Решение по дело №49740/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11667
Дата: 4 юли 2023 г. (в сила от 9 август 2023 г.)
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20221110149740
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11667
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110149740 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. И. А – Г против М, с която са предявени искове с
правно основание чл. 125 ЗДСл във връзка с чл.106, ал.2 ЗДСл във връзка с чл.106, ал.1, т.2
във вр. с чл.39 ЗДСл и чл.86 ЗЗД за сумата от 7 190,26 лв. за периода от 09.06.2022 г. до
08.08.2022 г. и иск по чл.86 ЗЗД за законната лихва за забава върху главницата в размер на
100.86 лв. за периода от 09.07.2022 г. – 12.09.2022 г.
Ищецът М. И. А – Г твърди, че на 14.08.2017 г. била назначена на длъжност
„директор“ в Дирекция „Управление на собствеността и материалнотехническо
осигуряване“ срещу основна заплата в размер на 2 450 лв., като към 2022 г. заплатата и
възлизала на 3595.13 лв. С Постановление № 88 на Министерски съвет от 2022 г., за
изменение и допълнение на Устройствен правилник на М, приет с Постановление № 202 на
Министерски съвет от 2013 г. е премахната, както като наименование, така и като функции
Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“. Със
заповед № ЧР-95-00-279/08.06.2022 г. на Министъра на външните работи е съкратена
длъжността „директор“ в Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо
осигуряване“. На основание тези заповед и е издадена Заповед № Т – 654/08.06.2022 г., по
силата на която е прекратено служебното правоотношение между М. И. А – Г и М, считано
от 09.06.2022 г. В заповедта били посочени дължимите обезщетения, вкл. и това по чл.106,
ал.2 от ЗДСл. Към 11.07.2022 г. били изплатени всички обезщетения на ищеца, с
изключение на това чл.106, ал.2 от ЗДСл. При изложените фактически твърдения
претендира заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 7 190,26 лв. за
периода от два месеца, а именно от 09.06.2022 г. до 08.08.2022 г.; както и законната лихва за
забава върху горепосочената сума в размер на 100.86 лв. за периода от 09.07.2022 г. –
12.09.2022 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М, в който
оспорва предявения иск изцяло. Посочва, че обезщетението не е все още дължимо, тъй като
имало висящо дело по оспорване на законосъобразността на заповедта. Не оспорва, че
ищецът е входирал покана за изплащане на обезщетението при ответника, но твърди, че тя
не е породила действие, тъй като била подадена от лице без представителна власт. Същото
1
важало и за молбата от 16.08.2022 г. Оспорва доказателствената стойност на представената с
молбата от 16.08.2022 г., нотариална заверена декларация. По изложените съображения
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 125 ЗДСл във връзка с чл.106,
ал.2 ЗДСл във връзка с чл.106, ал.1, т.2 във вр. с чл.39 ЗДСл и чл.86 ЗЗД.
Основателността на предявените искове предполага доказването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) страните да са се намирали в служебно
правоотношение; 2) служебното правоотношение да е било прекратено, поради съкращаване
в щата; 3) ищецът да е останал без работа след прекратяването на служебното
правоотношение 4) изпадането на длъжника в забава и размера на мораторната лихва.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение на длъжност „директор“ в
Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“ за периода
от 14.08.2017 г. до 09.06.2022 г. Това се подкрепя и от представеното заверено копие на
служебна книжка на ищеца № 262/01.06.2000 г., серия А 19552.
Не се спори между страните, а и от представената заповед № Т-564/08.06.2022 г. на М
се установява, че служебното правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 09.06.2022
г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, във връзка с Постановление № 88 на Министерския
съвет от 2022 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на М, Заповед №
ЧР-95-00-279/08.06.2022 г. и Заповед № ЧР-95-00-280/08.06.2022 г., поради съкращаване на
длъжността. В заповедта е посочено, че на ищеца следва да се изплатят следните
обезщетения: по чл. 106, ал. 4 ЗДСл за неспазен срок на предизвестие, по чл. 61, ал. 1 ЗДСл
за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл за времето през
което държавния служител е останал без работа, но за не повече от два месеца.
За установяване факта на оставане без работа през процесния период ищеца е
ангажирал разпореждане № 214-00-83-05-1/22.06.2022 г. на НОИ, ТП – София град, от което
се установява, че М. И. А – Г е била регистрирана в Агенция по заетостта на 10.06.2022 г.,
както и че на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО на
ищцата е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 85,71 лв., считано от
09.06.2022 г. до 08.06.2023 г. С разпореждане № 214-00-8305-3/26.08.2022 г. на НОИ, ТП –
София град, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54г, ал. 3 КСО е възобновено изплащането
на отпуснатото с разпореждане № 214-00-83-05-1/22.06.2022 г. на НОИ, ТП – София град
обезщетение за безработица за периода от 09.08.2022 г. до 08.08.2023 г., поради изтичане
периода на обезщетението за оставане без работа. С разпореждане № 214-00-8305-
4/27.03.2023 г. на НОИ, ТП – София град, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54д, ал. 1, т. 1
КСО е прекратено изплащането на отпуснатото обезщетение, считано от 21.03.2023 г.,
поради започване на трудова дейност на ищеца. От представените по делото служебни
бележки с изх. № 60-01-07-5569/21.03.2023 г. и с изх. № 60-01-07-7942/28.04.2023 г. на
Агенция по заетостта се установява, че М. Г е била регистрирана като търсещо работа лице в
дирекция „Бюро по труда“ за периода 10.06.2022 г. – 20.03.2023 г. В подкрепа на това е и
представеното по делото писмо № 10-00-2528#1/28.04.2023 г. на Агенция по заетостта,
дирекция „Бюро по труда – Сердика“ гр. София. От постъпилото по делото писмо с изх. №
04-24-14-147 #1/12.05.2023 г. на НАП, ТД офис „Оборище“ се установява, че в
информационната система на НАП липсват данни за регистрирани трудови договори и
служебни правоотношения за М. Г за периода от 10.06.2022 г. до 09.08.2022 г. С оглед на
така ангажираните доказателства съдът приема, че за периода от 09.06.2022 г. до 08.08.2022
г. ищецът не се е намирал в друго служебно или трудово правоотношение.
Законът за държавния служител в разпоредбите си на чл. 104 ЗДСл. и чл. 106, ал. 2 и,
2
ал. 3 ЗДСл. предвижда различни обезщетения с оглед основанието, въз основа на което е
прекратено служебното правоотношение. Обезщетенията по първата от двете правни норми
са за общи основания за прекратяване на служебното правоотношение, а тези по втората, за
случаи при едностранно прекратяване от органа по назначението с предизвестие - в този
смисъл Решение № 1012 от 21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2007 г., I г. о., ГК.
Според правилото на чл. 106, ал. 2 ЗДСл., във вр. чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., органът по
назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие
при съкращаване на длъжността. В случаите по, ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има
право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два
месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок.
Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска
заплата, той има право на разликата за същия срок.
С оглед изложеното, когато трудовото правоотношение е прекратено на посоченото
основание - с предизвестие, поради съкращаване в щата (какъвто е процесния случай,
въпреки че не е спазен срокът на предизвестието, което не се отразява на основанието за
прекратяване на правоотношението), обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. се дължи
винаги, като за разлика от нормите на общото трудово право (вж. чл. 225 КТ), дължимостта
на обезщетението не е предпоставена от незаконност на уволнението и неговата отмяна,
поради което неоснователно се явява възражението на ответника за недължимост на
обезщетението, поради наличие на висящ спор относно законосъобразността на заповед №
Т-564/08.06.2022 г. на М, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата,
доколкото съдът намира, че не е налице преюдициалност между двете производства.
Дължимостта на обезщетението е безусловна, тъй като същата е свързана единствено с
основанието за прекратяване на служебното правоотношение. Поради това в съдебната
практика се приема, че обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл е получено по повод
едностранното прекратяване на служебното правоотношение и при отмяната му не се дължи
връщането му - вж. Решение № 1023 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2006 г., I г. о.;
Решение № 1023 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2007 г., I г. о., ГК. Предвиденото в
чл. 106, ал. 2 ЗДСл. обезщетение има, от една страна, известен алиментен характер, поради
което и същото е ограничено със срок по отношение на формирането му. От друга страна,
алиментният характер на обезщетението, се предпоставя и от факта, че следва лицето, което
е било в служебно правоотношение да има достатъчно време, за да намери нова работа, за
който период да е обезпечено неговото и на семейството му съществуване и обезпечаване на
елементарни нужди. Това е обусловено от факта, че за лицата, които полагат труд като
държавни служители - за разлика от лицата по трудови правоотношения по КТ, са налице
ограничения по отношение възможността същите да полагат допълнителен труд или да
извършват определени дейности, докато се намират в служебно правоотношение - напр.
ограниченията по чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Поради това се предвиждат определени основания за
заплащане на обезщетения на държавни служители при прекратяване на трудовото
правоотношение.
В настоящия случай е ирелевантно наличието на причинна връзка между
прекратяването на служебното правоотношение и оставането без работа. Разпоредбата
на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл.не предвижда изследване на съществуването на такава причинна
връзка. Това е така, доколкото това обезщетение е дължимо при законосъобразно
прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание - съкращаване в
щата. В случаите, когато е налице незаконосъобразно прекратяване на служебното
правоотношение обезщетението е дължимо в резултат противоправно увреждане на
служителя, поради което и в този случай следва да бъде обсъждано наличието на причинна
връзка. Обезщетенията по чл. 104, ал. 1 и чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. не произтичат от едно и
също основание. Това е така, доколкото в единия случай прекратяването на служебното
правоотношение е обявено за незаконно (т.е. отменен незаконен административен акт), а във
втория случай - то е законно и основанието за това е изрично предвиденото в, ал. 1 от чл.
106 - съкращаване на длъжността, заемана от ищеца. Поради изложеното дължимостта на
3
претендираното в настоящото производство обезщетение е обусловена единствено от
основанието за прекратяване на служебното правоотношение.
Налице е и извънсъдебно признание на ответника, че обезщетение по чл. 106, ал. 2
ЗДСл се дължи, тъй като с представената по делото Заповед за прекратяване на служебното
правоотношение № Т-564/08.06.2022г., изрично е посочено, че на ищеца следва да се
изплати претендираното обезщетение. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-
сигурните доказателства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите
доказателства по делото, води до извод за основателност на предявения главен иск.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на представителна власт на
адвокат Б., относно подаване на покана за плащане на процесното обезщетение от
11.07.2022 г. и при подаване до ответника на молба от 16.08.2022 г., с която молба са
представени доказателства за оставане на ищеца без работа. От една страна, посоченото
обстоятелство е неотносимо към процесния спор и дължимостта на обезщетението по чл.
106, ал. 2 ЗДСл, а от друга, съдът намира, че съгласно разясненията, дадени в т.2 от
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК, на липсата на представителна власт може да се позове само ненадлежно
представлявания, каквото позоваване липсва в настоящия случай.
Неоснователно се явява и оспорването доказателствената стойност на представената
по делото нотариално заверена декларация от 15.08.2022 г., в която ищцата декларира, че е
останала без работа през процесния период, доколкото посоченото обстоятелство се
подкрепя и от останалия събрания по делото доказателствен материал.
С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск за доказан по своето
основание. За установяване размера на претенцията по делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че основното трудово възнаграждение на ищцата към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 3 595,13 лв., като
вещото лице е посочило, че дължимото обезщетение за периода от 09.06.2022 г. до
09.08.2022 г. е в размер на 7 147,63 лв., а законната лихва за периода от 01.07.2022 г. до
13.09.2022 г. възлиза на сумата в общ размер от 99,82 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 106,
ал. 2 ЗДСл , държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е
останал без работа, но не за повече от два месеца. Установи се по делото, като за това
страните нямат спор, че последната основна работна заплата на ищцата е била в размер на
3 595,13 лв., поради което съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 7 190,26 лв. за периода от два месеца, а именно от 09.06.2022 г. до
08.08.2022 г., доколкото размерът на обезщетението не се определя пропорционално на
работните дни през процесния период, поради което съдът не кредитира заключението на
вещото лице в тази му част.
По отношение предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира
следното: на общо основание обезщетение за забава се дължи по правилото на чл. 84 от ЗЗД,
според което, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава след като е бил поканен от кредитора. От представените по делото покана за плащане
и електронна кореспонденция между страните се установява, че ищецът е отправил покана
за заплащане на процесното обезщетение до ответника на 11.07.2022 г., от който момент и
съдът намира, че е налице забава по отношение на длъжника. Ето защо съдът намира иска за
забава за основателен, в размер определен от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез лихвен
калкулатор, до сумата от общо 98,86 лв. и за периода от 11.07.2022 г. до 12.09.2022 г. , като
за разликата до пълния предявен размер от 100,86 лв. искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 699,81
лв., съобразно уважената част от исковете, като съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ минималното възнаграждение възлиза в размер на 694,56
4
лв., което е близко до това, претендираното от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 0,03 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата в размер на 637,44 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице, съобразно
уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М, адрес: гр. София, ул. „... да заплати на М. И. А – Г, ЕГН **********,
адрес: гр. София, ж.к. „Левски Зона – Г“ №...1, на основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл., във вр. чл.
106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., сумата от 7 190,26 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа за два месеца, а именно за периода от 09.06.2022 г. до 08.08.2022 г., поради
прекратяване на служебното правоотношение на ищцата със Заповед № Т – 654/08.06.2022
г., поради съкращаване на длъжността.
ОСЪЖДА М, адрес: гр. София, ул. „... да заплати на М. И. А – Г, ЕГН **********,
адрес: гр. София, ж.к. „Левски Зона – Г“ №...1, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 98,86 лв.,
предсатвляваща обезщетение за забава за периода от 11.07.2022 г. до 12.09.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 100,86 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М, адрес: гр. София, ул. „... да заплати на М. И. А – Г, ЕГН **********,
адрес: гр. София, ж.к. „Левски Зона – Г“ №...1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
699,81 лв., представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от исковете
ОСЪЖДА М, адрес: гр. София, ул. „... да заплати по сметка на Софийски районен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 637,44 лв. – разноски по делото за държавна такса
и депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА М. И. А – Г, ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Левски Зона – Г“
№...1, да заплати на М, адрес: гр. София, ул. „..., сумата в размер на 0,03 лв. – разноски по
делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5