Мотиви
към присъда по НЧХД № 1586/2017 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Частният тъжител Р.К.К. е обвинил подс.А.Т.К. ***
в извършване на престъпление по чл.146 ал.І вр. чл.148 ал.І т.1 и т.4 от НК, за
това, че на 04.05.2017 г. в гр.Русе, в
качеството си на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата си-
младши автоконтрольор при Сектор ПП ОДМВР Русе, осъществявайки контролно-
пропускателен режим в сградата на сектор Пътна полиция, казал публично нещо
унизително за честта и достойнството на Р.К.К. в негово присъствие: „Ей, мършо, изчезвай от тук.Да те еба в нещастника, ще ми
пожелаваш приятен ден.Да те еба в майката изсипана.Мърша изсипана” и
„Нещастник, изчезвай от тук, не ме гледай, ще изляза и ще те пребия…нещастник”.
По делото е
приет за съвместно разглеждане граждански иск от Р.К.К. срещу А.Т.К., за сумата
от 10 000 лева, претендирана като обезщетение за нанесени неимуществени
вреди в резултат на твърдяното деяние.
Тъжителят и граждански ищец
поддържа обвинението по тъжбата и предявения иск.
Подсъдимият не дава обяснения по делото.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Подсъдимият А.Т.К. е български гражданин, роден на *** ***, неосъждан,
със средно образование, работи като младши автоконтрольор в сектор ПП ОД МВР
Русе.
Тъжителят
и подсъдимият се познават като бивши колеги, доколкото Р.К. за дълъг период от
време бил на длъжност началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Русе, където
А.К. работи и към момента.През м.май 2017 г. тъж.К.
вече бил напуснал сектор ПП, но на 04.05.2017 г., след 16.00 часа, посетил сградата му във връзка с ангажимент-
съгласуване на проект за въвеждане на временна организация на движението по
повод на предстоящо спортно мероприятие.
На
същата дата- 04.05.2017 г., в изпълнение на служебните си задължения в
дежурната стая на пропуска се намирал подс.А.К..Тъж.К.
изразил желание да посети деловодството, където бил пропуснат от подсъдимия.На
връщане, преминавайки край прозореца на дежурната стая, К. пожелал на К. приятен
ден.На тези думи последният отговорил с репликите: „Какъв приятен ден, изчезвай
от тука.”.Тези думи били чути и възприети от свидетелите С.Д., П.Р., В. Т. и Ц.Х.,
които по същото време се намирали в близост в сградата- всеки на собствено
основание по лична работа.Тъж.К. напуснал сградата на
ПП и преминавайки от външната страна, през прозореца на дежурната стая отново
си разменил реплики с подсъдимия, като съдържанието на разговора им не станало
достояние на трети лица.
В
следващите дни тъжителят подал сигнал в ОДМВР Русе срещу подс.К., като инициирал проверка и
образуване на дисциплинарно производство срещу него по повод на посещението си
в Сектор ПП ОДМВР Русе в следобедните часове на 04.05.2017 г.Срещу подсъдимия
действително било образувано дисциплинарно производство /факт, коментиран от
страните пред настоящия съдебен състав при процеса/, като са налице данни, че
до приключване на съдебното производство по настоящото дело на първа инстанция,
дисциплинарното такова било прекратено.
Според
показанията на св.Н.К. посещението на тъж.Р.К.- неин
съпруг, в сектор ПП ОДМВР Русе на 04.05.2017 г., му се отразило крайно
неблагоприятно в здравословен аспект.Тъжителят й споделил, че бил обиждан, а в
следствие на това получил разстройство в съня и хипертонични кризи, но няма
данни да е предприел лечение или да се е консултирал с лекар, приемал
медикаменти- валериан и валидол.
Още с
тъжбата ч.т.К. твърди, че проведеният между него и подсъдимия разпит бил
записан на инсталирано в дежурната стая на сектор ПП ОДМВР Русе записващо
устройство.
В хода на
съдебното производство са отправени официални запитвания до началник сектор ПП
ОДМВР Русе и директор ОДМВР Русе относно обстоятелствата: инсталирани ли са
понастоящем и инсталирани ли са били към дата 04.05.2017 г. в сградата на
сектор ПП ОДМВР Русе камери за видеонаблюдение, използвани ли са и използват ли
се същите, изготвят ли се видеозаписи и аудиозаписи, съхраняват ли се
изготвените записи, по какъв ред, на какво нормативно основание, включително и
са инсталирани, при поискване за предоставяне възможно ли е да се декларира
автентичност на изготвяните записи, и известно ли е на служителите от Сектор ПП
Русе, че се извършва заснемане и звукозапис.
Във връзка
с така поставените въпроси, по делото е представен протокол относно запознаване
на служителите от сектор „Пътна полиция” Русе с функционираща система за
видеонаблюдение в сградата на сектор „Пътна полиция” Русе, намираща се на адрес
гр.Русе, бул.”Липник” № 133, извършваща видео и звукозапис.Този протокол е с
изх.номер от 14.12.2017 г., като видно от съдържанието му, запознаването на
служителите е извършено в периода от 14.12.2017 г. до 19.12.2017 г.На
останалите поставени въпроси не са дадени съответни и кореспондиращи със
запитването отговори от лицата, към които са адресирани.Постъпило е писмо от
началник отдел „Охранителна полиция” Б. П. /към който питане не е
отправяно/.Съгласно писмото на посоченото лице, както към инкриминираната дата,
така и понастоящем са инсталирани 16 бр. камери, като към 4 от тях се изготвят и аудиозаписи.Записите се съхраняват
за срок от 30 дни.Устройствата били инсталирани на основание разпореждане на
зам.директор ГДНП, по искане на дирекция „Вътрешна сигурност” МВР, а в сградата
на сектора се намирали 7 бр.обозначителни табели „Внимание видеонаблюдение”.
Така
приетата за установена фактическа обстановка съдът намира за обоснована от
показанията на свидетелите С.Д., П.Р., В. Т. и Ц.Х., както и от приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства- справка за съдимост,
протокол изх.№ 1085р- 7374 от 14.12.2017 г., писмо изх. № 708 от 09.01.2018 г.,
изпратено от Б. П. до РРС.Представената по делото справка рег. № 336р- 13704 от
11.07.2017 г., адресирана до директора на ОДМВР Русе Т.А. и изготвена от Б.П. в качеството му на
началник отдел ОП- ОДМВР Русе не може да послужи съдържателно като доказателствено средство в
настоящото производство, преценявана в светлината на предмета на делото, но от
същата се установява, че действително
спрямо подсъдимия е извършвана проверка по жалба на тъжителя за дисциплинарно
нарушение.Неоспорените твърдения на защитата са, че до приключване на съдебното
производство в първоинстанционния съд, образуваното срещу А.К. дисциплинарно
производство е прекратено.Относно приетите за установени факти съдът намира, че
следва да кредитира изцяло показанията на посочените по- горе свидетели- Х., Р.,
Т. и Д., които се явяват последователни, непротиворечиви и логически
кореспондиращи помежду си.Няма данни тези лица да се намират в такива отношения
с някоя от страните, които да предпоставят субективизъм при поднасяне на
фактите.Упоменатите свидетели твърдят, че познават и подсъдимия, и тъжителя по
повод на работата си- очевидно деклариране на МПС, като не изразяват конкретно
лично отношение към тях.Що се отнася до показанията на св.Н.К., съдът намира
следното: С тези показания тъжителят
цели доказване на основанието на заявената гражданска претенция-
обезщетение за нанесени неимуществени вреди.Съдът счита, че показанията на св.К.
са противоречиви и непоследователни.От една страна същата твърди, че тъжителят
бил силно огорчен от това, че е бил обиждан от подс.К., получил главоболие,
виене на свят, високо кръвно- 160/100.Наложило се да приема лекарства- валериан
и валидол, получил разстройство на съня.От друга
страна, от датата на инцидента- 04.05.2017 г. до датата, на която св.К. се
явява пред съда- 15.12.2017 г. по нейни данни тъжителят не е посетил лекар-
специалист по повод на продължителните си здравословни проблеми.По делото не се
събират и други доказателства за предприето лечение.Въз основа на това съдът
счита, че тези гласни доказателства
интерпретират фактите не
обективно, а в светлината на тезата на
обвинението на тъжителя- за претърпени болки и страдания, очевидно поради
семейната връзка на лицата, предпоставяща субективната заинтересованост да се
поддържа тази теза.
Що се
отнася до разпита на св.Г.В.- също служител на Сектор ПП ОДМВР Русе, то съдът
счита, че неговите показания не са относими към предмета на делото, доколкото
лицето не сочи конкретни релевантни факти.Отделно, третираните от св.В.
въпроси, основно за инсталираните записващи устройства и знанието на
служителите относно тях, категорично се доказват от приложения протокол от
м.декември 2017 г., видно от който едва в периода 14- 19.12.2017 г. служителите
на сектор ПП ОДМВР Русе били надлежно уведомени, че спрямо тях се изготвят
видео и звукозаписи в част от служебните помещения.
Правни
изводи:
След
анализа на събраните относими към предмета на делото доказателства, съдът
намира, че не са налице такива, които да сочат на извършено от подс.А.Т.К.
престъпление по чл.146 ал.І вр. чл.148 ал.І т.1 и т.4 от НК, изразяващо се в
това, че на 04.05.2017 г. в гр.Русе, в
качеството си на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата си-
младши автоконтрольор при Сектор ПП ОДМВР Русе, осъществявайки контролно-
пропускателен режим в сградата на сектор Пътна полиция, казал публично нещо
унизително за честта и достойнството на Р.К.К. в негово присъствие: „Ей, мършо, изчезвай от тук.Да те еба в нещастника, ще ми
пожелаваш приятен ден.Да те еба в майката изсипана.Мърша изсипана” и
„Нещастник, изчезвай от тук, не ме гледай, ще изляза и ще те пребия…нещастник”.
Няма
доказателства подсъдимият да е изрекъл тези обидните думи спрямо тъжителя, с което
да е осъществил състав на квалифицирана обида по смисъла на НК.Всички разпитани
свидетели- очевидци- Д., Р., Т., Х., сочат, че К. е заявил на К.-
„изчезвай”.Всички събрани по делото доказателства налагат извод, че законни
записи въз основа на видеонаблюдение, включително и аудиозаписи не са изготвени
към инкриминираната дата, не са установени нормативни основания, въз основа на
които с индивидуален акт да е разпоредено аудиозаписване
на служителите от сектор ПП ОДМВР Русе.Лицата не са били надлежно уведомени при
гарантиране на конституционните им права, а според данните при изготвяне на записи /очевидно без наличие на всички
законови условия/ същите са съхранявани
само за срок от 30 дни, считано от датата на изготвянето им, т.е. към датата на
образуване на съдебното производство по НЧХД № 1586/2017 г. по описа на РРС,
записи, евентуално изготвени през м.май
2017 г. са унищожени. От друга страна, няма нормативно установена система за
съхранение на коментираните записи и лице, гарантиращо автентичността им.
Обоснованите от съда изводи на база на приобщените доказателства са безспорни и
не се опровергават от друг доказателствен материал, като са изчерпани всички законоустановени
процесуални способи по НПК за приобщаване на релевантни доказателства по
делото.
При така
изложеното, съдът намира, че обвинението по тъжбата не е доказано от обективна
и субективна страна, и подсъдимият А.Т.К. следва да бъде признат за невиновен и
оправдан изцяло по същото.
Предявеният граждански иск е неоснователен.Основание за реализиране на
гражданската отговорност в случая би бил доказан деликт,
при който е възникнало задължение за
поправяне на вредите, които виновно са причинени на друго лице, в частност- тъж.К.. От всички събрани по делото доказателства, единствените,
имащи отношение към тезата за такъв тип неправомерно поведение на подсъдимия
спрямо тъжителя и граждански ищец, са показанията на св.Н.К..Следва да се
посочи, че тя не е очевидец на инцидента, за който се твърди, че има характер
на престъпление и увреждане.Св.К. описва последиците от твърдяния от тъжителя
разговор, при който му били нанесени обиди, но дори и в този аспект показанията
й са непоследователни и неубедителни
/както бе посочено по- горе/.Така, липсата на доказателства за осъществен деликт изключват възможността да се реализира гражданска деликтна отговорност и мотивират съда да отхвърли
предявения иск- претенция за парично обезщетение в размер на 10 000 лева,
като неоснователен, с всички последици.
С оглед
изхода от делото, на ч.т. Р.К. са възложени разноските в производството, като
следва да заплати сумата от 1100 лева на подс.А.К.- извършени разноски за
адвокатски хонорар.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си. Районен съдия: