлението в заповедното
производство – съответстващ на размера, сочен в заявлението и в настоящата
искова молба.
Неоснователен е доводът на ответниците, базиран на
качеството на едноличния търговец (ЕТ) – кредитополучател по процесния договор
за кредит, на потребител и оттам – всички оплаквания, базирани на същността на
процесния договор за кредит, като на договор за потребителски такъв, и
съответно – за неравноправност на описаните в отговора на исковата молба
конкретни негови разпоредби по см. на нормите от обективния правов ред
(национален и наднационален – съюзен такъв на ЕС), уреждащ защитата на правата
на потребителите, подробно изложени в жалбата. Легалната дефиниция за
потребител, съдържаща се в националната правна уредба на обществените
отношения, свързани със защитата на правата на потребителите, е пределно ясна и
отрича това качество на всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, както и на всяко физическо лице, което дори и като страна по договор
по Закона за защита на потребителите, но действащо в рамките на своята
търговска или професионална дейност. В конкретния процесен случай не се спори,
видно е и от всички, събрани по делото доказателства, че действайки в
качеството си на регистриран по Търговския закон едноличен търговец, макар и
физическо лице, ответникът - ЕТ е ползвал процесният кредит за извършването на
търговска и професионална дейност, видно както от наименованието на самия
кредит, включващ „бизнес“ и от предмета му за „оборотни средства“, така и от
съдържанието, както на договора, така и на анексите към същия, приложени по
делото и неоспорени в производството, поради което и изводът, че
кредитополучателят не е „потребител“ по см. на ЗЗП, както и че кредитът не е
потребителски такъв, както необосновано се твърди това от ответниците (включително
и по смисъла на Закона за потребителския кредит), е безусловен и категоричен.
При така изложеното се налага извод, че прокламираното
качество на потребител липсва и на ответниците – физически лица и
нетърговци – С.Р. и И.И. (първата, макар и да няма различен персоналитет
от ЕТ, с встъпването си в процесните задължения е обезпечила персонално същите
и с личното си имущество, включително и това, невключено в търговското й
предприятие, поради което и следва да се признае на банката – ищец интерес от търсеното
по съдебен ред установяване и спрямо нея, като физическо лице и нетърговец).
Макар и физически лица същите, по силата на представения по делото и неоспорен
Анекс № 4 към процесния договор, и по реда на чл. 101 от ЗЗД, са встъпили във
вече съществуващите задължения на ЕТ към ищцовата банка, поради което и
отговарят за задълженията на ЕТ към последната, такива каквито са и по начина,
по който отговаря ЕТ. В този смисъл следва да се приеме по делото и това, че
физическите лица, встъпили в задълженията на ЕТ към банката, не са и на
собствено, и отделно основание, потребители на финансови услуги по см. на ЗЗП
(срв. т. 12 от § 13 на ДР към с.з.), нито пък самите те и в отлика от ЕТ, имат
качеството на потребители по см. на ЗЗП.
Поради
изложеното, както се посочи и по-горе в настоящите мотиви, оспорваните от ответниците
клаузи от процесния договор, освен че не попадат в приложното поле на ЗЗП и на
нормите на наднационалното, съюзно право на ЕС, но и противно на твърдяното от
тях, че същите не са индивидуално уговорени, по делото се установява точно
противоположният извод – че както уговорките в първоначалния договор за кредит,
между страните по него, така и обективираните в сключените, представени по
делото и неоспорени четири броя анекси към него, всъщност са именно
индивидуално уговорени по см. на сочените от ответниците правни норми.
Неоснователен е доводът на ответниците, базиран на забранено, според тях
капитализиране на лихвите по кредита. На първо място по делото се установява
наличието на нормативно установените, вкл. в Наредба № 9 на БНБ,
материалноправни условия за капитализиране на лихвите по кредита. На следващо
място следва да се посочи, че с оглед целите на посочената наредба –
осъществяване на регулаторен надзор върху експозициите, провизиите и резервите
на банките, дори и да е нарушена административна забрана, въведена с нея,
каквото нарушение в случая не се и установява да е налице, то и това нарушаване
би повлякло като правна последица, също административна санкция за банката, но
- при валидното задължаване на страните по сделката, както и в случая – чрез
процесните анекси към договора за кредит, с оглед на конкретното им съдържание,
и при съществуващата и действаща норма на чл. 294, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ,
процесните уговорки за капитализиране на лихвите отново не биха били
нищожни.
Неоснователно е възражението на ответниците, базирано
на нарушаване на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗКИ. От една страна
установява се по делото, както от конкретното съдържание на процесния
договор и на анексите към него, така и
от заключенията на ВЛ по ССЕ, приети от съда, че изискващата се от закона
информация досежно процесният кредит, всъщност е обявена от банката на
кредитополучателя – ЕТ, както това постановява императивната законова
разпоредба. По-натам, разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗКИ следва да се тълкува
и прилага в съответствие и с разпоредбите на ал. 3 и 4 от същия законов текст,
визираните в които условия също се установява да са приложими и към конкретния,
процесен случай.
Неоснователно е
с оглед на конкретните, установени по делото обстоятелства, възражението на
ответниците и за едностранно, необосновано и несъответно на релевантните,
обективни икономически условия, повишаване от страна на банката, на лихвения
процент по процесния кредит. Съдът в настоящия състав и вследствие на
подробното изследване по делото, чрез допускането, изслушването и приемането на
две заключения на ВЛ по ССЕ, на относимите към същото възражение на ответниците
обстоятелства от значение за правния спор приема, че банката – ищец в производството, не
установява по делото, при условията на пълно доказване, при каквото би следвало
да ги установи, обективните обстоятелства, даващи й право именно да увеличи (а
не пр., обратно – да намали) лихвеният процент по процесния кредит, в каквато
насока са възраженията на ответниците. И това е така в резултат от установената
по делото липса на информация относно процентното съотношение, и относителната
тежест, при изчисляването на БЛП по кредита, на участващите в определянето на
същия БЛП компоненти – икономически показатели. Ако и доколкото същите
действително не са обективно установени, то и увеличаването от страна на
банката на лихвения процес по кредита, в такъв случай, като изцяло субективно,
би се оказало и в материалноправен аспект, и в процесуален ущърб на самата
банка по делото, изцяло противоправно, и противно на установените договорни
отношения между страните. Такъв извод за съда се налага и поради
обстоятелството, че независимо от заключението на вещото лице, че през исковия
период показателите, участващи като компоненти в определянето на БЛП по
кредита, са бележели в крайна сметка тенденция действително към увеличаване
(при това, при нетното им, кумулативно им прилагане, т.е. взаимно
уравновесяване в случаите, в които едни от тях нарастват, а други намаляват),
но доколкото по делото банката, върху която процесуалният закон възлага
доказателствената тежест за това, не установява действителният, и обективно
обоснован, конкретен размер на това увеличение. Въпреки това възражението на
ответниците обаче се явява неоснователно, поради следното: Установява се от
представените, и неоспорени четири броя анекси към процесния договор за кредит,
че конкретно прилаганият от банката – ищец в производството, лихвен процент по
процесния договор за кредит, е изрично и също така конкретно уговарян
(предоговарян) между страните по договора за кредит за всеки от процесните
периоди, за който дължимите лихви по договора за кредите са се дължали, и са
начислявани от банката – кредитодател. В същото време, еднозначно и категорично
се установява от прието заключение на ВЛ по ССЕ, че начисляваната от банката
лихва по кредита е изцяло и точно съобразена по размер и по периоди, със
сключените между страните и многократно описани в настоящите мотиви, четири броя
анекси към процесния договор за кредит. Така установеното, както и
обстоятелството, че представените по делото от банката – ищец, анекси към
договора за кредит, не са оспорени в производството от ответниците – ЕТ –
кредитополучател и встъпилите в задълженията му към банката физически лица,
включително по отношение на тяхната автентичност и съдържание, сочат на вече
изтъкнатата по-горе в настоящите мотиви, неоснователност на доводите на
ответниците в частта им досежно едностранното (което всъщност не е едностранно,
доколкото е договорено между страните по договора за кредит и е валидно
обективирано в сключените, подписани от страните, четири анекса към същия) повишаване
на лихвения процент по договора за кредит. При така изложеното и доколкото
кредитополучателят – ЕТ е търговец, и се е задължил, при конкретно уговорените,
респ. – приети от него с подписването на посочените четири анекса към договора
за кредит, условия по същия, включително и след промяната им със съответните
анекси, и за съответните периоди, през които същите са били приложими, както и
с оглед обстоятелството, че физическите лица – ответници, са встъпили в дълга
на ЕТ именно при тези условия (по силата на последния Анекс № 4 към договора за
кредит), то и изцяло неоснователни са твърденията на ответниците за лишена от
основание и едностранна, незаконосъобразна, и несъобразена с конкретното
съдържание на договорните отношения между страните, извършена от банката
промяна на лихвения процент по кредита.
Съобразно
съдържанието на приетите по делото заключения на ВЛ по ССЕ, неоснователни се явяват и възраженията на
ответниците досежно конкретния размер на дължимите от тях суми по процесния
договор за кредит и анексите към същия.
Предвид на изложеното и съобразно приетото в т.18 на
Тълкувателно решение №
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо ако кредиторът е упражнил правомерно правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при
настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.
60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника, за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита. В случая това е сторено от
банката – ищец, тя е упражнила правомерно правото си да обяви процесния кредит
за предсрочно изискуем. В тази връзка съдът приема, че предявените искове, като
основателни следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, направените в
настоящото съдебно производство разноски в размер на 1957.54 лева, от които 550
лева за заплатено възнаграждение за вещо лице и 1407.54 лева заплатена държавна
такса.
Предвид задължителните указания дадени от ОСГТК на ВКС
в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г., постановено по тълк.д.№
4/2013г. по описа на ВКС, настоящия съд следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. В тази
връзка и предвид изхода на спора – пълното уважаване на исковете, съдът приема,
че следва да осъди ответниците да заплатят на ищеца, направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 3 310.32 лева, от които 1407.54 лева
– заплатена държавна такса и 1902.78 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ю.”
ЕАД с ЕИК ., със
седалище ***, чрез адвокат С.Ч. против ЕТ
„С.И.- З.”, с ЕИК ., седалище и адрес на управление *** представлявано от С.Б.Р.
– И., в качеството й на физическо лице – търговец, С.Б.Р. - И., с ЕГН *****. и адрес *** и И.И.И., с ЕГН ***. и адрес ***, установителни искове по
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, съществуването на вземането на „Ю.” ЕАД с ЕИК. от ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И.,
при условията на солидарност, за главница, лихви и такси, произтичащи от Договор
за банков кредит продукт „Бизнес кредит” № BL19938 от 24.07.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1
от 30.07.2009г., Анекс №2 от 05.07.2010г., Анекс №3 от 15.06.2012г. и Анекс №4
от 24.09.2013г.., за сумата в общ
размер на 70 376,86 лева, от
които: сумата от 63 139,95 лева просрочена главница, законната
лихва върху главницата, считано от 15.10.2014г. до окончателното й изплащане;
сумата от 7 153,20 лева, представляваща договорна лихва, дължима за
периода от 21.01.2014г. до 14.10.2014г.; сумата от 83,71 лева
– представляваща незаплатени такси, дължими за периода от 10.01.2014г.
до 14.10.2014г., за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 546/2014 г. на Районен съд – гр. Сливница.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. да
заплатят на „Ю.” ЕАД с ЕИК , със
седалище ***, направените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер
на 1957.54 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. да
заплатят на „Ю.” ЕАД с ЕИК ., със
седалище ***, направените в заповедното производство, разноски в общ размер на 3 310.32 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: